РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Русе, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520103604 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - Франция, с номер в ТР
*********, гр. Париж, бул. „Осман“ №1, представлявано от Лоран Давид и
Льо Везине чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.клон България, ЕИК
*********, представлявано от законния представител Димитър Димитров е
предявил против ответника М. И. М., ЕГН **********, с адрес: с.
Г*********** № 3, обл. Русе обективно кумулативно съединени искове, с
правно основание:
1/ по чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.4 ЗПК
за сумата 579,59 лв.- главница, представляваща неплатена част от заетата
сума в общ размер на 1514,64 лв. по Договор за заем наименован Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-16542512, с код на усвояването CREX-16542486, за
закупуване на стоки и услуги тип спално обзавеждане, модел Фиона, 1 брой
на стойност 1224 лв., за срок от 24 месеца на равни месечни вноски по 63,11
лв., с първа вноска на 01.01.2019 г. и последна на 01.12.2020 г.,
2/ по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 6,29 лв. –
1
представляваща възнаградителна лихва по Договора за заем, за периода от
01.01.2020 г. /първа пропусната вноска/ до 10.09.2020 г./дата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита и изпратена покана за доброволно
изпълнение/,
3/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от 30,55 лв. мораторна лихва за периода от
08.09.2020 г. до 16.03.2020 г., за които вземания е подадено заявление на
25.03.2021 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК на 29.03.2021 г. по ч.гр.д. № 1661/2021 г. на РРС, срещу която е
подадено възражение от длъжника в законоустановения срок, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира да бъдат присъдени и направените във връзка с издаването
на заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 1661/2021г. по описа на Районен съд -
Русе разноски както следва: 25.00 лева - държавна такса, 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и
разноските за настоящото съдебно производство - 50.00 лева - държавна такса
и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност, в случай че предявеният установителен
иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, е помолил да се приеме, че е предявен осъдителен иск и да
бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на
ответната страна.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 1661/2021 г. на РРС, XV
гр.с.
В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден
писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му адв. П.П., който е
оспорил изцяло предявените искове, като недопустими поради липса на
идентичност между предмета на заповедното и на исковото производство.
Счита, че така предявените в условията на евентуалност осъдителни искове
също са недопустими, тъй като в хипотезата на чл. 422 следвало кредитора да
обяви вземането за предсрочно изискуемо и не можело да се съединяват.
2
Оспорва исковете и по основание, като счита, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, тъй като представената по делото „последна
покана“ не е получена от ответника. Счита, че са налице неравноправни
клаузи в Договора и общите условия към него, за които съдът следва да се
произнесе служебно. На следващо място счита договора за недействителен,
признава, че кредита бил използван за закупуване на стока, но тя не била
описана в него и не съдържал общ размер и условия за усвояването му.
Заявява, че кредитната карта не е използвана никога. Признава, че с обратна
разписка от „Еконт експрес“ са получени договора за отпуснатия револвиращ
кредит, ведно с покупката /прилага приемо-предавателен протокол от
23.11.2018 г. за предаден от служител на Валдом на ответника Младен -
Спален комплект „Фиона“ със скрин и матрак/, като оспорва подписа на
касовия бон от „Еконт експрес“да е положен от ответника. Счита, че от
страна на ищеца е налице заобикаляне на закона, тъй като е отпуснат
револвиращ кредит вместо потребителски за закупуване на стока, с цел при
забавяне на изпълнението за месечната вноска сумата да бъде приспадната от
кредитната карта и тази уговорка е нищожна.
В съдебно заседание ответникът чрез адв. П.П. признава изцяло
задълженията по основание и размер, като моли, да се разсрочи плащането на
доверителя му М.И.М. за една година на равни месечни вноски, като
представя доказателства, че на ответника е спряна пенсията - заверени копия
от Експертно решение № 90697 от заседание № 122 от 01.07.2021 г. на ТЕЛК,
Уведомление от НЕЛК по преписка № 001386, за открито административно
производство против Експертно решение на ТЕЛК № 90697/01.07.2021 г.,
Разпореждане № 2146-17-322/02.08.2021 г. на НОИ, ТП-Русе, за спиране от
01.08.2021 г. на отпуснатата му лична пенсия за инвалидност, поради открито
административно производство против Експертно решение на ТЕЛК №
90697/01.07.2021 г.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. С
писмена молба от 09.12.2021 г., чрез пълномощника си юрк. Н.М. заявява, че
поддържа подадената искова молба и ще се ползва от всички представени с
нея доказателства. Изразява становище по същество, като моли да се уважат
исковите претенции като основателни и доказани. Претендират се
направените по делото съдебни разноски.
3
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание: 1/ по чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.4
ЗПК за сумата 579,59 лв. - главница, представляваща неплатена част от
заетата сума в общ размер на 1514,64 лв. по договор за заем наименован
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-16542512, с код на усвояването CREX-
16542486, за закупуване на стоки и услуги тип спално обзавеждане, модел
„Фиона“, 1 брой на стойност 1224 лв., за срок от 24 месеца на равни месечни
вноски по 63,11 лв., с първа вноска на 01.01.2019 г. и последна на 01.12.2020
г.; 2/ по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 6,29 лв. –
представляваща възнаградителна лихва по Договора за заем, за периода от
01.01.2020 г. /първа пропусната вноска/ до 10.09.2020 г./дата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита и изпратена покана за доброволно
изпълнение/; 3/ по чл. 86 ЗЗД за сумата от 30,55 лв. мораторна лихва за
периода от 08.09.2020 г. до 16.03.2020 г., за които вземания е подадено
заявление на 25.03.2021 г. и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на 29.03.2021 г. по ч.гр.д. № 1661/2021 г. на
РРС, срещу която е подадено възражение от длъжника в законоустановения
срок.
Ищецът, чрез пълномощника си юрк. Н.М., направи искане съдът да
постанови решение, с което да се уважи исковете, които ответника признава
изцяло, като му се присъдят и направените по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание
ответникът, направи изрично изявление за признание на исковете: за сумата
579,59 лв. - главница, представляваща неплатена част от заетата сума в общ
4
размер на 1514,64 лв. по договор за заем наименован Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-16542512, с код на усвояването CREX-16542486, за закупуване на
стоки и услуги тип спално обзавеждане, модел „Фиона“, 1 брой на стойност
1224 лв., за срок от 24 месеца на равни месечни вноски по 63,11 лв., с първа
вноска на 01.01.2019 г. и последна на 01.12.2020 г.; 28,14 лв.; за сумата от 6,29
лв. – представляваща възнаградителна лихва по Договора за заем, за периода
от 01.01.2020 г. /първа пропусната вноска/ до 10.09.2020 г./дата на обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита и изпратена покана за доброволно
изпълнение/; за сумата от 30,55 лв. мораторна лихва за периода от 08.09.2020
г. до 16.03.2020 г., за които вземания е подадено заявление на 25.03.2021 г. и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на
29.03.2021 г. по ч.гр.д. № 1661/2021 г. на РРС, срещу която е подадено
възражение от длъжника в законоустановения срок., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, до окончателното
изплащане на задължението, както и да бъдат присъдени и направените във
връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1661/2021г. по
описа на Районен съд - Русе разноски както следва: 25.00 лв. - държавна
такса, 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно производство - 50.00 лв. -
държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявените установителни искове, с правно
основание: 1/ по чл. 422 от ГПК вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.4
ЗПК, 2/ по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и 3/ по чл. 86 ЗЗД, за
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви
за това. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК основателна се явява и претенцията на
ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумите от 25.00 лв. - държавна такса,
50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
за направените разноски по ч.гр.д. № 1661/2021 г. по описа на Районен съд –
5
Русе, както и разноските за настоящото съдебно производство - 50.00 лв. -
държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, за неоснователна претенцията за разсрочено плащане на
задължението, тъй като е в общ размер към една минимална работна заплата
за страната.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. - Франция, с номер в ТР *********, гр. Париж, бул. „Осман“
№1, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.клон България, ЕИК *********, представлявано от
законния представител Димитър Димитров, че ответника М.И.М., ЕГН
**********, с адрес: с. Г*********“ № 3, обл. Русе ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество следните суми:
- сумата 579,59 лв. /петстотин седемдесет и девет лева и петдесет и
девет стотинки/ - главница, представляваща неплатена част от заетата сума в
общ размер на 1514,64 лв. по Договор за заем наименован Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-16542512, с код на усвояването CREX-16542486, за
закупуване на стоки и услуги тип спално обзавеждане, модел „Фиона“, 1 брой
на стойност 1224 лв.;
- сумата от 6,29 лв. /шест лева и двадесет и девет стотинки/ –
възнаградителна лихва по Договора за заем, за периода от 01.01.2020 г.
/първа пропусната вноска/ до 10.09.2020 г./дата на обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита и изпратена покана за доброволно изпълнение/;
- сумата от 30,55 лв. /тридесет лева и петдесет и пет стотинки/ -
мораторна лихва за периода от 08.09.2020 г. до 16.03.2020 г., за които
вземания е подадено заявление на 25.03.2021 г. и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 29.03.2021 г. по
ч.гр.д. № 1661/2021 г. на РРС, срещу която е подадено възражение от
длъжника в законоустановения срок, ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА МЛ. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес: с. Г******** № 3,
6
обл. Русе, ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - Франция,
с номер в ТР *********, гр. Париж, бул. „Осман“ №1, представлявано от
Лоран Давид и Льо Везине чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.клон
България, ЕИК *********, представлявано от законния представител
Димитър Димитров сумите 25.00 лв. /Двадесет и пет лева/ - държавна такса
и 50.00 лв. /Петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, представляващи направените във връзка с издаването на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1661/2021г. по описа на Районен съд -
Русе разноски, както и разноските за настоящото съдебно производство -
50.00 лв. /Петдесет лева/ - държавна такса и 100.00 лв. /Сто лева/ -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7