Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 189
20.07.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на четиринадесети
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Ива Байнова
Членове: Пенка
Костова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска
и в присъствието на прокурора Цвета
Пазаитова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 486
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от М.М.П., с ЕГН : **********, постоянен адрес: ***,
чрез пълномощника й адв.С.М., против Решение № 260062 от 25.03.2021 г.,
постановено по АНД № 96 по описа за 2021 г. на Районен съд – Свиленград.
Касационният
жалбоподател счита, че съдът не извършил адекватна оценка на допустимата
доказателствена съвкупност, а от там не забелязал в цялост валидността и
законосъобразността на обжалвания санкционен акт. Съдебният състав не отчел
факта, че същият не отговаря на изискването за минимално изискуемо съдържание.
В него липсвала прецизна и ясна фактическа и юридическа формулировка на
твърдяното за извършено нарушение. От така изложеното фактическо описание за касационния
жалбоподател било невъзможно да разбере къде е осъществено вмененото му
нарушение. Пестеливото описание и единствено посочването на посоката на
движение „Метан станция“ не определяла точното място на нарушението, като този
термин не давал необходимата възможност да се прецени за населено място ли
става въпрос или за извън населено такова, а оттам водело до неяснота и поставяла
сочения нарушител в невъзможност да разбере точното местонарушение. Съдът не
забелязал липсата на прецизно описание на нарушението от фактическа страна,
което да съвпада със сочения за нарушен закон. Отделно от изложеното съдебният
състав изобщо не се занимал с въпроса относно приложимостта и съразмерността на
санкцията. Неправилно и необосновано присъдил разноски на противната страна.
С оглед на така
изложеното, касационният жалбоподател счита, че в случая било налице законно
основание за отмяна на обжалваното решение, предвид което моли да бъде
постановен съответен съдебен акт, с който да бъде отменено изцяло обжалваното
решение.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
– гр.Хасково, не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна и
предлага решението на РС – Хасково като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С атакуваното съдебно
решение Районен съд – Свиленград е потвърдил Електронен фиш Серия К № 4187415
на ОДМВР - Хасково, с който на М.М.П. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лв., като правилен и законосъобразен.
Районният съд е приел
за установено от фактическа страна, че на 13.07.2020 г. в 18:57 часа било
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 656/14
движение на лек автомобил марка „Хонда ЦР В“ с регистрационен номер ***на
път I-8 при км.365+500 в общ.Свиленград
в посока Метан станция със скорост от 63 км./ч. (след приспадане на допустимата
грешка от -3км в час)
– над разрешената за движение, въведено с пътен знак ограничение от 50 км/ч. От извършената Справка в
централна база КАТ по регистрационен номер се установило, че автомобилът с
посочения регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на
името на М.М.П. от 01.11.2017 г. Въз основа на тези констатации бил
издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство. Съдът е приел, че обжалваният ЕФ се явява
за законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като липсвали допуснати
съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура. Обсъден е доводът на процесуалния представител
на жалбоподателя относно посоченото в ЕФ място на извършеното нарушение, като е
изтъкнато, че възражението е неоснователно и мястото е точно посочено - ПП 1-8
при км.365+500, находящ се в община Свиленград, обл.Хасково. Обсъдено е и твърдението,
че изрично не било посочено, че максимално допустимата скорост е въведена в
пътен знак В26, а само била посочена разрешената скорост от 50 км/ч., като е
изтъкнато, че видно от правната квалификация на извършеното нарушение - чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, това обстоятелство ставало ясно.
От обективна страна
съдът е приел, че с оглед разпечатаните показания на техническото средство и
приложения снимков материал са установени точният час на нарушението,
регистрационният номер на автомобила, посоката и скоростта на движението му,
както и мястото на нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с
данните от съдържанието на Протокола за използване на АТСС и разпечатка от
системата с регистрирани нарушения, доказвали обективните признаци на
нарушението - скоростта на движение на автомобила и превишението на максимално
разрешената скорост в пътния участък, указана с пътен знак В26. Посочено е, че
е налице и субективният елемент от състава на нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл, като са
изложени и доводи относно основанието и размера на наложеното наказание.
Изтъкнато е, че процесното административно нарушение не разкрива
характеристиките на маловажен случай.
Като е стигнал до
този правен извод, районният съд е постановил правилен съдебен акт. Настоящият
състав, противно на твърденията в касационната жалба, намира за правилни и обосновани
изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при
правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на
процесуалните правила, като са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, и съответно,
че не са констатирани твърдените от жалбодателя нарушения, които да са
допуснати при издаването му от административнонаказващия орган. Настоящата
инстанция приема, че фактите по делото са обсъдени от районния съд поотделно и
в тяхната съвкупност, като въз основа на тях в решението са изложени точни и
аргументирани мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени
обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Изложените от въззивния съд мотиви за законосъобразност на
електронния фиш са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания
доказателствен материал.
Настоящият касационен
състав намира за неоснователни доводите в касационната жалба за неустановено място
на извършване на нарушението, доколкото посочването на „гр.Свиленград, ПП I-8
км.365+500, посока Метан станция“ е достатъчно за означаване на мястото на
нарушението, още повече, че по делото е представен и заснетият клип (снимка),
на който освен автомобила, са посочени и GPS координати, датата и часът на
заснемане, разстоянието и заснетата скорост.
Неоснователно е и
възражението, че електронният фиш не отговаря на изискването за минимално
необходимо съдържание. В същия е налице точно и ясно описание на нарушението по
начин, позволяващ да се разбере ясно и недвусмислено вмененото нарушение. По
този повод следва да се посочи, че относно установяване на нарушенията за
скорост по пътищата на страната чрез АТТС в ЗДвП се съдържа специална
разпоредба - чл. 189, в която изрично се установяват изискванията в тази
насока. Предвид специалността на тази норма, се дерогират общите правила на
ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Данните по делото
сочат безпротиворечиво, че процесният електронен фиш съдържа всички реквизити,
които се изискват от нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като обстоятелството на
какво правно основание в процесния пътен участък има въведено ограничение на
скоростта на движение, което е различно от законово определеното, не се въвежда
от цитираната норма. Стойностите на максимално допустимите по закон скорости на
движение по видовете пътища на страната се установяват в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Законодателят обаче създава и правната възможност да се установяват различни от
така посочените скорости, ако това се сигнализира с пътен знак. На практика между
страните няма спор, че на посочения участък при км.365+500 на ПП 1-8 има
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта на движение, което е
различно от максимално допустимата скорост за движение извън населено място от
90 км/ч. За настоящото административнонаказателно производство е напълно
достатъчно установяването на факта на поставен пътен знак, който въвежда
различно ограничение на максималната скорост на движение за пътния участък от тази,
която законът определя. Това пред районния съд е безспорно установено, като
твърденият факт на поставен знак В26, въвеждащ ограничение на движението от 50
км/ч. се удостоверява чрез представения и не оспорен от жалбоподателя документ -
Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. Наказаният водач е длъжен да
съобразява поведението си на пътя с всеки поставен пътен знак. Несъобразявайки
поведението си с този знак, касаторът е извършил от обективна и субективна
страна нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и съответно на основание
чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП подлежи на санкциониране.
В заключение
касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане
на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния
електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени
нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано
законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения
вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за
движение. Ето защо решението на районния съд, с което електронният фиш е
потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния
закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260062/25.03.2021 г., постановено по АНД № 96 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2021 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.