Р
E Ш Е Н И Е
№ 86
гр.
Пловдив, 10.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, втори наказателен състав, в публично
съдебно заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на съдебния секретар НЕЛИ КИРИЛОВА и в
присъствието на прокурора БОЖИДАРКА ПОПОВА, след като разгледа докладваното от
съдията Велина Антонова ВНОХД № 31 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XХІ от НПК.
Делото
е било образувано във връзка с въззивна жалба на адв. К.К. – защитник на
подсъдимия Г.А.Д., както и по жалба на адвокат Р.П. – повереник на частните
обвинители И.С.С. и С.Н.Д. – С. срещу присъда № 61 от 07.12.2018 г.,
постановена по НОХД № 701/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик, наказателно
отделение. С посочения съдебен
акт подс. Г.А.Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. 1 б. „б“ вр. ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което
му е било наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК
четири години и десет месеца лишаване от свобода. Със същия съдебен акт на
основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от
шест години. Първият съд се е
произнесъл и за веществените доказателства и разноските по делото.
Подсъдимият,
чрез своя защитник, обжалва присъдата с оплаквания за незаконосъобразна
индивидуализация на наложените наказания. В жалбата и в допълнението към нея,
релевира доводи за нарушени материално-правни разпоредби на НК по определяне на
кумулативната санкция. Твърди се и съществено процесуално нарушение -
„превратното тълкуване“ на събрани доказателства, довело до неправилна оценка
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. В частност, детската
възраст на пострадалия и близостта му с други деца, неправилно били отчетени на
плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства без да били включени в
представите на дееца. От въззивния съд се иска намаляване на кумулативно
наложените наказания лишаване от свобода и от правоуправление.
В
жалбата на адвокат Р.П. – повереник на частните обвинители И.С.С. и С.Н.Д. – С.
се претендира, че присъдата е била постановена в нарушение на материалния
закон, като е налице явна несправедливост на наложените наказания. Релевира се
неправилна оценката на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като
първият съд пропуснал да отчете многобройните административни нарушения на
дееца по ЗДвП като отегчаващи вината му обстоятелства. Отделно от това,
неправилно приел съпричиняване на пострадалото лице, тъй като посочените негови
задължения по чл. 79, т. 3 и т. 4 и чл. 80, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, не са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП и тежкия престъпен резултат. От въззивния съд
се иска увеличаване на кумулативно наложените наказания и определяне на
наказанието лишаване от свобода над средния размер на предвиденото по НК, а
именно налагането на наказание 10 години лишаване от свобода. В този смисъл,
молят въззивния съд, да измени присъдата на първата инстанция, като увеличи
наложеното при условията на чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК наказание лишаване от
свобода от 4 години и 10 месеца на 6 години и 8 месеца.
Производството
пред първия съд е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл.
371 от НПК, в алтернативата по т. 2.
В
хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, представителят на
държавното обвинение намира, че авторството на деянието, вменено на подсъдимия
е било безспорно установено по делото в хода на съдебното следствие пред първия
съд, което е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие с признаване на
фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Счита определената кумулативна санкция за съответна на всички отчетени от
първия съд обстоятелства и привилегията на закона при съкратено съдебно
следствие по т. 2 на чл. 371 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се
събират доказателства за тези факти.
В
хода на съдебните прения частните обвинители и техният повереник поддържат
становището си, изразено във въззивната жалба.
В
хода на пренията защитникът на подс. Г.Д. – адв. К.К. не спорят за фактическите
и правни изводи на първия съд относно авторството на деянието и вредоносния
резултат. От друга страна считат, че са
налице основания за отчитане на оказаната помощ на пострадалия като смекчаващо
отговорността му обстоятелство, наред със самопризнанието и оказаното
съдействие в хода на разследването. Отделно от това пледират, че първият съд е
игнорирал липсата на възможност за подсъдимия да види, че пострадалият е дете
на 16 години и до него се намират други деца, поради което неправилно е отчел
възрастта на пострадалия и близостта на други деца на плоскостта на
отегчаващите отговорността обстоятелства. Моли също така за намаляване на
кумулативната санкция при пълен превес на смекчаващите обстоятелства до размер
на наказанието лишаване от свобода, позволяващ приложението на института на
условното осъждане. Подсъдимият поддържа изцяло заявеното от своя
защитник.
В
последната си дума моли съда присъдата да бъде изменена, като се намали размера
на кумулативно наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от
правоуправление. Алтернативно моли да потвърждаване на съдебния акт.
Пловдивският
апелативен съд, след като взе предвид постъпилите жалби и съобрази доводите на
страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК на законността,
обосноваността и справедливостта на съдебния акт в пределите на компетентността
си, намери въззивните жалби на подсъдимия и на частните обвинители за
неоснователни.
Настоящият
състав на въззивния съд изцяло възприема фактическата обстановка, изложена от
първия съд, при която се установява извършването на деянието, участието на
подсъдимия, механизма на неговото осъществяване, причините за това, личността
на подсъдимия, субективната страна на престъплението, както и конкретното
своеобразие на обстоятелствата, в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и
чл. 314 НПК, както следва:
Подсъдимият Г.Д. е правоспособен водач на МПС от
1990 г., категория В, като бил наказван за нарушения по ЗДвП.
На 30.08.2018 г., вечерта, въпреки че
бил консумирал алкохол в дома си, решил да отиде с автомобила си марка „*“ с
рег. № *от село * до съседното село *. Около 20,30 часа, на излизане от с. *,
шофирал лекия си автомобил със скорост между 60 – 80 км/час на къси светлини.
Пътното платно на общинския път, свързващ двете села, било двулентово, с
асфалтова настилка, а всяка лента с ширина от по 3.80 метра. Двете ленти за
движение били разделени от прекъсната осева линия, като нямало обособен банкет,
а от двете страни имало затревени площи.
Същата вечер пострадалият С.С., заедно
със свои приятели – непълнолетните свидетели И. *** М. и П.П., се намирал в
центъра на с. *. Момчетата изчакали друг техен приятел – свид. С.К.да вземе
багаж от дома си и всички се отправили към с. *. Придвижвали се с велосипеди,
като най-отпред били С.К.и И. Н., които ползвали един велосипед (управлявал С.,
а И. се возел, седнал на кормилото). След тях, всеки на отделен велосипед, се
движели Й.М., П.П. и пострадалият С.С.. Около 20.30 часа, вече било тъмно, но
нито едно от децата нямало светлоотразителна жилетка. По велосипедите нямало
фарове, а само светлоотразители, като велосипедът на пострадалия С.С. имал
такива на спиците на колелата. Още преди да излязат от с. *, И.М.помолил С.С.
да мине по-напред, за да може да си говори със свидетеля П.П.без останалите да ги
чуват. Тогава С.минал напред. Така той карал непосредствено след свидетелите С.К.и
И. Н..
След като подминали табелата за с. * и
вече се движели по общинския път, свързващ * с *, С.К.забелязал, че свидетелите
И. М. и П.П. изостанали. Решил да спре, за да ги изчака. В същото време звъннал
телефона му, при което той спрял, за да говори.
Пострадалият С.С. също спрял на
разстояние от около 1 метър зад приятелите си С. и И.. Велосипедът, с който се
придвижвали последните двама, бил спрян крайно вдясно на платното за движение, като
С. седял на седалката, а И. – на кормилото. Пострадалият С.С. бил спрял
велосипеда си странично – задната му гума се намирала на платното за движение,
а предната – в тревата, като седял на седалката. Изостаналите двама свидетели ги
настигнали и подминали с велосипедите си. В този момент нямало никакви
автомобили на пътя. С.К.приключил с телефонния разговор и се обърнал към С.С.,
за да му каже с кого е разговарял.
Спрелите момчетата все още не били
потеглили с велосипедите си, когато с автомобила си, ги застигнал подсъдимият Г.Д..
Изобщо не ги забелязал, съответно и не променил скоростта си на движение, която
към онзи момент била 65 км/час, ударил с предния десен край на автомобила си
задния край на задното колело на велосипеда на пострадалия С.С.. Вследствие на
удара велосипедът бил изхвърлен вдясно от пътя – в храстите, а С. , по силата
на инерцията, бил завъртян в посока обратна на часовниковата стрелка, с глава
насочена назад и надолу и крака – напред и нагоре, като главата му се ударила в
долния край на задната колонка на рамката на отвореното стъклото на предна
дясна врата, след което също бил изхвърлен вдясно от пътя.
Възприемайки сблъсъка, подс. Г.Д. навил
волана на автомобила си наляво и след известно криволичене по пътното платно
спрял по средата му, в непосредствена близост до свидетелите И. М. и П.П.,
които чули удара зад себе си и спрели с велосипедите си. Подсъдимият незабавно
излязъл от автомобила и се насочил назад, където встрани от пътя, сред треви и
храсти видял велосипеда и пострадалия С.С., лежащ странично, в безпомощно
състояние. Хванал го под мишниците, издърпал го на пътното платно и тъй като
забелязал, че има кървяща рана на главата, свалил тениската си, от която
направил тампон, опитвайки се спре кръвта.
Свидетелят С.К.преместил автомобила на
подс. Г.Д. крайно вдясно на пътното платно, за да не застрашава движението, а И.
Н. набрал от телефона си ЕЕН 112, като с оператора говорил И. М. . Последният съобщил
за инцидента и посочил къде е станало произшествието. Не след дълго на място
пристигнали дежурни екипи на Пътна полиция и Спешна помощ. Екипът на Спешна
помощ качил пострадалия С.С. в линейката и предприел живото-спасителни дейности,
въпреки които велосипедистът починал, а медиците констатирали смъртта му в
санитарния автомобил.
При проведен разговор с подс. Г.Д., свид.
Т. М. – младши автоконтрольор в сектор
„ПП“ при ОДМВР *, усетил мирис на алкохол. Изпробвал водача с алкотест дрегер
тип 7510, като пробата се оказала положителна и отчела наличие на 1.58 промила
алкохол в издишания въздух. Самият подсъдим не отрекъл употребата на алкохол.
Той бил транспортиран до болницата, където бил освидетелстван и дал кръв и
урина за изследване. Извършената по делото съдебно-химическа /токсикологична/
експертиза, дала заключение за наличие на алкохол (етанол) в кръвта му в
концентрация 1.56 +- 0.014 g/L, а в урината му – 2.0 g/L.
Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта (1.56 +- 0.014 g/L), съгласно
таблицата на DUBOWSKI (2006) за
фазите на острото алкохолно повлияване/интоксикация, се отнася към фаза възбуда,
характеризираща се с емоционална нестабилност; загуба на критична преценка;
повлияване на възприятието, паметта и разбирането; понижен сензорен отговор;
повишено реакционно време; намалена зрителна острота и периферно зрение;
промени в акомодацията; сензорно-моторна некоординираност; нарушено равновесие;
завалена реч; сънливост. От получения резултата за изследването на етилов
алкохол в урина (2.0 g/L) може да се заключи, че лицето е
било в процес на елиминиране на алкохола от кръвта при запазена и нормална
чернодробна и бъбречна функция.
За времето от 22.10 часа на 30.08.2018 г.
до 00.05 часа на 31.08.2018 г., бил
извършен оглед на местопроизшествието, за който бил съставен протокол и
приложен фотоалбум. Не били установени никакви следи от триене на гуми или
спирачни следи по пътното платно.
Съгласно заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза, причината за настъпването на смъртта на С.И.С.
е тежка черепно-мозъчна травма, довела до потискане на дейността на жизненоважни
мозъчни центрове и спиране на сърдечната дейност и дишането. Травматичните увреждания, установени при
огледа и аутопсията на трупа на С.И. С., ЕГН **********, а именно: тежка черепно-мозъчна травма – масивно кръвонасядане на меките
черепни покривки по теменнотилната област на главата, две големи
разкъсно-контузни рани в същата област с отслояване на меките тъкани, счупване
на черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия
суб- и супратенториално, тежък мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор, умерена аспирация на кръв, охлузвания,
кръвонасядания и рана по крайниците и скротума, са резултат от действието на
твърд тъп предмет като общ механизъм. Те са получени при станалото ПТП и
представляват съчетание на такива, получени от елементи на велосипеда след
удара му и на такива, получени от автомобила. Уврежданията по долните крайници
са получени от допирателното действие на елементи на велосипеда – седалка,
рамка и др. Двете ръзкъсно-контузни рани по главата, които са успоредни помежду
си и линеарни, са получени от удар в тъпоръбести елементи на купето на
автомобила
Видно от извършената автотехническа
експертиза, автомобилът „*“ с рег. № *е бил технически изправен непосредствено
преди произшествието и състоянието му няма пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Скоростта му преди мястото на настъпилото произшествие е била
около 65 – 75 км/час. Механизмът на настъпването му, според автоексперта, бил
следния: на 30.08.2018 г., около 20.47 часа, шофьорът Д. (след употреба на
алкохол – 1.58%о ) управлявал на фарове автомобила по пътя от с. * към с. *. На
около 135 – 140 м. след табелата в края на селото не забелязал, че в дясно на
пътя, косо (с предно колело в тревата) бил спрял велосипедистът С.С.. Задният
край на велосипеда бил на около 1.3 м. от ръба на пътното платно. Последвал
удар – между предния десен край на автомобила и задния край на задното колело
на велосипеда. В резултат на удара последвало сложно движение на системата
велосипед-велосипедист. Тялото на велосипедиста по силата на инерцията се
стреми да остане на място, но въртящият момент, създаван от преместването
(напред) на седалката на велосипеда, генерира въртящ момент около центъра на
тежестта (на тялото) и то се завърта обратно на часовниковата стрелка: главата
се насочва назад и надолу, а краката напред и нагоре. Междувременно (при
въртенето на тялото – все още във въздуха и с глава насочена назад) автомобилът
продължавал да се движи. Стъклото на предната дясна врата било спуснато и това
позволило навлизането на главата на момчето в рамката, оформяща отвора за
стъклото и последвал сблъсък с долния край (при ъгъла) на задната колонка на
рамката. В резултат на удара велосипедистът получил описаните в СМЕ наранявания
на главата. Тези увреждания са причинени при контакта със задната колонка на
рамката на стъклото. При разделянето на велосипедиста с велосипеда е разкъсан
левият крачол – от седалката. Междувременно било изкъртено дясното странично
огледало. Велосипедът пък получил ударен импулс, който от една страна го
повалял на лявата му страна, а от друга го завъртал около опората на предното
колело и в крайна сметка го изхвърлил в дясно от пътя. Седалката била отделена
от колчето и излетяла също от пътя. Мястото на удара, определено от вещото лице
е на 138.25 м. южно от табелата за с. * и на 1.3 метра от десния, източен край
на пътя.
С оглед конкретната ситуация, в т. ч.
при шофиране след употреба на алкохол (условно повишаващо времето за реакция не
по-малко от 1.75 - 2 пъти), експертът е приел, че водачът на лекия автомобил би
могъл да възприеме на къси светлини спрелия велосипедист и да спре, така че да
предотврати настъпването на ПТП при скорост на движение по-малка от 35 км/час.
