№ 22641
гр. София, 27.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110139658 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес **** чрез адв. Д. М., със съдебен адрес ***, против „К.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от С.Я.- изпълнителен
директор, и „*/*“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от И.Ш.- управител.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника „К.“ ЕАД бил
сключен Договор за потребителски кредит № 2431274/16.08.2021 г., по силата на който
ответникът отпуснал сумата в размер на 4000 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 19,66 %, ГПР
от 21,53 %, със срок за погасяване на кредита от 24 месеца и общ размер на всички
плащания в размер на 4870,08 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че
ищецът следвало да сключи договор за гаранция с одобрено от кредитодателя дружество за
обезпечение на вземанията по договора, като следвало да заплати на поръчителя
възнаграждение в размер на 4176 лв. На 16.08.2021 г. ищецът сключил договор за
поръчителство с втория ответник- „*/*“ ЕООД, като възнаграждението било платимо ведно
с месечната погасителна вноска в общ размер на 376,92 лв. По договора за кредит ищецът
заплатил 5 пълни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 376,92 лв. Сочи се, че
сключеният договор за кредит бил предсрочно погасен на 18.07.2022 г. чрез използване на
част (3803,07 лв.) от отпусната сума (5000 лв.) по Договор за потребителски кредит №
2522984/18.02.2022. Твърди, че Договорът за потребителски кредит № 2431274/16.08.2021 г.
бил недействителен поради противоречие с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ГПК. Твърди, че клаузата
на чл. 4, ал. 1 от договора била нищожна поради накърняване на добрите нрави и като
заобикаляща закона. Посочва се също, че нормата на чл. 4, ал. 1 от договора не била
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Заявява, че договорът за кредит е
недействителен, тъй като не бил посочен приложимият лихвен процент и не били разписани
условията за прилагане на възнаградителна лихва. Нито в договора, нито в погасителния
план е посочен общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва.
Сочи се, че процесният погасителен план не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК, защото в него липсва задължителна информация. Не ставало ясно каква част от
претенцията е главница по договора за кредит, лихва и каква част е такса гарант. Твърди, че
договорът за кредит бил недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като не ставало ясно по какъв начин е формиран годишният процент на разходите и какво е
включено в него. Твърди се, че заплащането на сумата по договора за поръчителство е
следвало да бъде включено в ГПР като елемент от общите разходи по кредита, тъй като
1
сключването на договора за поръчителство било условие за отпускане на кредита. По този
начин е заобиколено правилото, уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорките за заплащане
на допълнителни разходи е нарушено изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва за просрочени задължения. Сочи се, че ответниците са свързани
лица по смисъла на ТЗ и със сключването на договора за поръчителство кредитодателят „К.“
ЕАД има за цел да получи едно допълнително възнаграждение при разпределяне печалба от
дъщерното дружество „*/*“ ЕООД, на което е едноличен собственик. Твърди, че
посочването на ГПР, неотговарящ на реално прилагания, било заблуждаваща търговска
практика. Поддържа се, че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като води до
нарушаване на нормативно предвидения максимален размер на ГПР и поради заобикаляне
на закона, както и защото води до неравновесие в правата на страните по него.
Като излага тези обстоятелства, пълномощникът на ищеца обосновава правния
интерес от предявяването на установителни искове против ответниците за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски договор № 2431274/16.08.2021 г., а в условията
на евентуалност- на клауза по чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски договор №
2431274/16.08.2021 г., и на Договор за поръчителство от 16.08.2021 г., като в случай на
уважаване на предявените искове- моли за осъждане на ответника „К.“ ЕАД да заплати
сумата от 1687,67 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по
нищожен Договор за потребителски договор № 2431274/16.08.2021 г., ведно със законната
лихва от 19.07.2022 г. до окончателното й заплащане. В условията на евентуалност- в случай
че съдът приеме, че договорът за кредит е действителен, ищецът моли за осъждане на
ответника за заплащане на сумата от 817,59 лв., представляваща недължимо платена такса
по договор за поръчителство, ведно със законната лихва от 19.07.2022 г. до окончателното й
заплащане.
С исковата молба ищецът моли да бъде освободен от задължението за заплащане на
държавни такси и разноски, като твърди, че единствените доходи на семейството му са от
пенсиите на ищеца и съпругата му.
Съдът, след като се запозна с искането на ищцата по чл. 83 ал. 2 от ГПК и като взе
предвид относимите към същото писмени доказателства, намира молбата за освобождаване
от заплащането на държавни такси и разноски за основателна, предвид следните
съображения:
Видно от приложените по делото писмени доказателства, включително декларация от
ищцата, последната има осигурителен доход под минималната работна заплата и не
притежава имущество, от което да получава приходи. В този смисъл, съдът приема, че
ищцата няма достатъчно средства да заплати държавна такса и разноски по предявения
отрицателен установителен иск.
Предвид горното и на основание чл. 82 ал. 3 от ГПК, съдът счита, че искането на З. Д.
да бъде освободена от заплащането на държавна такса и разноски по е основателно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА от З. Р. Д., ЕГН **********, с адрес **** от задължението за
заплащане на държавна такса и разноски по гражданско дело № 39658 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на ищеца, чрез процесуалния му представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2