Р Е Ш Е Н И Е
№
50
Габрово,
30.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито
съдебно заседание проведено на осми юли,
две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
секретар: Елка Станчева, като разгледа докладваното от
съдия КИРОВА к.а.н.д. № 36 от 2020 година по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 208 и сл., във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по Касационна
жалба с вх. № СДА-01-912 от 1.06.2020 г. , подадена от Д.С.П. ***, ЕГН: **********,
против Съдебно решение № 14 от 1.04.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 9 от
2020 г. по описа на Районен съд Трявна /РСТ/, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № ********** от 16.01.2020 г., издадено от директора на РДГ
– Велико Търново, с искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна
на същото НП.
С атакуваното
съдебно решение е потвърдено така посоченото Наказателно постановление /НП/, с
което на касатора, е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. на
основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение на чл. 12б,
ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 5.08.2011
г. за сечите в горите и е осъден да заплати на РДГ – Велико Търново деловодни
разноски на стойност 100.00 /сто/ лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Нарушението, за
което е издадено процесното НП, е описано по следния начин:
В периода 8.01.2019
г. – 8.07.2019 г. П. не следи за спазване на одобрения технологичен план за
добив на дървесина от имот № 123007, отдел 20, подотдел „я“, землище Радевци,
общ. Трявна - частна горска територия, за която е издадено позволително за сеч
от 5.01.2019 г.. В имота има направени два извозни пътя, неотразени в
технологичния план за добив на дървесина – първият е изграден със земекопна
техника и е с ширина от 4 м. и дължина – 240 м., а вторият – с ширина 4 м. и
дължина 200 м. с разклонение от 40 м.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. Основните мотиви,
съдържащи се в жалбата му, са свързани с това, че не е извършил процесното
нарушение. Заявява, че процесните пътища не са направени по времена извоза на
добитата дървесина, като единствен извозен път е ползван този, отразен в
технологичния план. Освен това в АУАН липсват задължителни по закон реквизити –
изчерпателно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които то
е било извършено. Общо посоченото изпълнително деяние „не следи“ не сочи
конкретно в какво се изразява неправомерното поведение на лицето и какво точно
то е могло и е следвало да направи, за да избегне направата на двата извозни
пътя, неотразени в плана. Санкцията може да се приеме като наложена за
неизпълнението на контролни дейности, осъществено посредством бездействие през
посочения в НП период. В случая обаче не е доказано, че нарушението е било
извършвано във всеки един момент в рамките на същия. Не е ясна въз основа на
какви доказателства АНО е приел, че пътищата са направени именно поради липсата
на осъществен контрол точно от страна на П..
За да постанови
съдебния си акт, РСТ е счел, че нарушението е установено по несъмнен начин от
обективна и субективна страна от жалбоподателя. На място процесния имот е бил
посетен два пъти – на 8.07.2019 г. и на 15.07.2019 г., като тогава са
констатирани двата процесни извозни пътя като налични. Безспорно П., като лице
на лесовъдска практика, на чието име е издадено позволителното за сеч в имота
за този период, е отговаряло за правилното прилагане на закона /ЗГ и
подзаконовите нормативни актове по приложението му/. Той не е могъл да не
констатира наличието на тези пътища, т.к. те са големи като размер. След като е
констатирал наличието им не е предприел действия по изменение на плана, в който
те да бъдат отразени. Не е подал сигнал за незаконна сеч в имота. В случай, че
те са съществували пред издаване на позволителното за сеч, той е следвало да
поиска корекция на плана, за да фигурират те в него. Правилно актосъставителят
и АНО са приели, че в периода, посочен в позволителното, П. не е изпълнил
задълженията си за контрол по реализиране сечта в имота. Санкцията е законосъобразно
определена и наложена. Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, т. к. нарушението не се отличава като такова с особено ниска степен на
обществена опасност в сравнение с общите случаи на тези от същия вид.
В законния срок
касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата отмяна
в едно с отмяна и на потвърденото с него НП. В жалбата си касаторът преповтаря
основните си мотиви от първоначалната жалба.
В проведеното по
делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което
поддържа депозираната жалба.
Ответникът, редовно
призован, се представлява от адв. Х.И., която поддържа депозираната жалба.
Процесуалният представител на страната намира, че П. не следва да носи общо
отговорност за неупражнен контрол без конкретни зададени и посочени параметри
на неправомерно поведение, реализирано от него и правна норма, която да ги
залага. Набляга на това, че размерите на двата пътя не са установени и отразени
вярно и че това е съществено за случая, като неправилно и немотивирано
първоинстанционният съд е счел, че това обстоятелство не оказва влияние на
законосъобразността на НП. Проверката от страна на контролните органи е
реализирана само от едно лице, въпреки, че тя следва да се осъществява от екип
от поне двама души.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово, прокурор Н. Желева, намира жалбата за
неоснователна и моли за оставяне в сила на атакуваното с нея съдебното решение.
Като подадена в
законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН, въз основа на
който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен орган. В него
нарушението е описано така, както това е сторено в последствие в оспореното
пред съда НП. Процесното НП е издадено от компетентен орган, в рамките на
предоставената му от закона компетентност.
