Протокол по дело №209/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 202
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Деница Цанкова Стойнова
Дело: 20225000600209
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 202
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Ст. Пенчева
Членове:Деница Ц. Стойнова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора Кр. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600209 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Обвиняемият Й. Г. ЯНК., се явява лично.
В залата присъства и адвокат Р. КР. , от чието име е подадена частната
жалба, станала повод за образуване на въззивното производство.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор К.П..
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. К.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на съда.
Представям писмена молба с приложени към нея писмени
1
доказателства. Представям копия от тях и за прокурора. Това са 2 бр.
удостоверения за раждане, амбулаторен лист и амбулаторни изследвания 2
бр.
Прокурорът: Не възразявам.
Съдът счита, че следва да се приобщят към материалите представените
писмени доказателства като относими към предмета на доказване и след
прочитането им, с оглед липсата на други доказателствени искания, следва да
се даде ход на съдебните прения.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прочита представените писмени доказателства –
удостоверение за раждане № 1506 на Г.Й. Я.а, удостоверение за раждане №
1211/2016 – дубликат на С.Й. Я., амбулаторен лист № 9 от 31.01.2022 г.
изследване от СМДЛ „Милаб“ ЕООД.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. К.: Уважаеми апелативни съдии, от името на доверителя ми
поддържам частната жалба. Считам, че предявеното обвинение не е доказано
категорично, то е в работна фаза, тъй като има сериозни противоречия между
полицейските служители и техните показания и разпитаните свидетели М. и
Ж.. Полицейските служители заявяват, че им е било известно, че моят
подзащитен разпространява и продава наркотици, а двамата свидетели М. и
Ж. заявяват, че той ги взема за собствени нужди и не знаят и не са виждали
той да продава наркотици. Намерените наркотични вещества са описани
подробно, между тях са и субитекст. Налага се по няколко вече дела да правя
следната констатация. Лекарството субитекст в европейските страни като
Германия и Франция е прието за лекарство. Моят дов. е бил в чужбина и са
му били предписани такива лекарства. Но според българското
законодателство се касае за наркотици. Тази празнота, пролука между
разбиранията на държавите от ЕС на този етап са във вреда на подсъдимите.
Имам в моята практика вече няколко случаи, в които понасят наказание
подсъдимите за субитекст. За това вина няма обвиняемия.
В с.з. пред Пазарджишкия окръжен съд доверителят ми заяви, че иска
да отиде в Германия. Практически той е прекарал известно време в Германия,
2
но не е имал такива съществени намерения. Един неправилен изказ се оказа
едно от обстоятелствата, което са мотивирали съдебния състав на ОС
Пазарджик да счете, че той е твърде опасен и може да се укрие. Данни за
такова отклонение няма. Пред съда и прокуратурата има друга законова
възможност. За да се ограничи или пресече, ако той има някакви намерения
да напуска страна би било редно да се издаде разпореждане с нова мярка за
забрана да напуска страната.
От представените нови доказателства става ясна картината на неговото
семейно положение. Макар да няма сключен граждански брак той живее с
жена, от която има две деца. Едно от децата, голямото има вродено тежко
увреждане на гръбначния стълб и се нуждае от постоянно лечение.
Представихме данни, че и той и жена му имат хипатит В. Това са тежки
заболявания, нелечими окончателно, за което са необходими грижи и
средства. Той е единствения работещ в семейството и осигурява храна на
семейството.
Всичко това ме мотивира, ако е възможно, да промените тази тежка
мярка „задържане под стража“ с по-лека, като се надявам, че той няма
никакви намерения да напуска страната или, ако има такива намерения да
бъдат пресечени по законов ред.
ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА.
Обвиняемият: Няма какво да добавя.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение жалбата. Днес беше представен на практика нови неща, които не са
съобразени от окръжния съд - амбулаторен лист, който се касае за леко
намалял мускулен спазъм, т.е., нещо, което не променя изводите, които е
обсъждал окръжният съд.
За мен обоснованото предположение категорично е налице. Намерени
са тези вещества у него. Всъщност разликата е тази, че обвинението касае
оксазепам и бупренорфин, които са различни от твърдението да са разрешени
в Германия така, както твърди защитата на жалбоподателя. Наред с това се
твърди, че това са неща, които са предписани във връзка с лечението на
жалбоподателя. Нямаме експертиза в това отношение, но без човек да
притежава необходимото образование е ясно, че за хепатит В нещото, което
3
може да е от полза на жалбоподателя това са точно този вид медикаменти.
Факт е обаче, че тези вещества попадат в забранителния списък.
По нататък обоснованото предположение се установява както от
органите, така и от разпита на 5 души свидетели, които съвсем ясно говорят
за битието на жалбоподателя, че той разпространявана такива вещества. Факт
е, че той е осъждан за същото деяние, което говори за наивитет при сегашния
му подход към този вид деяние, т.е. ясно е, че има условна присъда,
независимо от реабилитацията, се касае за деяние отново по чл. 354а от НК.
От представените удостоверения за раждане съдът правилно е
преценил, че възможностите по отношение грижите за децата са ясни и те се
полагат от майката.
Дори да преекспонираме обстоятелството, че той има намерение да
пътува в чужбина и да работи – факт е, че дори при наличната характеристика
и данните установени до момента опасността да се укрие и извърши
престъпление е съвсем осезаема. Още повече на фона на установената
безработица на жалбоподателя е индиция, че той по този начин си набавя
средства за лична и семейна издръжка. Факт е обаче, че е незаконен начина.
За мен няма никакво колебание относно обоснованото предположение,
относно здравословното му състояние, което да не му дава основание
оставане в ареста, така че за мен адекватната мярка е задържане под стража.
Адв. К.: относно съдебното минало на жалбоподателя, при внимателен
преглед на присъдите ще видите, че тя е условна с изтекъл срок и остава
открит въпросът за наличието на други по-леки присъди, дали е подлежал на
реабилитация и дали това изтърпяване на условното осъждане ще бъде в
негова полза. Въпрос, който в момента не можем да решим.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обвиняемият: Освен една прошка да ми дадете, да си отида при децата
и да се лекуваме с жената.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, обяви на страните съдебния си акт.
4
Производството е по реда на чл. 64 ал.8 от НПК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната жалба, като подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна – упълномощен защитник на обвиняемия, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА, а
по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правилно е становището на първостепенният съд, че са налице всички,
предвидени в чл.63 от НК кумулативно изискуеми предпоставки за вземане
спрямо Й.Я. на най – тежката мярка за неотклонение.
Спрямо него е повдигнато обвинение за умишлено престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода. Събрания в хода на разследването
доказателствен материал – протоколи за доброволно предаване, оглед на
веществени доказателства, свидетелски показания, експертиза, на този етап на
наказателното производство са напълно достатъчни да обосноват извод за
съпричастност на обвиняемия към престъплението, в извършване на което е
обвинен. В това производство не се изисква вината да е доказана по безспорен
и несъмнен начин, а само да е налице предположение, което да се обосновава
от събраните до момента доказателства и такова е налице. Наркотичното
вещество е намерено във владение на обвиняемия, налице са показания на
свидетели, че част от хапчетата са им разпространявани от обвиняемия
/свидетелите Д. и Ш./, както и че Я. по принцип се занимава с
разпространението на такива хапчета / св. Ж./. На възраженията на
обвиняемия и защитника ще се отговори, че на този етап няма основание
кредит на доверие на коментираните свидетели и на показанията на
полицейските служители да не се отдаде, а и конкретни съображения за това
не се и сочат. На очертаната доказателствена съвкупност не може успешно да
се противопоставят показанията на св. М., който не твърди, че обвиняемият
не се занимава с разпространение на наркотици, а само, че не знае за такава
противоправна дейност на обв. Я.. Поради което и противоречие в
доказателствата, което да оборва или поне да разколебава извода за
наличието на обосновано предположение не е налице.
5
Несподелям е и довода за липса на умисъл в поведението на Я.,
предвид факта, че употребата на инкриминираните лекарства била разрешена
в други държави. Гражданите на РБългария, пребиваващите тук са длъжни да
спазват законите на нашата страна, а в РБългария притежаването на
инкриминираните лекарства е престъпление и това обв. Я. знае много добре,
защото предходното му осъждане отново е за държане на забранени
лекарствени продукти, идентични със сега държаните от него.
Правилно е мотивирана от окръжния съд като реално съществуваща
опасността и от извършване на престъпление, и от укриване спрямо Я..
Съдебното минало, обременено и показващо устойчивост в извършването на
идентично със сега инкриминираното деяние, наред с данните за липса на
правомерен източник на доходи, говори, че реална е опасността, ако
свободното предвижване на Я. не се ограничи, последният да извърши
престъпление и то отново от същият вид. Тази опасност не може да се
преодолее при вземане на по-лека мярка за неотклонение. Установено е и, че
Я. е предприемал пътуване извън страната с цел работа, като такова
намерение е заявил и при разпита му, което обоснована и опасност от
укриване.
Поради казаното до тук, и този състав е на мнение, че единствената
мярка за неотклонение, която би постигнала целите по чл.57 от НПК е
„Задържане под стража“ и като е стигнал до същият извод окръжният съд е
постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да се
потвърди.
Мотивиран от изложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №197/11.05.2022г., постановено по ЧНД
№212/2022г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.


Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,50 часа.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7