№ 137
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20225300503017 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх. № 30715/22.11.2022 г. депозирана от Д.
К. Ч., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника му адвокат М., против Решение
№ 3116 от 24.09.2022 г., постановено по гр. дело № 2804 по описа на РС – Пловдив за
2021 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. Д. К., ЕГН: ********** от гр.
А., ул. ***, сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на 17.08.2019 г. в гр. А., ул. ***, изразяващи се в контузия на очната ябълка
и околоочната област, кръвонасядане на клепачите на дясното око, субконюктивален
кръвоизлив, травматичен отток на дясната макула, травматично разкъсване на дясната
тъпанчева мембрана, кръвонасядане на дяснатата очна ябълка, травматичен оток на
дясната лицева половина, кръвонасядане по долната устна вляво, причинили болка и
страдание, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от 17.08.2019 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 1110 лв. – деловодни разноски.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като се отправя
искане до въззивния съд за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск или
намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
1
подаден от В. Д. К., чрез пълномощника му адвокат Б., в който същата се оспорва като
неоснователна и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 45
ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че на 17.08.2019г.
ответникът влязла в разпра с него, при което го напсувал на майка и му нанесъл
няколко удари в областта на главата. В резултат на това ищецът получил телесни
увреждания, подробно описани в исковата молба. Причинени били вреди изразяващи
се болки, страдания и психически травми, които той счита, че следва да бъдат
възмездени чрез сумата 4000 лева. Претендира присъждане на тази сума и законната
лихва от датата на увреждането.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Отрича да е нанасял побой,
както и да са били нанасяни на ищеца телесни увреждания.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
Видно от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение №
958/2019 г. на 19.08.2019г. ищецът В. К. бил освидетелствуван от съдебен медик – д-р
К.Х., който е установил следните травматични увреждания: кръвонасядане с червен
цвят върху лигавицата на долната устна, вдясно, с размери 1/1 см; кръвонасядане по
дясната очна ябълка навън от ириса, над и под него; леко изразен травматичен оток в
дясната лицева половина с размери 8/5 см. Тъй като ищецът се оплаквал от шум в
2
ушите бил насочен за преглед към специалист УНГ.
На 21.08.2019г. ищецът бил прегледан от специалист по очни болести, а на
28.08.2019г. бил приет за лечение в УНГ отделението при УМБАЛ "Каспела" гр.
Пловдив, където било установено, че има разкъсване на дясната тъпанчева мембрана,
водещо до намаление на слуха с 35 децибела. Извършена била операция за
възстановяване на тъпанчевата мембрана. Пострадалият бил изписан на 29.08.2019г.,
като му бил разрешен отпуск по болест за времето от 28.08.2019 до 21.09.2019г.
От заключението на съдебно- медицинска експертиза, което настоящият
съдебен състав кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и не оспорено
от страните, се установява, че на ищеца са били причинени следните травматични
увреждания: контузия на очната ябълка и околоочната област; кръвонасядане на
клепачите на дясното око; субконюктивален кръвоизлив; травматичен отток на дясната
макула; травматично разкъсване на дясната тъпанчева мембрана; кръвонасядане на
дясната очна ябълка; травматичен оток на дясната лицева половина; кръвонасядане по
долната устна вляво. Тези увреждания са причинени по начин описан от ищеца в
исковата молба, а именно при нанесени от страна на К. Ч. с лява ръка на няколко
удара- един удар в областта на дясното око и дясната лицева половина, един под
формата на шамар по дясното ухо и един в областта на устата- долната устна. Според
заключението на експертизата непосредствено след инцидента ищецът е изпитвал леки
и на моменти по сила и интензитет болки и страдания които са затихвали постепенно в
хода на оздравителния процес, в рамките на 15 - 20 дни. Няма трайно отслабване на
слуха на дясното ухо.
По делото са разпитани свидетелите А.Н. и В.К.. От свидетелските показания
се установява, че ищецът В. К. и ответникът Д. Ч. се познават, тъй като ответникът
живеел срещу къщата на ищеца, която се намира в гр. А., ул.Асенова крепост №51.
През август месец на 2019г. на вратата на жилището обитавано от свидетелката В.К.
/дъщеря на ищеца/ и ищеца позвънил сина на ответника И. Ч.. Той заявил, че го търсят
хора от София, които желаят да говорят с него, след което си тръгнал. Свидетелката
В.К. се обадила по телефона на ищеца и съобщила, че са го търсили. Той я уверил, че
се връща до 10-15 минути. Междувременно в жилището пристигнал свидетеля А.Н. -
приятел на ищеца, който преминавайки през А., се отбил за кратко гостуване.
