Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260150 27.09.2021г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Д.Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 1433 по описа за 2020г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Д.Т.Н. е образувано ч. гр. д. № 1002/2020 г. на PC Димитровград.
Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер
на 196.26 лв.
(Сто деветдесет и шест лева и 26 ст.).Във
връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника
при условията па чл. 47. ал. 5 ГПК, от името на моите доверители предявявам на
основание чл. 422. във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение в размер на 196.26 лв. (Сто
деветдесет и шесг лева и 26 ст.). която
сума представлява цена на потребени и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги- 120.87 лв.. както и незаплатени лизингови
вноски- 75.39 лв.По
повод Договор за
мобилни услуги от дата 01.06.2015 г.. сключен
с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД. ответникът Д.Т.Н. е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клнеитски номер
№ ************ и титуляр на мобилен номер ************с избран абонамент Резерв 13.99. По силата
на Допълнително споразумение от дата 09.08.17г. абонатът е предпочел нова
абонаментна програма- Тотал 24.99 със срок на действие 24 месеца до 09.08.2019 г.Абонатът
е предпочел възможността да ползва повече от един мобилен номер по същия
клиентски № ************.
като по силата на Договор за мобилни
услуги от дата 24.04.2017 г. е станал титуляр и на ************с избран абонамент Стандарт 9.99 със срок на действие 24 месеца
до 24.04.2019 г.По силата на Договор за мобилни услуги от дата 16.01.2018 г.
абонатът е станал титуляр и по мобилен номер ************с избран втори различен клиентски № ************
( с друга отчетна дата) за срок на
действие 24 месеца до 16.01.2020 г. При възползване от преференциални условия
на Оператора, абонатът е сключил и Договор за лизинг към мобилен
номер ************от същата дата 16.01.2018 г., по силата на който на абоната е
предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер
17.59 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договора.
За потребените от абоната-ответник
услуги по мобилен номер ************във връзка с клиентски
номер № ************ за периода 25.08.2018 г. до
24.12.2018 г. Теленор България ЕАД е издал:
-
Фактура №**********/25.09.2018 г. за отчетния
период на потребление от 25.08.2018- 24.09.2018г.
с дължима стойност за плащане в размер на 33.30 лв.
Дължимата сума е платима в срок
10.10.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера.
-
Фактура №**********/25.10.2018 г. за отчетния
период на потребление от 25.09,2018
24.10.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер на 32.58 лв.
Дължимата сума е платима в срок 10.11.2018 г. Към фактурата е
прибавена и незаплатената стойност от преходния отчетен период в размер на
33.30 лв.,
при което общодължимото задължение
възлиза на сума в размер на 65.88 лв. Към фактурата Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера.
Дължимата сума е платима в срок
10.12.2018 г. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от преходния
отчетен период в размер на 32.58 лв., при което общодължимото задължение
възлиза на сума в размер на 98.46 лв. Към фактурата Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера;
-
Кредитно известие
№**********/25.12.2018 г. за отчетния период на потребление от
25.10.2018-24.11.2018 г. с дължима стойност за плащане в размер
на 10.10 лв.
Дължимата сума е платима в срок
10.01.2019 г. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от преходния
отчетен период в размер на 98.46 лв., при което общодължимото задължеине
възлиза на сума в размер на 108.56 лв. Към фактурата Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера
За потребените от абоната-ответник
услуги по мобилен номер ************и ************във връзка е
кмнентеки номер № ************ за
периода 18.09.2018
г. до 17.11.2018 г. Теленор България ЕАД е издал:
-
Фактура №**********/18.10.2018 г. за отчетния
период на потребление от 18.09.2018
17.10.2018 с дължима стойност за плащане в размер на 26.87 лв.
Дължимата сума е платима в срок
02.11.2018 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера.
-
Фактура №**********/18.11.2018 г. за отчетния период на потребление
от 18.10.2018
17.11.2018 с дължима стойност за плащане в размер на 34.99 лв.
Дължимата сума е платима в срок
03.12.2018 г. Към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от преходния
отчетен период в размер на 26.87 лв., при което общодължимото задължеине
възлиза на сума в размер на 61.86 лв. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползваните мобилни номера
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил
задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги в общ размер на 170.42 лв.. от които по
клиентски номер № ************-108.56 лв. и по клиентски номер ,Y°
************- 61.86 лв. Към
всяка от фактурите има приложено извлечение- детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на обща стойност 170.42 лв., е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти и е издал, както следва:
-
по
клнентскн номер № ************ на дата 25.01.2019 г. Крайна факзура JVs **********;
-
по
клиентски номер № ************ на
дата 18.01.2019 г. Крайна факгура № **********.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за
предоставените на абоната мобилни устройства са обявени за предсрочно
изискуеми.Съгласно договореното между страните в т.3.2 от договорите за лизинг,
месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор
България" ЕАД /
т.е. на 25-то число от месеца/.Поради
неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания,
довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания
мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите
условия към договора за
лизинг /„Месечните вноски и други
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за
мобилни или фиксирани услуги,
както и в случай на забава на дължими
съгласно тези договори плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими от месец 01/2019 г. когато е издадена крайната факту ра № ********** във връзка с мобилен номер ************/ по клиентски № ************ /,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
-
За устройство SAMSUNG Galaxy J5 2017 Black, се
дължи цената в
размер на 211.08 лв., която представлява 11 бр. лизингови вноски на обща
стойност в размер на 193.49 лв., дължими за периода от месец 01/2019 г. до
месец 12/2019 г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна
вноска за изкупуване на устройството в размер
на 17.59 лв./чл.
1, ал. 2 от
Договор за лизинг от дата 16.01.2018 г./
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор. При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите,
или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи
условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора
за предоставяне на мобилни услуги.В чл. 20 от Общите условия е посочено, че,
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месеченния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане
на дължимата
сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.В конкретният случай ответникът е подписал договор за услуги с
мобилния оператор, ползвал е процесиите мобилни номера и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като
с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е
заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Представените
фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е
да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения
погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Моли
съда да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Д.Т.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***. че към нея съществува изискуемо
вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 170.42
лв. (сто и седемдесет
лева и 42 ст.), представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, както следва:
-
108.56
лв. (сто и осем лева и 56 ст.) за мобилен номер ************за периода от
25.08.2018 г. до 24.12.2018 г. по клиентски номер № ************;
-
61.86
лв. (шестдесет и един лева и 86 ст.) за мобилни номера ************и ************за периода от
18.09.2018 г. до 17.11.2018 г. по клиентски номер № ************,ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата.
-
211.08 лв. (Двеста
и сдиннадесет
лева и 8 ст.), представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата
16.01.2018 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сума.
Претендира
разноски в настоящото производство.
Ответникът
депозира отговор, в който оспорва иска както по основание, така и по размер и
прави конкретни възражения в тази връзка.Моли исковете да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 457/ 4.9.2020
г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 1002/ 2020 г. на ДРС, е
разпоредено длъжникът
Д.Т.Н. ЕГН: ********** ***,тел: ***************, общ. Димитровград, обл.
Хасково да заплати на Кредитора ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК: ********* гр. София,
ЖК МЛАДОСТ 4,Бизнес Парк София, сграда 6, общ. Столична, обл. София (столица) сумата
381,50 /триста осемдесет и един лева и 50 стотинки/ в размер на 170,42 BGN /сто
и седемдесет лева и 42 стотинки/ дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги с/със 211,08 BGN /двеста и единадесет
лева и 08 стотинки/ Друго допълнително вземане от 03.09.2020г. до Изплащане на
вземането незаплатени лизингови вноски с/със Законна лихва от 03.09.2020г. до
Изплащане на вземането както и сумите: 120,00 BGN /сто и двадесет лева/
Адвокатско възнаграждение, 25,00 BGN /двадесет и пет лева/ Държавна такса разноски
по делото.Вземането произтичало от следните обстоятелства:- Друг вид договор По
договор за мобилни услуги за мобилен номер ************от дата 01.06.2015г.,
със сключени към него Допълнително споразумение от дата 09.08.20 1 7г. по
договор за мобилни услуги за мобилен номер 0899/3 ] 0068 от дата 24.04.20] 7г.
- По договор за мобилни услуги за мобилен номер ************от дата 1 6.0 І .20
1 8г. и договор за лизинг от дата 16.01 .2018г.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане е указано да предяви иск за вземането си, като
такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо, предвид изложеното съдът намира, че предявеният
иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422,
ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
Като писмени доказателства по делото са приети процесните
договори за мобилни услуги, за лизинг, както и общите условия на оператора и
фактури. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Не се оспорва от ответника, а и видно от представения
договор за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и ценовите условия,
като са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им.
Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договор,
сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат
заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с
положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице
основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договора поради
противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна
страна и обвързва страните.
Горните съображения обаче не са достатъчни, за да се приеме,
че за процесния период от време ответникът е ползвал далекосъобщителните
услуги, предоставяни от ищеца. По делото липсват каквито и да е доказателства
за това дали по силата на сключения договор за мобилни услуги операторът реално
е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно
тарифирани, а оттук- и дали са коректно фактурирани. Всички тези обстоятелства
са оспорени с отговора и така в тежест на ищеца остава да осъществи пълно и
главно доказване на твърдяните от него обстоятелства в исковата молба.
Приложените по делото фактури, на които се позовава
ищеца, не са подписани от ответника и
доказателствената тежест за получените от него
далекосъобщителни услуги и начина на определяне на цената им се носи от ищеца. Неизпълнението
на това задължение води до настъпване на неблагоприятни последици за ищеца. Ищецът следваше да поиска от
съда да назначи и съдебно-техническа и оценителна експертиза, с
помощта на които да се извърши проверка при него за броя на използваните от
ответника услуги, времето или обема им, както и за начина на определяне на
тяхната цена. Последиците от недоказването на основание и размер на вземането,
следва да се отнесат във вреда на ищеца. Само за пълнота настоящия съдебен
състав счита,че са налице и други основания за отхвърляне на иска. Съдът е на
становище, че предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли изцяло, тъй като ищецът не установи твърдението си от
заповедното производство и исковата молба, че претендираната от него сума като
главница произхожда от неплатена далекосъобщителна услуга. Това е така, защото
в посочените фактури част от сумите са посочени като разговори,данни,съобщения
и други таксувани услуги и месечни еднократни такси, а друга е абсолютно неясна
и неконкретизирана като „баланс от предходни периоди“. Или иначе казано,
претенцията на ищеца всъщност касае суми, дължими на друго основание, а това не
е обяснено в заповедното производство.
По въпроса за необходимото съдържание на
заявлението по чл. 410 ГПК ВКС на РБ се е произнасял многократно и то в смисъл,
че всяко от вземанията, посочени в заявлението, имат самостоятелно
съществуване, което налага тяхната индивидуализация по размер, период и обект и
отсъствието на което и да е от индивидуализиращите белези на всяко от
вземанията е основание да се откаже издаването на заповед. Индивидуализацията е
наложителна и във връзка със защитата на ответника в заповедното производство,
за очертаване предмета на иска по чл. 422 ГПК. В случая заявлението е уважено,
тъй като в него е посочено заблуждаващо, че сумата представлява потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга по конкретен договор. В действителност
обаче е видно, че се касае за друг вид задължения, представляващи непосочени
неустойки,лизингови вноски и напълно неясни задължения „от предходни
периоди“. В този смисъл ответникът е лишен от защита и за него, а и за
съда е напълно неясно от какво точно произхождат действителните му задължения,
прикрити зад незаплатена далекосъобщителна услуга.Предявеният
от него установителен иск, поради това, че ищцовото дружество не доказа факта,
от който произтича вземането му – предоставените на ответника услуги, както и
цената им, извън наличието на облигационна връзка между
страните, следва да се отхвърли като неоснователен.
Втората
претенция се отнася до неплатени лизингови вноски в общ размер на 211.08 лева по договор за лизинг от 16.1.18г. С процесния договор
за лизинг ищецът е предоставил на ответника мобилен апарат, като с положения си
подпис абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ (мобилно
устройство), която отговаря на съответните технически характеристики. С
договора тази вещ е предоставена за ползване срещу месечно възнаграждение в
размер на определени лизингови вноски по описания в договора погасителен план,
които е следвало да се заплащат. Вече в тежест на ответника е да докаже своето
изпълнение по договора, а именно- че е заплащал месечните вноски за лизинга на
устройството. Доказателства обаче в тази насока не са представени, поради което
след като не е установил пълно погасяване на задължението, ответникът следва да
бъде осъден да заплати цената на устройството. Отделно от това, лицето не
доказва, че е върнало вещта, поради което следва да се приеме, че е останал
държател на същата, без да я плати. Именно предвид неизпълнение на задълженията
си по договора за лизинг, на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ към договора за
лизинг месечните му вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно
изискуеми и са дължими в пълен размер. В случая вземането на ищеца произтича от
сключен с ответника договор за лизинг. Валидността на договора за лизинг не е
спорна,като договора е валиден,като е породил съответните правни последици.В
тази връзка ищецът е изпълнил задължението си и е представил на ответника
лизинговите вещи – посоченото устройство марка,модел ,сериен номер ,като
насрещните задължения на потребителя не са погасени до приключване на съдебното
дирене.Поради това иска се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В процесния случай разноски за заповедното
производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени,съразмерно с нейното
частично уважаване в общ размер на 211.08 лева, представляващи неплатени
лизингови вноски.
На основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има право на разноски по настоящото
производство съразмерно на уважената част от осъдителния иск за лизинговите
вноски.
На осн. чл.
78,ал.3 от ГПК право на разноски има ответника, но такива не са сторени, нито
поискани.В настоящия процес, с оглед
частичното уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3
от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по
съразмерност. Ответникът обаче не претендира разноски, доколкото е
представляван от назначен му особен представител в процеса, на когото по
правило се дължи възнаграждение, внесено от ищеца, което няма пречка да бъде
изплатено веднага и в пълен размер при поискване от адвоката. Ищецът пък е
направил следните разноски в процеса, за които е представил списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за действителното им заплащане: държавна такса в размер на
125 лева, депозит за особен представител на ответника в размер на 300 лева,
адвокатско възнаграждение, претендирано в размер на 180 лева. Така по
съразмерност, на ищеца се дължат разноски от общо 335 лева, които следва да се
възложат в тежест на ответника, както и разноски по заповедното производство в
общ размер на 113 лева, съразмерно с уважената част на иска.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.Н. ЕГН: **********
***,тел: *************, общ. Димитровград, обл. Хасково СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК: ********* гр. София,
ЖК МЛАДОСТ 4,Бизнес Парк София, сграда 6, общ. Столична, обл. София (столица), за сумата от 211.08 лв. (Двеста и единадесет лева
и 8 ст.), представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата
16.01.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
-03.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
за което е издадена Заповед №457/04.09.2020г. по ч.гр.д.№1002/2020г. на Районен
съд-Димитровград, като ОТХВЪРЛЯ иска на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК:
********* гр. София, ЖК МЛАДОСТ 4,Бизнес Парк София, сграда 6, общ. Столична,
обл. София (столица) против Д.Т.Н. ЕГН: **********
***, за сумата в размер на 170.42
лв. (сто и седемдесет
лева и 42 ст.), представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, както следва:108.56 лв. (сто и осем лева и 56 ст.) за мобилен номер ************за периода от
25.08.2018 г. до 24.12.2018 г. по клиентски номер № ************; 61.86 лв.
(шестдесет и един лева и 86 ст.) за мобилни номера ************и ************за периода от
18.09.2018 г. до 17.11.2018 г. по клиентски номер № ************,ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.Т.Н. ЕГН: **********
***,тел: **********; **********, **********; **********, общ. Димитровград,
обл. Хасково, да ЗАПЛАТИ на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД ЕИК: ********* гр. София, ЖК МЛАДОСТ 4,Бизнес Парк София, сграда 6, общ.
Столична, обл. София (столица), сумата от 335/триста
тридесет и пет/ лева – разноски по настоящото дело и сумата от 113/сто и
тринадесет/ лева - разноски по ч.гр.д. №
1002/2020г. по описа на PC – Димитровград, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдебният акт е обявен на 27.09.2021 г.
Секретар: Д.Петрова