Р Е Ш Е Н И Е № …
гр.Козлодуй, 07
декември 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, трети състав
в открито съдебно заседание на 18.11.2020 г. /осемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година/ в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев
административно наказателно дело № 267 по описа на РС-Козлодуй за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
e по
чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод
жалбата на А.М.Д. с ЕГН:********** *** срещу Наказателно постановление № 20-0288-000490/02.10.2020г.
на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.119, ал.1 от
Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100 лева и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки.
Жалбоподателят оспорва констатациите, като
твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Моли
за неговата отмяна, като сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.43, т.3 от ЗАНН. Сочи, че в акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление административнонаказващият орган не е посочил мястото, на което се
твърди, че е извършено нарушението. Релевира, че не е извършил приписваното му
нарушение, тъй като през всички пешеходни пътеки, през които е преминал не е
имало стъпили на тях пешеходци или такива, които да са били в непосредствена
близост с намерение да преминат по пешеходната пътека.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1
от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Ответната страна не изпраща представител, не
оспорва жалбата, не сочи доказателства.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.09.2020г. на жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 29.09.2020г.,
около 10.35 часа, в гр.К. ул.“Х. Б.“, управлява лек автомобил „П. П.” с рег. №********,
собственост на „А.“АД, Булстат:*********, като при
приближаването си на пешеходна пътека тип „зебра“ не пропуска стъпилия на
пешеходната пътека пешеходец. Като нарушена норма е посочена разпоредбата на
чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган е приел
нарушението за установено от фактическа страна и е издал обжалваното
постановление, с което за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.5, т.2 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“
в размер на 100 лева и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР му е отнел общо 8 точки.
По делото като свидетели са разпитани,
актосъставителят Д.Г.Т. и свидетелите-очевидци – В.И.К. и Н.К.К..
От показанията на актосъставителя
- Д.Т. и свидетеля В.К.,*** се установява, че на 29.09.2020г. около 10:30 часа двамата
извършвали обход в гр.К. по ул.“Х. Б.“, когато забелязват, че срещу тях по
същата улица се движи лек автомобил „П. П.“ с рег. №********. Водачът на този
автомобил приближавайки пешеходна пътека, находяща се
на ул.“Х. Б.“ на кръстовището с ул.“С. К.“, не спира и не пропуска стъпил на пешеходната
пътека пешеходец. Полицейските служители спират за проверка водача на лек
автомобил „П. П.“ и му извършват проверка. Установяват, че това е жалбоподателят
А.М.Д.. Обясняват на водача повода за спирането му и извършването на проверка,
като му съставят и акт за установяване на административно нарушение.
Жалбоподателят отказва да подпише акта, поради което отказът му е удостоверен с
подписа на свидетеля В.К..
Разпитан като свидетел е и Н.К.К., която е била пътник в превозното средство на
жалбоподателя, към момента на спирането му за проверка. Същата заявявя, че работи с А.Д. и въпросния ден са отишли в гр.К.
служебно, за да напазаруват. Твърди, че се движили по ул.“Х. Б.“, когато
преминават през пешеходна пътека, до която е имало жена, но същата не била
стъпила на пешеходната пътека /не е била тръгнала/. Малко по-късно, след като
отминават пешеходната пътека, били спряни от полицаи за проверка, които
написали акт на Д..
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства и
административно-наказателната преписка.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
В
чл.42 в т.1 до т.10 от ЗАНН и в чл.57, ал.1 в т.1 до т.10 от ЗАНН, изчерпателно
е посочено минимално изискуемото съдържание на акта за установяване на
администратиивно нарушение и наказателното постановление.
При извършена проверка, настоящия съдебен
състав констатира, че при съставянето на АУАН и атакуваното наказателно
постановление са нарушени нормите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй
като не е посочено точното място на извършване на твърдяното нарушението. И в
АУАН и в последващото го наказателното постановление
е посочено, че управлляваният от жалбоподателя лек автомобил „П. П.“ с Рег. №********
се е движил в гр.К. по „ул.Х. Б.“, без да е уточнено, къде точно, в коя част на
тази улица е извършено тръдяното нарушение. Отразено е, че не е пропуснат
пешеходец на пешеходна пътека, но не е уточнено коя пешеходна пътека и къде
точно се намира същата. Ноторно известно е, че ул.“Х. Б.“ е главната улица в
гр.К., която преминава през целия град и по същата има множество пешеходни
пътеки. Непосочването в акта за установяване на административно нарушение и
последващото го наказателно постановление на точното място, за което се твърди,
че е осъществено нарушението от жалбоподателя, създава неяснота у последния,
досежно деянието, което му се вменява, че е извършил. По този начин, той не
може да формира еднозначен извод, относно съдържанието на волеизявлението на
актосъставителя, с което се засяга правото му на защита.
Както беше посочено по-горе, това от своя
страна е съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
императивно, заложени от законодателя в чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Предвид горното, съдът намира, че
Наказателно постановление № 20-0288-000490/02.10.2020г. на Началник РУ-К. към
ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движението
по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и на
основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки, следва да бъде
отменено от настоящата въззивна инстанция, като незаконосъобразно и неправилно
издадено.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Козлодуйският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0288-000490/02.10.2020г. на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за
нарушение на чл.119, ал.1 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на
основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, на А.М.Д. с ЕГН:********** *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и на основание Наредба
№Iз-2539 на МВР са отнети общо 8 точки.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд- гр.Враца в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: