Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр. Варна, 08.06.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав
в публично заседание на десети май
през
две
хиляди
и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Албена
Янакиева като
разгледа докладваното от
съдията гр.дело №3580 по
описа
за
2017 година, за да се
произнесе взе
предвид следното:
Предявен е от Б.П.З., ЕГН **********, с адрес: ***10, чрез адв. ***, срещу „С.Т.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, иск с правно основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 121, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 12 953,92 лв. (дванадесет хиляди деветстотин петдесет и три лева и деветдесет и три стотинки), представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода на командироване от 05.06.2014 г. до 22.08.2014 г. по трудов договор № 11/04.06.2014 г., определено на база установеното за Обединеното кралство минимално трудово възнаграждение за длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2017 г. до окончателното изплащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3 269,89 лв. (три хиляди двеста шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 26.09.2014 г. – 03.04.2017 г.
Излага се в исковата молба, че ищецът работил при ответното дружество на длъжност „шофьор, товарен автомобил/международни превози/”
по силата на трудов договор № 11/04.06.2014 г. с място на работа в предприятието на ответника при пълно работно време от осем часа, с основно месечно трудово възнаграждение 414,00 лв., платими до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е отработено, и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Договорът бил сключен със срок за изпитване в полза на работодателя шест месеца и прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 27.08.2014 г. Излага се, че със Заповед № 478/05.06.2014 г. на работодателя ищецът бил командирован със задача международен превоз на стоки с товарен автомобил Ивеко с рег.№ Н 9569 ВВ с полуремарке с рег.№ Н 6847 ЕЕ до Германия, с маршрут България –
Германия-Великобритания-Германия, за срок от 90 дни, считано от 05.06.2014 г. до 02.09.2014 г., като за периода на командироване са определени командировъчни пари в размери по Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Твърди се, че се касае за командировка за повече от 30 дни без прекъсване в страна от Европейския съюз, в който случай съгласно чл. 121, ал. 3 КТ страните следва да уговорят поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Доколкото нормата е императивна, в случай, че липсва договореност за заплащане или то е определено под нормативно установения минимален размер по разпоредбата, както е в случая, липсващата или противоречащата й договорка, явяваща се недействителна, се замества със законовата разпоредба. С оглед изложеното, се моли за уважаване на предявените искове. Претендират се и сторените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В хода на
проведеното по
делото
съдебно заседание страните чрез
процесуални представители поддържат изразените позиции по
спора.
В писмени защити изразяват становище по
същество на
правния спор.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения на л. 8 от делото трудов договор №11/04.06.2014 г. е видно, че считано от 05.06.2014 г. ищецът Б.П.З. е назначен в ответното дружество на длъжност „шофьор товарен автомобил (международни превози)“ при осемчасов работен ден и при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 414,00 лв.
От Заповед №478/05.06.2014 г. се установява, че работодателят е командировал ищеца в Германия с маршрут: България-Германия-Великобритания за срок от 90 дни, считано от 05.06.2014 г. до 02.09.2014 г., като за целите на командировката пътуването ще се осъществи с товарен автомобил Ивеко, рег. №Н9569ВВ, полуремарке, с рег.№ Н6847ЕЕ, като е прието да се изплащат командировъчни пари при условията на Приложение №3 към чл. 31, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №115 от 03.06.2004 г.
От представеното по делото заключение на вещото лице се установява, че на ищеца за процесния период е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1123,72 лв. (880,87 лв. нетно), което е заплатено на ищеца, както следва: 571,78 на ищеца и 309,08 лв. по запорно съобщение от ЧСИ Милен Бъзински (л.114). Преведени са и командировъчни пари в размер на 5 401,47 лв., от минимално дължими 4 900,70 лв.
От представеното по делото извлечение от сметка № BG57TTBB94001526408044 (л.28-32) се установява, че от ищеца са теглени следните суми от пос терминали в държави и на дати, както следва: 17.06.2014 г. – Великобритания; 25.06.2014 г. – Франция; 25.06.2014
г. – Германия; 25.06.2014 г. – Люксембург; 26.06.2014
г. – Германия; 01.07.2014 г. – Германия; 04.07.20104 г. – Германия; 05.07.2014
г. – Германия; 06.07.2014 г. – Германия;
08.07.2014 г. – Люксембург; 08.07.2014 г. Германия; 15.07.2014 г. – Люксембург; 16.07.2014
г. – Германия; 17.07.2014 г. – Германия; 24.07.2014 г. – Германия; 30.07.2014
г. – Германия; 31.07.2014 г. – Люксембург; 31.07.2014 г. – Германия; 01.08.2014
г. – Великобритания; 03.08.2014 г. – Великобритания; 04.08.2014 г. – Великобритания; 05.08.2014
г. – Германия; 22.08.2014 г. – Великобритания; 23.08.2014 г. – Великобритания; 02.09.2014 г. – Словакия.
По предявения иск с правно основание чл. 128 от КТ, във вр. чл. 121 от КТ(отм.) ищецът следваше да установи, че между него и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение в посочения период, за който се претендира изплащане на трудово възнаграждение; че е бил командирован във Великобритания и Германия за период повече от 30 дни, изпадането на ответника в забава, както и претенциите си по размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 121 от КТ (отм.) Когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
По делото безспорно се установи наличието на валидно трудово правоотношение между страните за процесния период. Установи се, че ищецът е командирован до Германия с маршрут Германия-България-Великобритания за периода: 05.06.2014
г. –
02.09.2014 г.
С оглед на направените в писмена защита по делото възражения от ответното дружество, че в случая не е налице хипотеза на командироване по чл. 121 от КТ, тъй като командироването е временно изменение на мястото на работа, а ищецът е назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил международни превози“, изпълнението на която длъжност налага многократна промяна на държавите, в които шофьорът се намира и извършва трудовата си функция, съдът следва да отбележи, че не споделя тези доводи на ответника.
Съгласно чл. 1, ал. 3, б. „а“ от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, същата се прилага, доколкото предприятията, посочени в параграф 1, командироват работници на територията на държава-членка за собствена сметка и под свое ръководство по договор, сключен между командированото предприятие и страната, за която са предназначени услугите, действаща в тази държава-членка, при условие, че съществува трудово правоотношение между камандироващато предприятие и работника за периода на камандироване.
Ответното дружество е командировало за собствена сметка и под свое ръководство на територията на друга държава-членка ищеца, с когото има сключен договор за периода на командироване с място на работа отдел „Автотранспорт“ на ответното дружество.
Съгласно чл. 2, ал. 1 на Директива 96/71/ЕО командирован работник по смисъла на директивата означава работник, който за ограничен период извършва работа на територията на държава-членка, която е различна от държавата-членка, в която той обичайно работи. Тъй като в договора е определено място на работа отдел „Автотранспорт“ на ответното дружество, което е със седалище и адрес на управление на територията на Република България, а ищецът е изпратен в Германия и Англия, то има промяна в място на работата.
Вярно е, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба за командировките в страната не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др., но същата касае командировките в страната, а не в друга държава-членка. Изрично от приложното поле на Директива 96/71/ЕО са изключени единствено морските лица. По аргумент на обратното следва да се заключи, че директивата има действие по отношение на всички останали лица.
Застъпеното в някои съдебни решения становище, че тъй като параграф 17 от преамбюла на Регламент (ЕО) №1072/2009 г. на Европейския парламент и на съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари се определя, че разпоредбите на Директива 96/71/ЕО се прилагат за предприятията за превози, извършващи каботажни превози, и понеже ищецът не е извършвал такива превози, то извършваната от него работа не е обхваната от приложното поле на чл. 121 от КТ, не се споделя от настоящия състав. Съгласно чл. 2, ал. 6 от Регламент (ЕО) №1072/2009 г. „каботажни превози“ означава вътрешен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение, извършван временно в приемаща държава-членка в съответствие с Регламент (ЕО) №1072/2009 г. Вярно е, че ищецът не е извършвал такива превози, но това автоматично не означава, че спрямо него не е приложима Директива 96/71/ЕО. Напротив, както се изложи по-горе, съгласно цитирания чл. 1, ал.3, б. „а“ от Директива 96/71/ЕО ищецът е извършвал именно превози, попадащи в приложното поле на директивата. Изричното регламентиране, че каботажните превози се обхващат от приложното поле на Директива 96/71/ЕО е направено с оглед на това, че те липсват при изричното изброяване в чл. 1 от Директива 96/71/ЕО на хипотезите, попадащи в приложното поле на същата. Каботажните превози се извършват от предприятие от трета страна, а не от страна-членка, поради това се налага изричното посочване, че въпреки че извършващият такива превози е трета страна, Директива 96/71/ЕО го обвързва. След като Директива 96/71/ЕО обвързва трети страни, то на още по-голямо основание същата следва да обвърже и страна-членка.
