Р Е Ш Е Н И Е
№ 3254, 01.08.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 04.07.2019 г.
В публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8378 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37,
представляван от пълномощника му – юр.С. П., твърди, че С.А.З. е собственик на
следния недвижим имот – *** и като
такъв по силата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката има качеството на
клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за
доставка на топлинна енергия за битови нужди е длъжен да заплаща цените на
доставената му топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за
който се отнасят, като в противен случай съобразно чл. 35, ал. 1 от Общите
условия дължи обезщетение за забава. Твърди се още, че за периода 01.10.2016 г.
– 30.04.2017 г. ищецът е доставил за имота на ответника топлинна енергия на
обща стойност 133.92 лв., която не е заплатена в срок, поради което по
партидата му са начислени и обезщетения за забава за периода 02.12.2016 г. –
10.04.2018 г. в общ размер на 15.05 лв. За тези вземания ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5862
по описа на Районен съд - Пловдив, VІ гр. с. за 2018 г., срещу която в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е
предявили настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, по което
е образувано ч. гр. д. № 5862/18 г. в съда - 11.04.2018 г., до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Обективно съединени искове с правно основания чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът С.А.З. с ЕГН
**********,***, представляван от пълномощника му мл. а.К.Р., не оспорва, че
през исковия период е бил собственик на описания в исковата молба недвижим имот
и че парното в
Продължение на решение по гр. д. № 8378/18 г. на РСПд
– стр. 2/10
сградата
е работило, но твърди, че : между него и ищеца не съществува облигационно
правоотношение, тъй като съгласно чл. 138, ал. 1 Закон за енергетиката и чл. 25
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването присъединяването на
потребителите към топлопреносната мрежа се осъществява въз основа на писмен
договор, какъвто ищецът не е представил, а освен това, тъй като доставката на
топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост представлява услуга,
която се ползва от самата етажна собственост, то потребител на услугата е
цялата етажна собственост; няма и доказателства през исковия период той реално
да е ползвал и потребявал топлинна енергия; изрично е уведомил ищеца, че не
желае да ползва неговите услуги, съответно да му бъде доставяна топлинна
енергия, въпреки това такава му се доставя такава, а законът – чл. 62, ал. 1
Закон за защита на потребителите, забранява доставка на стоки на потребителя
срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна, като
издаването на фактури от страна на дружеството за плащане на непоискана от
ответника топлинна енергия представлява нелоялна търговска практика, която е
забранена от закона – чл. 68в ЗЗП; топломерът в абонатната станция, обслужваща
жилищната сграда, в която се намира апартаментът му е негоден и неизправен;
топлинният счетоводител не е използвал реални показатели за изчисляване на
размера на припадащата му се за разпределяне топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация по отношение на действително инсталираната мощност на
отоплителните тела в сградата, денградусите, средната външна температура и
външната изчислителна температура за населеното място за процесния период -
част от доставеното в абонатната станция и отчетено от топломера количество
топлинна енергия реално не е доставено на потребителите в сградата, ищецът не е
отчислил правилното количество технологични разходи на абонатната станция,
ищецът не е използвал официалните данни за средномесечните температура на
въздуха, които са представителни за гр. ...........; процесните фактури не
отразяват реално потребление на топлинна енергия в процесния имот; дружеството
изчислява дължимите от ответника суми за доставена топлинна енергия въз основа
на Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна
собственост – Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването,
която не отчита реалното потребление в конкретния имот, поради което посочените
разпоредби противоречат на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006
г. за фактуриране на потребената топлинна енергия въз основа на реалното
енергийно потребление, поради което моли съда да отхвърли предявените искове
като неоснователни. Претендира присъждане на разноски, като в хода на
производството пълномощникът му - мл. а.К.Р., е направил искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира следното :
Продължение на решение по гр. д. № 8378/18 г. на РСПд
– стр. 3/10
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 5862 по описа
на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2018 г. на 12.04.2018 г. е издадена
Заповед № 3425 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено С.А.З. да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ” ЕАД : сумата от
133.92 лв. – топлинна енергия доставена за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017
г. за обект на потребление, находящ се в ***, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2018 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 15.05 лв. – обезщетение за забава за периода 02.12.2016 г.
– 10.04.2018 г.; сумата от 25 лв. разноски за заплатена по производството
държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт,
срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което
дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта.
Ответникът не оспорва, че е собственик на апартамент
**** /изявление направено в открито съдебно заседание на 30.10.2018 г./, който
блок според заключението на в.л. инж. Б.
