№ 1876
гр. Пловдив, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330207796 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
010245/01.11.2021 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор
"Пътна полиция", с което на П. К. Б. с ЕГН ********** с адрес ...... на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца за нарушение на чл.
103 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП. Възраженията са насочени към
оспорване на фактическата обстановка, с аргументи за липса на нарушение от
материална страна поради липсата на управление на МПС. От друга страна
пледира да е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не му
бил даден екземпляр от АУАН.
Въззиваемата страна сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр.
Пловдив взема становище по жалбата с писмото, с което е изпратена
преписката. Моли за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за
намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
1
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 19.10.2021 г. в
3:45 часа, в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“ пред блок №290, вх. А управлява
собственият си лек автомобил „Субару импреза“ с рег. № *** като не спира на
подаден специален светлинен и звуков сигнал за спиране от полицейски
автомобил и отказва да му бъде извършена проба за алкохол с техническо
средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер АRNA-0183. Издаден му е
талон за изследване номер 119353, но не е дал кръвна проба.
Всичко това съставлявало нарушение съответно на чл. 103 и чл. 174,
ал.3 от ЗДвП. Първата правна норма сочи, че при подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Втората пък разписва, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв..
По повод на всичко това против жалбоподателя бил съставен АУАН
серия GA № 533863 от 19.10.2021 година от свидетеля М. Б. на длъжност
"младши автоконтрольор" при ОДМВР – Пловдив сектор "Пътна полиция".
Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели, както и на
нарушителя, след което му бил предявен, но жалбоподателят отказал да го
подпише. Отказът бил редовно оформен с подпис на свидетеля С.Т..
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и обжалваното
НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 50 лв. и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месеца на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушението си по чл. 103 от ЗДвП и наложена глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3 пр. 1
от ЗДвП и са му отнети 12 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539
на МВР.
Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от
2
показанията на свидетелите М. Б. - актосътавител, Г. М. и Н. М., както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за
изследване № 119353 от 19.10.2021 г., оправомощителна заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. и оправомощителна заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Съдът дава вяра на показанията на св. Б.. От тях се установяват
обстоятелствата по съставянето на акта за установяване на административно
нарушение. Изяснява се, че свидетелят е изпратен за оказване на съдействие
на екип на 05 РУ при ОДМВР – Пловдив, като при пристигането си е
установил жалбоподателя пред дома му, в г....... Свидетелят изяснява, че не е
видял жалбоподателя да управлява моторно превозно средство, тъй като при
пристигането си последният вече е бил спрян. Установява се още, че на място
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за употреба на алкохол, бил му издаден талон за изследване, но не
дал и кръв. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприел като очевидец. Съдът цени показанията на св. Б.
като последователни, непротиворечиви и добросъвестно дадени от
незаинтересован свидетел, който е възприел пресъздадените обстоятелства
при изпълнение на служебните си задължения.
В съдебно заседания свидетелите М. и М. споделят, че при изпълнение
на служебните си задължения на 19.10.2021г. предприели действия по
спиране на управлявания от жалбоподателя автомобил „Субару“,
като му подали светлинен и звуков сигнал. Водачът ясно ги възприел, но
вместо да отбие внезапно ускорил. Споделят, че предприели преследване на
автомобила на жалбоподателя, по какъв път е минал и къде е бил спрян от
движение. Свидетелят М. си спомня, че водачът отрекъл да е управлявал
автомобила, въпреки че бил слезнал непосредствено пред проверяващите.
Същото споделя и свид. М.: „Ние имахме видимост към автомобила през
цялото време, видяхме кой го управлява, не сме изпускали автомобила от
поглед и за секунда, цялото ни внимание беше към автомобила и шофьора от
самото тръгване до спирането и слизането. Свид. М. също лично възприел и
отказа на жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство за
употребата на алкохол.
