РЕШЕНИЕ
№ 3817
гр. Варна, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110103920 по описа за 2022 година
За се произнесе взе предвид следното :
Производството по гражданско дело № 3920/2022 г. по описа на РС Варна, ХLII - ри
състав е заведено във ВРС въз основа на депозирана през 2019 г. искова молба с правно
основание на иска чл. 54 , ал.2 ЗКИР , като постановените по момента две Решения на РС
Варна са били обезсилени от ОС Варна и делото е върнато за втори път на РС Варна за
произнасяне по предявения иск съгласно чл. 270 , ал.3 ГПК.
Ищцата по делото С. А. Р., ЕГН **********, с адрес *** , чрез адвокат от АК Варна -
Д. П., със съдебен адрес : ***, е сезирала РС Варна с искова молба с регистрационен вх. №
96006/23.12.2019 г. По така предявената искова молба е било образувано гр.дело №
21001/2019 г. , производството по което е приключило пред РС Варна с Решение №
260624/23.02.2021 г., постановено от LI -ви състав. Срещу така постановеното Решение е
била депозирана въззивна жалба от ищцата чрез процесуалния й представител и образувано
въззивно гр.дело № 900/2021г. по описа на Окръжен съд Варна .С Решение № 150/07.02.2022
г. постановено от ОС Варна , IV-ти състав по в.гр.д. № 900/2021г. по описа на ОС Варна
първоинстанционото решение е било обезсилено и делото върнато за разглеждане от друг
състав на същия съд , за продължаване на съдопроизводствените действия по конституиране
на надлежен ответник , съобразно мотивната част на въззивния акт .
На 29.03.2022 г. във ВРС производството по гр.д. №21001/2019 г. е било заведено под
нов деловоден номер гр.д. № 3920/2022 г. Производството по гр.дело № 3920/2022 г. е
приключило пред първинстанционния съд с Решение № 3607/22.11.2022 г. на РС Варна,
1
ХХХ - ти състав , като за втори път искът на ищцата е бил отхвърлен от първоинстационния
РС Варна. Срещу Решението на ВРС от 22.11.2022 г. ищцата е депозирала въззивна жалба,
като е било образувано въззивно гр.дело № 252/2023 г. по описа на ОС Варна , приключило
с Решение № 393 /29.03.2023 г. на ОС Варна, I - ви състав, с което първоинстанционното
решение е било обезсилено поради произнасянето на ВРС по непредявен иск ( с уточнен
във виззивното производство петитум ) и делото е върнато на ВРС за ново разглеждане от
същия състав на ВРС на действително предявения иск с правно осн. чл. 54, ал.2 ЗКИР . След
отвод на съдията докладчик и титуляр на ХХХ - ти състав при РС Варна, производството по
исковата молба на ищцата С. Р. / искова молба предявена във ВРС с първоначален
регистрационен вх. № 96006/23.12.2019 г/ е заведено на 29.03.2023 г. под същия номер на
гр. дело - гр.д. № 3920/2022 г. по описа на РС Варна и разпределено на нов съдия -
докладчик .
СЪДЪТ, с Определение № 11461 / 25.09.2023 г. съгласно нормите на чл.140 и сл ГПК,
при насрочване на производството по делото за разглеждане за трети път в открито съдебно
заседание, е допълнил вече изготвения по делото от 03.09.2022 г. проект за доклад с
уточнението, че ищцата С. Р. е сезирала РС Варна още при завеждането на исковата молба
на 23.12.2019 г. с иска с правно осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР против ответника Държавата чрез
Министерство на земеделието, храните и горите с искането да бъде установено, че
ищцата е собственик на реална част от поземлен имот с ид. № *** от 2800 кв.м. /така
както е индивидуализирана с площ и граници в уточняващата молба от 21.02.2023г. и на
сочените придобивни основания, депозирана пред ВОС находяща се на л. 17 - ти от в.гр.№
252/2023г. по описа на ВОС / която реална част поради грешка в КК от 2008 г. не е отразена
като самостоятелен имот и неправилно е включена като част от съседния собствен на
ответника ПИ № ***** по КК КР на гр.Варна, като не се иска установяване на собственост
към минал момент /одобряване на КК от 2008 г./ а се иска, установяване на правото на
собственост върху грешно заснетата в КК част от имота към момента на предявяване на
иска и към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество.
(Въведеното, макар и пред въззивния съд, уточнение петитума на исковата молба е било
съобразено напълно с дадените до съдилищата задължителни указания по приложение на
чл. 54, ал. 2 ЗКИР обективирани в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, докладчик съдиите Маргарита Соколова и Теодора Гроздева
/указания, които и ОС Варна е цитирал в Решение № 393/29.03.2023 г.).
Отправеното до съда искане , по което ВРС дължи произнасяне, е да бъде
постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията
между ищцата и ответната страна, че ищцата Р. е собственик на имот с проекто номер ***
по КК на гр.Варна, с площ от 2800 кв. м , при граници : ПИ №, № *** - улица, *** , *** и ПИ
№ ***, представляващ реална част от ПИ № *** по КК на гр.Варна с площ от 2800 кв. м ,
при граници на частта : ПИ с №, № ***, *** , *** и останалата част от ПИ № *** по
наследствено правоприемство от А. С. И. , а от него по силата на саморъчно завещание ,
направено в негова полза от П. А. Ш. , а от завещателя по силата на договор за покупко -
2
продажба , обективиран в нотариален акт № *** , рег. № *** , дело № *** година , който
поради грешка в КК от 2008 г. не е отразен като самостоятелен имот и неправилно е
включен като част от съседния собствен на ответника ПИ *** по КК на гр.Варна , на осн. чл.
54 , ал.2 ЗКИР.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 27.10.2023 г. ищцата ,
представлявана от адв.Д.П. от АК Варна, моли съда да уважи предявения иск и в полза на
ищцата да бъдат присъдени сторените по делото разноски за всички инстанции, съобразно
приложените списъци при няколкократното разглеждане на делото на първата и втората
инстанция. Адв. П. счита, че от събраните по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че към момента на завеждане на делото ищцата е собственик на
процесния имот с проектен идентификатор ***, с площ от 2800 кв.м. Правните си доводи за
основателност и доказаност на иска адвокат П. е развил в депозираната по делото писмена
защита, представена в рамките на определения от съда срок .
По така предявения от ищцата иск, видно и от протокола от проведеното открито
съдебно заседание от 27.10.2023 г., ответникът редовно уведомен, не е изпратил
представител , не е изразил и писмено становище .
СЪДЪТ, след запознаване с материалите по делото ,становищата на страните,
събраните по делото доказателства , въз основа на приложимия закон, съгласно
нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и изяснено от ФАКТИЧЕСКА И
ПРАВНА СТРАНА следното :
Ищцата С. Р., още от депозирането на исковата си молба във ВРС на 23 декември
2019 г. е твърдяла, че е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.Варна,
местност „***“, а именно : реална част с площ от 2800 кв. м от поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 92/ 14.10.2008 г.
на ИД на АГКК Варна, целият с площ от 14390 кв.м , вид територия : горска, начин на
трайно ползване : иглолистна гора , стар номер : 531552 , при съседи на реалната част: ПИ с
идентификатори №, № *** ; *** ; *** и останалата част на ПИ ***. Тази реална част е
посочила в исковата си молба ищцата, че е маркирана в зелен цвят на приложената скица -
проект № 15- 915820 - 07.12.2018 г.
Правото си на собственост върху реалната част с площ от 2800 кв. м , твърди ищцата
че е придобила по силата на наследствено правоприемство, по следния начин :
С.Р. сочи, че е единствен наследник по закон на А. С. И., бивш жител на гр.Варна,
починал на *** г. и негова дъщеря .
С Договор за продажба , сключен на 14.08.*** г. с нотариален акт № *** , рег.№ ***
, дело № *** лицето П. А. Ш. придобил правото на собственост върху имот с площ от 6,3
дка , от които 3 дка лозе и 3,3 дка хавра в землището на гр.Варна, местност „ *** „ .
Със Завещание от 12.09.1957 г. П. Ш. завещал на А. С. И. описания в нотариалния
акт недвижим имот , като до смъртта си не бил го отчуждавал.
П. Ш. починал през 1959 год. и след смъртта му А. И. станал собственик на имота по
3
наследство чрез завещание .
След 1959 г. наследодателят установил фактическа власт върху целия имот .
През 1963 г. наследодателят Ал. И. се снабдил с констативен нотариален акт за
собственост не за целия имот , придобит по завещание , а само за 3,5 дка от него , съгласно
нотариален акт ***, т. *, дело № *г. на нотариус при Варненския районен съд.
В исковата си молба / л.4 -ти от гр.д. № 21001/2019 на ВРС/ ищцата изрично е
посочила, че за останалата част с площ от 2.8 дка наследодателят Ал.И. не се бил снабдил с
КНА за собственост, въпреки , че и тази част била придобита от него по наследство - чрез
завещание.
Частта с площ от 2.8 дка, подчертава ищцата в исковата си молба, че представлява
реална част от ПИ *** , целият с площ от 14 390 кв.м по действащата КК и КР .
Твърди се от С.Р. по същество, че при изготвянето на КК и КР , одобрени със Заповед
№ РД 18 - 92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК е допусната съществена грешка и непълнота по
отношение на имота на ищцата .
Имотът на ищцата с площ от 2800 кв.м не бил нанесен в кадастралната карта като
самостоятелен обект, а нанесен като част от ПИ с идентификатор № *** .
ПИ с ид. № *** , целият с площ 14 390 кв.м по действащата кадастрална карта и
регистри, бил записан като собственост на *** .
Посочено е още в исковата молба, че на основание подадено Заявление вх. № 01 -
184218 - 22.05.2018 г. от ищцата С. А. Р. , със Заповед № 18 - 11247 /28.12.2018 г. на
Началник СГКК Варна било одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри за ПИ с ид. № *** ,със същата Заповед бил нанесен нов обект с идентификатор №
**** с площ от 2800 кв. м и променена границата на ПИ с ид. № ***, като площта на ПИ с
ид. № **** била променена от 14390 кв.м на 11590 кв. м .
Заповед № 18 -11247 –28.12.2018 г. на Началник СГКК Варна била обжалвана от
Министъра на земеделието, храните и горите пред Административен съд Варна, като след
постъпване на Жалбата във ВнАдмС , Началникът на СГКК Варна отменил издадения
административен акт, приемайки че е налице спор за материално право.
При тези изложени в сезиращата съда искова молба ищцата е обосновала правния си
интерес от търсената искова защита и предмета на спора, направила и доказателствени и
искания и обективирала и искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания по чл.131 ГПК отговор на искова молба / л. 70 - 71 от гр.д.№ 21001/19 /
първоначално посочения /след двукратно уточнение / от ищцата ответник - Регионална
дирекция по горите Варна- чрез юрисконсулт Ал.Г. е изразил становище за допустимост
на иска. В отговора на искова молба РДГ Варна също е потвърдила факта, че след започната
административна процедура по заявление № 01 - 184218/22.05.2018г. на С. А. Р. за
изменение на КККР на землището на гр.Варна , относно промяна на границите на поземлен
имот с ид.№ *** , м-ст „*** „, частна държавна собственост, с цел отразяване в граници на
имот частна собственост, съгласно нотариален акт от 1963 г. РДГ Варна възразила , като
4
изложила следните мотиви :1.ПИ с ид. № *** с площ 14390 кв. м , собственост на ***
/стопанисван от *** представлявал горска територия , частна държавна собственост,
попадащ в отдел 160, подотдели „п1“ и „х1“, вид гора - „иглолистна „ и „ нискостъблени „,
функционална група „ технически проект борба с ерозията „ съгласно горскостопанския
план /ГСП/ от 2017 г. на Т*** . 2.ПИ с ид. № *** бил некоректно отразен в КККР на
землището на гр.Варна като публична държавна собственост. 3. В преписката, образувана
пред АГКК липсвал документ, удостоверяващ възстановено право на собственост върху
2800 кв. м - Решение на ОСЗ Варна или съдебно решение.4 .В приложената скица - проект за
ПИ *** с площ 2800 кв. м , собственост на наследниците на А. С. И., имотът неправилно бил
отразен с трайно предназначение „ урбанизирана територия „ с начин на трайно ползване „
ниско застрояване „. 5.ПИ с проектен номер *** следвало да бъде с трайно предназначение „
горска територия „и „ иглолистна гора „ .
Отделно от горното, в отговора на искова молба /подаден макар и от ненадлежен
ответник / се съдържат правните доводи затова, че съгласно Закона за възстановяването на
собствеността върху горите и земите от горския фонд , лицата имащи правен интерес и
разполагащи с конкретни писмени доказателства за това, следвало да подадат заявление за
възстановяване на правото на собственост върху земите и горите от горския фонд до
общинските служби по земеделие и горите от горския фонд в общинските служби по
земеделие по местонахождението йм , при условия и ред определени от Правилника за
прилагането на закона.В тези именно случаи , срокът за подаване на заявленията бил до
30.06.1999 г., а лицата които са пропуснали посочения преклузивен срок, установявали с иск
срещу Общинската служба по земеделие правото си да възстановяват собствеността върху
горите и земите от горския фонд .Отделно от горното РДГ Варна е подчертала в отговора си
/л. 71 / , че в цитираната Заповед № 18 -11248/28.12.2018 г. никъде не било упоменато въз
основа на какъв документ за собственост се извършвало образуването на нов имот с ид. №
*** и площ от 2800 кв.м. В обобщение РДГ Варна е извела извод, че въз основа на
нотариалния акт от 1963 г., без Решение на ОСЗ /ОСЗГ /, при липса на дублиране на
носители на право на собственост за един и същи имот и при наличието на нормата на чл. 27
, ал.1 от Закона за горите не можело да се приеме , че е налице годно доказателство което да
установи права на собственост на ищцата върху имота с номер *** и площ от 2800 кв. м .
В отговора на искова молба, подаден от надлежния ответник по иска, по гр.дело №
3920/2022год. / л. 22 - 24/ -ответникът , чрез юрисконсулт Ал.Г. е изразил становище за
допустимост и неоснователност на иска предявен от ищцата с правно осн. чл.54,ал.2 ЗКИР
позовавайки се на вече описаните по -горе фактически и правни възражения завени от
Регионална Дирекция по горите Варна, правейки правен анализ на събраните по гр.дело №
21009 / 2019 г. доказателства в съответствие и със задължителната практика на ВКС - ТР №
8 / 2014г. По същество ответникът в отговора на искова молба се е позовал само на нормата
на чл. 27, ал.1 от Закона за горите, съгласно която горските територии, които не
принадлежат на физически и юридически лица и на общите са държавни,без да са наведени
каквито и да други твърдения които да се свързват с принадлежността на правото на
5
собственост на ответника върху реалната част с площ от 2800 кв. м , за която ищцата е
твърдяла че е грешно заснета като част от имота на ответника .
В същия отговор на искова молба ответникът е приел, че било видно от приобщените
по гр.д. № 21001 / 2019 г. по описа на РС Варна писмени доказателства, че ищцата
придобила по наследство от нейния баща А. С. И., поч. през 1970 г. лозе с площ 3 дка и лозе
- хавра с площ 3.3 дка, и двете находящи се в местността „*** „ при съседи И.А., Я. С. и от
двете страни път , които лозя били завещани на наследодателя й от П. А. Ш. със саморъчно
завещание от 12.09.1957 г. , като завещателят , от друга страна, бил техен собственик по
силата на договор за покупко - продажба от 14.08.*** г. Също в гр.д. № 21001/2019 г. ,
намира ответника, че се доказвало че въз основа на извършеното в полза на Ал. И.
завещателно разпореждане , приживе Ал.И. се снабдил с нотариален акт от 1963 г. за
собствеността върху лозе с площ от 3.5 дка , находящо се в м-ст „*** „ землището на
гр.Варна, при съседи : от юг - път , от север- залесено държавно място, път, К. К..За
останалите 2.8 дка до цялата площ на завещаните му имоти / общо 6,3 дка / не били налице
документи ,както ищцата твърдяла, че именно същите /т.е.2.8 дка/ били идентични с
процесния имот . В подкрепа на този извод ответникът се е позовал на кредитираните от
съда по гр.д. № 12001/2019 г. основна и допълнителна СТЕ , от заключенията по които се
установявало единствено , че процесния имот съвпада по местонахождение с придобитите
от ищцата лозя с обща площ от 6.3 дка, но не можело еднозначно да се определят границите
на последните , нито взаимното йм разположение , както и да се направено категоричен
извод за тяхната идентичност или попадане в площта , образувана от процесния проектен
номер с ид.№ *** и имотите с номера *** и ***, намиращи се на южната граница на имот №
9552 по действащата кадастрална карта. Такъв извод ответника намира , че не може да се
изведе и на база ангажираните от ищцата констативни нотариални актове издадени в полза
на Г. Г. и Н. Д., като въз основа на така изложеното ответникът желае съдът да отхвърли
иска и да присъди съдебно - деловодни разноски на осн. чл. 78 , ал. 8 ГПК.
Съдът, в настоящия му съдебен първоинстанционен състав, запознавайки се с
твърденията и възраженията на страните , намира, че въз основа на ангажираните по делото
писмени доказателства и допуснатите по делото съдебно - технически експертизи се
установява и доказва основателността на иска , така както е предявен и подържан.
По същество на спора, съдът отчита факта, че в откритото съдебно заседание от
27.10.2023 г. са приобщени като писмени доказателства : представените с исковата молба
заверени копия на: нотариален акт № ***, рег. № ***, дело № ***/*** г.; завещание от
12.09.1957 г.; протокол от 05.06.1959 г. за обявяване на саморъчно завещание; нотариален
акт ***, том ***, дело № *** г.; удостоверение за наследници изх. № 8231/08.02.2019 г.;
Заповед № 18-11247-28.12.2018 г.; нотариален акт *** ******, дело № 2791/1969 г.; жалба
рег. № РДГ04-308-16.01.2019 г.; скица-проект № 15-915820-07.12.2018 г.; скица и
характеристика от АГКК за имот № 15-95511-30.01.2020 г.; удостоверение за
характеристики на ПИ В Горска територия.
Приобщени като писмени доказателства са и представените от ищцата , чрез адв.Д.П.
6
в о.с.з. от 27.10.2023 г. заверени копия на следните писмени доказателства, а именно:
нотариален акт за продажба на недвижим имот от 1923 г.; нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ***, ***II, дело № *** г.; нотариален акт за право на
собственост на недвижим имот, издаден по обстоятелствена проверка ***, том I, дело № ***
г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, ***II, дело № *** г.;
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, ***, дело № *** г.;
нотариален акт за дарение на недвижим имот ***, ***, дело № *** г.; 3 бр. разписен лист.
При първото разглеждане на иска от РС Варна по делото е била проведена СТЕ,
възложена на в.л. С. К., заключението по която е приобщено на л. 89 - 99 от 12001/2019 по
описа на РС Варна , както и допълнителна СТЕ , заключението по която е приобщено на л.
112-119 от същото дело. В хода на образуваното в последствие въззивното производство по
в.гр.д. № 900/21 г. ОС Варна е допуснал с Определение 24.5.2021 г. /л.12 от цитираното
въззивно дело / провеждане на осн.чл. 266, ал.3 ГПК на повторна СТЕ, възложена на вещото
лице инж. Ж.Б. , заключението по която е приобщено на листи от 44 до 59 вкл. Видно от
разпита на в.л.Б. / л. 62 -ри - гръб от въззивното дело / в.л. Б. твърди, че имотът се намира в
С.О. „*** „ по пътя за Виница, в ляво и това е С.О. в което има построени много сгради.
Във второ по ред разглеждане на делото ,пред първа инстанция ,е допусната СТЕ
възложена на в.л. Ж. Б., заключението по която е приобщено на листи 41 - 64 по гр.д.№
3902/22 по описа на РС Варна, а вещото лице е разпитано в о.с.з. на 25.10.2022 год./ л. 69 -
гръб от гр.д. № 3920/ 22/ в което заседание поддържа заключението си .
Въз основа на съвкупния и поотделен анализ на така цитираните доказателства по
делото , съдът приема че ищцата безспорно е установила и правен интерес от предявяване на
иска и принадлежността на правото й на собственост върху реална част с площ 2.8 дка от
имот № 9552 , с проектен номер на реалната част *** .
Установено и доказано по делото е , че С. А. Р. с ЕГН ********** е единствения
наследник по закон на А. С. И. ЕГН *** , б. ж. на гр.Варна , починал на *** г. / Видно от л.
13 -ти от гр.д. 12001/19 на РС Варна - удостоверение за насл. на Ал.И. , отразяващо и факта,
че преживялата съпруга на Ал.И. - С. И.а е починала на 2.3.2001 г., поради което и
единствен наследник на Ал.И. е неговата дъщеря и ищца по делото /.
Установено е твърдението на ищцата ,че със Заповед № 18 - 11247/28.12.2018 г.
издадена от Началник СГГК Варна , на осн. чл. 54, ал. 4 вр. чл.54, ал.1 и чл. 51 , ал.1 , т.2
ЗКИР , заявление вх.№ 01 - 184218 -22.05.2018 г. от С. А. Р. и приложеният към него проект
по чл. 75 от Наредба № РД - 02 -20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието , създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастрални регистри е било одобрено изменението
в КККР на гр.Варна , ЕКАТТЕ 10135 , общ.Варна, одобрена със Заповед № РД - 18 - 92 /
14.10.2008 г. на ИД на АГКК и съгласно скица - проект № 15 -915820 - 07.12.2018 г.
състоящо се в промяна на граници на имот с идентификатор № *** , с цел отразяване в
граници имот по представен документ за собственост от 1963 г., находящ се в м-ст *** :
-нанасяне на нови обекти в КККР :
7
Поземлен имот с идентификатор *** : площ 2800 кв.м , начин на трайно ползване :
иглолистна гора , няма данни за собственост ;
-промяна в границите на съществуващи обекти в КККР :
Поземлен имот с идентификатор *** ,
Данни преди промяната : площ 14390 кв.м , начин на трайно ползване : Иглолистна
гора, собственост на Държавно лесничейство въз основа на документ : няма документ за
собственост от 13.07.2000 г. /л.14 от гр.д. № 12001/19 /.
Приложената по гр.д. № 12001/ 19 на лист 17 - ти Жалба от Министъра на
земеделието, храните и горите чрез АГКК Варна до Административен съд Варна носи номер
РДГ04 - 308-16.1.2019 г. и е насочена против издадения индивидуален административен
акт- Заповед № 18 - 11247/28.12.2018 г. на Началник СГГК Варна, а на л. 18 -ти е
приложена скицата проект № 15 -915820 - 7.12.2018 г., като липсва спор между страните, че
Заповед № 18 - 11247/28.12.2018 г. издадена от Началник СГГК Варна е отменена .
На л. 8 по гр.д. № 12001/19 по описа на РС Варна е приобщено заверено за вярност с
оригнала копие на завещанието на което се позовава ищцата . Видно от същото завещание -
на 12 септември 1957 г. П. А. Ш. от гр.Варна е завещал в полза на А. С. И. / посочен от П.Ш.
като брат на покойната съпруга на завещателя / собствения си недвижим имот състоящ се от
1. ЛОЗЕ във варненските лозя в м-ст „*** „от 3 дка и ЛОЗЕ - ХАВРА от 3.3 дка което
притежавал с нот.акт № *** от 14 август *** г. / Препис от акта е приложен на л. 9,19 , а на
л. 11 -ти заверено копие от съставения на 5 юли 1959 г. протокол, с който завещанието е
било обявено .
По гр.д.№ 12001 /19 на л. 12 - ти е приложено и копие на нотариален акт за
собственост - номер 86 , т. *** , ДЕЛО ***г . съставен от нотариус при тогава народен съд -
Варна, по силата на който акт е признат бащата на ищцата А. С. И. за собственик, придобил
по завещание правото на собственост върху 3.5 дка ЛОЗЕ находящо се в местност „*** „ , в
землището на гр.Варна, при съседи на същото - от юг път , от север залесено държавно
място, път , К. К.. При съставянето на цитирания нот.акт изрично е записано , че са били
представени следните документи : нотариален акт за собственост на завещателя № ***/***
г. на Варненски нотариус, Завещание № 566 /1959 г. на Варненски нотариус.
С Определение №9609/03.09.2022г. първоинстанционният съд , след обезсилване на
постановеното по делото Решение по гр.д.№ 12001/2009 г., а и след провеждане на повторна
СТЕ във въззивното производство по обжалване на първото постановено по делото
Решение, е било допуснато провеждане на СТЕ, вещото лице по която след запознаване с
материалите по делото, оглед на място и извършване на необходимите справки в Община
Варна, СГКК-Варна и/или други, ди даде заключение по следните задачи , а именно: 1/ Какви
планове са действали за територията в която попада процесната реална част от имот №**** и каква е била
индивидуализацията на имота(вкл. предназначение) съобразно всеки от тях? 2. Кои лица са записани като
собственици на имота в разписните листи към плановете и въз основа на какви документи за собственост ? 3.
Идентичен ли е процесния имот (изцяло или отчасти) с някой от описаните в нотариален акт № ***, рег. №***,
дело №*** от ***г. и саморъчно завещание от 12.09.1957г., съответно идентичен ли е същият(изцяло или отчасти)
8
с ПИ с идентификатор №*** ? 4. Да се изготви комбинирана скица, по която - процесната реална част с площ
2800 кв.м да се отрази графично по всички действащи и действали планове за територията в която попада. 5.Да се
изготви комбинирана скица, по която - недвижимите имоти в нотариален акт № ***, рег. № ***, дело № *** от
*** г. и саморъчно завещание от 12.09.1957г. да се отразят по всички действащи и действали планове за
територията в която попадат.
От заключението на вещото лице Ж. Б. по допуснатата СТЕ по гр.д.3920/22 по
описа на РС Варна , на база извършеното изследване на приобщените по делото титули
приложени към делото, вещото лице Ж.Б. е изложило следните констатации :
При изследване на данните по делото , а имено :
нотариален акт № ***/******г., за продажба (л.8) по силата на който П. и С. Д. К.и (единствени
наследници на Д. Г. К.) продават на П. А. Ш., следния недвижим имот, а именно: 1/ЛОЗЕ с площ
3,000 дка, находящо се във Варненските лозя, м.“***“, при граници/съседи: И. Н., Я. С. и от две страни
- път; и 2/ЛОЗЕ/ХАВРА с площ 3,300 дка, находящо се в същата местност(„***“) и същите
граници/съседи (т.е И. Н., Я. С. и от две страни - път), при съставянето на който акт е бил
представен нотариален акт № ***г; и други.;
завещание №****г. (л.12), с което П. А. Ш. е завещал на своя шурей А. С. И.(брат на
починалата му съпруга С. П.а Ш.а) своя собствен недвижим ИМОТ представляващ ЕДНО ЛОЗЕ,
находящо се в Варненските лозя, м.“***“, а именно: 1/Лозе с площ 3,000 дка и 2/Лозе/хавра с площ 3,300
дка което е притежавал с нотариален акт № ***/14.08.***г, заедно с „малък кьошк“, при граници/съседи: ...
непосочени. ;
нотариален акт ***/****г., по завещание (л.12) по силата на който А. С. И. е признат за
собственик на имот придобит по завещание, а именно: ЛОЗЕ с площ 3,500 дка, находящо се в з-ще Варна,
м. „***“, при граници/съседи: на юг - път; на север - залесено държавно място; път и К. К.,при
съставянето на който акт са били представени: нот.акт № ***/***г: Завещание
№566/1959г; и други. ;
нот.акт №*****, по давност (л.101)за съседен имот, по силата на който Н. Х. Д. е признат
за собственик по покупка и давностно владение на следния недвижим имот, а именно: лозе с площ 1,000
дка, находящ се в з-ще Варна, м."***", при граници/съседи: път, залесителен пояс, А. С. И.. ;
нотариален акт № 59/01.08.1969г, по давност (л.016)за съседен имот, по силата на който Г. Т. Г. е
бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, а именно: лозе с площ
1,000 дка, находящо се в з-ще Варна, м."***", при граници/съседи: от две страни - А. С. И. и път.
В точка 3.1.3 от СТЕ вещото лице Ж. Б. е извежда следните относими към
спора изводи,възприети от настоящия съдебен състав за обективни и компетентно
дадени :
След обстоен анализ на гореописаното и означенията в комбинирана скица №2А към експертизата
вещото лице Б., приема, че имота с площ 6,300 дка по описанието му в НА № ***/14.08.***г.(
собственост на П. А. Ш.) и в завещание №566/12.09.1957г.(в собственост на А. С. И.) е включвал
2
в себе си: земя с площ 3576м ситуирана в границите на трите имота **, ** и **(кафяв цвят) по
2
КП/1977г.; и земя с площ 2800м ситуирана в границите на процесния проектен ПИ ***(магентов цвят)
по скица/проект на СГКК- Варна(л.8 от делото на ВРС, 51-с).
9
2
От така описаното по-горе в.л.Б. заключава, че между процесния проектен ПИ-1209(2800м) по
скица/проект на СГКК - Варна (л.8 от делото на ВРС, 51-ви състав) от една страна и от друга
2
страна имота с площ 6300 м описан в НА-***/14.08.***г. и в завещание № 566/12.09.1957г е налице частична
22
идентичност за площ 2800м, изразяваща се в това че процесния проектен имот (2800 м ) попада изцяло в
2
границите на имота с площ 6300м по двата тутула (НА-***/***г и Завещание/1957г).Така описания
извод,вещото лице твърди, че намира своето потвърждение - както в проекта на правоспособната фирма, така и
в изменението на КККР одобрено със заповед №18-11247/28.12.2018г. на началника на СГКК-Варна.
Относно идентичност на процесния проектен имот № *** с имот № ***, в.л. Б. дава отговор в
СТЕ в т.3.1.1 :
От комбинирана скица №6А към експертизата вещото лице е обосновало заключението , че се
2
установява ясно, че между процесния проектен имот № *** с площ 2800м (магентов цвят) по скица/проект
2
на СГКК-Варна(л.5 от делото на ВРС, 51-ви състав ) и имот №**** (черен цвят) с площ 14390м по
2
КККР/2008г./начален вид е налице частична идентичност за площ 2800м , изразяваща се в това че
първия от имотите попада изцяло в границите на втория имот.
2
Процесната реална част с площ 2800м в.л. е отразило във всичките 8(осем) комбинирани скици -с
номера от 1 А до 8А , които са цветово оформени и придружени със съответните легенди за означенията в тях. От
2
осемте комбинирани скици,сочи в.л.Б., че ясно се вижда - как процесната реална част с площ 2800м се
съпоставя, спрямо съответните имоти по всички действали за територията планове,изчерпателно посочени по
хронология в констативно съобразителната част на СТЕ изготвена от в.л.Ж.Б. по гр.д. № 3920/22 по описа на ВРС.
Съгласно даденото заключение от в.л. в т. 5.1/ страница 13 -та от експертното
заключение / имота с площ 6,300 дка по описанието му в НА № ***/14.08.***г. ( собственост на П. А.
Ш.) и в завещание № 566/12.09.1957г.(в собственост на А. С. И.) е включвал в себе си: земя с площ
2
3576м ситуирана в границите на трите имота ***, **и ***кафяв цвят) по КП/1977г; и земя с площ
2
2800м ситуирана в границите на процесния проектен ПИ *** (магентов цвят) по скица/проект на СГКК-
Варна(л. 18 от делото на ВРС, 51-ви състав).
Съгласно т.5.2 от СТЕ на в.л. Б. , посочения имот с площ 6,300 дка по описанието му в нот.акт
***/14.08.***г.(в собственост на П. А. Ш.) и в завещание № 566/12.09.1957г.(в собственост на А.
С. И.) е представен в осемте комбинирани скици към експертизатя, където южната му част представлява земя с
2
площ 3576м ситуирана в границите на трите имота ***, ***и ***(кафяв цвят) по КП/1977г; а северната му
2
част представлява земя с площ 2800м ситуирана в границите на процесния проектен ПИ *** (магентов
цвят) по скица/проект на СГКК-Варна(л. 18 от делото на ВРС, 51-ви състав).
Неразделна част от СТЕ са приложените към експертното заключение и описани Комбинирани скици
№ № 1А, 2А, ЗА, 4А, 5A, 6А, 7Аи8А. Приложения № № 9А, 10А и 11 А, относно трите
аерофотоснимки.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният по делото иск от ищцата С. Р. против ответника - Държавата, чрез
Министерство на земеделието, храните и горите с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР,
процесуално допустим.
10
Твърденията на ищцата, макар и нееднократно уточнявани и пояснявани са, че
ищцата е собственик на недвижим имот с проекто идентификатор *** по КК на гр.Варна , с
площ от 2800 кв.м , при граници : поземлени имоти с идентификатори *** - улица, ***, *** и
***, представляващ реална част от ПИ с ид. № ***, по наследствено правоприемство от А.
С. И., а от него по силата на саморъчно завещание , направено в негова полза от П. А. Ш., а
от завещателя П. А. Ш. , по силата на договор за покупко - продажба , обективиран в
нотариален акт № *** , дело № *** г. , който поради грешка в кадастралната карта от 2008
година не е отразен като самостоятелен имот и неправилно е включен като част от съседния
собствен на ответника имот с ид.№ *** по КК на гр.Варна .
Спецификата на специалния установителен иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР
обуславя необходимостта от провеждане на пълно и главно доказване от ищцата на
активната й материално правна легитимация-принадлежността на правото на собственост
върху процесната реална част ( неправилно включена в собствения на ответинка недвижим
имот) към момента на одобряване на кадастралната основа, въз основа на възведеното
придобивно основание ( наследствено правоприемство от нейния праводател и баща ,
който от своя страна е придобил имота по силата на завещателно разпореждане
извършено в негова полза от завещателя Ш., а последният придобил имота по силата
на покупко - продажба )както и че при одобряване на кадастралната основа е допусната
грешка и /или непълнота довела до твърдяното вписване на имота както част от имота на
ответника.
Ответникът от своя страна е следвало да ангажира възражения, чрез които да
опровергае и / или обори твърденията на ищцата, че е носител на правото на собственост
към датата на одобряване на кадастралната основа ,датата на предявяване на иска и
към момента на приключване на съдебното дирене , да установи и докаже възраженията
си , че е носител на вещно право на собственост върху целия имот с ид. № *** по КККР на
гр.Варна,а и на конкретно правно основание .
Ответникът е имал възможност и да наведе възражения затова, че ако евентуално се
установи грешка в кадастралната основа , то тази грешка попада в хипотезата на чл. 54 , ал.3
ЗКИР или въобще ако има грешка, че последната се дължи на действия или бездействия на
ищцата.
От съвкупния и поотделен анализ на събраните по делото доказателства при
няколкократното му разглеждане на първа инстанция и на въззивна , съдът по същество на
спора намира че предявеният от ищцата иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде
уважен , по начина по който е предявен , при отчитане и на последното уточнение на иска
сторено от ищцата по в.гр.д. № 252/23 г. по описа на ОС Варна.
Всички ангажирани от ищцата писмени доказателства / впрочем неоспорени от
ответната страна / , допуснатите по делото СТЕ , в частност кредитираните от настоящия
съдебен състав заключения на вещото лице Б. , като най -обективни и компетентно дадени, и
задължителните указания дадени с ТР № 8 /23.2.2016 г. на ВКС по т.д. № 8/2014 ОСГК с
докладчик съдиите Маргарита Соколова и Теодора Гроздева , мотивират настоящия
11
съдебен първоинстанционен състав да изведе извода за основателност и доказаност на иска
предмет на разглеждане по настоящото дело .
От мотивите на цитираното ТР е ясно, че иск за собственост на реална част на ПИ ,
когато тази част неправилно е заснета в КП или в КК като част от съседен имот или изобщо
не е заснета като самостоятелен имот е допустим, дори да не е проведена административна
процедура по чл. 53, ал.1 ЗКИР / първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и
грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри или иск по чл. 53, ал.2 ,
изр.2 ЗКИР /първоначална редакция / - нов чл. 54, ал.2 ЗКИР .
В производството по иска за собственост , сочи ВКС , съдът изследва наличието на
непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта .Според тълкуванията дадени от
ВКС, ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположение,
граници и размери на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и на другите
вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането на данните се
извършва чрез създаване на кадастрални карти и регистри , чийто обхват и съдържание са
подбробно уредени в ЗКИР и Наредба № 3 / 28.4.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастрални регистри .Одобрените по реда на ЗКИР
КККР имат декларативно действие – т.е. от тях те произтичат промени във вещноправния
статут на имотите , а за отразените данни за имотите в КК законодателят е създал в чл. 2 ,
ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане , изменение или погасяване на правото . В този ред на
мисли ВКС обобщава, че що се отнася до данните за носителите на вещни права , записани в
КР, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращия ефект на
акта за собственост, а отсъствието или наличето на запис или записи в КР не може да има
доказателствено значение или легитимиращ ефект, по -голям от тези на актовете за
собственост .Точно тази част от мотивите на ВКС ,съотнесени към изложените от ищцата
фактически твръдения, за наличие на правен интерес от водене на иска по чл. 54 ЗКИР
против ответника обуславят и допустимостта на избраната форма на защита .
Съдът се спира и на мотивите на ВКС в същото Тълкувателно решение, според които
разпоредбата на § 1 , т.16 от ДР на ЗКИР / нова –ДВ , бр. 49 от 2014 г./ определя
непълнотите или грешките в кадастралната карта като „ несъответствия в данните за
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастрални регистри „ Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на
собственост, поправянето им се извършва по административен ред / ред който видимо е
изключен в настоящия спор, т.к. Заповедта с което е допуснато изменение на кадастралната
карта по заявление на ищцата е отменена / . Когато непълнотите или грешките на основните
данни в КККР са свързани със спор за материално прано , те се отстраняват след решаване
на спора съдебен ред съгл. чл.53 , ал.2 , изр.2 ЗКИР / първоначална редакция / аналогична с
действащата на чл. 54,ал.2 ЗКИР / ДВ, бр. 49 от 2014 г./ . Спорът за материално
право,обобщава ВКС, най-често се изразява в това , че реална част от един недвижим имот
12
е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен а е
инкорпориран в съседен имот .
Или искът по чл. 53, ал.2 , изр.2 ЗКИР първоначална редакция , идентичен с иска по
чл. 54 , ал.2 ЗКИР / ДВ бр. 49 от 2014 г./ цели да установи безспорно пространствения
обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта и
най –вече при предявен ОУИ тази цел не може да бъде постигната, поради което и искът по
чл. 54 ,ал.2 ЗКИР се определя като положителен установителен иск .
