№ 165
гр. Варна, 20.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600080 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
Жалбоподател-подсъдим Й. СТ. СТ., редовно призована, явява се
лично и с адв. М. Б. Р. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
Частните обвинители:
Г. АЛ. СТ., редовно призована явява се лично.
В. Д. ХР., редовно призована, явява се лично.
АНК. ИВ. АНТ. със съгласието на законния си представител В. Д.
ХР., редовно призована, не се явява.
Г. ИВ. АНТ. със съгласието на законния си представител В. Д. ХР.,
редовно призована, не се явява.
АНТ. ИВ. АНТ., представлявана от законния си представител В. Д.
ХР., редовно призован, не се явява.
ЮЛ. Д. Д., редовно призована, не се явява.
АРЗ. АД. Д., редовно призован, не се явява.
М. АД. Д. със съгласието на законния си представител ЮЛ. Д. Д.,
редовно призован, не се явява.
1
Н.Д. Х., редовно призована, явява се лично.
АНК. М. Н. със съгласието на законния си представител Н. Д. ХР.,
редовно призована, не се явява.
Д. Н. Д. със съгласието на законния си представител Н. Д. ХР.,
редовно призован, не се явява.
М. Д. ХР., редовно призован, не се явява.
Д. М. Д., представляван от законния си представител М. Д. ХР.,
редовно призован, не ес явява.
Всички се представляват от повереника си - адв.Н. В. В. от АК-Варна,
редовно упълномощен.
АДВ.В.: Представлявам всички частни обвинители в настоящото
производство, всички са редовно призовани, но останалите извън тези явили
се, няма да се явят в днешното с.з.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.Р.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.В.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, считам че и двете
жалби са неоснователни, както жалбата на подсъдимата чрез нейния
защитник по отношение доводите за незаконосъобразност и явна
несправедливост на наложеното наказания, така и жалбата на частните
обвинители. Считам, че първоинстанционната присъда е правилна,
законосъобразна и справедлива и като такава не намирам основание за
нейната отмяна или изменение.
2
По доводите на адв.Р. за незаконосъобразност, считам, че възражението
относно взаимоизключването на изр.1 и изр. 2 на ал.2 на чл.20 от ЗДвП е
неоснователно. Съгласно практиката на ВКС е допустимо и двете хипотези
едновременно да присъстват в случаите, когато скоростта на МПС не е била
съобразена с изискванията на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП, и когато водачът не е
предприел своевременно възможните и необходими действия при
възникналата опасност за движение по чл.20, ал.2, изр. 2. В тази насока е
решение № 45 от 11.04.2011 г. на ВКС по н.д. № 3068/2011 г.на Трето НО. В
разглеждания случай наличието на човек на пътното платно, пък било то и
работник и тръгването му от острова маркиран с коси успоредни линии по
продължението на маркировката представлява възникнала опасност, защото
не се намира на такова място, което правилата за движение му определят,
каквото е тротоар или банкета на пътя. Опасността за движение на водача
възниква от момента на възприемане на пешеходеца на платното и нараства в
опасност с наближаването на МПС до него. Считам, че с оглед конкретната
пътна обстановка подсъдимата, която се е движила не само с несъобразена, но
и със скорост надхвърляща максимално допустимата до съответния пътен
участък е следвало да предприеме мерки да намали скоростта или да спре в
момента, когато обективно е възприела пострадалия като опасност за
движението.
По отношение възраженията на защитата за съпричиняване както от
страна на пострадалото лице, така и от страна на работниците, считам, че
тези възражения са неоснователни. По отношение съпричиняването на
резултата и това, че пострадалия не се е движил по пешеходна пътека
първоинстанционният съд е дал изчерпателен отговор, с който напълно
изразява съгласие Апелативна прокуратура.
По отношение претенцията на защитата за нарушение на Наредба № 3
от 16.08.2010 г. за временната организация и опасността за движение при
извършване на СМР, считам също за неоснователно. Доводите черпя от
показанията на свидетелите Ж.Ж., Д.Х. и К.А., намиращи се в том 1, л.77-81
от ДП, от чиито показания става ясно, че на мястото са били поставени
конуси, имало е обозначения, автомобил с пусната аварийна светлинна
сигнализация, че на мястото се извършват ремонтни дейности. Затова считам,
че в случая нарушаването на Наредбата не е в пряка причинно следствена
3
връзка с настъпилия смъртен резултат, поради това, че пострадалият е
предприел напускане на острова и пресичане на платното и в този момент е
бил ударен вследствие на несъобразена подбрана скорост, а неправилно
напускане на лява лента и рязко преминаване в дясно в областта на острова.
Намирам дори да бяха изпълнени всички изисквания по цитираната от
защитата наредба, а именно предупредителен флаг, напречно ограждане чрез
затваряне на платното, частично затваряне на платното, ограничителни
табели, пътен знак и т.н. намирам, че начина и механизма на настъпване на
ПТП сочи, че при избраната скорост и при неправилната маневра ПТП пак е
щяло да настъпи. Освен това видно и от фотоалбума един от конусите е
останал под автомобила на подсъдимата. В този смисъл възраженията
относно допуснати нарушения считам за неоснователни. Същите намирам и
възраженията относно размера на наложеното наказание. Същото е
справедливо с оглед извършената от първоинстанционния съд
индивидуализация на наказанието и двете жалби както на подсъдимата чрез
нейния защитник, така и на частните обвинители касае много малко
намаляване или увеличаване размера на наказанието, но считам, че в случая с
оглед индивидуализацията, която първоинстанционния съд е извършил
наложеното наказание се явява справедливо. В този смисъл моля да се
потвърди първоинстанционната присъда.
АДВ.В.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам въззивната жалба на
моите доверители и допълнението към нея. Считам, че постановената
първоинстанционна присъда макар, че е правилна и законосъобразна тя не е
справедлива в частта относно размера на наложеното наказание на подс.С..
Считам, че това наказание е несправедливо занижено и не кореспондира с
настъпилия обществено опасен резултат. Макар и наличието на възприетите
от съда смекчаващи вината обстоятелства последните е необходимо да бъдат
оценени на фона на събраните по делото доказателства, и въпреки, че се касае
за непредпазливо деяние, тези обстоятелства не следва да са водещи при
определяне размера на наложеното наказание.
Младата възраст на подсъдимата, както и краткия й опит като водач на
МПС не следва да се тълкува като смекчаващи вината обстоятелства, а
напротив считам, че това изисква от подс.С. управлявайки МПС-то да има по-
голямо отговорно и внимателно поведение в качеството си на водач и да не
4
нарушава правилата за движение по пътищата.
Факт е, че към момента на инцидента управлявания от подсъдимата
автомобил се е движил със скорост над разрешената за пътния участък.
Тя е причинила смъртта както съм отбелязал и във въззивната жалба на
лице в трудоспособна възраст, което е изпълнявало трудовите си задължения
в рамките на работния ден.
Действително, пострадалият се е намирал на пътното платно, но
извеждайки изводите на първоинстанционния съд следва, че не се касае за
виновно съпричиняване от страна на пострадалия, а изцяло действията на
подс.С. са допринесли до настъпването на вредоносния резултат, както
правилно е приел съда.
Считам, че постановената присъда по отношение наказанието лишаване
от свобода следва да бъде завишена по изводите, които съм изложил във ВЖ
и към днешна дата в своите мотиви. По отношение на това наказание считам,
че при едно леко завишаване на същото би гарантирало справедливост на
присъдата не само за подсъдимата и наследниците на загиналия, така
удовлетворяване и на тях.
По отношение на наказанието лишаване от правоуправление оставям на
Вашата преценка.
Ч.О.Г.С.: Няма какво да кажа в допълнение, придържам се към
казаното от адвоката.
Ч.О.В.Х.: Няма какво да кажа в допълнение, придържам се към
казаното от адвоката.
Ч.О.Н.Х.: Няма какво да кажа в допълнение, придържам се към
казаното от адвоката.
АДВ.Р.: Уважаеми Апелативни съдии моля да уважите въззивната ни
жалба. Производството по делото пред първоинстанционния съд е протекло
при условията на чл. 371, т.2 от НПК с признание на фактите по
обвинителния акт по начин, по който те са залегнали там.
Пред настоящата инстанция не се реливират доводи свързани с
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които да
налагат да бъде приета друга различна фактическа обстановка от тази която е
5
приела първата инстанция.
Споделяйки констатациите на първата инстанция обаче, ние от
фактическа страна констатираме, че неправилно е бил приложен материалния
закон от гледна точка на приетото нарушение от ЗДвП. След като ВОС е
приел, че Д.С. се е намирал на пътната маркировка М15 и е започнал да
пресича лявата лента за движение, предназначена за движение към
кв.Аспарухово още когато С. се е намирала в лявата лента на Аспарухов мост,
е налагало от правна страна да бъде прието, че се касае за допуснато
нарушение по чл. 20, ал.2, изр.1. Съобразявайки отстоянието на което се е
намирал автомобила от момента в който е възникнала опасността,
обстоятелството, че Диян Станчев продължително време се е намирал на
платното за движение извършвайки това пресичане, означава че той е бил
налична съществуваща опасност на платното за движение, с която водача
Стоименово не се е съобразила, което налага признаването й за виновна само
и единствено по тази разпоредба на ЗДвП. Няма как с оглед тези установени
по делото факти да се приеме, че нарушението е и по смисъла на чл.20, ал.2,
изр.2 от ЗДвП, което разглежда друга самостоятелна коренно различна като
хипотези разпоредба, която предпоставя опасността за водача да възниква
внезапно. Случая не е такъв.
По повод казаното от страна на прокуратурата, и ако Вие се
солидализирате с позицията на представителя на ВАП пред настоящата
инстанция, че видите ли за водача С. възниква опасността в момента в който
се открива видимост към пресичащия на платното Д.С., то с оглед приетите
по делото САТЕ и техните констатации, че в този момент за водача С.
пешеходецът се е намирал на разстояние значително по-малко от величината
на опасната й зона както при приетата й скорост на движение, така и при
разрешената за градски условия Вие трябва на плоскостта на служебното
начало да я оправдяете по възведеното срещу нея обвинение.
Подчертавам, че ние не твърдим, че това е момента в конкретния
случай, в който възниква за водача С. опасността и не споделяме тази
позиция на прокуратурата, с риск да бъда упрекнат, че не защитавам в пълен
обем подзащитната си.
На второ място твърденията ни са за допуснато нарушение от страна на
първоинстационния съд, свързан с отказа му да приеме наличие на
6
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д.С. по причина, че той
не се е съобразил с изискванията на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Д.С. освен, че е
бил служител на дружеството „ПЕЕРС“ ЕООД него ден и на това място, той
е изпълнявал своите трудови задължения, които са предполагали извършване
на ремонтни дейности на пътния участък, където е реализиран инцидента, той
има и качеството си на пешеходец който се е намирал на платното за
движение по пътищата и е следвало да съблюдава всички изисквания на
материалния закон като такъв, независимо дали е, или не е създадена
временна организация на движението.
По никакъв начин извършването на ремонтни дейности, и
обстоятелството, че той е бил със сигнална жилетка не е отменяло неговите
задължения да се съобразява с пътната обстановка, с интензивния трафик в
този момент, със скоростта на приближаващите автомобили, тяхното
отстояние и преди да предприеме пресичане на платното за движение той е
следвало да извърши една трезва и адекватна преценка на пътната ситуация, и
да не се поставя сам в такава опасност, която е довела до нараняванията и до
последвалата смърт. Извършването на ремонтните дейности не е изключвало
спазването от негова страна на задълженията му като пешеходец.
На второ място, в рамките на този довод на защитата моля да уважите и
доводите ни за това, че е налице съпричиняване както от страна на всички
работници осъществявали ремонтни дейности него ден на пътния участък,
така и персонално от страна на Д.С..
Извършването на този ремонт на пътния участък по смисъла на Наредба
3 от 2010 г. следва да бъде квалифициран като временен и е предполагал
императивно създаване на такава организация на движението, която да
изключва настъпване на инцидент. В случая не са спазени нормативните
изисквания, свързани с поставяне на сигнализация с пътни знаци, което да
предупреждава водачите, че на първо място по този пътен участък се
извършва ремонт.
На второ място не е спазено изискването за поставяне на сигнализация в
пътния участък, където се извършва този кратко временен ремонт, не е бил
сигнализиран с конуси и преди него не е бил поставен сигналист, който да
информира водачите своевременно да съобразят поведението си с
извършвания на платното за движение ремонт. Посочили сме многобройни
7
текстове от закона които не са били съобразени. Не споделям констатацията
на представителя на ВАП, че такава организация е била създадена.
Достатъчно е да се видят констатациите в огледния протокол, и ще видите, че
поставения конус и половина на платното за движение не отговаря на тези
изисквания, на които сме акцентирали вниманието Ви подробно в
допълнението към въззивната жалба. А що се касае до цитираните гласни
доказателства, те са в противоречие именно с констатациите с огледния
протокол.
Отново припомням, че производството протече по реда на чл.371, т.2.
Къде в обвинителния акт, при излагане на обвинителната теза представителят
на ВОП – съставител и вносител на обвинителния акт е изложил такива факти
за създадена, налична към момента на инцидента временна организация на
движението. Никъде. Няма как противно на доводите на прокуратурата това
обстоятелство да бъде прието при липсата на твърдяни такива факти. По-
важното е, че Д.С. е бил един от множеството работници, които е следвало да
създадат тази временна организация на движение. В него ден, на него му е
било вменено да я създаде и той е отговарял за нея. На второ място, даже и да
не му беше изрично вменено, следва да бъде съобразена разпоредбата на
чл.82 от цитираната наредба, че всички лица, които извършват
кратковременни и подвижни работи, каквито са безспорно тези, изпълняват
сигнализирането на работния участък по съответната в конкретния случай
схема. А тя не е съблюдавана. И след като тя е била предназначена да
информира участниците в движението за особеностите и опасностите в
пътния участък и да въведе режим на движение, който да създаде безопасен
начин за преминаване през този участък и това не е съблюдавано, то считаме,
че това нарушение, както и предходния ни довод за съпричиняване на
резултата от Д.С. ни дава основание да считаме, че те са в пряка причинно
следствена връзка с вредоносния резултат. Излишно е да напомням, че тези
нормативни изисквания не са самоцелни. В крайна сметка този нормативен
акт е форма на една империка, която в резултат на многобройни такива
случаи е обобщило тези казуси и е посочило минималните базисни
изисквания, които следва да бъдат спазвани при безопасност на движение при
временна организация на тези случаи, които е нямало как да бъдат
дерогирани.
8
В заключение считам, че присъдата е явно несправедлива като от една
страна съдът не е имал право и основание да отчете повторно като отегчаващо
отговорността обстоятелство нарушените разпоредби на материалния закон,
които в конкретния случай е приел, че запълват бланкетната диспозиция на
чл.343а, за пореден път и по това дело виждаме, че е допуснато нарушение на
чл.56 от НК.
На второ място не е имало каквото и да е основание да не бъдат
съобразявани доводите на защитата и да не бъде прието твърдяното от нас
съпричиняване в двете хипотези, като една форма на смекчаващо
отговорността обстоятелство, което редом с всички останали, които са приети
от първата инстанция и липсата на отегчаващи да дава основание да не бъде
прието определяне на санкцията по отношение на С. към абсолютния
минимум, т.е. от една година лишаване от свобода, преди редукцията по чл.58
а. И затова моля да измените първоинстанционната присъда, като определите
наказание лишаване от свобода при условията на чл.66 от една година, след
което да го редуцирате с една трета така, както повелява НК.
В същия смисъл следва да бъде изменена и първоинстанционната
присъда по отношение на лишаването от правоуправление, независимо, че не
споделям практиката на този състав на ВАС относно дали и доколко
лишаването от правоуправление следва винаги да бъде не по-малко от
основното наказание, този път вижданията ни в тази насока ще ги уеднаквя и
моля за решение в този смисъл.
ПОДС.С.: Няма какво ново да добавя, придържам се към думите на
адв.Р.. Също така изказвам съжаление към близките за случилото се и моля да
ми бъде редуцирано наказанието.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.С.: Моля да ми бъде намалено наказанието.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.34
часа.
Председател: _______________________
9
Секретар: _______________________
10