АУАН и НП са
издадени за това, че Д.П., лесовъд на частна практика, не е осъществил контрол
за спазване на одобрения технологичен план, като е допуснал в процесния,
подробно описан горски имот, да има направени 2 броя извозни пътища, които не
са отразени в него. Обвинението не е за самото прокарване на пътищата, нито за
допускане те да бъдат прокарани, а за това, че одобреният технологичен план не
е спазен, като лицето не е поискало изменението му, съобразно наличната
фактическа обстановка на терен, като тези два пътя бъдат отразени в него.
При проверката от
8.07.2019 г. и 15.07.2019 г. П. е подписал Констативни протоколи в качеството
си на присъстващо проверявано лице. Същите са официални свидетелстващи
документи, които не са оспорени от страните поделото, поради което са годни и
относими към спора доказателства. Същите установяват, че в имота има прокарани
пътища, които не са отразени в технологичния план. Това твърдение не е
оспорено, съдът правилно го е възприел и като установен по несъмнен начин факт.
Размерите им са посочени във втория Протокол и те съответстват на посочените
такива в НП. Тези размери не са от значение за наличието на нарушение, те биха
имали евентуално отношение към прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН, но в
случая АСГ споделя становището, че размерът им също е безспорно установен. И
двата пътя са големи, с ширина 4 м. и дължина, съответно, 240 м. и 200 м.
Периодът на
установеното неправомерно поведение, реализирано посредством бездействие, е
правилно уточнен в АУАН и НП – от 8.01.2019 г. до датата на първата проверка –
8.07.2019 г., когато за първи път контролните органи са установили наличието на
нарушение. Началната дата съвпада с началото на срока на позволителното за сеч,
издадено на името на жалбоподателя, приложено по делото и неоспорено от
страните. Наличието на неправомерно поведение от страна на жалбоподателя е било
налице по време на целия посочен в НП период, т.к. самият той заявява в жалбата
си, както и в проведеното поделото о.с.з. пред районен съд, че „извозните
пътища съществуваха още преди издаването на позволителното за сеч…“.
Отговорността му се търси обаче само за периода, за който е издадено това
позволително, което му дава право и го задължава да осъществява съответния
контрол. Затова и проверяващите, както и АНО, не са се опитали да установят
по-ранна дата за началото на периода.
Проверката е
извършена от и двата пъти от екип, посочен от свидетеля П. в о.с.з. По делото
не са събрани доказателства за извършени съществени нарушения на процедурата от
страна на проверяващите. Техните констатации не са оспорени от П.. В случай, че
не е бил съгласен с определения размер на двата пътя, той е имал възможността
да го установи посредством допустими доказателства, но не го е направил. Вместо
това е подписал двата КП и не ги е оспорил в съдебно заседание.
Съгласно сочената
за нарушена разпоредба на чл. 12б, ал. 1,т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл.
108, ал. 2 ЗГ /каквото безспорно е касаторът/ след получаването на
позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения
технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. В
случая безспорно П. не епроконтролирал разминаването между този план и
наличните прокарани два извозни пътя, като не е предприел необходимите мерки и
действия за изменение на плана. Съгласно другата цитирана разпоредба на чл. 53,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите в технологичния
план се определят именно схемата на съществуващите и проектираните извозни
пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии. Фактическото описание
на нарушението съответства на правната му квалификация. Същото е ясно описано и
не създава заблуждения за адресата на НП, както и за контролнитеоргани, вкл. за
съда, да разберат в какво по вид деяние е обвинен П. и при какви обстоятелства
е извършено то. Административно-наказателнатапреписката съдържа достатъчни и
относими доказателства, въз основа на което правилно първо АН, а след това и
първоинстанционният съд са определили, че е налице нарушение, установено е
виновното за извършването му лице, на което е наложена законосъобразна санкция.
Съгласно сочената
като нарушена и санкционна разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, наказва се
с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно
лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. В случая привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е
субект на деянието. Фактическото описание на същото съответства на хипотезата
на разпоредбата в частта й, относно неизпълнение на задължения или контролни
правомощия. Наложената санкция е минимална по размер и законосъобразно
индивидуализирана за конкретно извършеното нарушение.
Пред касационна
инстанция ответникът по жалбата не е представил доказателства за договаряне и
извършване на ново плащане на процесуалния си представител, поради което
настоящата съдебна инстанция не присъжда отделно разноски в производството пред
нея.
Въз основа на
горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Съдебно решение № 14 от 1.04.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 9 от 2020 г. по
описа на Районен съд Трявна, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № ********** от 16.01.2020 г., издадено от директора на РДГ – Велико
Търново, с което на Д.С.П. ***, с ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на
300.00 /триста/ лв. на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/
за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите и същият е осъден да заплати на
РДГ – Велико Търново деловодни разноски на стойност 100.00 /сто/ лв. –
юрисконсултско възнаграждение, като мотивирано и законосъобразно.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.