№ 12
гр. Котел, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на единадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222210100177 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен положителен установителен иск
за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че е собственик на основание изтекла в негова полза
придобивна давност на УПИ І, кв.1, по плана на село Орлово, с площ 700
кв.м., при граници : улица, край на регулация и УПИ ІІ. Сочи, че владението
върху имота установил през 1983г. Имотът бил на АПК и му бил предоставен
за ползване за строеж на жилищна сграда, а ищецът поел задължение да
работи в АПК Котел, клон Тича, за срок от пет години. Оттогава ищецът
завладял имота, като свой собствен и го обработвал. Община Котел никога не
е оспорвала правата му. Никой друг, освен ищецът, не владеел имота от
1983г. до настоящия момент. Започвайки процедура по снабдяване с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, ищецът
установил, че имотът се водел общинска собственост и му било отказано
издаване на скица.
Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника
Община Котел, че ищеца е собственик на УПИ І, кв.1, по плана на село
Орлово,общ.Котел с площ 700 кв.м., при граници : улица, край на регулация и
УПИ ІІ на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
Претендира деловодни разноски.
1
В срока за отговор ответникът Община Котел, чрез пълномощник,
оспорва предявения иск. Твърди, че след като ищецът бил станал собственик
на имота през 1983г., то било недопустимо да владее срещу себе си. Оспорва
се твърдението имотът да е бил предоставян на ищеца, включително и да го е
завладял. Към 1983г. било невъзможно придобиване право на собственост
върху имот държавна собственост, предназначен за жилищно строителство, а
само можело да се учреди право на строеж, което обаче било строго
формална процедура, за която нямало представени писмени доказателства, че
е изпълнена. Сочи, че дори и ищецът да е установил владение върху имота,
той не го е владял с намерение за своене.
Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на деловодни
разноски.
Съдът като съобрази доводите на страните и след анализ и преценка на
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.08.1981г. бил съставен АДС№ 769, с което като собствен на
държавата е актуван процесния недвижим имот-Празно дворно място
/незастроен жилищен парцел -33/ парец 1 в кв.1, с площ 777 кв.м. по частичен
регулационен план на с.Орлово, съгласно Наредба за държавни имоти,
утвърдена със заповед № 424/27.08.1981г. на ОНС Сливен, при граници на
имота: север път; запад зелена площ АПК, изток парцел II, юг АПК.
На 07.10.1983г. Директорът на АПК Котел, клон с.Тича, тогава
Сливенски окръг издал удостоверение с изх.№ 321, от което е видно, че на
ищеца бил отстъпен безвъзмездно парцел I, кв.1 по регулационния план на
с.Орлово, който бил на АПК и предаден на държавата на основание
Постановление № 1. Срещу това отстъпване на имот ищецът подписал
декларация, че се задължава да работи в АПК Котел, клон с.Тича в
продължение на пет години.
Съдът кредитира това удостоверение, ведно с инкорпорирана в него
декларация на ищеца, тъй като ответната община не доказа в процеса
неистинност на документа по допуснато оспорване.
На 28.02.2008г. процесния имот УПИ I, кв.1 в с.Орлово, общ.Котел, по
частична регулация на селото, одобрена със Заповед № 424/27.08.1981г. бил
актуван за частна общинска собственост с акт № 879, утвърден от кмета на
2
Община Котел и вписан в служба по вписванията под № 56, т.I, дело № 63. В
този акт е посочен като бивш собственик на имота – Държавата и съответно
съставения по-рано АДС № 769/27.08.1981г. Имотът е актуван като
общински, въз основа на Заповед № РД-11-11-025/13.02.2008г. на Областен
управител на област Сливен за отписване на имоти държавна собственост от
актовите книги. В заповедта процесния имот е описан като празно дворно
място с площ 777 кв.м., съставляващо парцел I, кв.1 по плана на с.Орлово,
общ.Котел, одобрен със заповед № 424/27.08.1981г., идентичен с УПИ I, кв.1
по плана на селото одобрен със заповед № 369/15.12.1992г.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
Показанията на свидетеля П., баща на ищеца установяват, че
процесното място било дадено на сина му през 1983г. от АПК Котел за да си
построи къща, но и до момента било незастроено. Още тогава мястото било
заградено с ограда и ищеца го ползвал като го косял.Непосредствено до това
място свидетелят имал къща, която построил върху място, което също му
било дадено навремето от АПК, затова, че работел там. През 2022г.
свидетелят посетил Община Котел за да се интересува за процесния имот.
Свидетелят Ахмедов установява, че ищецът живеел в с.Орлво в къщата
на баща си и нямал собствена къща. До къщата на баща му навремето от АПК
му било предоставено празно място, за да може ищецът да го коси, тъй като
той и баща му имали тогава животни. Така през годините ищецът заградил
мястото и го косил и почиствал.
Свидетелите А. и Д., служители в ответната община установяват, че
както бащата на ищеца, така и самия ищец ходили в Община Котел за да се
интересуват за процесното празно дворно място. То се намирало точно до
къщата на бащата на ищеца, за която имало цяла преписка в общината,
доколкото на свидетеля П. е било учредено право на строеж. За процесното
празно място нямало данни при ответника да е било предоставяно от АПК на
някого. За това място имало започната процедура за продажба на публичен
търг, като ищецът заявил, че ще участва в нея, а по-късно започнал
настоящото дело.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и се установява от
събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства, които
3
като неоспорени съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в процеса
свидетели, като ги намира за незаинтересовани от изхода на делото, тъй като
са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи,
както едни с други, така и с писмените доказателства по делото.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е правен способ за
защита правото на собственост, чрез който ищеца предявява пред съда искане
да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу
лицето, което оспорва или смущава това право.
С Тълкувателно решение № 8/2018г. от 27.11.2013г. на ОСГТК ВКС РБ
се прие, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в
какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда. Когато
защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било
нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства
упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване
/аргумент от чл.124, ал.1 ГПК/.
Правният интерес на ищеца от водене на този вид иск е обусловен от
обстоятелството, че документално той не притежава процесния недвижим
имот, докато всъщност твърди, че осъществява фактическа власт върху него.
При този вид иск ищецът следва да докаже качеството си на собственик,
съобразно твърдяното придобивно основание.
Ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност,
начиная от 07.10.1983г., когато му било безвъзмездно отстъпен имота от АПК
Котел до настоящия момент.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право
на собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или
ограничено вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време. За
придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено
владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез
другиго като своя. Само владелецът може да придобие право на собственост
4
върху недвижим имот на основание давностно владение.
В настоящото производство ищецът не установи наличие на владение в
своя полза. Безспорно се доказа, че имота бил предоставен на ищеца през
1983г. от ръководството на АПК Котел, но не както той твърди за строеж, а за
ползване и то със срок за 5 години, за колкото се е задължил ищеца да работи
в АПК. Това ползване обаче не е вещно право на ползване,което се учредява
по реда на ЗС, а е облигационно право на ползване по реда на заем за
послужване. След изтичане на срока, за който е предоставено ползването в
случая пет години правото на ползване е прекратено. Следователно ищецът е
бил държател на имота, а не владелец. Не се доказа той да е променил
намерението си от държане на имота да го свои и това да е станало достояние
за ответната община. Напротив от свидетелските показания се установи, че
ищецът е посетил ответната община и се е интересувал от бъдещ публичен
търг за закупуване на процесния имот, в който да участва.
Не се установи в процеса и да е учредено в полза на ищеца право на
строеж върху държавен имот, въз основа на заповед на председателя на ИК
на ОбНС по местонахождение на държавния имот, след което да е сключен
договор между председателя на ИК и другия приобретател. Дори и
хипотетично да се приеме, че имало учредено такова право, то би било
погасено по давност в полза на собственика на земята, тъй като не е било
реализирано в законовия срок и към момента също.
Всъщност ищецът не би могъл да придобие по давност вещ държавна или
общинска собственост до 1996г. С приемането на ЗС през 1951г. е въведена
забрана за придобиване по давност на вещ, която е социалистическа
собственост. Тя остана действаща и след 1990г. т.е. не може да се придобие
по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. И така до
1996г., когато за първи път се въведе разграничение между публична и частна
собственост на държавата и общините и се приеха специалните Закон за
държавната собственост и Закон за общинската собственост, а съобразно чл.
86 ЗС не може да се придобие по давност вещ, която е публична или
общинска собственост. Тази промяна в ЗС влезе в сила на 1 юни 1996г. и от
този момент имотите частна държавна и частна общинска собственост могат
да се придобиват по давност. Точно преди да изтече дългата придобивна 10-
годишна давност на 1 юни 2006г., с изменения в ЗС с обратна сила, считано
5
от 31 май 2006г., давността бе спряна. Така до влизане в сила на Решение №
3/24.02.2022г. на Конституционния съд, което обяви за
противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 ЗДЗС /обн. ДВ, бл.46 от
2006., посл.доп. ДВ, бр.18 от 2020г./ и на § 2 от Заключителните разпоредби
на Закона за изменение на Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 7/2018г./. В
решението изрично се подчерта, че с обявяването на § 1, ал. 1 ЗДЗС за
противоконституционна не се засяга досегашния ефект на разпоредбата
и давността ще започне да тече от влизане в сила на решението – т.е. три дни
след обнародването му в Държавен вестник. Решението е обнародвано в ДВ
на 04.03.2022г. и влиза в сила на 08.03.2022г.
В обобщение ищецът не би могъл да придобие по давност имота на
09.03.2022г., дори и да беше доказал промяна на намерението от държане да
свои имота за себе си от 01.06.1996г./ по рано от тази дата има законова
забрана за придобиване/, тъй като се установи, че имота е актуван като
общинска собственост на 28.02.2008г., което действие прекъсва давността.
Следователно ищецът не доказа, че е владял непрекъснато, спокойно,
явно, несъмнително и с намерение да свои процесният имот, поради което
предявеният положителен установителен иск бива отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да поеме тежестта за разноски,
като заплати сторените такива от ответника в размер на 720 лв., съобразно
представен списък по чл.80 ГПК.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл.124, ал.1 ГПК предявеният от Е. Ф. П.,
ЕГН: ********** от с.Величка, общ.Омуртаг, обл.Търговище,
ул.“***************** против Община Котел, гр.Котел, общ.Котел,
обл.Сливен, пл.“Възраждане“ № 1, представлявана от кмета Коста Каранашев
иск за признаване на установено по отношение на Община Котел, че Е. Ф. П.,
ЕГН: ********** е собственик на недвижим имот на УПИ І, кв.1, с площ 700
кв.м по плана на село Орлово,общ.Котел, одобре н със заповед №
424/27.08.1981г. и № 369/15.12.1992г., при граници: улица, край на регулация
и УПИ ІІ на основание изтекла в негова полза придобивна давност, като
6
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК Е. Ф. П., ЕГН: ********** от
с.Величка, общ.Омуртаг, обл.Търговище, ул.“***************** ДА
ЗАПЛАТИ на Община Котел, гр.Котел, общ.Котел, обл.Сливен,
пл.“Възраждане“ № 1, представлявана от кмета Коста Каранашев сума в
размер на 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез
пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
7