Посочил е също, че при движение нощем на къси светлини водачът на автомобила би
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП
при движение със скорост около 50 км/час. При скоростта с която се е движел
(65-75 км/час) опасната зона за спиране е между 50 и 60 м. и шофьорът би могъл
да избегне ПТП, чрез екстрено спиране или заобикаляне на велосипедиста, ако се
е движел на дълги светлини. Няма техническа причина за произшествието. То е
резултат от недостатъчен контрол върху пътната обстановка, съответно върху
управлението на автомобила, поради което шофьорът Д. не е забелязал
своевременно спрелия в края на пътя велосипедист – вероятно в резултат на
употребения алкохол.
Горната
фактическа обстановка е била възприета въз основа на самопризнанието на
подсъдимия, направено при условията на т. 2 на чл. 371 от НПК в подкрепа на
което са били посочени показанията на свидетелите П.П., С.К., И. *** М. , Т.
М. , И.С. и С.Д.-С., заключенията по изготвените по делото съдебно - химически
експертизи и съдебно-химически/токсикологични/експертизи, съдебно –
автотехническа експертиза и СМЕ, протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него, приложените по делото и приети писмени доказателства, както
и въз основа на приетия по делото компактдиск от РЦ 112-*и разпечатка от него и
останалите предявени и приети веществени доказателства. Първият съд изрично
отбелязал, че възприема отчасти и обясненията на подс. Д., дадени в досъдебното производство в присъствието на
защитник на 31.08.2018 година, като не намерил, че подкрепят фактите в
обвинителния акт единствено в частта си, в която Д. твърди, че непосредствено преди настъпване на
ПТП, подсъдимият се разминал с друг автомобил, който се движел срещу него на
дълги светлини и подсъдимият му присветнал да превключи на къси. В показанията,
си свидетелят Т. М. посочил, че подсъдимият
казал, че блъснал детето, защото не го бил видял, което станало при разминаване
с бус, който го заслепил. Както посочил първият съд, обясненията на подс. Д. по
последния пункт са изолирани от доказателствената маса в обратната насока -
корелиращите показания на свидетелите С.К., И. М. и П.П., които са били
категорични, че по пътя не са минавали други коли, които да заслепяват
подсъдимия. Настоящият съд намира, че показанията на последните трима свидетели
се явяват в подкрепа на изнесените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, като с изразяването на съгласие от страна на подсъдимия делото да се
разгледа по съкратена процедура, следва да се приеме, че в тази си част,
неговите обяснения са били отречени и не е съществувала пречка съдебното
следствие да протече по диференцираната процедура на т. 2 на чл. 371 от НПК.
Още повече, че както е посочил и окръжният съд, във втория си разпит на досъдебното
производство, проведен на 16.10.2018 г., подсъдимият Д. е изразил съжаление за
стореното и е признал вината си. Пози подход намира опора и в съдебната
практика. В тази връзка може да бъде цитирано например решение № 638 от
12.11.2007 г. по н. д. № 368/2007 г. на ВКС, ІІ н.о, където се сочи, че „с направеното самопризнание по чл. 371, т.
2 от НПК, придружено от съгласие да не се събират доказателства за признатите
факти, деецът е отрекъл обясненията си, дадени от него в хода на досъдебното
производство. А като ги е отрекъл, с оглед на тях не може да се поставя под
съмнение това самопризнание, подкрепящо се от другите доказателства. Затова,
отсъствието на изрична оценка на тези обяснения не обосновава съществуването на
противоречие с чл. 107, ал. 5 НПК.“ Касае се за идентичен казус, като със
самопризнанието и съгласието да не се събират доказателства за признатите
факти, подсъдимият фактически е отрекъл частично обясненията си от досъдебното
производство, които не са били потвърдени в хода на разследването
По
повод доводите на защитата, в
пледоариите пред настоящия съд, за известното съмнение в авторството на
деянието, изразило се в това дали водачът е имал възможност да забележи
велосипедистите, следва да се каже че първият съд вече е възприел посоченото в
заключението на автоексперта, че при движението на автомобила на фарове,
скоростта на движение на превозното средство извън населено място на къси
светлини следва да се съобразява с разстоянието, на което може да бъде
възприето възможно препятствие на пътя като пешеходец, едро животно и т. н. В
случая с оглед сравнително тъмното облекло на велосипедиста /черна тениска и
светлосив къс панталон/ велосипедистът е можело да бъде възприет от около 40
метра. В такъв случай допустимата скорост на движение е била определена по
експертен път на 50 км/ч. Вещото лице е посочило, че при движение нощем на къси
светлини, водачът на автомобила би имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати ПТП при движение със скорост около 50 км/ч.
/л. 133-134 от досъд. пр./. Първият съд е имал основание да се позове на
показанията на непълнолетните свидетели като релевантни за описаната
обстановката, при която възникнало пътното транспортно произшествие, като
неговият механизъм се установява от изготвената по делото автотехническа
експертиза, съобразена с всички данни по делото, включително и с тези извършения
оглед на местопроизшествие. С основание първият съд е възприел назначените в рамките
на досъдебното производство експертизи като компетентно изготвени от лица,
притежаващи съответния професионален ценз, подробни, обосновани и съответни на
материалите по делото, както и неоспорени от страните.
Във
връзка с доводите на защитата пред настоящия съд, следва да се каже, че свидетелите-очевидци
действително установяват, че след ПТП подсъдимият извлякъл тялото на пострадалия
от храстите, като се опитал да спре кръвта, изтичаща от раната на главата му.
Последното е изрично залегнало в обстоятелствената част на обвинителния акт и
ще се релевира отново при коментара на санкционно-осъдителната част на обжалвания
съдебен акт.
В
заключение следва да се посочи, че първият съд е имал пълно основание да
възприеме описаната фактическа обстановка, посочена в обвинителния акт, за
безспорно и категорично установена от самопризнанието на подсъдимия, направено
за целите на съкратеното съдебно следствие, проведено в алтернативата на т. 2
на чл. 371 от НПК, тъй като кореспондира с доказателствата, събрани в рамките
на досъдебното производство, изведени от изрично посочени от първия съд
надеждни доказателствени източници, които са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и кореспондиращи по отношение на
фактите и обстоятелствата от значение за съставомерността на деянието.
Преценката на гласните доказателствени средства и експертната позиция на вещите
лица, изготвили автотехническата и медицинската експертизи, както и
доказателствената стойност на приложените по делото писмени и веществени
доказателства въз основа на които са изградени констатациите на експертите,
налагат извод, че изнесената в обвинителния акт фактическа обстановка е
обоснована, като самопризнанието на подсъдимия е подкрепено от
доказателствените средства.
Първият съд е достигнал до напълно обоснован извод, че подс.
Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по по чл. 343, ал. 3, предл. 1-во, б. “б“ във
връзка с ал. 1, б. “в“ във връзка чл. 342, ал. 1 от НК. От обективна страна
подсъдимият Д. на 30.08.2018 г., около
20.40 часа, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта си 1,56
на хиляда, установено по надлежния ред чрез съдебно-химическа /токсилогична/
експертиза, управлявал по общински път,
свързващ селата * и *., лек автомобил м. „*“ с рег. № *със скорост на движение
65 км/час. Така избраната от него скорост не била съобразена с конкретните
условия на видимост, която предвид вечерното време, била ограничена до
осветеното от късите светлини на автомобила пространство напред, в порядъка от
40 метра. Д. не изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и сам се
лишил от възможността да спре своевременно, в границите на видимостта,
осигурена от фаровете и да предотврати сблъсъка със спрелия косо,
частично в десния край на пътното платно и частично в затревената площ извън
пътя, велосипедист. В случай че бе
избрал скорост на движение от 50 км/час, подсъдимият би имал обективна
възможност да предотврати настъпването на ПТП, чрез екстремно спиране или чрез
друга спасителна маневра. Наред с това, предвид пияното си състояние, подсъдимият
бил със забавени реакции, като времето за реакция при установената алкохолна
концентрация в кръвта му било не по –малко от 1.75-2 пъти по-голямо от
обичайното, при което в конкретната ситуация, би могъл да възприеме на къси
светлини спрелия велосипедист и да спре, така че да предотврати настъпването на
ПТП при скорост на движение по-малка от 35 км/час. Подсъдимият,
избирайки скорост на движение от 65 км/ч, не се е съобразил с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие, при което по непредпазливост причинил смъртта на непълнолетния
пострадал. Настъпилото ПТП се явява пряка последица от посоченото нарушение на
правилата за движение, допуснато от подс. Г.Д. и в резултат на същото на
пострадалия С.И. С. са причинени травматичните увреждания, описани в СМЕ,
довели до смъртта му. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
нарушаване правилата за движение, ПТП и обществено-опасните последици.
Правилно
първият съд е приел, че в контекста на приетата фактическа обстановка
подсъдимият е извършвал движение с лекия си автомобил в тъмно време на
денонощието на светлините на фаровете си /къси светлини/, но при установената
от него скорост от около 65 км/ч той не възприел намиращия се частично на
платното за движение велосипедист и го блъснал, като в кратко време след това
настъпила неговата смърт. С оглед заключението на автотехническата експертиза,
посочената скорост на движение следва да се приема за доказано несъобразена с
конкретните пътни условия, защото светлините на фаровете са осветявали
пространство по-малко от опасната зона при установената от подсъдимия скоростта
на движение на автомобила. Пострадалият не е навлязъл изведнъж от края на пътя,
а се е намирал в статично положение на велосипеда си частично на платното за
движение в близост до десния /източен/ край на пътя и ако скоростта на движение
е била съобразена с видимостта, подсъдимият не би се поставил в положение да не
направи нищо за спасяване на намиращия се на посоченото място велосипедист.
Когато водачът се движи на къси светлини, величината на скоростта е
несъобразена с конкретните пътни условия, щом като не може да възприеме едно
пътно препятствие и да преустанови движението в осветеното пространство напред.
В случая съобразената скорост е била определена въз основа на обективни
критерии, според съществуващите затруднения в пътната обстановка, като вещото
лице изрично е посочило, че колкото повече са отрицателните фактори, влияещи на
величината на скоростта, толкова тя трябва да бъде по-ниска. Водачът на
превозното средство – подсъдимият Д. е бил наясно с наличието на тези
неблагоприятни за движението фактори и е следвало да се съобразява с тях, като
намали скоростта на движение, за да бъде движението му по пътя безопасно. В
конкретния случай подсъдимият не е съобразил конкретните пътни условия, защото
е управлявал автомобила си при намалена видимост, като е установил една опасна
зона, по-голяма от разстоянието на видимост. Така той сам се е поставил в
положение да не може да направи нищо, когато възприеме пътно препятствие,
защото то във всички случаи се явява в неговата опасна зона за спиране, а и
деецът е бил в пияно състояние. От настоящия съд следва да се посочи още и
това, че съгласно ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г. престъплението
по чл. 343 от НК се осъществява по непредпазливост – несъзнавана или съзнавана,
а умишленото или непредпазливо нарушение на правилата за движение, не се
отразява върху формата на вината, а върху степента на същата и размера на
наказанието. Цитираното ППВС се явява от значение и за приетото от първия съд,
че деецът се е намирал в пияно състояние, тъй като по време на произшествието в
кръвта му е била отчетена алкохолна концентрация над 0,50 промила, като при
пияно състояние законът не изисква да е налице причинна връзка между същото и
допуснатите нарушения на правилата за движение.
Правилно първият съд е приел, че от субективна страна
деянието е извършено при форма на вината несъзнавана непредпазливост
/небрежност/, тъй като подс. Д. не е предвиждал настъпването на тези последици
- причиняване на смърт, но е била длъжен и е могъл да ги предвиди след като е
допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Възможността за предвиждане на
резултата зависи конкретните обективни условия при осъществяване на деянието и
от индивидуалните особености на личността на дееца. В случая подсъдимият е
могъл да предвиди, че нарушавайки правилото да движение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в пияно състояние, е възможно настъпването пътно-транспортно произшествие
и причиняването на общественоопасни последици, тъй като е притежавал
свидетелство за правоуправление от 1990 г. с придобита от него категория „В“,
като е възприемал обективните критерии, които пътната обстановка съдържа, имал обща
представа за действията си и възможните опасности. В случая не се касае за
самонадеяност, тъй като при последната деецът следва да е формирал субективна
увереност, която е обективно необоснована, вземайки известни мерки, за
предотвратяване на престъпния резултат, а не разчита само на случайността. В
конкретния случай, съобразно приетата за установена по делото фактология,
подсъдимият е нарушил посоченото по-горе правило, гарантиращо безопасността на
движението, но няма данни да е осъзнал пътната ситуация като такава, при която
настъпването на ПТП е било неизбежно, като липсват доказателства, от които да
се направи извод дали при тази ситуация подсъдимият е могъл да има увереност,
че разполага с реални възможности за избягване на престъпния резултат. С оглед
изложените съображения, първият съдът с основание е споделил виждането на
представителя на обвинението относно формата на вина, при която е извършено
престъпното деяние, залегнала в обвинителния акт.
Няма
за бъдат преповтаряни доводите на първата инстанция във връзка с релевираните
още пред нея аргументи на страните във
връзка с това дали пострадалият е нарушил разпоредбите на чл. 79, т. 3 и 4 и по
чл. 80, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Правилно е било отчетено, че към момента на
настъпване на инцидента е било вече тъмно, като на велосипеда на пострадалия не
е имало устройство за излъчване на бяла или жълта, добре различима светлина
отпред, нито червен светлоотразител отзад или устройство за излъчване на
червена светлина. Освен това пострадалият не е бил със светлоотразителна
жилетка при управлението на велосипеда извън населено място в тъмната част на
денонощието, не е бил и възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение. Доводите на първия съд в тази насока в принципен план се споделят изцяло
от настоящия и няма да бъдат преповтаряни отново по повод поредното повдигане
на същия въпрос и пред въззивния съд. Единствено следва да бъде отбелязано, че
от значение за отчитане на съпричиняване от страна на пострадалия, посоченото
по-горе, е напълно достатъчно, независило от обстоятелството, че в хода на
разследването не могло да се установи със сигурност дали светлоотразители по
колелата на велосипеда на пострадалия, каквито безспорно са били намерени по
спиците на предното колело – два броя, имало прикрепени и на задното колело,
тъй като светлоотразителите там били скъсани и не можело да се каже дали ги е
имало преди ПТП /л. 128 от досъд. пр. заключение на автоексперта, както и
протокол за оглед на местопроизшествието, ведно с фотоалбум – снимка 27 и
снимка № 29 на заснети веществени доказателства – л. 12 гръб от досъд. пр./.
Въпреки последното отбелязване липсата на част от оборудването на велосипеда
/предна и задна светлина/ и на велосипедиста /светлоотразителна жилетка/ е
безспорна и обуславя отчитането на известно съпричиняване от страна
пострадалия, което първият съд правилно е отчел на плоскостта на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
По
отношение на доводите на страните пред настоящия съд за ролята на оказаната
помощ на пострадалия, на първо място
следва са се посочи, че привилегированият състав на чл. 343а, ал. 1, б. “б“
от НК, е неприложим в конкретния случай. Действително, обаче, след ПТП подсъдимият
издърпал пострадалия от храстите и се опитал да спре кървящата му рана на главата,
като проверявал има ли пулс и придържал главата му, което е проява на хуманност
от негова страна. Правилно първият съд е посочил, че подобни действия са
достатъчни да се приеме, че е оказана помощ на пострадалия, при все лекар да е
бил извикан не от подсъдимия.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за извършеното от него престъпление, първият съд е отчел, че
обществената опасност на извършеното от него деяние е висока предвид настъпилия тежък престъпен
резултат – смъртта на непълнолетния. Настоящият съд намира, че обществената
опасност на дееца също следва да бъде преценена като висока в контекста на неотчетените
от първия съд административните нарушения, извършени от водача по ЗДвП /изрично
посочено и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно приложената в
досъдебното производство справка на нарушител/водач - лист 30-31 от досъд. пр./.
В този смисъл изцяло ще се уважи доводът на повереника на частните обвинители,
застъпен и в подадената въззивна жалба, че подобни данни имат отношение към
отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства. Действително, според
справката за нарушения по ЗДвП, срещу подсъдимия има издадени 9 влезли в сила
наказателни постановления за продължителния му шофьорски стаж, като е било
регистрирано и административно нарушение на режима на скоростта, санкционирано
с фиш пред 2017 г. Видно е, че подсъдимият през последните 5 години е извършил
в периода от 2012 г. до датата на инкриминираното деяние общо 6 нарушение по
ЗДвП, за които е бил санкциониран с глоби и лишаване от правоуправление с три
НП и един фиш, като нарушенията касаят реализиране на леко ПТП, отказ да бъде
изпробван за употреба на алкохол, неносене на документ за задължителна
застраховка и превишена скорост. Не могат да бъдат споделени, обаче, доводите
на частните обвинители, че отказът да бъде изпробван за употреба на алкохол
индикира управление на МПС с престъпна концентрация на алкохол, тъй като са
изцяло в сферата на предположението. Следва да се каже от настоящия съд, че предишните
нарушения по ЗДвП следва да бъдат отчетени като отегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като сочат на системно нарушаване на правилата за
безопасността на движението, като при все водачът да е бил санкциониран с глоби
и лишаване от правоуправление, това не е довело до корекция в неговото
поведение на пътя. С основание на коментираната плоскост /отегчаващи
отговорността обстоятелства/ първият съд е отчел проявлението на установената
при водача престъпна концентрация на алкохол в кръвта над минимално изискуемия
праг за съставомерност на деянието, като е било отчетено, че подсъдимият имал
концентрация на алкохол в кръвта си, надхвърляща над два пъти необходимата за
квалифициране на деянието по по-тежко наказуемия престъпен състав. Отчитането
на подобно проявление на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, не е в
нарушение на разпоредбата на чл. 56 от НПК. /В посочения смисъл е и съдебната
практика – например решение № 422 от 29.07.1986 г. по н. д. № 431 от 1986 г. на
ВК на ВС, където се сочи, че големите размери на откраднатото имущество могат
да бъдат оценявани като смекчаващо или отегчаващо отговорността обстоятелство в
зависимост от конкретния размер на стойността на откраднатото имущество, когато
размерът незначително превишава законоустановения минимум, това може да се
преценява на плоскостта на смекчаващите отговорността обстоятелство, но когато значителното
надхвърля признака големи размери, може да бъде третирано като отегчаващо без
да е в нарушение на чл. 56 от НК. Съгласно решение № 329 от 14.07.2009 г. по н.
д. № 257/2009 г. на ВКС, І н. о. съставите по НК сочат на минимално
необходимите обстоятелства за състава, но интензивност на последните над
необходимата за съответна правна квалификация, може да се отчита при определяне
на наказанието, което не е в нарушение по чл. 56 от НК. В същата насока и
решение № 87 от 10.05.2004 г. по н. д. № 701/2003 г. на ВКС, І н. о./. Не могат
да бъдат споделени доводите на първият съд, че като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отмете възрастта на пострадалия. Подобен аргумент не
намира опора м материалите по делото, като в посочения от страна на защитата
смисъл, това обстоятелство не се е съдържало в представната сфера на дееца
преди инцидента. В този смисъл е и съдебната практика – например решение № 92
от 05.06.2015 г. по н. д. № 2031/2014 г. на ІІ н. о. на ВКС /в същото е
посочено, че след като деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, той не е познавал
никакви данни за личността на пострадалия в това число и неговата възраст/. От друга страна, обаче, правилно
първият съд е отчел на коментираната плоскост обстоятелството, че освен
починалият велосипедист, още лица са се намирали на незначително разстояние от
инцидента, независимо от възрастта им, като най-малкото в обстоятелствената
част на обвинителния акт, изрично е било посочено, че след инцидента
подсъдимият временно загубил контрол на автомобила си, с който криволичел по
пътя, като преустановил движението си в непосредствена близост до двама от
велосипедистите, като подсъдимият е познавал краткия път между двете села,
натоварен и с движещи си велосипедисти.
Правилно като смекчаващи
отговорността обстоятелства, първият съд е отчел, чистото съдебно минало на
подсъдимия и липса на криминални прояви, трудовата му ангажираност преди
инцидента, липсата на изразеното съжаление, признанието на вината и оказано
съдействие в хода на разследването, проявеното хуманно отношение от страна на
подсъдимия след ПТП, което макар да не се отразява на приетата правна
квалификация, следва да се цени като смекчаващо отговорността му обстоятелство,
наред с отчетено съпричиняване от страна на пострадалия. Следва да се посочи
още от апелативния съд, че от значение за санкциониране на виновния водач в случая
се явява и формата на вината му – небрежност, която също следва да се цени като
смекчаващо обстоятелство. Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и
в тяхната съвкупност, отчитайки и високата степента на обществена опасност на
конкретното престъпление, с оглед тежестта на настъпилия вредоносен резултат,
настоящият съд намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния размер на
предвиденото в закона, така както е приел и първия съд. При все допълненията на
настоящия съд, крайният извод на първата инстанция, че наказанието лишаване от
свобода на подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, след да бъде споделено.
Въззивният
съд намира за напълно законосъобразно налагането на наказание лишаване от
свобода, ориентирано между минималния праг от три години и средния размер на
предвиденото наказание /средният размер в случая при максимум от 15 години се
явява 9 години/, което да се ориентира малко по-близо до средния размер, поради
което наказанието законосъобразно е било наложено от първия съд в конкретен
размер от седем години и три месеца, след което е било намалено с 1/3 съобразно
привилегията на чл. 58а, ал. 1 от НК – т. е. определено в окончателен размер на
четири години и десет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно
при първоначален общ режим. В съответствие със закона първият съд е приспаднал
от така наложеното наказание лишаване от свобода и времето, пред което
подсъдимият е бил задържан, за нуждите на производството.
Поради
задължителния характер на нормата на чл. 343 г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
подсъдимият е бил лишен и от право да управлява МПС за срок от шест години,
което е съобразено с разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от НК. Следва да се каже, че
с продължителността си това кумулативно наказание, наложено от първия съд, при
съобразяване на отчетените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, ще окаже необходимото възпиращо и възпитателно въздействие
спрямо подсъдимия. Въззивната инстанция приема, че така определените
кумулативни санкции, съответстват на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК -
съдът едновременно прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства като определя санкция, която най-пълно отговаря на характера и
обществената опасност извършеното престъпление, данните за личността на
подсъдимия, като налагането на подходяща кумулативна санкция е единен мисловен
процес по съобразяване на всички обстоятелства по делото и в своето единство,
наложените кумулативни санкции, са достатъчни по своя размер да изпълнят
целите, предвидени в чл. 36 от НК да поправят и превъзпитат подсъдимия към
спазване законите и добрите нрави, да въздействат предупредително, както и
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Правилно първият съд е посочил, че отчетените
смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито е налице
изключително такова, с което не са налице основанията на чл. 58а, ал. 4 от НК и
чл. 55 от НК и исканията за допълнително смекчаване на санкционно-осъдителната
част на присъдата, не следва да бъдат уважавани.
В
обобщение във връзка с наложената на подсъдимия наказателна санкция и във
връзка с доводите на частните обвинители и техния повереник, следва да се
отбележи, че в принципен план наказанието е установена от закона мяра за
държавна принуда, налагана от съда на лице извършило престъпление, която се
изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва
отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние и има за
цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове
на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно.
Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има
конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК. Тези цели в настоящия случай,
с оглед личността на подсъдимия и всички други обстоятелства по делото,
изложени по-горе, според въззивната инстанция едва ли биха могли да бъдат
постигнати с други различни по-високи по размер наказания, като прекомерната
репресия едва ли ще въздейства в пълна степен на подсъдимия предупредително, ще
го възпира от извършването на други престъпления и едва ли ще окаже нужното
възпитателно и предупредително въздействие върху другите членове на обществото,
тъй като последните са постижими при налагането на справедливи по размер
наказания. Отделно от горното възприетият превес на смекчащи отговорността
обстоятелства, не налага определянето при баланс, в поискания от частното
обвинение смисъл.
Не
могат да бъдат споделени и доводите на защитата за необходимост от редукция на
наказанието лишаване от свобода към минималния размер на предвиденото такова.
Такова искане, само по себе си, предполага единствено или пълен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, какъвто в случая не е налице, а и
личността на дееца, предвид предишните му нарушения по ЗДвП, не е незначителна,
поради което наложената от първия съд санкция като размер се явява напълно
справедлива, а искането на защитата неоснователно.
С
оглед на постановената осъдителна присъда и в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 НПК, първият съд законосъобразно е възложил за заплащане в
тежест подсъдимия направените по делото разноски по сметка на органа, който е
извършил разхода.
Взел
е отношение и по приложените по делото веществени доказателства, като за част
от тях е постановил да бъдат унищожени като вещи без стойност, а предаденият с
протокол за доброволно предаване лек автомобил – да бъде върнат на собственика
му, след влизане на присъдата в законна сила.
С
оглед на изложеното присъдата следва да бъде потвърдена.
Водим
от горното и на основание чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд, ІI
наказателен състав
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 61 от 07.04.2018
г. по НОХД № 701/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протест пред ВКС, в 15- дневен срок от уведомяване на страните, че същото е
изготвено и обявено.
ПРЕДСЕДАЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: