Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
24.01.2024 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски
съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди двадесет
и трета година, в състав
съдия Евгени Г.
и секретар Юлиана
Шулева разгледа гр. д. № 10 757/2017 г., докладвано
от съдия Г., и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[1] В искова молба от 23.08.2017 г. „Б.Б.З.Р.“ АД (ББР) е заявила, че по два договора от
11.09.2009 г. тя е предоставила заеми на „Е.“ АД. На същата дата към всеки от
договорите за кредит тя е сключила два договора за поръчителство с ответницата А.К.,
с които тя се е задължила да поръчителства по договорите за кредит между ББР и Е..
[2] На 28.08.2012 г. А.К. е сключила договор
за договорна ипотека със сина си ответника К.М., с който е ипотекирала в полза
на К.М. свои недвижими имоти. Вземанията на ББР спрямо Е. по двата договора за
кредит са станали изискуеми, но Е. не е заплатил, като те са били предмет на
съдебни производства. ББР твърди, че чрез сключената договорна ипотека А.К. би
намалила възможността на ББР да се удовлетвори от тези имоти. Затова тази
сделка го уврежда и ББР моли съда да прогласи нейната недействителност спрямо
него (искова молба, л. 2-9).
2.
На ответниците
[3] Ответниците оспорват предявения иск. Те
твърдят, че искът е недопустим, тъй като:
1. вземанията на ББР спрямо А.К. не са
съдебно установени, а са предмет на разглеждани дела;
2. към момента на сключване на ипотеката А.К.
не е имала задължение към ББР;
3. не е налице увреждане на ББР от А.К..
[4] Ответниците също твърдят, че искът е
неоснователен, понеже:
1. ББР няма вземане към А.К., понеже
договорите за кредит са били сключени за Е. само от изпълнителния му директор,
а не и от упълномощен член на съвета на директорите, както е изисквал уставът
на Е.;
2. отговорността на А.К. е отпаднала, тъй
като искът не е предявен в шестмесечен срок от падежа на вземането;
3. А.К. не е била редовно уведомена за
превръщането на двата кредита в предсрочно изискуеми;
4. А.К. не е подписала анекс 2 към договора
за поръчителство;
5. вземането на ББР към А.К. е спорно, а А.К.
отговаря за задълженията на Е. само ако са съдебно установени;
6. А.К. не е сключила договора за ипотека, за
да увреди ББР, увреждане липсва, а К.М. не е знаел за евентуално увреждане;
7. вземането на ББР към Е. е било погасено
чрез изпълнение върху имот на Е.. Ето защо ответниците молят съда да отхвърли
иска.
[5] Ответниците твърдят, че за установяване
на вземанията на ББР към А.К. се водят две дела, които не са приключили. Затова
те молят съда да спре производството по настоящото дело до приключването на
производството по двете дела за установяване на вземанията (писмените отговори,
л. 182-186 и л. 239-243).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[6] К.М. е син на А.К. (удостоверението за
семейно положение, л. 319). На 01.12.2006 г. К.М. е дарил на А.К. три недвижими
имота в гр. Банско: апартамент от 70,20 кв. метра; втори апартамент от 69,90
кв. метра; гаражна клетаа от 19,90 кв. метра
(нотариалния акт, л. 206-207). На 19.12.2007 г. и на 20.12.2007 г. А.К. е
внесла по своя сметка в „ПРОКРЕДИТ БАНК“ 98 965,00 лева, 251 155,00
евро и 25 000,00 евро (вносната бележка, л. 209).
[7] На 21.01.2009 г. К.М. е сключил договор
за заем с А.К., по който К.М. се е задължил да предостави на А.К. 500 000,00
евро в заем при поискване, най-късно до 31.12.2013 г. (чл. 1 от договора, л.
192-194). А.К. се е задължила да върне заетата сума в срок от 10 години, който
е започвал да тече от момента на получаване на съответната сума, но не преди
вписването на договорна ипотека (пак там, чл. 3, ал. 1). К.М. и А.К. са
договорили, че вземанията на К.М. по договора са се обезпечавали с договорни
ипотеки върху недвижими имоти на А.К.,*** и Созопол (пак там, чл. 8).
[8] На 13.07.2009 г. К.М. е превел от своя
сметка в Германия по сметка на майка си А.К. в България 248 048,00 евро.
Като основание за превода той е посочил „превод на средства“ (счетоводния
документ, л. 211-212).
[9] На 11.09.2009 г. ББР е сключил с Е. договор
за кредит № 581 за 500 000,00 евро (договор за кредит 581) (договорът за
кредит, л. 18-29). На същата дата, ББР e сключил
договор за поръчителство с А.К., с който тя се е задължила да поръчителства по договор
за кредит № 581 между ББР и Е. (договор за поръчителство 581) (договорът за
поръчителство, л. 34-36).
[10] На 11.09.2009 г. ББР е сключил с Е. и
втори договор за кредит, който е бил с номер 582 и за 511 292,00 евро (договор за
кредит 582) (договора за кредит, л. 63-71). В същия ден ББР e сключил втори договор за поръчителство с А.К., с който тя
се е задължила да поръчителства по договор за кредит 582 между ББР и Е. (договор
за поръчителство 582) (договорът за поръчителство, л. 83-85).
[11] На 05.11.2009 г. Е. е усвоил първия
транш за 100 527,00 евро по договора за кредит 581 (решението на СГС по гр. д.
19 667/2014 г., л. 365-371). На 10.11.2009 г. К.М. и А.К. са сключили
допълнително споразумение към договора за заем от 21.01.2009 г. С него те са
уговорили възнаградителна лихва и имотите, за които А.К. е щяла да учреди
ипотека – апартамент на седмия етаж в сградата на ул. „******в София; два
апартамента на шестия етаж в сградата на ул. „******в София; поземлен имот с
идентификатор 67800.8.941 и сграда в него с идентификатор 67800.8.941.1, които
са се намирали в Созопол (допълнителното споразумение, л. 198-201).
[12] Към 01.06.2012 г. по договора за кредит
582 Е. е бил усвоил 446 589,63 евро, за които е бил изпаднал в просрочие
(решението на СГС, 7-ми с-в по гр. д. 6 165/2014 г., л. 389-405). На
28.08.2012 г. А.К. и К.М. са сключили договор за ипотека, с който А.К. е
ипотекирала в полза на К.М. трите апартамента в София, посочени в
допълнителното споразумение от 10.11.2009 г. (нотариалния акт, л. 93-98). Към
18.12.2013 г. по договора за кредит 581 Е. е бил изпаднал в забава за
заплащането на 74 949,00 евро главница (решението на СГС, 20-ти с-в по гр.
д. 19 667/2014 г., л. 365-371).
[13] Поради просрочията
по договори за кредит 582 и 581, допуснати от Е., ББР е обявила кредитите за
предсрочно изискуеми и е поискала от СРС да издаде срещу Е., А.К. и други длъжници заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни
листа. По заявлението, основано на договора за кредит 582, СРС е образувал гр.
д. 51 673/2013 г., 25-ти с-в. По заявлението, основано на договора за кредит
581, СРС е образувал гр. д. 1 068/2014 г., 47-ми с-в.
[14] На 28.08.2013 г. К. М.е превел на А.К. 73 600,00 евро. Като
основание за превода той е посочил „захранване на сметка“ (банковия документ,
л. 213).
[15] На 27.12.2013 г. СРС, 25-ти с-в е издал по
гр. д. 51 673/2013 г. (образувано за неизпълнение на договора за кредит
582) в полза на ББР срещу Е., А.К. и трети длъжник заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за: 306 775,13 евро плюс законната лихва от 11.12.2013
г. до окончателното изплащане; 12 450,00 лева разноски по заповедното
производство. На 21.01.2014 г. СРС, 47-ми с-в по гр. д. 1 068/2014 г.
(образувано за неизпълнение на договора за кредит 581) е издал заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на ББР срещу Е., А.К. и други длъжници за: 74 949,00 евро главница плюс законната
лихва от 10.01.2014 г. до окончателното изплащане; 16 510,48 евро лихви и
неустойки; 5 815,00 лева разноски по заповедното производство ((а) за гр.
д. 51 673/2013 г. вж.: заповедта за изпълнение, л. 89; изпълнителния лист,
л. 91; решението на СГС, 7-ми с-в, по гр. д. 6 165/2014 г., л. 389-405; (б)
за гр. д. 1 068/2014 г. вж.: заповедта, л. 45-46; определението за
поправка на очевидна фактическа грешка, л. 47; изпълнителния лист, л. 48;
решението на СГС, 20-ти с-в, по гр. д. 19 667/2014 г.).
[16] За
2013 г. А.К. е декларирала 116 620,20 лева доходи от трудови
правоотношения (декларацията, л. 214-217). Тя е получила и 217 605,82 евро
дивидент от „А.К.“ ЕООД (банковия документ, л. 281-219; протокола, л. 220;
платежното нареждане за платения данък, л. 217).
[17] През 2014 г. СГС е образувал две дела.
Едното дело е било гр. д. 6 165/2014 г. на 7-ми с-в, чийто предмет е било
установяването на вземането на ББР срещу Е., А.К. и трето лице, предмет на
заповедта за изпълнение, която е била издадена по гр. д. 51 673/2013 г. на
СРС, 25-ти с-в – заповедта, основана на договора за кредит 582. Второто дело е
било гр. д. 19 667/2014 г. на 20-ти с-в, чийто предмет е било установяването
на вземането на ББР срещу Е., А.К. и трето лице, предмет на заповедта за
изпълнение, която е била издадена по гр. д. 1 068/2014 г. на СРС, 47-ми с-в –
заповедта, основана на договора за кредит 581 (решенията на СГС по двете дела,
л. 389-405 и л. 365-371).
[18] За 2014 г. А.К. е декларирала 116 284,80
лева доходи (декларацията, л. 222-223). За 2015 г. тя е декларирала
115 975,20 лева доходи (декларацията, л. 226).
[19] На 13.05.2016 г. ЧСИ Н.Д.е извършила разпределение по изп. дело № 20147930400415, което
е било образувано въз основа на изпълнителния лист от 14.05.2014 г., издаден по
гр. д. № 1 068/2014 г. на СРС, 47-ми състав – делото, чийто предмет е бил
договор за кредит 581. С това разпределение ЧСИ Д.е разпределила на ББР 219
783,83 лева от извършената публична продан на поземлен имот, който е бил собственост
на Е.. Така е било погасено цялото вземане на ББР срещу Е. по този изпълнителен
лист (разпределението, л. 187-191; документа за продажба, л. 337).
[20] А.К. е декларирала съответно следните
доходи за 2016 г, 2017 г. и 2018 г. – 115 985,20 лева, 231 328,09
лева и 510 743,82 лева (декларациите, л. 227-235). Недвижимите имоти,
които А.К. е притежавала към 13.12.2019 г., са били само двата апартамента и
гаражната клетка в Банско, които К.М. ѝ е подарил през 2006 г.
(справката, л. 342). Липсват доказателства доходите, получени от А.К., да са
налични по нейни банкови сметки или да са били преобразувани в друг вид нейно
имущество, напр. акции, дялово участие или др. Затова съдът приема, че те не са
налични.
[21] На 01.03.2022 г. е влязло в сила
решението на СГС, 7-ми с-в по гр. д. 6 165/2014 г. – образуваното за
установяване на вземането на ББР по заповедта за изпълнение по договор за
кредит 582. С него СГС е признал за установено, че Е., А.К. и трето лице
солидарно са дължали на ББР 306 775,13 евро главница по договора за кредит
582 плюс законната лихва от 11.12.2013 г. до окончателното изплащане. С
решението си СГС е осъдил тримата ответници да заплатят на ББР 12 450,00
лева разноски по заповедното производство и 13 300,00 лева разноски по
исковото производство (решението, л. 389-405).
[22] На 11.04.2023 г. е влязло в сила
решението на СГС, 20-ти с-в по гр. д. 19 667/2014 г. – образуваното за
установяване на вземането на ББР по заповедта за изпълнение по договор за
кредит 581. С него СГС е признал за установено, че Е., А.К. и трето лице
солидарно са дължали на ББР: 74 949 евро главница по договора за кредит 581
плюс законната лихва от 10.01.2014 г. до окончателното изплащане;
10 922,32 евро лихви и неустойки. С решението си СГС е осъдил тримата
ответници да заплатят на ББР 9 294,17 лева разноски по исковото
производство (решението, л. 365-371).
[23] ББР е заплатила: 3 382,86 лева държавна
такса (л. 120); 3 235,32 лева за превод на исковата молба и документите,
представени с нея (л. 448); 338,30 лева държавна такса за вписване на исковата
молба (л. 450); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 145). ББР е направила
разходи за общо 6 961,48 лева (3 382,86+3 3 235,32+338,30+5,00).
А.К. не е направила разноски по делото. Тя е била представлявана безплатно от
адвокат (л. 237). К.М. е заплатил 7 000,00 лева на адвокат (л. 341).
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[24] ББР е предявил иск по чл. 135, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обявяване на недействителност на договор
за ипотека, с който А.К. е ипотекирала в полза на сина си К.М. три нейни
апартамента. Искът е основателен.
1.
По иска
по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
[25] Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Следователно
предпоставките за уважаване на иска
са:
1. ББР да е кредитор на А.К.;
2. А.К. да е извършила действие (сделка), което
да е валидно (решение на ВС 993-1986- II Г.О. по гр. д. № 13/1986 г.);
3. това действие (сделка) да уврежда ББР;
4. А.К. да e знаелa за увреждането.
1.1. По наличието
на първата предпоставка за уважаването на иска - ББР да е кредитор на А.К.
[26] Съдът приема, че ББР е кредитор на А.К..
Това е така, защото, макар вземането на ББР към А.К. по договора за кредит 581
да е било погасено, съдът не установи да е погасено второто вземане на ББР към А.К.
– това по договора за кредит 582, което е за 306 775,13 евро главница. Наличието
на това вземане е било установено с решението на СГС, 7-ми с-в по гр. д.
6 165/2014 г., което се ползва със сила на пресъдено нещо относно това
обстоятелство. Затова то е задължително за настоящия съд относно установеното с
него, че ББР има вземане от А.К. за сумите, посочени в диспозитива му. Налице е
първата предпоставка за уважаването на иска.
[27] Ответниците са възразили, че ББР няма
вземане към А.К., тъй като:
- договорите за кредит са били сключени за Е.
само от изпълнителния му директор, а не и от упълномощен член на съвета на
директорите, както е изисквал уставът на Е.;
- отговорността на А.К. е отпаднала, тъй като
искът не е бил предявен в шестмесечен срок от падежа на вземането;
- А.К. не е била редовно уведомена за
превръщането на двата кредита в предсрочно изискуеми;
- А.К. не е подписала анекс 2 към договора за
поръчителство;
- вземането на ББР към А.К. е било спорно, а А.К.
отговаря за задълженията на Е. само ако са съдебно установени.
[28] СГС, 7-ми с-в е разгледал тези възражения,
без последното, по гр. д. 6 165/2014 г. и въпреки това СГС е уважил иска
на ББР, като е приел за установено, че А.К. ѝ дължи 306 775,13 евро
главница по договора за кредит 582. Ето защо не е необходимо настоящият съд да
обсъжда тези възражения. Последното възражение е неоснователно, защото съдът
установи, че ББР има съдебно установено вземане от А.К..
[29] Дори някое от възраженията да е било
направено за първи път по настоящото дело, съдът приема, че отново той не дължи
произнасяне по него. Това е така, защото гр. д. 6 165/2014 г. е било
образувано през 2014 г., три години преди образуването на настоящото дело.
Предмет на гр. д. 6 165/2014 г. е било наличието на вземане на ББР към А.К.
по договор за кредит 582.
[30] Съгласно чл. 133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не направи
възражения, той губи възможността да направи това по-късно. Следователно А.К. е следвало да направи
всички свои възражения срещу наличието на вземането в срока за писмен отговор
на исковата молба, по която е било образувано гр. д. 6 165/2014 г. Ако тя
не е направила такова възражение в този срок, тя е загубила правото си да го
направи по-късно, включително и в настоящото дело, и, ако тя направи такова,
съдът не следва да го разглежда.
1.2. По втората предпоставка за уважаването
на иска - А.К. да е извършила действие (сделка), което да е валидно
[31] Съдът установи, че на 28.08.2012 г. А.К.
е сключила със сина си К.М. договор, с който е ипотекирала в полза на сина си
три свои апартамента. Договорът за ипотека е сделка, а процесният договор за
ипотека е валиден. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.
1.3. По третата предпоставка – сделката
(договорът за ипотека) да е била увреждаща за ББР
[32] Увреждане има винаги, когато се
извършва разпореждане със секвестируемо имущество,
включително и, когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори
от имуществото на длъжника. Действие , увреждащо кредитора, е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора. Без правно значение е, дали
длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност (решение
на ВКС 320-2013-IV Г. О. по гр. д. 1379/2012 г.).
[33] С процесния договор се ограничава
възможността на ББР да събере вземането си срещу А.К.. Това е така, защото, ако
А.К. не изпълнява задължението си по договора за заем със К.М., той би могъл да
търси принудително събиране на вземането си чрез насочване на изпълнението към
ипотекирания имот, от който като ипотекарен кредитор К.М.
би имал право на предпочитателно удовлетоврение
каквото ББР не би имала. Ето защо съдът приема, че договорът за ипотека уврежда
ББР.
[34] Ответниците са възразили, че договорът
за ипотека не е увреждал ББР, понеже А.К. е имала и други имоти, а доходите
ѝ са били високи. Това, обаче е без правно значение и не е необходимо
съдът да го обсъжда.
[35] Дори да имаше правно значение, съдът
установи, че въпреки високите си доходи, единственото друго имущество, което А.К.
има, са два апартамента, всеки от около 70 кв. метра, и гаражна клетка от 19,00
кв. метра в Банско. Едва ли стойността на тези три имота е 306 000,00
евро. Ето защо съдът приема, че процесният договор за ипотека е увреждащ за
ББР. Налице е третата предпоставка за уважаването на иска.
1.4. По четвъртата предпоставка – А.К. да е
знаела за увреждането
[36] ЗЗД постановява, че и двете страни по
сделката, която кредиторът твърди, че го е увреждала, трябва да са знаели за
увреждането, само когато сделката е възмездна (чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД).
По аргумент от противното, когато сделката е безвъзмездна, за увреждането
следва да е знаел само длъжникът (вж. и чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД). Затова
съдът първо следва да прецени дали процесният договор за ипотека е възмездна или
безвъзмездна сделка.
[37] Дали един договор за ипотека е възмезден
или безвъзмезден, съдът следва да преценява за всеки конкретен случай. Когато договорът
за ипотека се учредява за обезпечаване на собствен дълг, той е възмезден само при
наличието на някое от две условия или подобни на тях. Първо, главният договор между страните по договора за ипотека,
изпълнението на който се обезпечава с ипотеката, изобщо да не би бил
сключен без сключването на договора за ипотека. Второ, срещу учредяването
на ипотеката, страните по нея да са уговорили отсрочване или разсрочване
на главното обезпечено задължение, заплащане на по-ниски лихви или опрощаване
на изтекли лихви върху него, или други подобни отстъпки от страна
на ипотекарния кредитор. Ако тези или подобни условия не са налице,
договорът за ипотека е безвъзмезден и не се изисква знание на ипотекарния кредитор,
че договорът за ипотека уврежда кредитора, ищец по иск по чл. 135 от ЗЗД (решение
на ВКС 97-2013-IV Г.
О. по гр. д. 442/2012 г.).
[38] В
случая съдът установи, че с договора за заем от 21.01.2009 г. А.К. и К.М. не са
поставили нито като условие за действието на договора за заем, нито като
условие за предоставянето от К.М. на А.К. на сумите по него, сключването на
договор за ипотека, с който А.К. да ипотекира в полза на К.М. нейни недвижими
имоти. С договора за ипотека А.К. и К.М. не са договорили отсрочване или
разсрочване на заема по договора от 21.01.2009 г., заплащане на по-ниски лихви по
него, опрощаване на изтекли лихви или други подобни отстъпки от К.М.. Затова
договорът за ипотека е безвъзмеден. Следователно е
необходимо единствено А.К. да е знаела за увреждането.
[39] Съдът
установи, че към 01.06.2012 г. по договора за кредит 582 Е. е
бил усвоил 446 589,63 евро, за които е бил изпаднал в просрочие. А.К. е била
поръчител по този договор. Следователно тя е знаела, че ББР има вземане към нея
по договор за кредит 582. Въпреки това на 28.08.2012 г. А.К. е сключила със
сина си К.М. процесния договор за ипотека, който е
бил увреждащ за ББР. Следователно тя е знаела за увреждането на ББР.
[40] Действително в доклада по делото съдът е
приел, че и К.М. е трябвало да знае за увреждането. Това обаче, не е нарушило
защитата на А.К. и К.М., защото съдът е възложил в тяхна тежест доказването и
на незнание на К.М. за увреждането и те са имали възможност да я докажат, но не
е ограничил възможността им да доказват, че А.К. не е знаела увреждането.
[41] Дори
съдът да приеме, че договорът за ипотека е възмезден и К.М. да е трябвало да
знае за увреждането, съдът приема, че К.М. е знаел за увреждането. Това е така,
защото знанието се предполага, ако третото лице е низходящ на длъжника (чл.
135, ал. 2 от ЗЗД). В случая К.М. е син на А.К. и неговото знание за
увреждането се предполага. Ето защо А.К. и К.М. е следвало да докажат, че той
не е знаел за увреждането – нещо, което те не са направили.
[42] Дори
съдът да приеме, че към 01.06.2012 г. К.М. е предал на А.К. пари по договора им
за заем от 21.01.2009 г. – нещо, което съдът не приема – това по никакъв не
доказва, че към 28.08.2012 г. К.М. не е знаел, че чрез договора за ипотека А.К.
е увреждала ББР, която към този момент е имала вземане от А.К.. Съдът не
приема, че К.М. е предоставил в заем на А.К. пари, защото съдът установи, че
след сключването на договора за заем К.М. е извършил два превода по сметка на А.К.
– на 13.07.2009 г. за 248 048,00 евро; на 28.08.2013 г. за 73 600,00
евро. За нито един от тях не е посочено като основание договора за заем от
21.01.2009 г., а прехвърляне на средства и захранване на сметка. Затова съдът
не приема, че с тези два превода К.М. е предоставил на А.К. суми по договора за
кредит от 21.01.2009 г.
[43] Налице
са всички предпоставки за уважаването на иска. Затова съдът обявява за
недействителен спрямо ББР договора за ипотека от 28.08.2012 г.
2.
По разноските
[44] ББР търси разноски. ББР е
направила такива за 6 961,48 лева. Тя е била
представляван от юрисконсул.
[45] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава иска изцяло. Затова съдът осъжда А.К. и К.М. да заплатят на ББР 6 961,48
лева разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът
осъжда А.К. и К.М. да заплатят на ББР 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо съдът,
Р Е Ш И:
[46] ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на „Б.Б.З.Р.“ АД договор за учредяване на
ипотека от 28.08.2012 г., удостоверен в нотариален акт № 106, том I,
рег. № 4 561, дело № 94/28.08.2012 г. на нотариус Г.Г.,
рег. № 637 на НК, който е вписан в СВ София под дв.
вх. рег. № 37348, акт № 115, том XVII/28.08.2012 г. Съдът прави
това по иска по чл. 135 от ЗЗД на „Б.Б.З.Р.“ АД срещу
А.Д.К. и К.К.М..
[47] ОСЪЖДА А.Д.К. и К.К.М. да заплатят следните суми на „Б.Б.З.Р.“
АД:
- 6 961,58 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;
- 200,00 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение.
[48] Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
[49] Ако ответниците обжалват решението, с
въззивната си жалба всеки от тях следва да представит
доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 691,48 лева държавна такса по
сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
Съдия: