Номер 251211.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София8-ми граждански
На 11.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503676 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Подадена е частна жалба от „Фикосота Фууд“ ЕАД (с предходно търговско
наименование „Итал Фууд“ ЕАД) – чрез адв. К. Г. от САК, адв. Хр. К. от САК и адв. Л. Т. от
САК, с надлежно учредена по делото представителна власт (пълномощните се намират на л.
л. 24-28 от кориците на първоинстанционното дело), срещу Определение от 05.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 24/2018 г. по описа на СГС, ТО, VI-18 с-в, с което частично е
уважена подадената молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на Определение от 26.08.2020
г. за прекратяване на исковото производство на основание чл. 233 ГПК, като в тежест на
ищеца са присъдени сторените от ответното търговско дружество съдебни разноски общо в
размер на сумата от 16593,41 лв., представляваща сборът от заплатеното адвокатско
възнаграждение 11259,41 лв. (след неговото редуциране с 1/3 от общо заплатеното в размер
на 33778,23 лв.), и заплатено възнаграждение за изготвяне и изслушване на няколко съдебни
еднолични и разширени експертизи в общ размер от 5334 лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като
по делото не е доказано, че действително е уговорено претендираното адвокатско
възнаграждение, като необосновано - с оглед действителната правна и фактическа сложност
на делото, е оставено без уважение своевременно релевирания правен довод за
прекомерност на това адвокатско възнаграждение. Счита, че от представените от ответника
доказателства не се установява по несъмнен начин, че между него и процесуалния му
представител е породено с писмен договор мандатно правоотношение, по което да е
извършено плащане на процесното адвокатско възнаграждение – по настоящото исково
производство. Частният въззивник не оспорва обжалваното определение в частта, в която в
негова тежест са възложени сторените от ответника съдебни разноски за изготвяне и
изслушване на съдебни експертизи, възлизащи общо на сумата от 5334 лв.
1
Ответникът по частната въззивна жалба е подал в законоустановения срок писмен
отговор, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно
легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна.
Софийският апелативен съд, като взе предвид наведените с частната въззивна жалба
доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се, че с влязло в сила на 17.09.2020 г. Определение от 26.08.2020 г.
образуваното по предявените срещу „Дъ Бейкърс“ АД кумулативно обективно съединени
искове по ЗПД съдебно производство е било прекратено на основание чл. 233 ГПК – след
десезиране на съда с материалноправния спор чрез релевирания от ищеца отказ от иска.
В преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК ответникът е поискал да бъде допълнено
прекратителното определение в частта му за разноските, като тази молба е частично уважена
с обжалваното определение.
Установява се от представените към молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК документи -
фактури и извлечения от банкови сметки на АД „Кинкин и партньори“, че е породено
действително мандатно правоотношение, по което адвокатското дружество е поело правно
задължение да извършва процесуални действия по настоящото исково производство, като по
банков път е заплатено една част от процесното адвокатско възнаграждение за извършване
на поръчката (процесуалното представителство по делото) – по фактура № 1177/13.03.2019
г. е заплатена сумата от 7954,99 лв. Следователно, с плащането на тази сума дружеството е
приело поканата на адвокатското дружество по смисъла на чл. 13 ЗЗД за сключване на
процесния мандатен договор. Договорът за поръчка е неформален, поради което макар и
плащането по тази фактура да е извършено един ден преди нейното издаване, очевидно е, че
този банков превод – с идентична сума по фактурата, е във връзка именно с процесното
правоотношение. Установява се и че по останалите фактури са обективирани суми, които са
част от същото адвокатско възнаграждение (по т. д. № 24/2018 г. по описа на СГС, VI-18
състав), но не е доказано, че е извършено неговото изплащане – в извлечението от банковата
сметка на адвокатското дружество не е посочено основанието на това безкасово плащане
(фактура № 989/16.07.2018 г. е издадена за сумата от 20293,20 лв., но е представено
доказателство, че безкасово е заплатена различна сума – 20985,35 лв.; фактура №
1259/09.05.2019 г. е издадена за сумата от 4919,82 лв., но е представено доказателство, че
безкасово е заплатена различна сума – 8535,25 лв. и то 6 дни преди издаване на тази
фактура – 03.05.2019 г.; фактура № 1509/29.01.2020 г. е издадена за сумата от 610,22 лв., но
е представено доказателство, че безкасово е заплатена различна сума – 7739,21 лв.). Не е
спорно по делото, че поне по още едно съдебно производство двете страни в настоящото
2
исково производство са участвали, като са заплащали адвокатско възнаграждение за
осъществената адвокатска защита. Но при съществените разлики между заплатените и
уговорените във фактурите суми, респ. при предхождащото с няколко дни плащане преди
издаване на съответните фактури (с изключение на фактура № 1177/13.03.2019 г., при която
по несъмнен начин може да се установи връзката между уговореното във фактурата
адвокатско възнаграждение и заплатената сума по нея – с оглед на заплатената идентична по
размер във фактурата сума), не може да се приеме, че тези плащания са в изпълнение на
породеното правно задължение за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение
именно по процесния мандатен договор. Ответникът и адвокатското дружество биха могли
да са встъпили в множество мандатни правоотношение (по делото е доказано поне още
едно), по което да са извършени процесните плащания.
Следователно, по несъмнен начин е доказано заплащане на уговореното адвокатско
възнаграждение по процесния мандатен договор в размер на сумата от 7954,99 лв. - по
фактура № 1177/13.03.2019 г. Този размер не е прекомерен с оглед на действителната правна
и фактическа сложност на делото (при множеството извършени процесуални действия по
делото, вкл. изслушването на няколко съдебни експертизи, подаване на отговор на исковата
молба, въззивна и касационна частни жалби и пр.), поради което именно тази сума следва да
се присъди на ответника като заплатено адвокатско възнаграждение от ответника за
осъществената от адвокатското дружество правна помощ по настоящото исково
производство.
Въз основа на тези правни съображения съдебните разноски, които трябва да се
възложат на ищеца по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК, възлизат общо на сумата от 13288,99 лв.
(7954,99 лв. адвокатско възнаграждение + 5334 лв. заплатено възнаграждение за изготвяне и
изслушване на множество съдебни експертизи по делото), поради което обжалваното
определение трябва да се отмени в частта, в която на основание чл. 248, ал. 1 ГПК е
допълнено прекратителното определение за присъждане в тежест на ищеца съдебни
разноски над сумата от 13288,99 лв. до определения от СГС размер от 16593,41 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 05.10.2020 г., постановено по гр. д. № 24/2018 г. по описа
на СГС, ТО, VI-18 с-в, в частта, в която е уважена молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на „ДЪ
БЕЙКЪРС“ АД, ЕИК *** за допълване на Определение от 26.08.2020 г., като „ФИКОСОТА
ФУУД“ ЕАД (с предходно търговско наименование „Итал Фууд“ ЕАД), ЕИК *** е осъдено
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на „ДЪ БЕЙКЪРС“ АД съдебни разноски по
делото над сумата от 13288,99 лв. до присъдения размер от 16593,41 лв., като
3
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „ФИКОСОТА ФУУД“ ЕАД за допълване по реда на чл. 248,
ал. 1 ГПК на Определение от 26.08.2020 г. в частта му за разноските – над сумата от
13288,99 лв. до 16593,41 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано при процесуалните предпоставки,
уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, пред ВКС с касационна частна жалба в 1-седмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение от страните.
ПРЕПИС от настоящото Определение да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4