Съдът кредитира показанията на полицейските служители, тъй като са
обективни и депозирани от лица, които не са заинтересовани от изхода на
делото. Съответстват на приетите по делото писмени доказателства, поради
което съдът им дава вяра. Показанията им се подкрепят и от изготвения
АУАН и талон за изследване, където е отразен отказ на жалбоподателя да
даде проба за употреба на алкохол както с техническо средство дрегер, така и
чрез вземане на кръв и този отказ е удостоверен с подпис на свидетел.
При служебната проверка на издаденото наказателно постановление
3
съдът не намира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да нарушават правото на защита на административнонаказаното лице. Актът
и наказателното постановление са съставени при спазване изискванията на
ЗДвП и ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от
формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на
извършването на нарушението. Нарушението е описано подробно, както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. В издаденото въз основа
на акта наказателно постановление са посочени конкретните законови
разпоредби, които са нарушени и санкционните норми, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че не е извършил процесните нарушения, тъй като на
процесната дата и място не бил управлявал МПС. От събраните гласни
доказателства безспорно се установява точно обратното. Както беше
посочено по-горе, свидетелите М. и М. в своите показания са категорични, че
именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като те ясно
възприели слизането му от автомобила и тръгването му към входа на
жилището му.
Не се споделя и възражението за допуснато процесуално нарушение
при съставянето на АУАН поради невръчването му на екземпляр от него на
жалбоподателят. В АУАН ясно е отбелязан както отказ за подписването му,
така и отказ за получаването му. Това се потвърждава с подписа на
свидетеля С.Т.. В чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е създадена оборима презумция за
доказателствената сила на съставените актове за установяване на
административно нарушение. В случая не бяха събрани доказателства, които
да оборят фактите, описани в него. Предвид горното съдът намира описаните
в НП нарушения (включително по отношение на правната им квалификация –
описаните в НП нарушени законови разпоредби и санкционните норми,
визиращи състава на административното нарушение, съответстват на
извършените от жалбоподателя и описани в НП деяния) и авторството им
(извършването им от жалбоподателя) за доказани.
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал
поведението на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за
употреба на алкохол по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Установява се и
безспорно, че на същото място и по същото време жалбоподателят в
качеството си на водач на МПС не е изпълнил задължението си по чл. 103 от
ЗДвП и като не се е съобразил с подадения му специален светлинен и звуков
сигнал и е продължил движението си, осуетявайки проверката му, поради
което не е изпълнил диспозицията на нормата, а именно не е спрял плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и не е изпълнил неговите
4
указания. Всичките ангажирани доказателства са в посочения смисъл. Не се
ангажират доказателства за установяването на различна фактическа
обстановка от посочената, поради което съдът и прие, че е доказано и
нарушението по чл. 103 от ЗДвП.
Правилно описаното нарушение по чл. 103 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП,
която предвижда, че водач, който откаже да изпълни нареждане на органите
за контрол и регулиране на движението, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50
до 200 лв. Наложените наказания са в минимален размер и съответстват на
извършеното нарушение.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП с наложени съответно предвидени наказания по вид и размер за
конкретното административно нарушение. Следва да се посочи, че
предвидените административни наказания са конкретно определени от
законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, така че и съдът не би могъл да промени същите в
насока евентуално на тяхното намаляване. Няма допуснато нарушение на
материалния закон при прилагане на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – и
като нарушена, и като предвиждаща съответната за уреденото нарушение
санкция, доколкото това е предвиден от самия законотворец подход в една и
съща разпоредба да са уредени и елементите от състава на нарушението, и
предвиденото наказание, намиращ приложение и при много други
административни нарушения по ЗДВП.
По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този
въпрос. С оглед крайния изход на спора, разноски са дължими от
жалбоподателя на въззиваемата страна. Въззиваемата страна не е била
представлявана от юрисконсулт или друг представител и не е направила
искане за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
5
010245/01.11.2021 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор
"Пътна полиция", с което на П. К. Б. с ЕГН ********** с адрес ...... на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца за нарушение на чл.
103 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6