Поради изложеното до тук съдът намира, че изпълнението на трудовите задължения по заеманата от ищеца длъжност „Шофьор на товарен автомобил международни превози, напълно попада в обхвата на Директива 96/71/ЕО и следователно към настоящия казус е приложим чл. 121 от КТ (отм.)
Ищецът в настоящото производство обаче не успя да докаже, че е бил командирован с маршрут България-Германия-Великобритания за период от 78 дни. Не се установи с точност за какъв период ищецът е пребивал в Германия и за какъв период в Англия, или в друга държава с оглед определяне приложимото право. По делото няма представени доказателства, кога ищецът е преминал границата и как се е придвижвал. Вярно е, че по делото има индикации за държавите, в които е пребивавал по време на командировката, което се установява от представените по делото платежни нареждания за изплатени на ищеца командировъчни, от отчета по журнала на операциите (л.79), от представения отчет за наложени глоби и заредено гориво (л.99), от известие за забрана GV170B(O) 01 август 2014 г. (л.18), в което е опоменат маршрут пътуване от Германия до Рийдинг, от Уведомление за фиксирана санкция реф. №210600036182 от 21.06.2014 г. (л.100), но те не са достатъчно да обосноват извода, че ищецът е пребивавал в някоя конкретна държава повече от 30 дни, било дори и в няколко държави без да се завърне до България в този период. Ищецът не успя и да установи приложимия към настоящия случай размер на минималната ставка, доколкото претендира такъв за Великобритания, а твърди, че е бил преимуществено в Германия. Едва след постъпване на експертизата на вещото лице в съда ищецът е формулирал доказателствено искане да бъде отправено запитване до Бюро по труда относно минималната ставка на трудово възнаграждение, получавано в Германия, без обаче да измени искането си, отправено до съда. В настоящия случай съдът намира, че ищецът следваше да докаже поне общия размер на дните в командировка, както и броя на дните във всяка държава, за да може съдът да извърши преценка за приложимостта на разпоредбата на чл. 121 от КТ (отм.), както и на правото на съответната държава. Командировачната заповед сама по себе си без представени надлежни доказателства за продължителността на престоя на ищеца в друга страна-членка не е достатъчно основание, за да се приеме, че същият е пребивавал повече от 30 дни в друга държава-членка без да се завърне в България.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не успя да докаже претенциите си при условията на пълно и главно доказване, поради което предявеният иск с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, във вр. с чл. 121, ал.3 от КТ (отм.) се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед на това следва да бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск за заплащане на лихви, с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Представени са доказателства за направени разноски в размер на 2 320,00 лв., както следва: 200,00 лв. депозит за в.л. и възнаграждение за един адвокат в размер на 2120,00 лв. с искане за заплащането им, поради което в полза на ответника следа да се присъди сумата от 2 320,00 лв., направени от него съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.П.З., ЕГН **********, с адрес: ***10 срещу „С.Т.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от *** иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 121, ал. 3 от КТ (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 12 953,92 лв. (дванадесет хиляди деветстотин петдесет и три лева и деветдесет и три стотинки), представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода на командироване от 05.06.2014 г. до 22.08.2014 г. по трудов договор № 11/04.06.2014 г., определено на база установеното за Обединеното кралство минимално трудово възнаграждение за длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2017 г. до окончателното изплащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3 269,89 лв. (три хиляди двеста шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 26.09.2014 г. – 03.04.2017 г.
ОСЪЖДА Б.П.З., ЕГН **********, с адрес: ***10 ДА ЗАПЛАТИ НА „С.Т.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, сумата от 2320,00 (две хиляди триста и двадесет) лева, направени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: