№ 7669
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110122265 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Н. С. С. срещу Министерство на културата на Република
България.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба.
По направените доказателствени искания:
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
решаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети като писмени
доказателства.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без
уважение, тъй като документите, във връзка с които е направено, са представени от
ответника с депозирания писмен отговор.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата
по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи, като
писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.03.2024 г. от 09:05 часа часа, за
което да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
В исковата молба се твърди, че на основание чл. 90, ал. 1 и ал. 2 и чл. 91 от Кодекса
на труда, чл. 17, ал. 3 и ал. 4 от Закона за закрила и развитие на културата и чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-4 от 14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните
културни институти (Наредба № Н-4), Министерство на културата на Република България е
обявило конкурс за длъжността „Директор на Българския културен институт в Прага “ с
определен срок за подаване на необходимите за участие документи от 09.01.2023 г. до
09.02.2023 г. Поддържа се, че ищцата е подала заявление за участие в конкурса с вх. № 94-
00-215/09.02.2023 г. с приложени изискуемите документи по чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-4.
На 28.03.2023 г. по електронна поща и на 29.03.2023 г. чрез пощенска пратка е получила
Писмо изх. № 94-00-215/28.03.2023 г., с което е уведомена, че не е допусната до участие в
конкурса. Сочи се, че на 24.04.2023 г. по електронната поща й е получила Писмо изх. № 94-
00-2015/24.04.2023 г., с което Министърът на културата е оставил без уважение подаденото
възражение с аргумента, че: „Посочените документи в т. 5.4. от обявата, удостоверяващи
трудов стаж и професионален опит са посочени изчерпателно, като представените от Вас
установяват трудов стаж и професионален опит като адвокат в Република България и
Република Чехия, но не и професионален опит в сферата на културата и международното
културно сътрудничество”. Изложени са подробни доводи, че изявлението на Министъра
на културата, обективирано в цитираното Писмо изх. № 94-00-2015/24.04.2023 г.,
представлява израз на дискриминация спрямо нея, тъй като на практика не е допусната до
участие в конкурса единствено поради професията, която упражнява – адвокат. Поддържа,
че професионалния й опит в сферата на културата и международното културно
сътрудничество е доказан с представените към заявлението за участие в конкурса
документи, които не са разглеждани и обсъждани от компетентния орган. Съобразно
изложените подробни доводи в исковата молба и депозираните молби-уточнения към нея са
направени следните искания до съда: 1) да установи твърдените от Министерство на
културата на Република България нарушения на нормите на Закона за защита от
дискриминация чрез допускането на различно третиране на ищцата, като адвокат,
упражняващ свободна професия, в конкурсната процедура за длъжността „Директор на
Българския културен институт в Прага“; 2 ) да осъди Министерство на културата на
Република България да преустанови нарушението и да възстанови положението преди
нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, а именно да
бъде допусната до участие в конкурса за длъжността „Директор на Българския културен
институт в Прага“; 3 ) да осъдит Министерство на културата на Република България да
заплати на Доверителката ми обезщетение за неимуществени вреди в размер 1,00 лв.
Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
от ответника, с който са изложени подробни доводи за неоснователност на предявените
искове. Оспорва твърденията на ищцата, че не е била допусната до участие в конкурса
единствено заради упражняваната от нея професия, както и че документите и не са били
разгледани и обсъдени от компетентния орган. Съобразно изложеното е направено искане
предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени от ищеца срещу ответника са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация във
връзка с твърдения за осъществена спрямо ищеца дискриминация във връзка с участието му
в конкурс за заемане на длъжността „Директор на Българския културен институт в Прага“.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
За основателността на предявените искове ищцата следва да установи следните
юридически факти: деяние, изразяващо се в осъществена от страна на ответника на
2
дискриминация спрямо нея, проявена във връзка с участието й в конкурс за заемане на
длъжността „Директор на Българския културен институт в Прага“, изразяваща се описаните
в исковата молба и уточненията към нея действия; наличието на претърпени от ищцата
неимуществени вреди в пряка причинна връзка със същите и техния размер.
С разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. е създадена изрична уредба относно
доказателствената тежест в съдебното производство за защита срещу дискриминация.
Законодателно е възприет принципът на разделяне на доказателствената тежест между
ищеца и ответника. Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца, който е
длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че
той е жертва на дискриминация.
Ако ищецът докаже такива факти, законът възлага доказателствената тежест на
ответника да установи обратното, т.е. в доказателствена тежест на ответника е да
докаже, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване:
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК) или такива, които да се
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3