Свидетелката К.а го посрещнала и го поканила в жилището. След около десетина
минути откъм улицата се чули викове. Дъщерята на ищеца погледнала през прозореца
на кухнята и видяла, че баща й е застанал срещу трима мъже, единият от които бил с
превързана дясна ръка. В него свидетелката познала ответника Ч.. Тъй като чула, че
намиращите се на улицата викат, тя съобщила това на свидетеля Н. и двамата излезли
на терасата. Оттам видели, как ответникът замахнал към ищеца и му нанесъл два удара
с ръка в главата, а след това го ритнал с крак. След това ответникът и придружаващите
напуснали мястото, а ищецът се качил в жилището си. Когато влязъл свидетелите
видели, че дясното му око е подуто до степен, че не може да го отвори. Освен това
казал, че изпитва и болки в ухото. Оплаквал се от силна болка, бил видимо разстроен и
притеснен от случилото се.
3
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на А.Н. и В.К., последните
преценени по съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, като ги намира са
последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал.
Районният съд е приел, че ответникът със своето активно поведение е
осъществил фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като в резултат от нанесените от него
удари е причинил виновно на ищеца описаните в исковата молба и експертизата
телесни увреждания, като по справедливост е определил обезщетение за настъпилите
вреди в размер на 4000 лева.
По оплакванията във въззивната жалба:
Досежно възражението за липса на компетентност на българския съд,
настоящият съдебен състав го намира за неоснователно по следните съображения.
Раздел 2, член 7 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1215/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2012 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
предвижда, че срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат
предявявани искове в друга държава членка: 2) по дела относно непозволено
увреждане, деликт или квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило
или може да настъпи вредоносното събитие. Това налага извода, че българските
съдилища са компетентни по искове за вреди от непозволено увреждане и в случаите,
когато ответникът няма обичайно местопребиваване, седалище на територията на
Република България, но вредоносното деяние е извършено в или вредите са настъпили
в Република България. В разглеждания казус вредоносното деяние и вредите са
настъпили в гр. А.. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че правилно делото е
било разгледано от български съд.
За възникване на отговорността на ответника за непозволено увреждане е
необходимо ищецът да докаже наличието на следните факти: извършено от ответника
противоправно деяние, чиято пряка и непосредствена последица са настъпилите за
ищеца и претендирани имуществени и неимуществени вреди. При условията на пълно
и главно доказване ищецът следва да докаже всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане, с изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно се установи от събраните доказателства, че на 17.08.2019
година ответникът е нанесъл удари на ищеца в областта на главата. В резултат на това
активното поведение на ищеца са причинени неимуществени вреди изразяващи се в
контузия на очната ябълка и околоочната област; кръвонасядане на клепачите на
4
дясното око; субконюктивален кръвоизлив; травматичен отток на дясната макула;
травматично разкъсване на дясната тъпанчева мембрана; кръвонасядане на дясната
очна ябълка; травматичен оток на дясната лицева половина; кръвонасядане по долната
устна вляво. Тези травматични увреждания са причинени от ответника. Установява се,
че поведението на ответника е противоправно – несъответства на правно дължимото –
да не се вреди други му, което е закрепено в правната норма на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Налице е причинно – следствена връзка между активното поведение на ответника и
причинените вреди на ищеца.
При това положение всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са
налице. Още повече, че за възникване на деликтната отговорност важи презумпцията за
вина – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не се оборва от данните по делото.
Относно вида и степента на претърпените от ищеца вреди се установява
следното:
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 от
ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва
да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване
подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на увреждането.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се
определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.
В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя
се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики -характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и
интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно -
медицинската прогноза за неговото развитие. В този смисъл е Решение № 69 от
18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК..
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с
оглед характера, степента, тежестта и броя на уврежданията, интензивността на
причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес,
възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, възможностите му за
възстановяване и адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
5
Това предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но
и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия.
В случая, като взе предвид горните обстоятелства, съдът намира, че сумата от
4000 лв. съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира
причинения от травмата емоционален и психически дискомфорт и неудобства от друг
характер, като се отчита и това, че на ищеца са причинени множество травматични
увреждания, изпитвал е болка –лека, на моменти по силна по интензитет,
оздравителния процес е приключил в рамките на 15 - 20 дни.
При това положение предявеният иск следва да се приеме за основателен за
пълния претендиран размер. Като е стигнал до същия извод, РС е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Въззиваемата страна е поискала присъждане на сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева съгласно представения договор за
правна защита и съдействие, като с оглед изхода на спора такива се дължат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3116 от 24.09.2022 г., постановено по гр. д. №
2804/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, Х гр. състав.
ОСЪЖДА Д. К. Ч. ЕГН ********** от гр. А., ул. *** да заплати на В. Д. К.
ЕГН ********** от гр. А., ул. *** сумата от 900 лева /деветстотин лева / - разноски за
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6