Р
Е Ш Е Н
И Е
гр.София, .2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. № 2601/2020
г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Подадена е жалба от длъжника „Т.С.“ ЕАД, против
постановление от 17.01.2020 г. на ЧСИ М.Б.,с район на действие СГС, по изп. д.
№ 20208380400238, с което е оставено без уважение възражение на жалбоподателя
за намаляване възложените му разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение
до сумата 200лв.
Жалбоподателят твърди, че
адвокатското възнаграждение е прекомерно предвид правната и фактическа сложност
на конкретното изпълнително производство и извършените от процесуалния
представител на взискателя изпълнителни действия, изразяващи се единствено в
подаване на молба за образуване на делото пред съдебния изпълнител. Твърди, че
задължението било платено в срока за доброволно изпълнение, поради което
длъжникът не следвало да отговаря за разноските на взискателя за изпълнителни
способи, които не са били приложени. Моли съда да намали адвокатския хонорар до
сумата от 200лв., дължима за образуване на изпълнителното дело, както и да реши по същество въпроса по отношение
таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски.
Взискателят Н.А.Г.счита жалбата за неоснователна по
съображения, че освен образуване на изпълнителното дело са били извършени и
други действия по събиране на вземането. Платеното и претендирано
възнаграждение е в минимално установените в чл.10, ал.1, т.1 и 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. размери.
В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище
за неоснователност на жалбата-
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
/чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Производството по изп.д. № 20208380400238 по описа на
ЧСИ М.Б. е образувано по молба от 09.01.2020г. на Н.А.Г., подадена чрез
упълномощен адв.Р.К., въз основа изпълнителен лист от 27.12.2019 г., издаден по
гр.д.№ 74132/2016 г. по описа на СРС,373 състав, с който „Т.С.“ ЕАД е осъдено
да заплати на взискателя сумата от 45.46лв.-събрана без основание по изп.д.№
551/2011г. на ЧСИ с рег.№ 856 на КЧСИ, ведно със законната лихва от
19.12.2016г. до изплащането, сумата 4.79лв.-обезщетение за вредите от образуване
и водене на това изпълнително производство на погасено по давност вземане,
ведно със законната лихва от 21.03.2014г. до изплащането. Представен е договор
за правна защита и съдействие в изпълнителното производство за уговорено и
платено от взискателя на упълномощения адвокат възнаграждение от 230лв.
С молбата за образуване на основание чл.18 ЗЧСИ
взискателят е възложил на съдебния изпълнител проучване имущественото състояние
на длъжника и определяне на способ за изпълнение. С молба от 14.01.2020г. е
поискал запор върху вземане на длъжника по банковата му сметка в „Общинска
Банка“ АД.
На длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение /стр.5 от приложеното изп.дело/, с която е поканен в двуседмичен
срок да заплати сумите по изпълнителния лист, разноски за адвокат на взискателя
от 230лв., авансово платени от взискателя такси от 48лв. и 35.66лв. такси по
Тарифата към ЗЧСИ. На 13.01.2020г. длъжникът подал възражение срещу размера на
разноските за адвокатско възнаграждение, като е поискал да се намали до сумата
от 200лв. С обжалваното постановление, обективирано в разпореждане от
17.01.2020г., ЧСИ е отказал да уважи възражението.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 част от
съответните размери посочени в чл. 7, ал. 2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания над 1000лв. В случая взискателят е подал
молба за образуване на изпълнително производство чрез упълномощен адвокат,
поради което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално
установения размер от 200 лв. съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата. Поискано
е предприемане на изпълнителни действия
срещу длъжника, които не са били предприети от съдебния изпълнител поради ранния етап, в който длъжникът е подал жалба
срещу разноските в изпълнителното дело и нейното администриране за разглеждане
от настоящия съд. Тези действия са насочени към удовлетворяване на вземането-запор
на вземания по банкова сметка. ***ържат данни задължението да е погасено чрез
плащане преди или в срока за доброволно изпълнение, включително към частната
жалба не са представени такива доказателства, поради което към момента не може
да се приеме, че поискания изпълнителен способ няма да бъде приложен, съответно
да се наложи прилагането на друг.
Вземанията по изпълнителния лист са в общ размер на
50.25лв. и минималният размер на възнаграждението за водене на делото възлиза
на сумата от 30лв. съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата. Уговореното и
платено от взискателя адвокатско възнаграждение е 230лв., т.е. в минимално
установените в наредбата размери. Поради това не е налице основание за неговото
намаляване.
В частта за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ жалбата е
бланкетна и не съдържа никакви пороци на действието на ЧСИ, поради което също
следва да се остави без уважение.
Водим от горното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба на „Т.С.“
ЕАД, *** Б, против постановление от 17.01.2020 г. на ЧСИ М.Б.,с район на
действие СГС, по изп. д. № 20208380400238.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.