РЕШЕНИЕ
гр. София, 23.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Б” въззивен състав,
в публичното заседание на четвърти ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Адриана Атанасова в.гр.дело № 6644 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 21328 от
24.01.2019г., постановено по гр. д. № 4514/2018г., по описа на Софийски районен
съд, ГО, 29-ти състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по реда
на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че ответникът Г.М.И. дължи на ищеца
следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата от
585,52 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.11.2014г.
до 30.04.2015г., както и сумата от 24,60 лв. възнаграждение за предоставяне на
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., ведно
със законна лихва от 15.11.2017г. до
окончателното изплащане, за което е издадена заповед по чл. 410 ГПК от
28.11.2017г. по ч.гр.д. № 80894/2017г. на СРС, 29 състав, като са отхвърлени: 1) искът за главница за доставена топлинна
енергия за разликата над сумата от 585,
52 лв. до пълния предявен размер от 1394, 72 лв. и за периода 01.05.2013г. –
31.10.2014г. като погасен по давност, както и 2) исковете за обезщетение за
забава върху задължението за доставена топлинна енергия в размер на 355,85 лв.
за периода от 16.11.2014г. до 07.11.2017г. и за сумата от 5,79 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за същия период. С решението
ответникът е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 220,33 лева - разноски за заповедното производство по ч.гр.д.
№80894/2017г. на СРС, 29 състав, а ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 525,91 лв. – разноски по делото.
Срещу решението в частта, в която исковете
са уважени, е подадена въззивна жалба от ответника Г.М.И., в която са изложени
подробни съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт поради нарушения на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Въззивникът поддържа, че по делото не е
установено качеството на ищеца във връзка с предявените срещу ответника
претенции и по – конкретно първоинстанционният съд не е изследвал спазени ли са
процедурата и условията за избор на „Т.С.“ ЕАД за лице, извършващо услугата
„дялово разпределение на топлинна енергия” в конкретната сграда - етажна
собственост. Изтъква се, че по делото липсват доказателства за качеството на
собственик, титуляр на вещно право на ползване или ползвател на имот в сграда –
етажна собственост на ответника Г.И.. Въззивникът поддържа, че по делото не е
установено да е налице валидно облигационно правоотношение между него и ищеца
за доставяне и потребление на топлинна енергия. Посочва се, че по делото
липсват доказателства, от които да се установи вида, обема и дължимата сума за
претендираните от ищеца доставка и дялово разпределение на топлинна
енергия. Предвид изложеното моли за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на
друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не изразява
становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди в
качеството на собственик на топлоснабден имот – апартамент № 79, находящ се в
гр. София, общ. „Красна поляна“, ж.к. „*********с аб. № 225908, като му дължи
следните суми: сумата от 1394,72 лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013г. – м.04.2015г., както и
дължима сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с №
**********/30.09.2014г., № **********/31.07.2015г., сума в размер на 355,85 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.11.2014г. до 07.11.2017г. ; 24,60 лв. – такса
за дялово разпределение за периода м.05.2013г. до м.04.2015г, както и 5,79 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 16.11.2014г. до 07.11.2017г.,
ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 15.11.2017г. до
окончателното й заплащане. Във връзка с подадено на 15.11.2017 г. заявление, по
ч.гр.д. № 80894/2017г. по описа на СРС, 29 състав, е постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК
ответникът са депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на
вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените
по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер по подробно изложени съображения.
Поддържа, че няма качеството „битов клиент на топлинна енергия”, респективно,
че между страните не съществува облигационна връзка. Твърди, че в имота не е
ползвана топлинна енергия, тъй като не
го обитава от години. Твърди, че съобразно разпоредбите на ЗЗП, е
незаконосъобразна непоисканата доставка на топлинна енергия. Твърди, че не се
явява потребител на топлинна енергия по смисъла на директива 2011/08/Е. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените
искове, като му присъди сторените по делото разноски.
На 15.11.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г.М.И. за сумата от 1394,72 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2013г. – м.04.2015г., както и дължима сума за реално потребена енергия,
отразена в общи фактури с № **********/30.09.2014г., № **********/31.07.2015г.,
сума в размер на 355,85 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.11.2014г. до 07.11.2017г.
; 24,60 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.05.2013г. до
м.04.2015г, както и 5,79 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.11.2014г. до 07.11.2017г., ведно със законната лихва за периода от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.11.2017г. до окончателното й заплащане.
С разпореждане от 28.11.2017 г. по ч. гр. д. № 80894/2017 г. на СРС, 29-ти състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с
което се позовава на изтекла погасителна давност.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на оспорената част от
вземанията си – сумата от 1394,72 лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2013г. – м.04.2015г., както и
дължима сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури с №
**********/30.09.2014г., № **********/31.07.2015г., сума в размер на 355,85 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 16.11.2014г. до 07.11.2017г. ; 24,60 лв. – такса
за дялово разпределение за периода м.05.2013г. до м.04.2015г, както и 5,79 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.11.2014г. до 07.11.2017г., ведно със
законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 15.11.2017г. до окончателното й
заплащане.
По делото са представени и приети писмени
доказателства – Списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на
бл. *********на ул. „Яне Сандански” в гр. София ;Удостоверение от ГИС, че
посочения в списъка адрес отговаря на настоящия адрес: гр. София, общ. „Красна
поляна”, ж.к. „*********; Заявление и Протокол от 10.10.2012г. с решение на
общото събрание на етажната собственост в сградата за сключване на договор с „Т.С.”
ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение, ведно със Приложение № 1, с
оглед твърденията на ищеца, че ответникът е клиента на топлинна енергия, от
които същото не се доказва.
По делото са представени и счетоводни извлечения към общи фактури с №
**********/30.09.2014г., № **********/31.07.2015г.
С отговора на исковата молба ответникът е представил 2 бр. заверени копия от главен отчет за процесния
топлоснабден имот – ап. 79, находящ се в гр. София, ж.к. „*********с абонатен
номер 225908 за отчетен период от 01.05.2013г. -30.04.2014г. и за отчетен
период от 01.05.2014г. -30.04.2015г., както и касов бон за извършено плащане от
18.05.2015г., от които се установява, че е извършено изравняване на сметките
съобразно потребеното количество ел. енергия в процесния период.
По делото са изслушани съдебно –
счетоводна и съдебно - техническа експертиза, като настоящият съдебен състав
намира, че заключенията на вещите лица са компетентно и обективно изготвени и
кредитира същите в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149
от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната жалба е основателна по следните съображения:
За уважаване на предявения иск по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на
ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия
за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.
Основният спорен по делото
въпрос е дали ответникът е собственик или титуляр на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна
енергия” са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по
силата на определителната правна норма, регламентирана § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но
действаща през част релевантния период, съответно на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/след 17.07.2012 г./ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството
си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения
с ищцовото дружество.
В конкретния случай не е обоснован извода на първоинстанционния
съд, че от доказателствата по делото се установява правнорелевантното
обстоятелство, че именно ответникът е
собственик или вещен ползвател на процесния имот, до който ищецът твърди че
е доставил топлинна енергия, т.е. че е пасивно материално легитимиран да
отговаря по иска. В тази връзка следва да се отбележи, че ответникът,
своевременно - с отговора на исковата молба, е оспорил твърдението на ищеца, че
е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска, като първоинстанционният
съд, разпределяйки правилно доказателствената тежест с доклада по делото, е дал
на ищеца указания в тази насока.
Противно на приетото в първоинстанционното решение
настоящият състав на съда приема, че ищецът не е установил при условията на
пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
принадлежността правото на собственост на ответника върху процесния недвижим
имот, находящ се в гр. София, общ. „Красна поляна”, ж.к. „*********във връзка,
с което първоинстанционният съд е уважил частично исковете. Следва да се
отбележи, че представените с исковата молба и приети като доказателства по делото
Списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. *********на
ул. „Яне Сандански” в гр. София и Удостоверение от ГИС, че посочения в списъка
адрес отговаря на настоящия адрес: гр. София, общ. „Красна поляна”, ж.к. „*********,
не удостоверяват собственически права на ответника.
На следващо място настоящият съдебен състав не споделя
изводите на първоинстанционния съд, че въз основа на представените с отговора
на исковата молба 2 бр. заверени копия от главен отчет за процесния
топлоснабден имот – ап. 79, находящ се в гр. София, ж.к. „*********с абонатен
номер 225908 за отчетен период от 01.05.2013г. -30.04.2014г. и за отчетен
период от 01.05.2014г. -30.04.2015г., както и касов бон за извършено плащане от
18.05.2015г., е доказано по делото, че ответникът има качеството на клиент на
топлинна енергия. Същото не може да бъде възприето като извънсъдебно признание
от ответника, че същият е абонат на ищцовото дружество, само поради
обстоятелството, че документите са били представени от него с отговора на
исковата молба и в същите е печатно записано името на Г.И.. Напротив, както
вече бе посочено по- горе ответникът е оспорил своевременно твърдението на
ищеца, че е пасивно материално легитимиран да отговаря по иска.
По другите изложени във въззивната жалба доводи и
оплаквания:
Доколкото по делото не са ангажирани
доказателства, установяващи ответникът да е собственик
или вещен ползвател на процесния имот, се налага
извод, че районният съд неправилно е приел, че е налице договорна връзка между
страните и при формирането на този извод е допуснато нарушение на материалния
закон.
Съвсем правилно първоинстанционният съд е
приел, че съдебно –счетоводната и съдебно-техническата експертиза са компетентно
изготвени и от същите може да се установи вида и обема на начислените от „Т.С.”
ЕАД суми за доставка на топлинна енергия и дялово разпределение, но предвид
обстоятелството, че по делото не беше доказано качеството на ответника на клиент
на топлинна енергия, то се явява ирелевантно за спора установяването на тези
обстоятелства. С оглед изхода на спора ирелевантно се явява и разглеждането на
въпроса за активната материална легитимация на „Т.С.” ЕАД във връзка с услугата
дялово разпределение на топлинна енергия.
Предвид, че по делото остана недоказано, че ответникът
е собственик или вещен ползвател на процесния имот и при прилагане последиците
на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК предявените главни искове
следва да бъдат отхвърлени, като с оглед изхода на делото по главните искове
неоснователни са и предявените акцесорни искове.
Предвид изложеното поради несъвпадането на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение
на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде уважена като основателна,
а решението на СРС отменено като неправилно в обжалваната част.
При този изход на спора пред въззивната инстанция в
полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се
присъдят реално направените разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СРС в размер на още 274,09 лв., както и такива за
производството пред СГС в размер на сумата от 800,00 лв., предвид реално
направените и доказани разноски по договори за правна защита и съдействие от 19.02.2019г.,
както и сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса за въззивното
производство.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал.
2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 21328 от 24.01.2019г.,
постановено по гр. д. № 4514/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 29-ти
състав, в частта, в която е признато за установено,
че Г.М.И., ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:*** на основание
чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 585,52 лв.
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.11.2014г. до
30.04.2015г., както и сумата от 24,60 лв. възнаграждение за предоставяне на
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., ведно
със законна лихва от 15.11.2017г. до окончателното изплащане, за които е
издадена заповед по чл. 410 ГПК от 28.11.2017г. по ч.гр.д. № 80894/2017г. на
СРС, 29-ти състав, както и в частта, с която ответникът Г.М.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** е осъден да заплати на
ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 220,33
лв., представляващи разноски за исковото производство, както и сумата от 28,15
лв., представляваща разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №
80894/2017г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:*** срещу Г.М.И., ЕГН: **********,
с адрес: *** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено,
че Г.М.И., ЕГН: **********, с адрес: ***
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, във вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 585,52 лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 01.11.2014г. до 30.04.2015г., както и сумата от
24,60 лв. възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законна лихва от 15.11.2017г.
до окончателното изплащане, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК от
28.11.2017г. по ч.гр.д. № 80894/2017г. на СРС, 29-ти състав
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Г.М.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от още
274,09 лв., представляваща разноски за производството пред
СРС и сумата от 825,00 лв., представляваща разноски за
производството пред СГС.
Решението в необжалваната част е влязло в
законна сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.