Определение по дело №1308/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 228
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 25 февруари 2021 г.)
Съдия: Карамфила Тодорова
Дело: 20201000601308
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 228
гр. София , 25.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев

Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601308 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 НПК вр. глава 21- ва
НПК.
Образувано е по жалба от адв. И. И., защитник на осъдения В. В. В., срещу
определение на Окръжен съд Видин, постановено на 10.11.2020г. по нчд №
179/2020, с което съдът е определил едно общо наказание между наложени на
осъдения по нохд № 925/2019 на ВРС и нохд № 53/2020 на ВОС - две години
лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим“ по чл.
57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС.
На основание чл. 23, ал. 3 НК присъединил към това наказание и наказание
„глоба“ в размер на 500 лв.
На основание чл. 25, ал. 3 НК приспаднал от наказанието „лишаване от
свобода“ изтърпяното наказание „пробация“.
На основание чл. 23, ал. 2 НК присъединил и наказанието „лишаване от
правоуправление“ на МПС за срок от една година.
На основание чл. 68, ал. 1 НК постановил отделното изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца наложено по нохд №
289/2015 на РС Елин Пелин при „общ“ режим по чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС.
Приспаднал по чл. 59, ал. 1 НК времето през което осъденият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Защитникът счита определението за неправилно. Релевира доводи, че съдът е
нарушил принципа за най-благоприятно съчетание на наказанията. Моли
1
определението да се измени, да се постанови отложено изпълнение на общото
наказание „лишаване от свобода“ по чл. 66, ал.1 НК и се отмени приложението на
чл. 68, ал.1 НК.
В съдебно заседание защитникът на осъдения В., а. С., поддържа жалбата.
Възразява срещу наложеното от съда ефективно изтърпяване на наказанието като
немотивирано и несправедливо. Счита, че нормата на чл. 68 НК е неправилно
приложена. Моли определението да се измени като се приложи чл. 66, ал. 1 НК,
алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от Окръжен съд Видин.
Осъденият в лична защита се присъединява към защитника си. Моли да не
му се налага ефективно наказание.
Представителят на САП счита жалбата за неоснователна и моли
определението да се потвърди като правилно и законосъобразно.
В последна дума осъденият отново моли да не му се налага ефективно
наказание.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните, материалите
по делото и сам подложи на цялостна проверка за правилност атакуваното
определение, прие следното:
Жалбата е основателна. Определението е частично неправилно.
За изясняване на релевантните факти въззивната инстанция събра писмени
доказателства относно времето на задържане на осъдения по нохд № 53/2020 на
ОС Видин, /справка на л. 14, 20, 28, 30 внчд/, справка от ГД „ИН“ относно
изпълнение на наказание „пробация“ /л. 34 внчд/.
Установено е, че В. В. е осъждан, както следва:
1.По нохд № 289/2015 на РС Елин Пелин, със споразумение, в сила от
28.10.2015г., за престъпление извършено на 23.08.2015г. по чл. 198, ал.1 НК на
шест месеца лишаване от свобода. Изпълнението на наказанието е отложено за
срок от три години.
2. По нохд № 925/2019 на РС Видин, със споразумение, в сила от
20.11.2019г. за престъпление извършено на 26.12.2017г. по чл. 131, ал.1, т. 12 вр.
чл. 130, ал.1 НК на пробация със следните пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес два пъти седмично с явяване и подписване през
пробационен служител или упълномощено от него лице за срок от една година и
шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от една година и шест месеца
Наказанието е приведено в изпълнение на 20.11.2019г. и понастоящем
продължава да се търпи. Следователно при липса на законови препятствия –
2
спиране или прекъсване, би следвало да се изпълни на 20.05.2021г. препятствия
/писмо от ГД ИН на л. 34 внчд/
3. По нохд № 53/2020 на Окръжен съд Видин, споразумение, в сила от
30.06.2020г., за престъпления извършени на 31.10.2013г. по 343б, ал. 3 НК – с
наказание две години лишаване от свобода, глоба от 500 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година, и по чл. 354,а, ал.1, пр.4 НК също на
две години лишаване от свобода, на основание чл. 23, ал. 1 и 3 НК е определено
едно общо наказание – две години лишаване от свобода и присъдинена глоба
от 500 лв., на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване
от свобода е отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца. На
основание чл.343г НК постановил лишаване на осъдения от право да управлява
МПС за срок от една година.
Видно от изложеното, по осъждането по нохд № 289/2015 на РС Елин
Пелин, осъденият е реабилитиран по право, тъй като макар в изпитателния му
срок да е извършено престъплението по нохд 9265/19 на РС Видин, поради
наложеното наказание за него - „пробация“, е налице отрицателното условие за
настъпване на реабилитация - лицето не е извършило друго престъпление, поради
което следва да изтърпи наложеното наказание по чл. 68, ал. 1 НК. А наложеното
наказание по нохд 289/2015 г. на РС Елин Пелин не подлежи на изпълнение по
реда на чл. 68, ал.1 НК, тъй като наказанието за престъплението извършено в
изпитателния срок е различно от лишаване от свобода.
По това осъждане В.В. е реабилитиран по право по силата на чл. 86, ал.1, т. 1
НК.
За това осъждане не са налице основанията да бъде съобразявано по реда на
чл. 25 вр. чл. 23 НК, тъй като престъпленията по останалите две осъждания са
извършени след като определението за одобряване на споразумението по него
вече е било влязло в сила.
Поради реабилитирането на В.В. по това осъждане, не съществуват
основания да се постановява отделното му изтърпяване. Наказанието по
осъждането е изтърпяно по силата на изтеклия изпитателен срок и отсъствието на
престъпление извършено в изпитателния срок, което да доведе до приложение на
чл. 68, ал.1 НК.
Ето защо, изводът на Видински окръжен съд, че наказанието по това
осъждане трябва да се търпи отделно и ефективно по съображения, че е налице
хипотезата на чл.68, ал.1 НК е в разрез със закона.
Налице са предпоставките за определяне на общо наказание по чл. 25, ал. 1
вр. чл. 23, ал. 1 НК по осъжданията по нохд № 925/19 на РС Видин и нохд №
53/20 на ОС Видин, тъй като престъпленията са извършени преди влизането на
3
присъдите /в случая определенията за одобряване на споразуменията/ в сила, за
което да е от тях. В тази част определението е правилно.
Съдът вярно е определил едно общо наказание от две години лишаване от
свобода. Правилен е изводът и за присъединяване към това общо наказание на
наказанието глоба от 500 лв. по чл. 23, ал. 3 НК и наказанието „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от една година на основание чл. 23, ал. 2 НК, както и
приспадането на наказанието пробация“ от наказанието „лишаване от свобода“,
макар то да би имало своето реално проявление само при евентуално ефективно
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Оттам нататък обаче съдът грешно е преценил, че общото наказание
„лишаване от свобода“ следва да се търпи ефективно, тъй като В. бил осъждан
преди това по споразумението по нохд № 289/2015 на РС Елин Пелин. Това е и
единственото съображение на съда в тази посока. Той не е излагал същински
материални основания като подчинени на целите на чл. 36 НК за ефективното
изтърпяване на наказанието като единствения правилен начин на изтърпяване.
Престъплението, за което В.В. е осъден по нохд № 53/20 на ОС Видин е
извършено след изтичане на изпитателния срок и при настъпила реабилитация на
осъждането по нохд № 289/2015г. Поради това формално липсва законова забрана
за приложение на чл. 66, ал. 1 НК при постановяване на общото наказание, стига
да са налице материалните основания за това като подчинено на целите по чл. 36
НК.
Настоящата инстанция не намира основание общото наказание „лишаване от
свобода“ да се търпи ефективно. Не намира, че целите на наказанието по чл. 36
НК налагат това. Споделя виждането, че тези цели могат да се постигнат и без
откъсване на осъдения от обществото и изолирането му в условия на затвор.
Следва да се отчете, че съвкупността от присъди не е тежка, не се касае за
многобройни осъждания. Налице е група от две отделни осъждания, макар и по
едното да са извършени две престъпления в условията на чл. 23, ал. 1 НК. Т.е.
общата престъпна дейност се свежда до три отделни престъпления, в съвкупност.
Непременно следва да се отчете още, че по едното от двете осъждания,
наложеното наказание на В.В. е по-леко от „лишаване от свобода“, а именно –
„пробация“ и то само със задължителните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК. На
практика на В.В. е било наложено само едно наказание „лишаване от свобода“,
макар формално да са налице основанията за определяне на общо наказание по чл.
25 НК, доколкото законодателят е приел ,че „пробацията“ се поглъща от
наказанието „лишаване от свобода“, т.е. те са годни за кумулиране наказания по
арг. от чл. 25, ал. 3 НК.
Следователно, поначало между двата вида наказание може и следва да се
4
определи едно общо, най-тежко, и в този случай това ще е и единственото
наказание „лишаване от свобода“, без значение на неговия срок и на срока на
наказанието „пробация“.
Съдът съобрази и Решение № 471 от 22.10.2013 г. по н. д. № 1468/2013 г., Н.
К., І н. о. на ВКС, че „изпитателните срокове при условните осъждания губят
самостоятелното си правно значение при „поглъщането“ на престъпленията от
съвкупност и че въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при
неговото определяне (чл. 25, ал. 4 от НК), вкл. преценката за приложението на чл.
66 от НК.
Изложеното не обуславя такава тежест на съвкупността от престъпления, от
която да се извлича съответната степен на опасност на осъдения и на престъпната
дейност, поради която общото наказание „лишаване от свобода“, следва да се
търпи непременно ефективно.
Съдът намира, че определеният изпитателен срок по осъждането по нохд №
53/2020 на Окръжен съд Видин от три години и шест месеца е правилен и в случая
на общото наказание между него и това по нохд № 925/2019 на РС Видин,
съобразено е с целите по чл. 36 НК и не се налага увеличаването му.
В изложения смисъл атакуваното определение подлежи на изменение. Така
мотивиран, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 1 – ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение на Окръжен съд Видин, постановено на 10.11.2020г.
по нчд № 179/2020, КАТО ГО ОТМЕНЯ В ЧАСТТА , с която съдът е
постановил общото най-тежко наказание по нохд № 53/2020 на ОС Видин и нохд
№ 925/2019 на РС Видин – две години „лишаване от свобода“ да се търпи
ефективно при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал.1, т. 3
ЗИНЗС и вместо това:
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на общото най-тежко
наказание ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на
определението на Окръжен съд Видин.
ОТМЕНЯ определението в ЧАСТТА, с която ПОСТАНОВЯВА на
основание чл. 68, ал.1 НК да се търпи наказанието по нохд № 289/2015 на РС
Елин Пелин „лишаване от свобода“ от 6 месеца, при „общ“ режим на основание
чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС и се прилага нормата на чл. 59 НК за приспадане на
времето на предварително задържане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6