№ 728
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507813 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивни жалби на
В. С. и Н. Б. срещу Решение 20079183/26.03.2021г., постановено по гр. д. №
27494/2019г. по описа на Софийски районен съд, 165 с-в.
Въззивникът - ищец В. С. обжалва решението, в частта с която са отхвърлени,
предявените от него в условия на солидарност искове срещу Н. Б. и срещу „Т.Е.“ООД
по чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД над размера от 2000,00 лева до размер от
5001,00 срещу първия ответник и до размер от 5001,00 лева срещу втория.
Излага оплаквания, че СРС не е определил размера на обезщетението при
отчитане на значимостта на изреченото от ответника с оглед момента на
осъществяване на предаването -предизборна кампания за европарламент; с оглед на
клеветата за тежко престъпление и факта, че се касае за европейски средства и такова
твърдение могло да доведе до международен скандал. Не било съобразено социално-
икономическото равнище в страната. Неправилно било счетено, че вторият ответник не
носи отговорност, защото излъчването на предаването не било на запис, а на живо и
неправилно приел СРС, че вторият ответник не се явява „възложител“ по смисъла на
чл. 49 ЗЗД. Излага съображения за нарушение на материален закон чл. 17 от ЗРТ.
Иска отмяна и уважаване на исковете солидарно срещу двамата ответници до
1
размер от 5001,00 лева.
Въззивникът – ответник Н. Б. обжалва решението в частта му за уважаване на
иска по чл. 45 ЗЗД до размер от 2000,00 лева. Излага оплаквания, че се касае за
изказване по адрес на публична личност във връзка със служебна негова дейност и по
важен въпрос от обществен интерес и следва да се прилагат по-високи критерии, като
счита, че е изразена оценка на дейността на ищеца, а твърдения в смисъла на казаното
от него се тиражирали в общественото пространство много преди предаването,
включително по други медии. Липсвали вреди за ищеца и причинна връзка между
деянието и вредите. Иска отмяна на решението и цялостно отхвърляне на иска.
Постъпили са отговори от ответниците, с които се оспорва жалбата на ищеца.
СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК, намира обжалваното решение
за валидно и допустимо в обжалваната му от страните част.
По отношение на правилността на решението проверката на въззивния съд е
ограничена в рамките на направените оплаквания и императивните материални норми.
Настоящият състав на СГС след преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизa
намира обжалваното решение за частично неправилно по следните съображения:
Искът е предявен като частичен и в условия на солидарност срещу ответниците
за обезщетяване на неимуществени вреди от изложено от първия ответник Б.
клеветническо твърдение, приписващо на ищеца извършено престъпление по смисъла
на НК: „Ние съдействахме, Б. да получи тези 100 млн., които В. С. открадна след това,
построявайки тази смешна ограда", като друг събеседник поправил сумата на 160 млн.,
и първият ответник потвърдил тази сума. Изказването е в телевизионно предаване
„Делници“, излъчено на 25.04.2019г от 16:00 ч., по телевизия „Евроком“. Претендира
се и законната лихва върху посочената сума от 16.05.2019г.- датата на подаване на
искова молба до окончателното изплащане на вземането.
Искът срещу дружеството ответник е основан на твърдения, че последното като
възложител и доставчик на медийни услуги-телевизионен оператор със задължение да
следи за съдържанието на предаванията които излъчва, следва да отговаря по реда на
чл. 49 ЗЗД.
Дружеството ответник не е депозирало отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК и поначало възможността да излага твърдения и възражения за факти
настъпили до този момент (26.09.2019г.) и да посочва доказателства за тях е
преклудирана.
Независимо от горното предвид императивния характер на нормите, уреждащи
деликтната отговорност съдът е винаги задължен да извърши проверка дали лицето,
чиято отговорност се търси по реда на чл. 49 ЗЗД има качеството на възложител на
2
работа спрямо твърдения деликвент.
Правилен е изводът на СРС, че ответното дружество не е възложител по
смисъла на чл. 49 ЗЗД на първия ответник. СГС с оглед на приетата експертиза приема,
че предаването е било излъчвано пряко (на живо) в ефир, каквото е и твърдението на
дружеството в писменото му становище преди първото ОСЗ пред СРС. Видно от
съдържанието снето от експерта в предаването са включвани и зрители по телефонна
връзка, като телефоните за връзка са съобщени в самото начало (стр. 1 от СТЕ; стр. 13;
стр. 16 от заключението). Включване на зрител по телефон в директна връзка указва на
живо предаване-противното би означавало зрителя да е предупреден предварително за
дата и час на записване на предаването. Освен това видно от кадъра, възпроизведен
като снимка на стр.22 на заключението е осъществено директно включване от място
извън студиото- „Храм паметник А. Невски“. При предварителен запис това не би
било възможно. Отделно ищцът (чрез своя адвокат) е направил оспорване в смисъл, че
предаването не е било на живо едва в съдебното заседание на въззивния съд.
Ответника Н. Б. не е водещ на предаването, за което няма спор. Участвал е в
него (за което също не се спори), но в качеството си на гост на предаването. Участието
в телевизионно или друго предаване е въпрос който зависи от волята на съответното
лице. Това, че телевизионния оператор чрез свои служители е поканил дадено лице да
участва в предаване и приемането на такава покана сочи на съгласие между тези лица и
оператора за участие в предаването, но не е възлагане на някаква работа по
създаването на предаването. Чл. 49 ЗЗД урежда отговорност за чужди противоправни
действия извършени при или по повод на дейност в полза на лицето, което е
натоварило дееца с някаква задача. Отговорност би възникнала за служителите на
телевизионния оператор ако те биха извършили такива действия във връзка с
подготовката и осъществяването на предаването, но не и за действия на лица, които не
са натоварвани и не се намират в някакви отношения с оператора по създаване на
телевизионния продукт.
Предаването се излъчва пряко в ефир, затова и няма как водещите журналисти
да спрат излъчването, ако някои от техните гости употребят изрази в нарушение на
принципа за защита на личната неприкосновеност на гражданите по чл. 10, т. 4 ЗРТ.
Няма как да се предвижда подобно поведение (Определение № 317 от 5.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1019/2022 г., I г. о., ГК) и затова и няма как да бъде предотвратено, при
което липсва и причинна връзка между действията на служителите на ответното
дружество с тези на гостът Б. и не може да се стигне до извод за възлагане .
Оплакванията в жалбата на ищеца, че телевизионния оператор има качество на
възложител, обосновани с принципната и хипотетична възможност гостите в
предаването да получат хонорар са ирелевантни, доколкото такива твърдения няма в
конкретното дело.
3
Практиката на която се позовава ищеца е неотносима към конкретната хипотеза
на гост участник в живо предаване.
Ето защо и решението в частта му за отхвърляне на иска срещу ответника-
дружество следва да се потвърди.
Неоснователни са и оплакванията в жалбата на ответника Б.. Пред въззивния съд
не се поддържат оспорванията на авторството на релевираната с исковата молба
реплика. СГС намира за доказано авторството на репликата и от СТЕ. Навеждат се
оплаквания само за нейната квалификация като клевета, обосновани с това, че
репликата (свързана със строителството на защитно съоръжение по границата на РБ) е
адресирана към служебната дейност на ищеца и представлявала оценка за обществено
известно лице за което следвало да се приеме по-висок праг на търпимост. Посочва, че
основните теми на разговора били съвсем различни. Счита, че репликата е в
допустимите граници на критика на публична личност-политик.
Посочва, че от приложените от него статии към ОИМ се установявало, че
дебатът за въпросното съоръжение е започнал далеч по – рано и множество лица са
изказвали оценки с негативен характер и не Б. за пръв път е направил твърдения в този
смисъл. Б. и другия участник само повторили тази теза. Нямало установени вреди.
Оплакванията са неоснователни. Значението на глагола „открадвам“ е на
извършвам кражба, присвоявам си нещо чуждо. Употребен пряко спрямо лице заемащо
висша публична длъжност това се свързва с длъжностното престъпление
„присвояване“. Както кражбата, така и длъжностното присвояване са тежки по смисъла
на НК престъпления, а съдържащият се в изказването размер на сумата за която е
посочено, че е открадната (без значение дали е 100 или 160 млн.) обуславят още по
тежко наказание (квалифицирани състави). Публично разпространеното невярно
изявление за извършено от дадено лице деяние (открадна), покриващо състава на
престъпление, не може да се окачестви като оценъчно съждение и винаги излиза извън
границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и
разпространение на мнение и на свободата на словото и на допустимата критика по
отношение на публични личности (Решение № 50118 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 4583/2021 г., I г. о., ГК. и др.). Процесното изявление е клеветническо, като
опозоряващо- отнася се за противоправни действия, определени от законодателството
като престъпления, и не е доказано да отговаря на истината. Когато такива твърдения
се правят публично чрез средство за масово осведомяване и още повече в предаване на
живо те са с обективно увреждащ характер, като в практиката се приема, че настъпват
обичайно негативни емоционални изживявания за оклеветено лице-силно емоционално
раздразнение. Разпространеното чрез телевизионно предаване (или чрез друга медия)
клеветническо изявление, само по себе си е вредоносно (дори и да не са установени
други конкретни вреди от него), тъй като разгласеното по този начин невярно
4
позорящо твърдение, приписващо на увреденото лице извършването на престъпление,
става публично достояние сред неограничен кръг лица (Решение № 439 от 20.01.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 2773/2015 г., IV г. о., ГК).
Предвид горното е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника Б., тъй като няма никакви доказателства по делото ищецът да е присвоявал
средства с публичен характер предназначени за строителство на споменатото
съоръжение-напротив от приетите по делото писма от ВКП, СПП,СГП се установява,
че няма образувани наказателни производства по този случай срещу ищеца.
Аргументът, че и преди това е имало публикации по темата за съоръжението и
ответника само повторил чужди твърдения не може да се отчита в посока на
освобождаване от отговорност, защото от СТЕ не се установява да се е позовал на
чужди твърдения. По-ранни публикации по темата имат значение в друга насока, която
ще се коментира по-долу.
При определяне на размера на обезщетението следва да се има предвид, че
вредите не надхвърлят обичайните за такива случай. Липсват доказателства за
твърденията в исковата молба, че ищецът е повишил кръвно налягане. Показанията на
свидетеля М., че ищецът го питал какви лекарства за кръвно взима не са доказателство
в тази насока, както и тези на св. Х., че ищецът се оплакал от високо кръвно. Няма
медицински документи в тази връзка. Няма такива и за „зъбна невралгия“ сочена от св.
Х..
Няма доказателства репликата да се е отразила на политическата кариера на
ищеца.
Показанията на Х., че ищецът се нервирал много, станал избухлив и се оплакал
от безсъние и високо кръвно не доказват, че това се дължи на процесната реплика,
която е изказана еднократно в предаването, като това е станало докато се обсъжда
друга тема (кой какво е свършил в предходния европейски парламент) и след това е
продължило в съвсем друга посока. Следва в тази връзка да се има предвид, че участие
в предизборна кампания (ищецът е участвал) също може да доведе до стресови
състояние на напрегнатост. Отделно от представените от ответника статии (л. 44, л.
55,) се установява, че по повод на строежа на въпросното съоръжение съмнения за
злоупотреби с публични средства от „негови фирми“ (на ищеца) са направени от други
лица много преди процесното предаване и самият ищец публично е вземал отношение
по тях. Направено от ответника Б. изказване в тази насока не може да се счита за ново
за ищеца и в по-голяма степен засягащо го. Не сочи на надхвърлящи обичайното вреди
това, че ищецът (според свидетеля) се интересувал дали се коментира изказването
между колеги, в интернет медии и прочие. Това е нормална реакция – ако не би се
интересувал, би стоял въпросът дали въобще се е засегнал негативно в емоционален
план от изказването. Показанията на и на св. Х. и тези на св. М. са неопределени по
5
отношение на сочените „шушукания, шеговити подпитвания…“ и за „обясняване“ на
симпатизанти и членове в партията и че се коментирало това нещо“. Свидетелите не
сочат разговори с конкретни лица в които това да се е коментирало. Шеговитост на
подпитванията (ако се приеме, че такива е имало) пък сочи, че те не са приети сериозно
между членовете на партията на която ищецът е лидер. Не се посочва и кога и къде се е
състояло твърдяното от свидетеля Х. партийно събиране, колко и кои лица са
участвали. Част от показанията на свидетеля поставят съмнение за цялостната им
достоверност. Свидетеля твърди да е гледал предаването, но на няколко пъти сочи за
негови водещи ответника Б. и друг участник Д. Б.. Ако бе гледал предаването би узнал
безсъмнено, че тези лица са били гости, а водещ е друго лице Н. К.. По-рано в
показанията си свидетеля дава доста подробни показания, във връзка с емоционалното
състояние на ищеца, но пък после заявява, че не може да си спомни точно
изказванията, понеже гледал доста предавания. Ако е имало толкова силен отзвук
предаването едва ли би забравил точните реплики. Гледал бил предаването, което било
около 17-18 часа, но пък не помни други теми на разговорите. Първо заявява, че гледал
предаването, което било около 17-18 часа, а после посочва, че го бил гледал във
„фейсбук групите“.
