МОТИВИ към
решението по НАХД № 1350 по описа на
Варненския районен съд за 2020
година, ХХІII с-в от 15.06.2020г.
Производсвото
е образувано по внесено от прокурор при Районна Прокуратура-Варна предложение
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл. 78 “а” от НК на
В. Б.В.- ЕГН ********** от гр. Шумен, за
това, че на 09.07.2018г. в гр. Варна пред служител на
Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Варна е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17 ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи с вх. № 866/09.7.2018г.
година, която по силата на закон – чл. 160 от Закона за движение по пътищата,
във вр. чл. 16 ал.2 вр. ал.1 т.3 от Наредба 1-157/01.10.2002г. за условията и
реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина се дава пред
орган на властта – началника на Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Варна за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на моторно
превозно средство с № ********* и издадения към него КТ, издадени на името на В.Б.В.
ЕГН ********** са изгубени– престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
С предложението прокурорът счита фактическата обстановка по делото за
изяснена от събраните на досъдебното производство доказателства и изразява становище за
наличието на основанията на чл.78 “а” от НК.В съдебно заседание представителят
на ВРП поддържа предложението, счита , че престъплението, в извършването на
което В. е обвинен е доказано по безспорен и категоричен начин и пледира
обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание в минималния предвиден от закона размер.
Обв. В.В. , редовно призован, не се явява, а участва в
производството чрез надлежно
упълномощен процесуален представител .По същество адв.Р.Р. пледира обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „Глоба”
в минималния предвиден в закона размер.
Не се оспорва авторството, обективната и субективна съставомерност и доказаността на престъплението.
След преценка на събраните в производството
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,първоиснанционният
съд намира за установено от фактическа
страна следното:
На 23.06.2018г., обв. В. В. се намирал в Р. Румъния, като при управление на МПС извършил нарушение
на правилата за движение. На магистрала „Deva-Nadlac", разрешената за
движение скорост била 130 км/ч., а обвиняемият, управлявайки „Mercedes-Benz" с рег. №
В 55 20 ВС, се движел със 181 км/ч. За това нарушение той бил
санкциониран от съответните полицейски служби и било иззето свидетелството му
за управление на МПС № *********. Обв. В. се прибрал в Р.България и решил да се снабди с дубликат на свидетелството
си за управление , като декларира , че го е изгубил заедно с контролния
талон.
В изпълнение на намеренията си на 09.07.2018 год., обв. В. се явил в
сградата на сектор ПП при ОД на МВР гр. Варна.Там той попълнил декларация №866/09.07.2018 год.
съгласно изискванията на чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български
лични документи, в която декларирал, че е изгубил издаденото му СУМПС №
********* и контролен талон към него.
Декларацията подал пред служител на сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна. След това
обв.В. попълнил заявление за издаване на
документ за самоличност на български гражданин № 11072/09.07.2018 год.- бърза
поръчка. На 12.07.2018 год. На обвиняемият
било издадено ново свидетелство за управление на МПС с № ********* със срок на валидност до
12.07.2023 год.
На 08.10.2018 год. в сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Варна било
получено писмо от ГД „Национална полиция", с което било препратено
получено писмо ведно с опис №16 от Посолството на Р. България в гр. Букурещ, а
именно списък на български СУМПС отнети
на територията на Р. Румъния. Едно от отнетите свидетелства за управление било
това на обв.В..
По този повод било образувано
досъдебно производство, в хода на което се установило, че свидетелството за
управление на МПС на обв.В. е било отнето на територията на Р.Румъния, както и
че полицейските власти са издали на
името на обвиняемия удостоверение за управление на автомобил, валидно за срок
от 15 дни. Съгласно действащото национално законодателство в Р Румъния, В. бил
лишен от право да управлява МПС за срок от 90 дни, считано от 09.07.2018 г. до
06.10.2018г. и е бил уведомен за това.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно - графическа
експертиза, чието заключение като обективно, компетентно и пълно и неоспорено
от страните, съдът кредитира изцяло.От него се установява, че ръкописния дект и подписа в декларацията от 09.07.2018г. са били
изпълнени от обв.В..
Обвиняемият В. Б.В. е роден на *** г.
в гр. Шумен, живее в с.Войводино, обл. Варна,
български гражданин, със средно
образование, разведен, не работи.
Той не е осъждан за извършени
престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78 а от НК.
Горната фактическа обстановка,
принципно безспорна между страните, съдът намира за установена въз основа
на писмените доказателства по досъдебно
производство № 775 /2018г. по описа
на Сектор „ПП”-КАТ при ОД-МДВР - Варна –
докладна записка, справка, ,
заявление, СУМПС, протокол за разпит на
свидетел и обвиняем, съдебно-графологична експертиза,
заверени копия от документи, справка за съдимост и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, както и от представените в хода на съдебното
заседание удостоверение за родствени връзки, разпореждане и удостоверение за
раждане, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Обв. В. В.
е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление
от общ характер наказуемо по чл.313 ал.1
от НК, тъй като на 09.07.2018г. в гр. Варна пред служител на
Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Варна е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17 ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи с вх. № 866/09.7.2018г.
година, която по силата на закон – чл. 160 от Закона за движение по пътищата,
във вр. чл. 16 ал.2 вр. ал.1 т.3 от Наредба 1-157/01.10.2002г. за условията и
реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина се дава пред
орган на властта – началника на Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Варна за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно, че свидетелството за управление на моторно
превозно средство с № ********* и издадения към него КТ, издадени на името на В.Б.В.
ЕГН ********** са изгубени.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие -
чрез заявяване на невярното
обстоятелство в инкриминираната декларация и нейното подписване. Подаването й се
изисква по силата на чл.160 от ЗДП, където именно е предвидено че дубликат на свидетелство за управление се
издава, когато то е изгубено, откраднато, повредено или унищожено, за което
притежателят подписва декларация.Нормата на чл.16 ал.4 от Наредба №
I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина пък сочи, че при изгубване на
СУМПС, притежателят му е длъжен в срок до 3 дни от настъпване на съответното
събитие да декларира това в най-близката структура на МВР. Тази декларация се
подава пред съответният орган на властта за обявяване на факта, че съответния
документ е изгубен.
Първоинстанционният
съд приема, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с
оглед установените обстоятелства , че обв.
В. е осъзнавал че извършва
неразрешено от закона деяние, като
потвърдил неистина в описаната декларация, а именно че е изгубил
свидетелството си за управление на
МПС, като е бил наясно, че този
документ е иззет и отнет от контролни
органи в Р. Румъния.От приложените по делото справки се установява, че свидетелството на обв. В. е било отнето за
допуснато от него нарушение на правилата за
движение по пътищата- управление на МПС превишена скорост, с което той е бил наясно.
С оглед горното и тъй като прие ,
че обвинението против обвиняемият е доказано по несъмнен начин по смисъла на
чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна В.В. за виновен за
предявеното му обвинение по чл.313 ал.1
от НК.
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид следното:
На първо място ВРС съобрази
кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “ а “ от НК- обвиняемият е пълнолетно лице, предвидената
за умишленото престъпление по чл.313 от НК законна санкция е лишаване от
свобода до 3 години или глоба, В. не е осъждан за извършени престъпления от общ
характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.
78 “ а “ от НК до настоящият момент, от деянието му не са причинени имуществени
вреди.При горните констатации съдът освободи
обв. В. от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на
първо място степента на обществена опасност
на деянието, тъй като са засегнати обществените отношения, уреждащи документо оборота в страната и чрез него се засяга реда и правната сигурност
на документирането, посяга се на обществените отношения, които се пораждат във
връзка със съставянето,изменението и ползването на документи.Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът взе предвид ниската степен на обществена опасност на
личността на обвиняемият, който е с чисто съдебно минало . Същевременно съдът констатира липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства
Мотивиран от изложеното, при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,съдът наложи на обв. В. наказание глоба от 1 000 лв.- в специалния минимум по приложимия законов
текст.
Съдът счете, че с така
наложеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани адекватно целите
както на генералната, така и преди всичко на специалната превенция по смисъла
на чл.36 от НК.
Като причини за осъществяване на
деянието съдът прие незачитането на установеният в страната правов ред.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обв.В. да заплати направените по делото разноски в размер на
151,30лв. в полза на бюджета на ОД-МВР.
По отношение на приложеното по
делото СУМПС № ********* съдът постанови същото да бъде върнато сектор ПП при
ОД-МВР-Варна, доколкото на обв.В. е било издадено ново свидетелство.
Мотивиран от изложеното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :