№ 22393
гр. София, 21.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110105095 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. чл. 3, ал. 2
от Закона за българите, живеещи извън Република България от И. В. З. срещу
Министерство на правосъдието за признаване за установено, че ищецът е лице с
български произход. В искова молба се твърди, че прабабата на ищцата по
бащина линия –Е А А, при превод от руски език, и О О А, при превод от
украински език, е етническа българка, която националност е заявила при
издаване на акта за раждане на сина й М Ф. К, в т.ч. неините родители, които
произхождат от населено място след 1861 г. с българи-изселници от Бесарабия и
Одринска част от днешна Турция,респ. са част от българското малцинство на
територията на СССР, днешна Украйна. ДАБЧ е издала на ищцата удостоверение
за наличието на български произход, но Съветът по гражданството към МП не е
уважил молбата й за придобиване на българско гражданство по чл. 15, ал.1, т. 1
от ЗБГ.
Ответникът оспорва иска и поддържа за недоказано твърдението, че
прабабата на ищцата е с българска националност. Това не се установявало с
други убедителни доказателства, освен с удостоверението за раждане на дядо й,
от които да се направи извод, че тя е имала изградена връзка с българската
държава, владеела е български език била е българско самосъзнание и се е
определяла като българка. Според акта за раждане на дядото М К е вписана
народност на майка му българка, а в акта за раждане на сина му В К той е
посочен като руснак. Родителите на ищцата са с руски произход, а
удостоверението, издадено й от ДАБЧ не удостоверява надлежно български.
Оспорва ищцата, прабаба й, в т.ч. пра-пра баба и дядо – Н М А и О А А,без
посочени дата и място на раждане, да са българи по произход, евентуално
отдавна е прекъснат родовия етнически произход няколко поколения възходящи,
които са придобили украинско, съответно руско самосъзнание и принадлежност.
Оспорва по авторство и съдържание удостоверение за раждане на М К и архивно
извлечение от запис на акт за раждане на О О А; в т.ч. няма дата на издаване, не
се ползват с официална удостоверителна сила и нямат необходимото съдържание
по чл. 15, ал. 2 от ЗБГ, в т.ч. че не са издадени от длъжностно лице в кръга на
службата му и по установените форма и ред; навежда нищожност на актовете
поради липса на материална компетентност на издателя на документа.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед оспорванията на
ответника, в тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно
твърдяното родство по права линия, в т.ч. че Е А А е лице е от български
произход, в т.ч. пра пра родителите, съобразно изложените твърдения в искова
молба и оспорване от ответника.
Представените от страните документи са допустими и относими, както и
искането на страните към ИАБЧ. Искането по чл. 190 от ГПК на ищеца
ненеобходимо.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства, като на ищеца при условие, че завери с удостоверително
изявление "Вярно с оригинал" и подпис, поради липса на заверен електронен
образ с удостоверително изявление "Вярно с оригинал" и квалифициран
електронен подпис.
ДА СЕ ИЗИСКА от Изпълнителна агенция за българите в чужбина да
представи всички документи (заверени копия), намиращи се по преписката на И.
В. З., гражданин на **********родена на **********г. в с.Сергеевка,
Ленигорски район, Татарска ССР/Русия, по която от ДАБЧ са били издадени
Удостоверение за български произход №*********** и Удостоверение за
български произход №***********; пълни и точни данни за датата на издаване
на Удостоверение №*********** и Удостоверение №***********, както и
доказателства за представителна власт на подписалото ги лице към датата на
издаването им – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, на
основание чл. 186 от ГПК.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението,
да посочи ще се ползва ли от документите, представени с искова молба, които са
оспорени по авторство и съдържание от ответника, съгласно р. IV, т. 1 от отговор
на искова молба, на осн. чл. 193, ал. 2 от ГПК. При липса на становище в срок
документите се изключват от доказателствата по делото.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
2
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.06.2025 година от 10,30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и
препис на отговор на искова молба, с приложения.
ДА се изпрати писмо до третото лице Изпълнителна агенция за
българите в чужбина по определението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3