Положителния установителен иск по чл. 54 ал.2 ЗКИР, предявен от ищцата против
ответника против ответника с описания по-горе предмет съдът намира за изцяло доказан .
По същество на спора от всички изброени по -горе писмени доказателства дори и от
допълнително представените от ищцата на 27.10.2023 г. заверени за вярност с оригинала
копия на нотариални актове за собственост на съседни имоти/ неоспорени от ответника/,
кредитираното напълно и изцяло от съда заключение на вещото лице Б. по повторната СТЕ
допусната от въззивния окръжен съд Варна и по настоящото гр.д. № 3920/2022 г. / при
второто по ред разглеждане на делото в първа инстанция / еднозначно обосновава извод, че
ищцата е доказала обема от права върху реалната част с площ от 2800 кв.м , приобивните
основания на които се е позовала и факта ,че тази реална част поради грешка при
одобряване на кадастралната карта, съществуваща към датата на предявяване на иска и към
края на съдебното дирене , е неправилно отразена като част от имота на ответната страна .
Процесната реална част ищцата е била посочила на копие от скицата послужила за
изменение на кадастралната карта , което изменение е отменено .
За пълното и точно индивидуализиране на процесната реална част , съдът кредитира
изцяло точните и подробни описания на частта извършени от вещото лице Б. в СТЕ , като
приподписва скица № 8А , приложена на л.61 - ви по гр. д. № 3920/2022 г. по описа на РС
Варна , неразделна част от Решението , в която скица процесната реална част е графично
отразена като проектен номер *** в магентов цвят и онагледява идентичността на тази част
с част от имота на ответника .
За пълнота на мотивите съдът констатира, че ответникът в хода на производството не
е ангажирал доказателства които да изведат законосъобразен и обоснован извод, че целият
имот с ид. № *** с обща площ 11464 кв.м и граници посочени на комбинираните осем скици
към СТЕ на в.л.Б. е гора и собственост на ответника. Нещо повече - дори към 2008 г., когато
е била одобрявана кадастралната карта за гр.Варна в частта за местност „ *** „ не е отразено
наличие на „документ „ на база на който имота с ид. № 9552 и площ 11464 кв.м е записан на
Държавно лесничейство. По делото обективно липсват доказателства които да разколебаят
извода за установената и доказана принадлежност на вещното право на собственост на
ищцата върху реалната част от 2800 кв.м , на релевираните от нея правни основания .
При тези мотиви съдът уважава изцяло иска ведно с присъждане на сторените от
ищцата съдебно- деловодни разноски.
При определяне на размера на разноските, сторени от ищцата, съдът констатира, че
13
при настоящото разглеждане на делото ищцата е заплатила д. т. от 8 лв. за преписи от
уточняваща молба, с оглед изпълнение на дадените от съда указания за вписване на
уточняващата молба в АВ СВ към вече вписаната искова молба. В производството пред
първа инстанция по гр.д. № 3920/22 ищцата е сторила разноски от общо 3525 лв./подборно
описани на л.66 -ти / . В производството по в.гр.д.№ 252/23 по описа на ВОС ищцата е
сторила разноски от общо 1525 лв. - л.27 от въззивното дело /. В производството по гр.д. №
21001/2019 г. по описа на РС Варна ищцата е сторила разноски от общо 2185 лв. - л. 121-ви
от посоченото дело /. Във въззивното производство по гр.д. № 900/21 по описа на ОС Варна
ищцата е сторила разноски от общо 280 лв. - л. 61 - ви от въззивното дело /. Общия размер
на сторените от ищцата съдебно деловодни разноски възлиза на 5998 лв. /пет хиляди
деветстотин деветдесет и осем лева /, като реално доказани и по размери и по основания,
съдът присъжда на осн. чл. 81 и чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищцата и в тежест на ответника .
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищцата С. А. Р.,
ЕГН **********, с адрес *** и ответника ДЪРЖАВАТА, чрез Министерство на
земеделието, храните и горите, че ищцата С. А. Р., ЕГН ********** е собственик на
имот с проекто номер *** по КК на гр.Варна, с площ от 2800 кв. м , при граници : ПИ №,
№ *** - улица, *** , *** и ПИ № ***, представляващ реална част от ПИ № *** по КК на
гр.Варна с площ от 2800 кв. м , при граници на частта : ПИ с №, № ***, *** , *** и
останалата част от ПИ № *** по наследствено правоприемство от А. С. И. , а от него по
силата на саморъчно завещание , направено в негова полза от П. А. Ш. , а от завещателя по
силата на договор за покупко - продажба , обективиран в нотариален акт № *** , рег. № *** ,
дело № *** година , който поради грешка в КК от 2008 г. не е отразен като самостоятелен
имот и неправилно е включен като част от съседния собствен на ответника ПИ *** по
КК на гр.Варна , която реална част с площ от 2800 кв.м от ПИ № *** е отразена на
приподписаната от съда и неразделна част от Решението СКИЦА № 8А , изготвена от
в.л. Ж. Б. към СТЕ , на л.61 - ви от гр.д.№3920/2022 по описа на ВРС, като имот с
проектен номер ПИ *** и в магентов цвят , на осн. чл. 54 , ал.2 ЗКИР.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, чрез Министерство на земеделието, храните и горите
ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Р., ЕГН ********** , с адрес *** , СУМАТА от общо 5998 лв . /пет
хиляди деветстотин деветдесет и осем лева /, сторените от ищцата съдебно – деловодни
разноски по делото, на основание чл. 81 и чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски
окръжен съд от връчването му на страните.
14
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15