Въпреки горното СГС намира, че определеното обезщетение е занижено. СРС го
е определил видно от мотивите единствено въз основа на факта, че ищецът е публична
личност – политик и съобразно трайната съдебна практика следва да има по-висок праг
на търпимост към подобни прояви спрямо него.
Действително в тази насока е съдебната практика, но това не е единствен
критерий за подобни хипотези. Следва да се държи сметка и за начина на
разпространяване- чрез ползване на средство за масово осведомяване, на живо в ефир,
респективно достигане до неограничен кръг лица и за неограничено време.
Необходимо е да се съобразява и средния жизнен стандарт в страната. Наред с
посочените критерии за определяне на справедлив размер на обезщетението в
практиката на съдилищата се наложило и виждането, че елемент от понятието
справедливост са и размерите на присъжданите от съдилищата обезщетения за сходни
случаи (когато и увредени и деликвенти са публични личности с широка обществена
известност и изява). В решение № 439 от 20.01.2016 г. по гр. д. № 2773/2015 г. на ВКС,
IV г.о (за три обидни определения) са присъдени 1000,00 лева; с Решение № 50118 от
10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2021 г., I г. о., ГК (при множество на обидните и
клеветнически изрази, включващи твърдения за тежки престъпления, при само една
реплика по настоящото дело са присъдени от 4000,00 лева. С Решение № 260 от
24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5190/2016 г., IV г. о., ГК са присъдени 2000,00
Решение № 249 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1797/2019 г., III г. о., ГК са
присъдени 3000,00 лева. също 3000,00 лева са присъдени и с решението на което се
позовава и жалбоподателя С.. Съобразява се и че самият факт на осъждане има
6
репарационен ефект.
С оглед на гореизложеното СГС намира включително с оглед и на присъжданите
за такива случаи обезщетения в практиката, че справедлив размер на обезщетението е
3000,00 лева.
Следователно искът на ищеца срещу Ответника Б. трябва да се уважи за още
1000,00 лева, а в останалите обжалвани части решението следва да се потвърди.
При този изход на делото за въззивната инстанция съобразно уважената част от
жалбата му (33 % от обжалвания интерес по отношение Б. от 3001,00 лева) ищецът има
право на разноски за въззивна инстанция за държавна такса в размер на 52,81 лева,
както и на 264,00 лева за адвокатски хонорар.
Следва да му се присъдят допълнително разноски за първа инстанция в размер
на 71,67 лева срещу Ответника Б..
С. следва да бъде осъден да заплати разноски на въззиваемото дружество при
съобразяване, че жалбата в частта срещу този ответник не е уважена. Доказани са от
дружеството разноски от 800,00 лева за адвокатски хонорар, които са дължими изцяло
от ищеца С..
Въззиваемия Б. не е доказал разноски за въззивното дело.
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20079183/26.03.2021г., постановено по гр. д. № 27494/2019г.
по описа на Софийски районен съд, 165 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО Е ОТХВЪРЛЕН
за разликата над 2000,00 лева до размер от 3000,00 лева предявеният (като частичен
в размер на 9000,00 от общо 60000,00 лева) от В. С. С., ЕГН: ********** срещу Н. Т.
Б., ЕГН: ********** иск с правно чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от репликата: „Ние съдействахме, Б. да получи тези 100 млн.,
които В. С. открадна след това, построявайки тази смешна ограда“, поправена на
сумата от „160 млн.”, казана публично в телевизионно предаване „Делници“, излъчено
на живо на 25.04.2019г., от 16:00 ч., по телевизия „Евроком“,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ОСЪЖДА Н. Т. Б., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
НА В. С. С. ОЩЕ 1000,00 лева обезщетение за неимущствени вреди от посочената
клеветническа реплика,, ведно със законна лихва от датата на исковата молба
(16.05.2019г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Н. Т. Б. ДА ЗАПЛАТИ НА В. С. С. СУМАТА ОТ 316,81 лева
разноски за въззивното производство и още 71,67 лева разноски за
първоинстанционното дело.
7
ОСЪЖДА В. С. С. да заплати на „Т.Е.“ ООД, ЕИК: ******* сумата от 800,00
лева – разноски за адвокатска защита във въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани от ищеца и ответника Б.
части.
Въззивното решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8