РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 16.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14866 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), от П.И.М. срещу З. „Б.И.“ АС за сумата от 30 000 лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания от травматични увреждания, подробно посочени в исковата
молба, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 09.04.2016 г., в село Малорад,
обл. Враца, по вина на В.Т.Ж. – водач на лек автомобил „Опел", модел „Вектра“
с peг. № ******АН, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти” при ответното застрахователно дружество. Прави се и искане за
присъждане на законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение от
датата на ПТП (09.04.2016 г.) до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се поддържа, че на 09.04.2016
г., в село Малорад, обл. Враца, В.Т.Ж.
при управление на гореописания лек автомобил, поради грубо нарушение на
правилата за движение, а именно загуба на контрол над управлението на автомобила,
след употреба на алкохол (1.76 ‰), напуска пътното платно и самокатастрофира в
крайпътно дърво. В резултат на произшествието се твърди, че е пострадал ищеца,
който е бил пътник в лек автомобил „Опел", модел „Вектра“ и на когото са
нанесени множество увреждания.
Излага се в исковата молба, че за процесното
пътнотранспортно произшествие е
образувано наказателно производство, приключило със споразумение.
Твърди се, че ищецът е получил контузия на
главата, фрактура на носните кости и фрактура на зигоматичната кост вляво. След
инцидента е прегледан в ЦСМП, където е приет със силна болка в областта на лицето
и носа. След извършване на необходимите изследвания и рентгенографии са
установени гореописаните фрактури. За възстановяването му е определено
медикаментозно лечение, като са му били дадени указания да не се подлага на
физическо и психическо напрежение, да избягва възбуждащи и стимулиращи храни и
напитки.
Поддържа се, че ищецът изпитвал болка в главата
и силно напрежение, което е пречело на нормалното му ежедневие дълъг период
след произшествието. Фрактурата на носа е създала трудности при вдишване и издишване,
много неудобства и дискомфорт при общуване с околните. Травмата на главата е
протекла с изразена общомозъчна симптоматика – главоболие, гадене, световъртеж,
проблеми със съня и често изпитване на необосновано безпокойство и страх от
моторни превозни средства.
Ответникът „З. „Б.И.“ АД оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва характера на твърдените в исковата молба травми,
както и отразената в Акта за установяване на административно нарушение от
09.04.2016 г. причина за настъпване на ПТП. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който се е возил без
поставен предпазен колан в автомобил, управляван от неправоспособен, и
употребил алкохол над допустимата норма, водач.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”.
Установява се от споразумение, одобрено с протокол от 22.04.2016 г., по
НОХД № 264/2016 г. по описа на Районен съд, гр. Бяла Слатина, че В. Т. Ж. е
признат за виновен за това, че на 09.04.2016 г., в село Малорад, обл. Враца е
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел", модел „Вектра" с peг. № ******АН, с концентрация на
алкохол 1.76 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на
основание чл. 343б,
ал. 1 НК, му е наложено наказание „3 месеца лишаване от
свобода“, отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК.
Свидетелят В.Т.Ж. дава сведения, че преди катастрофата с П.М. са били в заведение в
Малорад и са консумирали бира, като заедно са изпили около две галончета бира. Твърди,
че автомобилът е управляван от М., а той е поел вината, защото не е съден.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установява следният механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 09.04.2016 г., около 16.30 ч., в
село Малорад, обл. Враца, община Борован, по ул. „А. Бърдарски“, с посока към кръстовището на
същата улица с ул. „П. Гевезийски“, се движи лек автомобил „Опел",
модел „Вектра" с peг. № ******АН, управляван от В.Т.Ж., неправоспособен,
употребил алкохол, със съдържание на алкохолни пари в издишвания въздух 1.76
промила. Движейки се със скорост около 40 км/ч., при сухо време, с нормална
видимост в светлата част на денонощието, преди кръстовището автомобилът навлиза
в десен завой, но водачът му не успява да извърши маневрата и автомобилът се
отклонява наляво. Там върху платното за движение, лекият автомобил влиза в
контакт със стоящ върху платното за движение контейнер за битови отпадъци и
след това се отклонява наляво и се удря в растящо край улицата дърво. Ударът в
контейнера е челен, кос, с предната броня. След отклоняване на автомобила
наляво, ударът в дървото е страничен, с предната лява страна на автомобила,
приплъзващ.
От
приложената справка от ГФ се установява, че е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с З. „Б.И.“ АД, покриваща отговорността за вреди,
причинени при управлението на процесния лек автомобил.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда (споразумение) на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Обвързващата сила на споразумението не може да се
опровергае в случая от събраните свидетелски показания. Следователно,
налице са всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Видно от
заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, П.М.
е получил следните травматични увреждания в резултат на пътнотранспортното
произшествие: контузия на главата и носа; фрактура на носните кости; фисура
(спукване) на лявата ябълчна кост. Характерът на получените травми обуславя
претърпени болки за срок 10 - 15 дни, като съответно периодът на възстановяване
е в рамките на 15-20 дни. Няма медицински данни за наличие на остатъчни
последици при ищеца в резултат на получените травми.
Свидетелката Л.И.М.(съпруга на
ищеца) сочи, след катастрофата е откаран в Бърза помощ в Бяла Слатина, където
са изчистили раните му и са го изпратили в къщи. Помагала е след това на
съпруга си около две седмици. Сочи, че след произшествието, известно време го е
било страх да шофира, но после започнал.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.
45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Съдът като взе предвид травматичните увреждания и
обстоятелството, че ищецът е възстановен, определя размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на сумата от 8 000 лв.
Относно възражението
на съпричиняване
Съгласно
заключението на КСМАТЕ, травмите са получени при удар на главата на ищеца във
вътрешните части от автомобилното купе, вкл. предно панорамно стъкло, като е
възможно този механизъм да бъде избегнат или ограничен при носенето на
предпазен колан до по-ниска степен. П.М. не е бил с поставен предпазен колан,
което се установява и от акта за установяване на административно нарушение (в
същия е посочено, че автомобилът е оборудван с обезопасителен колан), както и
от свидетелските показания на Ж.. Отделно от това, се установява, че и водачът
е употребил алкохол, в присъствието на ищеца.
Ето защо
съдът намира релевираните възражения от ответника по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
основателни, и определя размера на съпричиняванета на 1/2.
Следователно
предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 4 000 лв., ведно със законна
лихва от деликта – 09.04.2016 г., и отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер.
В случая, при
този изход на спора, се дължи в полза на ищеца възнаграждение за адвокат, но
доколкото е претендирано такова по чл. 38 ЗА, без да бъде представен договор за
договорена безплатна правна помощ, възнаграждение не следва да бъде присъждано.
В полза на
ответника, следва да бъде присъдено възнаграждение за адвокат в размер на
1 300 лв., по представения договор за правна защита и съдействие 736516 от
15.08.2017 г., както и деловодни разноски за експертиза и депозит за свидетел в
размер на 260 лв., или общо разноски в размер на 1 560 лв.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 160 лв., представляваща държавна такса.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на П.И.М., ЕГН **********, чрез адв. Ц.В.,***, сумата от 4 000 лв. (четири хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие,
реализирано на 09.04.2016
г., село Малорад, обл. Враца, по вина на В.Т.Ж., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управление на лек автомобил „Опел",
модел „Вектра" с peг. № ******АН, към посочената
дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на деликта - 09.04.2016
г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 30
000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.И.М., ЕГН **********, чрез адв. Ц.В.,***, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на З. “Б.И.” АД, ЕИК ********, сумата от общо 1 560 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и
деловодни разноски.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 160 лв.,
представляваща държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: