Решение по дело №155/2014 на Окръжен съд - Добрич

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№___202____/ 03.12.2014 год.   гр.Добрич

 

                                            В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички окръжен съд,                                 Търговско отделение,

на            двадесети ноември          , две хиляди и четиринадесета  година

в публично заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА                                                                                                           

                                                   ЧЛЕНОВЕ:ТЕМЕНУГА СТОЕВА 

                                                                       ГЕОРГИ ПАВЛОВ                                                 

при секретаря Н.Б.,

разгледа  докладваното от съдията Адриана Панайотова,

вз.т.дело № 155 по описа за 2014 година и за да се произнесе,

съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл.258 -273  ГПК.

          Образувано е  по въззивна   жалба на  В.П.С. ***  , срещу         Решение № 82/24.07.2014 г. ,постановено от Добрички Районен съд  по гр.д. № 3342/2013 г.,с което е признато за установено ,че въззивника В.П.С. дължи на ЕООД „***” ЕИК ***,гр.Варна , за което задължение  е издадена заповед № 223 от 23.05.2013г. по ч.гр.д.№2280/2013г. по описа на ДРС, а именно :

           сумата от 885.16 лева, представляваща парично задължение по фактура №**********/29.06.2012г.;

           ведно със законната лихва върху главницата от 1685.16 лева, считано от 22.05.2013г. до 19.11.2013г.;

           върху главница от 1285.16 лева, считано от 20.11.2013г. до 28.11.2013г. и

           върху главница от 885.16 лева, считано от 29.11.2013г. до окончателното плащане на сумата,

           като е отхвърлил  иска за разликата от 885.16 лева до първоначално предявения размер от 1685.16 лева, като погасен чрез плащане след датата на образуване на исковото производство;

           сумата от 153.70 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 1685.16 лева по фактура №**********/29.06.2012г. за периода от 30.06.2012г. до 20.05.2013г.,

           като  е отхвърлил иска за разликата от 153.70 лева до първоначално предявения размер от 154.19 лева и за периода от 30.04.2011г. до 29.06.2012г.

           и е осъден въззивника да заплати на въззиваемата страна разноски по заповедното производство в размер на 36.78 лв. и разноски в исковото производство в размер на 80.62 лв.

           Иска се отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се отхвърлят предявените искове.

            В срока по чл.263,ал.1 от ГПК  е  постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна ,с който намира жалбата за неоснователна.

            В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е  постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна .

            Окръжният съд провери валидността, допустимостта и правилността на атакуваното решение с оглед указанията за неговата порочност и намери жалбата за неоснователна и като въззивна инстанция приема по съществото на спора:

            Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.

            Ищецът ЕООД „***” ЕИК ***,гр.Варна ,се е снабдил на основание чл.410 от ГПК със заповед № 223 от 23.05.2013г. по ч.гр.д.№2280/2013г. по описа на ДРС за сумата от 1685.16 лева, представляваща парично задължение по фактура №**********/29.06.2012г., ведно със законната лихва, считано от 22.05.2013г. до окончателното плащане на сумата ;за сумата от 154.19 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата от 1685.16 лева за периода от 30.04.2011г. до 20.05.2013 г. и за сумата 36.79 лева – държавна такса за заповедта .

         Претендираните от ищеца права са се основавали на твърдението за  наличието на валидно търговско правоотношение между него и ответника, по осъществена продажба на бетон марка В20, транспорт на бетон, ползване на бетон помпа и транспорт на бетон помпа от бетонов възел на ищеца в гр.Балчик до посочен от ответника обект в гр.Балчик, вилна зона „Сборно място”, и неизпълнение на договора в частта за изплащане на договорената цена от ответника.

         Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника  и в срока по чл. 414 ГПК същият е  подал възражение. С разпореждане  на заявителя е указана възможността за предявяване на иск, който е предявен в едномесечния срок.

Пред първоинстанционният съд  ответникът е оспорвал основателността и размера на претенцията,като и  възразил, че не е получател на стоката и услугите, посочени във фактурата;твърдял е  че като управител на ООД „**” е имал сключен договор за извършване на строителни работи с трето лице, при договорка всички строителни материали, включително тези по процесната фактура, да се закупуват за сметка на третото лице.Оспорил е истинността на процесната фактура, конкретно нейното съдържание, като е твърдял , че не е сключвал договор за покупка на стоките и за получаване на услугите, посочени в документа, с ответника, а бил подведен да положи подпис в същия от служител на ответното дружество.

В подадената въззивна жалба се излагат  съображения,че страните по делото не били обвързани от облигационно отношение.Имало съставена фактура,но при подписването й въззивника-ответник бил измамен от служителка на ищеца.Подписаното извънсъдебно споразумение по никакъв начин не установявало валидно правоотношение,същото се отнасяло и за извършеното от въззивника частично плащане.

         За да приеме,че страните са били обвързани от облигационно отношение по продажба и да уважи исковете,първоинстанционният съд е приел,че  твърденията на ответника се опровергават изцяло от сключеното между страните споразумение, с което той прави извънсъдебно признание, че дължи на ищеца сумите, посочени в него, включително сумата по фактура №********** от 29.06.2012г. в размер на 1685.16 лева. Отчел е и факта на извършено частично плащане по дълга, след издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2280/2013г. по описа на ДРС и подписване на извънсъдебното споразумение от 15.11.2013г. в общ размер от 800 лева. Разглеждано в неразривна връзка със събраните по делото гласни  доказателства,правилно е приел,че плащането несъмнено също съставлява извънсъдебно признание на ответника - купувач както относно сключването на договора за продажба, така и за възникването на задължение в негова тежест за плащане на цената на закупените стоки.

         С оглед изложеното въззивният съд приема предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК за основателен.

 Поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат първоинстанционното решение следва да се потвърди.

        Съдебни разноски за настоящата инстанция не се присъждат,тъй като такива не са поискани.

     Водим от горното съставът на Добрички окръжен  съд

                                            Р       Е      Ш      И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 82/24.07.2014 г. ,постановено от Добрички Районен съд  по гр.д. № 3342/2013 г.

         Решението е окончателно.

 

          Председател:                     Членове:1.                               2.