ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 358
гр. Пловдив , 18.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501366 по описа за 2021 година
Производство по реда на 274 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Рива кредит“ООД, ЕИК ********* -гр.Пловдив, ул.“Порто
Лагос“ №47,ет.5, чрез управителя М. М., срещу определение №2878 от 11.05.2021 г. на ПРС-
14 гр.с. по ч.гр.д. №6825/2021 г., с което е върната ИМ вх.№20593/23.04.2021 г. по иск с
пр.осн.чл.422 ГПК срещу С.П. като недопустима и е прекратено производството по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, намира
за установено следното:
ЧЖ е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по
същество, е неоснователна.
С обжалваното определение РС е върнал ИМ на „Рива кредит“ООД по иск с пр.осн.чл.422
ГПК срещу С.П. като недопустима е счел ИМ за преждевременно заведена поради това, че в
заповедното производство не е изпълнена процедурата по чл.38 и чл.47 от ГПК за връчване
на заповедта за изпълнение на длъжника и предоставяне възможност на същия за
представяне на възражение по чл.414 и следващите от ГПК.
Мотивите на РС са, че в заповедното производство по делото има данни, че
настоящият адрес на длъжника е в ***, на който не е бил потърсен за връчване на
издадената срещу него ЗИ по чл.410 ГПК. РС е приел, че не е обвързан от изводите на
заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск по чл.422 ГПК, а може да
извършва самостоятелна преценка за допустимостта на образуваното пред него исково
производство.Цит.о.№1542/20.7.2018 г. на ОС-Пловдив по ч.гр.д.1652/18г. и т.10а на ТР
№4/2013 г. от 18.6.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
1
В ЧЖ е изложено оплакване, че определението е неправилно, тъй като 1.исковият съд
не можел да упражнява контрол върху процесуалните действия на заповедния съд; 2.че
заповедният съд е извършил актуална справка и е установил, че настоящият адрес на
длъжника е друг – не е ***, а е ***, поради което съобщението до длъжника е било
изпратено на този адрес; 3.че преждевременно предявените искове не са недопустими и не е
налице процесуална пречка за разглеждането им, цит. съд.практика – о.285/25.5.2009 г. по
ч.гр.д.275/2009 г. на ВКС,1 ГО, р.938/5.12.2008 г. по гр.д.№3341/2007 г. на ВКС,1 ГО; 4. Че
РС е следвало да разгледа предявеният евентуален осъдителен иск.
От приложеното заповедно производство по ч.гр.д.16805/20 г. на ПРС, 5 гр.с. е
видно, че срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение на парично
задължение не е постъпило по делото възражение от длъжника, на който заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл.47,ал.5 ГПК като съдът е приел, че длъжникът е
нередовно призован по постоянен и настоящ адрес, посочени в направената служебна
справка. В този случай, съгласно чл.415, ал.1,т.2 ГПК съдът е указал на заявителя, че може
да предяви иск за вземането си 1-месечен срок от съобщението, в изпълнение на което е
подадена процесната ИМ.
Съдът констатира, че по заповедното дело има данни, че настоящият адрес на
длъжника е *** Заповедният съд е следвало да разпореди съобщението до длъжника да бъде
изпратено на този адрес, което не е сторено. УИ по чл.422 ГПК е продължение на
заповедното производство по чл.410 във вр. с чл.415 ГПК, което означава, че за да се заведе
иск по чл.422 ГПК следва да се изчерпи процедурата по чл.414 и чл.414а ГПК, които
разпоредби законодателят е предвидил в интерес на длъжника. Правилно исковият съд е
установил, че процедурата за уведомяване на длъжника в заповедното производство не е
довършена и е прекратил производството пред него. Производството следва да бъде
продължено като заповедният съд връчи съобщението до длъжника на настоящия му адрес,
посочен в договора за кредит / ***/. Правилно РС не е разгледал осъдителната претенция,
предявена при условията за евентуалност, тъй като разглеждането на евентуалният
осъдителен иск е обусловен от неуважаването на главния иск. В случая главният иск не е
отхвърлен, поради което не следва да разглежда евентуалният. В т.см. и Ж. С., БГПК, 8
изд.,стр.435.
Горното налага извода, че ЧЖ е неоснователна, поради което следва да се остави без
уважение и делото да се върне на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия за довършване процедурата по чл.38 във вр. чл.414 от ГПК.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Рива кредит“ООД, ЕИК ********* -
2
гр.Пловдив, ул.“Порто Лагос“ №47,ет.5, чрез управителя М. М., срещу определение №2878
от 11.05.2021 г. на ПРС- 14 гр.с. по ч.гр.д. №6825/2021 г., с което е върната исковата му
молба вх.№20593/23.04.2021 г. по иск с пр.осн.чл.422 ГПК срещу С.П. като недопустима
като преждевременно подадена и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3