е присъединен към топлопреносната мрежа и през периода 01.10.2016 г. –
30.04.2017 г. абонатна станция, обслужваща сградата, е работила и е захранвала
обектите, присъединени към нея с топлинна енергия. Установява се още от
заключението на инж. Б., че през горепосочения времеви отрязък в апартамента на
П. няма присъединени отоплителни тела, включително щранг-лири, както и средства
за дялово разпределение на топлинна енергия и за същия е начислявана само
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката
постановява, че : „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия...” Или съгласно
закона за придобиването на качеството на клиент на топлинна енергия е меродавно
не фактическото потребяване на топлинна енергия, съответно наличието на договор
сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на правото на
собственост или на правото на ползване върху обекти в сгради – етажна
собственост.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от
Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички клиенти
на топлинна енергия са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
/каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по
система за дялово разпределение /чл. 139, ал. 1 ЗЕ /. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление /чл. 140а ЗЕ/. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна
Продължение на решение по гр. д. № 8378/18 г. на РСПд
– стр. 4/10
собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал. 2 ЗЕ/. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти по проект /чл. 143, ал. 5 ЗЕ/.
В
обобщение по силата на цитираните в предходното изложение законови разпоредби,
както и на факта, че ответникът е бил собственик на горепосочения апартамент за
времето от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г., който е в жилищна сграда
присъединена към топлопреносната мрежа, през посочения темпорален отрязък той е
имал качеството на клиент на топлинна енергия, поради което следва да заплати
цените на доставената му топлинна енергия – в процесния случай на тази,
отдадена от сградната инсталация.
Ответникът,
обаче, оспорва дължимостта им по съображения, изложени в отговора на исковата
молба и маркирани по-горе в уводната част на настоящото решение, които ще бъдат
обсъдени в следващото изложение.
Топлинната енергия се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на
границата на собственост на съоръженията /чл. 156, ал. 1 ЗЕ/, като редът и
техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на
топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към
топлопреносната мрежа, за разпределение, прекратяване на топлоснабдяването и
спиране на топлоподаването се определят с наредба на министъра на енергетиката, в изпълнение на която
законова делегация последният е издал Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването /наричана накратко в следващото изложение НТ/, в чл. 49, ал.
2 от която е предвидено, че количеството топлинна енергия се измерва със
средства за измерване за търговско плащане (топломери), отговарящи на
изискванията на Закона за измерванията,
препращащ към Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, в чл. 167 от която е предвидено извършване на последващи
проверки за съответствие на средствата за измерване за търговско плащане.
Във
връзка с наведеното от ответника твърдение за неизправност на топломера,
монтиран в абонатната станция в сградата, в която се намира собственият му
апартамент, от страна на ищеца бяха представени заверени преписи на : Протоколи
за монтаж/подмяна на средства за търговско измерване от 17.03.2015 г. и от 13.02.2017
г.; Свидетелства за проверка на *** Свидетелство за проверка на ***.,
сертификати за изпитване и одобряване на типа, а също и на Заповед №
А-0.19/16.08.2016 г. на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
видно от които, през процесния период в абонатната станция са функционирали за
период 01.10.2016 г. – 12.02.2017 г. 1 брой общ топломер уред тип *** до края
на исковия период – уред 1 брой общ топломер от същия тип, фабр. № *** които
според представените сертификати за изпитване и одобряване на типа,
свидетелства за проверка на
Продължение на решение по гр. д. № 8378/18 г. на РСПд
– стр. 5/10
СИ и заповед на ДАМТН
съответстват на Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламенти на Света от
31.03.2004 г. за измервателни уред и съгласно изискванията на закона са
преминали последващи метрологични проверки, при които е констатирано, че
топломерите в абонатната станция съответстват на съществените изисквания към
тях, с оглед на което в разрез с твърденията на ответника съдът приема, че през
исковия период топломерите в абонатната станция са били технически годни и
изправни.
Посочи
се вече по-горе в настоящото изложение, че топлинната енергия се измерва със
средства за търговско измерване - собственост на топлопреносното предприятие,
монтирани на границата на собственост на съоръженията, като е налице и спор
относно мястото, на което е поставен топломерът в абонатната станция в
жилищната сграда, в която се намира и процесният обект на потребление.
За изясняване на това обстоятелство по искане на
ответника бе допусната техническа експертиза, според заключението на в.л. по която : общият топломер в процесната
абонатна станция не е поставен на границата на собственост; топломерът е
поставен на входа на абонатна станция; незначителна част от отчетените
количества топлинна енергия не постъпват към инсталацията в сградата – това са
топлинните загуби в абонатната станция; отчетените от средството за търговско
измерване количества топлинна енергия са коригирани с размера на технологичните
разходи на топлинна енергия за участъка между средството за измерване и
границата на собственост в съответствие с чл. 58, ал. 2, т. 2 НТ.
Законът на чл. 57, ал. 1 НТ допуска монтиране на
средства за измерване за търговско плащане на място, различно от границата на
собственост, но в този случай урежда друг начин за отчитане на топлинната
енергия - отчетените количества следва да се коригират с технологичните разходи
на топлинна енергия за участъка между средствата за измерване за търговско
плащане и границата на собственост, като при клиенти, ползващи топлинна енергия
за битови нужди количеството топлинна енергия за технологични разходи в
абонатната станция е за сметка на топлопреносното предприятие /чл. 58, ал. 2,
изр. 1 НТ/. А тъй като в настоящия случай се установи от заключението на
в.л. инж. Б., че през исковия период
ищецът е приспадал от отчетеното за доставено количество топлинна енергия
такава за технологични разходи, което е правилно изчислено за съответните
месеци на разглеждания период, то настоящият състав намира за неоснователно
твърдението на ответника, че част от доставеното в процесната абонатна станция
и отчетено от общия топломер количество топлинна енергия не е доставено на
потребителите в сградата.
Съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ : „Потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
собственост, избират метод за определяне на количеството топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, при въведена система за дялово разпределение
чрез индивидуални разпределители съгласно наредбата по чл. 125, ал.
3.“, а :“Когато потребителите на топлинна енергия в
Продължение на решение по гр. д. № 8378/18 г. на РСПд
– стр. 6/10
сграда – етажна собственост, не изберат
метод за определяне на количеството топлинна енергия, количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение
чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето по чл. 139б, ал.
1 съгласно методиката по наредбата по чл. 125, ал.
3.“
В
съответствие с горните изисквания установява се от заключението на в.л. инж. Б., че топлинното счетоводство на блока,
в който се намира процесният отоплителен обект, през исковия период се е водило
от третото лице ................
съгласно сключен между него и етажната собственост Договор № *** като е налице
спор дали разпределената за времето от *** до *** за имота на ответника
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е правилно определена.
А
според чл. 61, ал. 1 НТ дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея, наименувано : „Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост”, в
чл. 6, т. 6.1.1, от която е предвидено следното :
|
Количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от
сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата
и на отоплителната инсталация. Определя се от лицето по чл.
139, ал. 2 ЗЕ, извършващо дяловото разпределение, по зависимостта: |
Qu=0.15 х Qдим х Днп х 24 : tср.сгр. – tизч.
|
0,15 е коефициентът, отчитащ дела на инсталираната
мощност на сградната инсталация спрямо общата мощност на отоплителната
инсталация; 24 – броят на часовете в денонощието; Qдим – действително инсталираната мощност
на отоплителните тела в сградата за отчетен период, kW; Dнп – денградусите за настоящ отчетен
период, които се определят по формулата: |
Днп=z х (tср.сгр. – tср.период), където
|
z е продължителността на настоящия отчетен период, в
дни; tср.период – средната външна температура
за отчетния период, °С; t ср.сгр. – средната температура на
сградата; за сгради – етажна собственост, се приема 19 °С; Продължение на решение по гр. д. № 8378/18 г. на
РСПд – стр. 7/10 t изч. – външната изчислителна температура
за населеното място, °С. |
като съгласно чл. 6, т. 6.1.2 изключения от
зависимостта по т. 6.1.1 се допускат в случаите на налични изчисления на
инсталираната мощност на сградната инсталация, изготвени от правоспособно лице
и/или лицето по чл. 139б ЗЕ, т. е. от лицето, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Въпросът
дали горната методика в процесния случай е правилно приложена също бе предмет
на изследване от в.л. по допуснатата съдебна
техническа експертиза, според заключението на което : за процесния период за
процесния имот е начислена единствено топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация, като извършеното изчисление на стойностите от страна на топлинния
счетоводител на формулата по т. 6.1.1 от Методиката е направено с коректни
величини и в съответствие с Методиката; разпределената топлинна енергия на
процесния имот за исковия период е действително доставена и дяловото
разпределение на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация е извършено
коректно и съобразно изискванията на Методиката.
Анализът
на заключението на инж. Б. показва, че то е категорично по отношение на извода
си, че дяловото разпределение на топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация за имота на ответника през исковия период е извършено в съответствие
с изискванията на Приложение № 1 към чл. 61, ал. 1 от НТ – на база на реални
данни и по формулата по т. 6.1.1 от Методиката по НТ, с оглед на което
настоящият състав намира за неоснователно и твърдението на ответника, че
разпределената за имота му топлинна енергия отдадена от сградна инсталация е
неправилно определена.
Неоснователни са възраженията за нарушение на
разпоредбата на чл.
13, ал. 2 Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април
2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИ.
Гаранция за отчитане на реалното месечно потребление или реално
консумираното количество енергия от крайния потребител, с които понятия си
служи Директивата, са предвидените от националния законодател индивидуални
измервателни уреди, както и монтиране на средства за търговско измерване на
количествата топлинна енергия в абонатната станция. По този начин е спазен и
принципът, залегнал в ал.
2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне
на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и други фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост съгласно чл.
140, ал. 3 от ЗЕ и чл.
38, ал.1 Закон за собствеността и чрез нея се
затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, т. е.
налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата
сграда. Така всички собственици на имоти,
Продължение на решение по гр. д. № 8378/18 г. на РСПд
– стр. 8/10
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, която
се явява реално енергийно потребление. В този смисъл е и изричната разпоредба на
чл.
153, ал. 6 Закон за енергетиката, според който
потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата /в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 2/25.07.2017 г. постановено по т. д. № 2/16 г./
Разпоредбата
на ал. 2 на чл. 13 от Директивата предвижда, че държавите - членки гарантират,
където е уместно, че сметките се изготвят въз основа на реално енергийно
потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин, като ал. .3
на същия член определя тази информация, както и че изготвянето на сметките
следва да бъде толкова често, че да позволява на потребителите да контролират
консумацията си на енергия. Посочената разпоредба не е в противоречие с
българското законодателство, нито последното противоречи на общностното право в
този смисъл. Същественото при директивите е, че държавите сами избират начина и
средствата, с които да постигнат заложените за изпълнение в Директивата цели,
за което уведомяват Европейската комисия /ЕК/, която от своя страна следи много
стриктно и строго това изпълнение. Горепосочената директива е транспонирана по
реда на чл. 18 от същата в националното ни законодателство чрез Закона
за енергийната ефективност и редица наредби,
между които Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
същата няма пряк ефект съгласно чл. 288, § 3 от Договора за функциониране на ЕС
/ДФЕС/, тъй като по принцип директен ефект имат само регламентите, а
директивите, само доколкото не са транспонирани по надлежния ред в посочения в
тях срок. В последния случай, ако директивата не е транспонирана в срок или е
лошо или непълно транспонирана, както и ако съответната държава не е уведомила
ЕК за изпълнението, може да бъде ангажирана отговорността на държавата по
предвидения в ДФЕС ред. Директивите могат да имат само в определени случаи
вертикален пряк ефект, какъвто не е настоящия казус, тъй като касае
частноправни субекти.
В горепосочените разпоредби на Директивата липсва
конкретно определен срок за транспонирането й, поради което всяка държава има
свобода при избора на формата и средствата за постигане на изискуемия от
Директивата резултат. А що се касае до твърдението, че Директивата не е
транспонирана в националното ни законодателство правилно, то споровете относно
тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на
Съюза е от компетентността на Съда на Европейския съюз съгласно чл. 267, ал. 1,
б. „б” ДФЕС.
Според заключението в.л. инж. Б. за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017
г. реално потребеното количество топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация в имота на ответника е 1,60786 мвтч. на стойност с ДДС, в това число
и такса разпределение съгласно заключението на в.л. К., което съдът кредитира, тъй като е
изготвено на база вписванията в
Продължение на решение по гр. д. № 8378/18 г. на РСПд
– стр. 9/10
счетоводните
книги на ищеца, които според чл. 182 ГПК могат да служат като доказателство на
лицето, което ги е водило, а ответникът не установи те да са водени неточно,
133.92 лв. Съобразно последното дължимите лихви за забава за периода 02.12.2016
г. – 30.04.2017 г. възлизат на 15.05 лв.
Предвид гореизложеното и недоказаността на твърденията
на ответника предявените главни и акцесорни установителни искове се явяват
доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени в
предявените с исковата молба размери.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 395 лв. разноски по производството /в това число 75 лв.
довнесена държавна такса и 320 лв. депозитни средства/, а на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК – сумата от 300 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт,
определено в максимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на
правната помощ, като се вземе предвид както голямата продължителност на делото,
така и фактическата му сложност с оглед на многобройните оспорвания направени
от ответника.
На
основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС на РБ
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските по
производството по ч. гр. д. № 5862/18 г. в размер на 75 лв.
По
изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че С.А.З. с ЕГН **********,***, дължи на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул.
„Христо Г. Данов” № 37 : сумата от
133.92 лв., представляваща общата стойност на топлинна енергия, доставена в
обект на потребление – апартамент ***през периода 01.10.2016 г. – 30.04.2017 г.
ведно със законната лихва от 11.04.2018
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 15.05 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено
плащане на горните вземания за периода 02.12.2016 г. – 10.04.2018 г., за които
вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 3425/12.04.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5862 по описа на
Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2018 г.
ОСЪЖДА С.А.З. с ЕГН
**********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 395 лв. разноски по
производството по гр. д. № 8378 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.
за 2018 г.; сумата от 300 лв. възнаграждение
за защита от юр.по гр. д.
Продължение на решение по гр. д. № 8378/18 г. на РСПд
– стр. 10/10
№ 8378 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.
за 2018 г. и сумата от 75 лв. разноски
по производството по ч. гр. д. № 5862 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр.
с. за 2018 г.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п/ ТАНЯ БУКОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.