Решение по дело №665/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 450/12.3.2020г.      Година 2020        Град Варна

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд          четвърти състав

На двадесет и шести февруари     Година две хиляди и двадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 665 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                       

                           

                  

                   Р  Е  Ш  И:

                           

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000093/23.01.2020г. на Началник  Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което на “А Т.З.Т.“ ООД е наложено административно наказание  ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лева на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

 

ОСЪЖДА “А Т.З.Т.“ ООД , Булстат ********* да заплати на РД „АА“ – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП на Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което  е наложено административно наказание имуществена санкция .

С жалбата се изразява позиция, че наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено при грубо нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че е изтекъл срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушителят е установен на 10.07.2019г. АУАН е следвало да бъде съставен в тримесечен срок от тази дата , т.е. до 10.10.2019г. АУАН е съставен едва на 21.11.2019г., поради което и НП следва да Бъде отменено на това основание.

В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.

Представител на органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.

По същество моли съда да потвърди наказателното постановление и претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

През месец юли 2019г. била приключена документална проверка на “А Т.З.Т.“ ООД - дружество, лицензирано за международен обществен превоз на пътници на територията на Общността.

Проверката била извършена в гр. Варна, от служители към ОО“АА” Варна, сред които  св. Й.. При това проверяващите , след проверка на предоставените им документи констатирали, че превозвачът “А Т.З.Т.“ ООД не е извлякъл в законоустановения срок от 90 дни данните от паметта на монтирания в МПС  автобус „Фолксваген“ категория М2 с рег.№В7543ВМ дигитален тахограф. Извличане било извършено на 10.04.2019г. като следвало след изтичане на 90- дневния срок да бъде извършено отново. Такова извличане не било извършено в срок. Данните били свалени след изтичане на срока – на 25.07.2029г. В периода били осъществени случайни превози на пътници  от водач Д. на 25.06.2019г. и на 26.06.2019г. След като констатирали горното,  св. И. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството- превозвач, което извършило нарушението. В съдържанието на акта било описано приетото за установено нарушение и била посочена правна квалификация на същото. В графата за възражения управител на дружеството не вписал наличието на  такива. Възражения не постъпили в тридневния срок.

Впоследствие на 23.01.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.38 ал.1 т.1 от НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета от 20 декември 1985 г. относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и дружеството било санкционирано на осн. чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства- показанията на св. И.; пътнически ведомости; фактура; записи; приемо- предавателни протоколи  и др.

 

След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е съставен в сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

 

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че са налице признаци на  административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. В санкционната част на наказателното постановление правилно е приложен законът, като административно наказващият орган е приел, че при допуснатите превози от страна на дружеството е  осъществен състав на нарушение на чл.105 ал.1 от ЗАвП. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.

Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

 

С жалбата се изразява позиция, че наказателното постановление е незаконосъобразно и издадено при грубо нарушение на съдопроизводствените правила.

 

Съдът, при проверка на съдържанието на АУАН и НП констатира, че в обстоятелствените им части са описани всички елементи от състава на нарушението, състоящо се в неизпълнение на задължението на дружеството да  извлече данните от паметта на дигиталния тахограф най-малко един път на 90 дни.

 

Нарушението е конкретизирано по своето местоизвършване и дата, както и по своята правна квалификация. Съдът констатира правилно приложение на закона при квалифицирането на деянието с АУАН и НП, както и вписване в съдържанието на НП на доказателствата, потвърждаващи нарушението.

Съдът намери, че правилно установените факти са били съотнесени към разпоредбата на чл. 105 ал.1 от ЗАвП, предвиждаща имуществено санкциониране на лице – извършител на нарушение на ЗАвП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание.

Размерът на административното наказание, което следва да бъде наложено е императивно определен , поради което и не е предоставена възможност за прецизирането му от страна на наказващия орган.

Съдът намери, че нарушението е извършено от страна на дружеството, като факта, че информацията е била извлечена със закъснение представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, но не може да обоснове занижаване размера на наказанието, тъй като същото, както вече беше отбелязано по- горе е с императивно определен размер.

 

Счита се, че е изтекъл срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушителят е установен на 10.07.2019г. АУАН е следвало да бъде съставен в тримесечен срок от тази дата , т.е. до 10.10.2019г. АУАН е съставен едва на 21.11.2019г., поради което и НП следва да бъде отменено на това основание.

Съдът не възприема подобна позиция, тъй като на първо място датата, на която нарушителят е станал известен на наказващия орган не е посочената дата 10.07.2019г., която есе явява края на 90- дневния период от последното сваляне на информация.

Нарушителят е станал известен след приключване на проверката на 21.11.2019г., когато  изводите на проверяващите са били обективирани в констативен протокол. Именно от тази дата следва да се изчислява тримесечния срок и доколкото АУАН е съставен на 21.11.2019г. и не е изтекъл срок от една година от извършване на нарушението, изводи за нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН не могат да бъдат споделени.

 

 

Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че  следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

 

 

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                      

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: