Р Е Ш Е Н И Е
№ 2071
гр.Пловдив, 12.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
2538/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от М.Л.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 18-1030-005394
от 29.06.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с
което на основание чл. 179 ал.2, вр. чл. 179 ал.1 т.5 Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/, и е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200
лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 25 ал.1 ЗДвП, на основание чл. 175
ал.1 т.5 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, и е наложено административно
наказание – глоба, в размер на 150 лева, и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от два месеца, за нарушение на разпоредбата на чл. 123
ал.1 т.3 б. „а“ ЗДвП, и на основание чл. 183 ал.1 т.1 ЗДвП, и е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 10 лева, за нарушение на разпоредбата
на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП
В жалбата се излагат съображения, че
описаното в НП не отговаря на обективната действителност, доколкото жалбоподателката
е управлявала процесния автомобил, но не е нанесла щети. По отношение на
вмененото и нарушение по чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП възразява, че няма задължение да
носи в себе си талон при снемане на обяснения като участник в ПТП. Поради
изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, за нея се
явява адв. Г., с пълномощно по делото. По същество поддържа депозираната жалба.
Посочва, че актосъставителят е длъжен в АУАН да посочи очевидец на извършеното
нарушение. Възразява се, че доколкото съдът е в невъзможност да установи
очевидците, то не би могла и да се установи конкретната фактическа обстановка
по делото. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът прие следното:
На 06.06.2018 г. около 10:00 часа
в гр. Пловдив, ул. „Висла“ № 1, жалбоподателката управлявала МПС марка „Форд“,
модел „Мондео“, с рег. № ***, собственост на Й.Д.. Посоченото МПС било
паркирано, като за излизане от реда на останалите паркиране МПС, същата
предприела маневра наляво. При извършване на маневрата жалбоподателката ударила
паркирания пред управляваното от нея МПС лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Берлинго“, с рег. № ***. Вследствие на удара били причинени вреди на двете
МПС, както следва: на лекия автомобил „Форд“ – щета в предна броня на дясната
част, а на лекия автомобил „Ситроен“ – в задна броня в лявата част.
Жалбоподателката Д. напуснала местопроизшествието.
От собственика на лекия автомобил
„Ситроен“ била подадена жалба по 04 РПУ при ОДМВР Пловдив във връзка с
настъпилия инцидент. Свидетелят Т., заемащ длъжността „***“ в посоченото РПУ,
снел обяснения от собственика на автомобила и от жалбоподателката Д.. Същият
съставил Протокол за ПТП № 1704011/20.06.2018 г., в който описал механизмът на
настъпване на ПТП, който бил разписан от двамата участници.
При снемане на обяснения от
жалбопдателката Д., свидетелят Т. поискал същата да му представи талон към
СУМПС, което същата не направила.
Въз основа на извършените
констатации, свидетелят Т. съставил на жалбоподателката АУАН бл. № 0631487/20.06.2018
г., с който и вменил нарушения по чл. 25 ал.1, 123 ал.1 и чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН се постановило обжалваното НП. Актът бил
съставен в присъствието на свидетелите при съставяне на АУАН – Ж. А. и Е.Р..
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И.Т.. Съдът намира, че
показанията му са обективни, логични и последователни, поради което следва да
бъдат кредитирани. Същите се подкрепят от показанията на свидетелите А. и Р.,
на които съдът също дава вяра досежно обстоятелствата по съставяне на АУАН.
Описаната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото
писмени доказателства - Протокол за ПТП №
1704011/20.06.2018 г., АУАН бл. № 0631487/20.06.2018 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В тази връзка не се споделя
възражението на процесуалния представител на жалбоподателката, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото свидетелите по АУАН не са очевидци. Следва да
се посочи, че няма нормативно изискване контролните органи по движението по
пътищата да съставят акт за установяване на административно нарушение само
тогава, когато лично са присъствали на нарушението. Напротив и най-често, с
изключение на случаите на контролна проверка на водача, контролните органи
пристигат на мястото на нарушението след като то е вече осъществено. В този случай
и в съответствие с разпоредбата на чл. 40 ал. 1
ЗАНН,
те съставят акта за установяване на административно нарушение в присъствието на
нарушителя и на свидетеля/и, които са присъствали при извършване или при
установяване на нарушението. В настоящия случай, отбелязаните в АУАН
свидетелите са именно такива установяване на нарушението.
От правна страна съдът намира следното:
За нарушението по чл. 25 ал.1 ЗДвП:
На жалбоподателката е вменено
нарушение по чл. 25 ал.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
От фактическа страна се установи,
че жалбоподателката е направила маневра за излизане от реда на паркираните
коли, като не се е съобразила с паркирания пред нея лек автомобил, и вследствие
на извършената маневра е настъпил удар. Безспорно посоченото поведение
обективира елементите от фактическия състав на вменената и разпоредба, поради
което правилно жалбоподателката е санкционарана съобразно нормата на чл. 179
ал.2, вр. ал.1 т.5 ЗДвП с глоба в размер на 200 лева.
В тази връзка не се споделят
наведените възражения от страна на процесуалния представител на
жалбоподателката досежно невъзможност за установяване на фактическата
обстановка по делото. Следва да се има предвид, че за установяване механизма на
настъпилото ПТП е съставен Протокол, който е подписан от жалбоподателката,
респ. същата се е съгласила с извършените в него констатации.
За нарушението по чл. 123 ал.1 т.3 б. „а“ ЗДвП:
Съобразно посочената разпоредба водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да
окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
От описаната по делото фактическа
обстановка съдът намира, че не се установява по несъмнен начин извършването на
посоченото нарушение. Дори напротив, от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел – Т., се установи, че жалбоподателката е оказала
съдействие за установяване на настъпилото ПТП. Настоящият съдебен състав
намира, че жалбоподателката е реализирала от обективна страна поведение по чл.
123 ал. 1 т.1 ЗДвП, а именно: не е спряла, за да установи какви са последиците
от произшествието, но не и неоказване на съдействие, доколкото се е явил в 04
РПУ при ОДМВР Пловдив, от същата са снети обяснения и свидетелят Т. несъмнено
посочва, че в процеса по установяване на ПТП, същата е оказала съдействие.
За нарушението по чл. 100ал.1 т.1 ЗДвП:
Посочената норма регламентира, че водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Несъмнено, за да се осъществи
състава на посоченото нарушение, следва субектът на същото да е водач на МПС. Доколкото
жалбоподателката е посетила 04 РПУ при ОДМВР Пловдив, единствено с цел
установяване на механизма на ПТП, то за същата не е породено задължение да носи
контролен талон към СУМПС.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН за нарушението по чл. 25 ал.1 ЗДвП.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН,
съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия самото
деяние не разкрива смекчаващи обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид, поради което неприложима се явява разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателката да е извършила вмененото
и нарушение по чл. 25 ал.1 ЗДвП. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28
б. „а“ ЗАНН. В тази част НП следва да бъде потвърдено.
Досежно
нарушенията по чл. 123 ал.1 т.3 б. „а“ и чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП наказателното
постановление се явява постановено в противоречие с материалния закон и като
такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-1030-005394 от 29.06.2018 г., издадено от Началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на М.Л.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 179 ал.2, вр. чл. 179 ал.1 т.5 Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/, и е наложено административно наказание – глоба, в размер на
200 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 25 ал.1 ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-1030-005394 от 29.06.2018 г., издадено от Началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на М.Л.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 175 ал.1 т.5 Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/, и е наложено административно наказание – глоба, в размер на 150 лева, и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца, за
нарушение на разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.3 б. „а“ ЗДвП, и на основание чл. 183
ал.1 т.1 ЗДвП, и е наложено административно наказание – глоба, в размер на 10
лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС