Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, ….10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-ти състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цвета Желязкова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Радева
Цветанка Бенина
като
разгледа докладваното от съдия Бенина ч.
гр. дело № 7495 по описа на СГС за 2020
г., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството
е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано е по
жалба вх. № 73948/23.07.2020 г. от длъжника по изпълнението – „Т.С.“ЕАД срещу постановление
от 01.07.2020г. по изп.д.№ 20207900400898 по описа на ЧСИ – Р. М., с което са
били редуцирани приетите за дължими в полза на взискателя разноски, като
възражението срещу тях е било частично уважено. В жалбата се излагат доводи, че
на присъждане подлежи част от претендираното адвокатско възнаграждение в размер
на 100 лв. и съобразно установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредба
№1/2004г., с оглед извършеното действие от процесуалния представител само по
образуване на изпълнителното дело. Освен това, счита определения размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лв. за несъответен на фактическата и правна
сложност на изпълнителното дело. Моли определеният размер на разноските да бъде
намален до законоустановения минимум от 100 лв. за адвокатски хонорар, като
бъде редуцирана съответно и таксата начислена по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Постъпило е възражение
от ответната страна по жалбата – взискателя М.П.Н., в което я оспорва и счита
същата за неоснователна. Счита размерът на договореното адвокатско
възнаграждение за съответен съобразно възложеното на процесуалния представител
– да образува изпълнително дело и да извършва последващи действия с цел
удовлетворяване на дължимото вземане, като сочи, че се равнява на установения
минимум на дължимо такова, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. и приложимата към
момента на определянето им редакция на Наредбата. Оспорва твърденията на
жалбоподателя, че в хода на изпълнението не са били извършвани действия по
прилагане на посочените от взискателя изпълнителни способи, доколкото
изпълнението е било насочено срещу банкови сметки на длъжника и негово
недвижимо имущество, с цел удовлетворяване на вземането.
В мотивите си
ЧСИ М. е изложила, че размерът на адвокатското възнаграждение е бил редуциран и
съобразен с поетото от адвоката на взискателя задължение за процесуалното му
представителство и извършване на необходимите за това действия в хода на
изпълнението, като счита същия за съответен на установения минимум. В този
смисъл счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
представените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
В разпоредбата
на чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно подлежащите на обжалване действия на
съдебния изпълнител, като съгласно ал. 2, т. 7 от разпоредбата, на обжалване от
длъжника подлежи актът за разноските по изпълнението.
Видно от
приложеното изп.д.№ 20207900400898 по описа на ЧСИ – Р. М., същото е било
образувано по молба на взискателя М.П.Н. за принудително събиране на вземания
по изпълнителен лист от 10.06.2020г., издаден по гр.д.№ 80080/2018г. по описа
на СРС- І ГО-173 състав, за сумата 96.10 лв. - съдебни разноски.
Приложено е
пълномощно на адв. М. и Договор за правна защита и съдействие от 21.12.2018г.,
сключен между него и взискателя с договорено възнаграждение от 700 лв. и отбелязване
за изплащането му в брой към момента на сключването на договора.
С поканата за
доброволно изпълнение, адресирана до длъжника, е бил посочен и размерът на
таксите и разноските по изпълнението, а именно – 700 лв. – адвокатско
възнаграждение, платимо в полза на взискателя и 245.53 лв. – такса по ТТРЗЧСИ.
Поканата е била получена от адресата на 24.06.2020г., като възражението срещу
таксите и разноските е било депозирано от длъжника на 26.06.2020г. при спазване
на законоустановения срок за това.
Жалбата предмет
на разглеждане в настоящото производство е депозирана от правно легитимиран за
това правен субект, в установения в чл. 436 ГПК 2-седмичен срок за това срещу
действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване от длъжника по изпълнението, поради което
съдът приема същата за процесуално допустима, като разгледана по същество се
явява неоснователна по следните съображения:
По делото не е
налице спор относно правото на разноски, като спорен е въпросът относно размера
на подлежащите на възлагане на длъжника такива.
В приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, по искането за изменение разпореждането за
разноски компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, като при преценка
неговата основателност, приложими са общите правила за разпределянето на
разноските по ГПК. След произнасяне по възражението, актът на съдебния
изпълнител подлежи на съдебен контрол, като компетентен да се произнесе е
окръжният съд по мястото на изпълнението.
В случая,
възражението на длъжника срещу възложените му разноски е било оставено без
уважение, което е породило правният му интерес да атакува акта на ЧСИ чрез
жалба – предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съгласно
приложимата редакция към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие на разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, дължимото такова за образуване на изпълнително
дело е в размер на 100 лв., като в т. 2 от разпоредбата е предвидено правото на
допълнително възнаграждение при осъществено процесуално представителство и
извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането – предмет на
изпълнението, и чийто размер се определя според вида на изпълнителното действие
и размера на подлежащото на принудително събиране вземане.
Видно от
материалите по приложеното изпълнително дело, с молбата си за образуване на
изпълнително дело взискателят е посочил изпълнителен способ – налагане на запор
върху банкова сметка ***, като в изпълнение на това е било изпратено запорно
съобщение до „Ю.Б.“АД /изх.№15145/22-06.2020г. в делото при ЧСИ/. Представено е извлечение за извършено плащане
на 25.06.2020г. въз основа на наложения запор за погасяване на вземането по
процесното изп.д.№ 20207900400898 по описа на ЧСИ – Р. М..
С оглед гореизложеното
и доколкото по делото не се установи извършване действия от взискателя, освен
по образуване на изпълнителното дело, а именно последващи такива с цел
насочване на изпълнението за удовлетворяване на вземането му, настоящият
съдебен състав намира, че се дължи възнаграждение за процесуално
представителство по т. 1 от чл. 10 от Наредба №1/2004г. в общ размер от 100 лв.,
като не се дължи допълнително възнаграждение по т. 2 от чл. 10 от Наредба
№1/2004г. Първоначално определеният размер на хонорара е бил редуциран от ЧСИ
от 700 лв. на 300 лв., който съдът намира, че въз основа на постъпилото
възражение по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да бъде редуциран на 100 лв.
Безспорно е, че
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е била определена съобразно размера на подлежащото на
изпълнение вземане, в което освен сумата по изпълнителния лист е включено и
дължимото адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на взискателя, поради което същата следва да бъде редуцирана
до размера от 19.61 лв., без включен ДДС.
Предвид
изложеното по-горе в мотивите, настоящият съдебен състав намира частната жалба
срещу постановлението на съдебния изпълнител по искането за изменение на
разноските за основателна, като атакуваното постановление на съдебния
изпълнител следва да бъде частично отменено.
Относно разноските: С оглед изхода
на спора и в приложение чл. 78, ал. 1 ГПК, взискателят и ответник по жалбата – М.Н.,
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него в хода на
производството разноски в размер на 75 лв., от които 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение
и 25 лв. – внесена държавна такса.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление
от 01.07.2020г. на съдебния изпълнител по изп.д.№ 20207900400898 по описа на ЧСИ – Р.
М. с район на действие СГС, в частта, с която в тежест на длъжника „Т.С.“ЕАД, ЕИК ********, са възложени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер над 100 лв. до 300 лв. и е определена такса по
т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 19.61 лв., без включен ДДС.
ОСЪЖДА М.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Т.С.“ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал. 3 ГПК, сумата от 75 лв. – разноски за
производството.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.