Р Е Ш Е Н И
Е № 633
гр.Пловдив, 23.02.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10964 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Ястребец № 23Б против
Р.С.С.,***, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, във
връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД за признаване на установено, че
ответникът дължи сумата от 658,35 лв.- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлоенергия за периода м. 05.2014 г. –м. 04.2016 г., както и
изравнителна сметка, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г., 84.62
лв.- законна лихва за забава от 15.11.2014 г. до 16.03.2017 г., както и 34,68
лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
15.11.2014 г. до 16.03.2017 г., ведно със законна лихва от 28.03.2017 г. до
окончателното изплащане на главниците, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6969/2017 г. по описа на ПРС.
Ищецът посочва, че между ответника и него е налице валидно сключен договор за покупко -
продажба на топлинна енергия, като дружеството – ищец в качеството си на
продавач е доставило на ответника в качеството му на собственик на топлоснабден
имот и потребител, топлинна енергия, за която са начислени горепосочените суми
за съответния период, ведно с обезщетение за забава. Позовава се на общите
условия. Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В законоустановения
срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, който признава предявените искове и моли да не бъде
присъждано юрисконсултско възнаграждение и да не бъдат предприемани други
процесуални действия.
С молба преди съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца прави искане за постановяване на решение при признание на иска
по реда на чл. 237 ГПК в открито съдебно заседание, като същото е уважено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и направени по делото разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Между
страните не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че
ответникът дължи на ищеца претендираните суми.
Предявените
искове са допустими, валидно е направено признание на исковете, представляващо
по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното
твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение
- т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя
страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда.
Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не
попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона
изключения – т. е . признато е право, с което страната може да се разпорежда,
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не
е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло
предявените искове.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва в полза
на ищеца да се присъдят разноските, които са направени, както в заповедното, така и настоящото исково производство.
Ищецът претендира и е представил доказателства за направени разноски в общ
размер от 150 лв., включващи сумата от
25 лв.- държавна такса в заповедното производство и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и разноски в настоящото исково
производство в размер от 75 лв.
–държавна такса. По отношение на юрисконсултското възнаграждение за
представителство в настоящото исково производство не е заявена изрична
претенция, като с оглед признанието на иска, ответницата е поискала същото да не
се присъжда. В полза на ищеца следва да се присъди изцяло горните разноски за
държавни такси и юрисконсултско възнаграждение за представителство в
заповедното производство, така както е заявено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Р.С.С.,***
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Ястребец №
23Б сумата от 658,35 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлоенергия за периода м. 05.2014 г.
–м. 04.2016 г., както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура №
**********/31.07.2014 г., 84.62 лв.- законна лихва за забава от 15.11.2014 г.
до 16.03.2017 г., както и 34,68 лв.- представляваща сума за разпределение на
топлинна енергия за периода от 15.11.2014 г. до 16.03.2017 г., ведно със
законна лихва от 28.03.2017 г. до окончателното изплащане на главниците, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
6969/2017 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Р.С.С.,***
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 150 лв., от които сумата от 75 лв. – разноски в производството по ч.гр.д.
№ 6969/2017 г. по описа на ПРС и сумата от 75
лв.- разноски в производството по гр.д.
№ 10964 по описа за 2017 г. на ПРС, V-ти състав.
Решението е постановено на основание
чл. 237 ГПК, съобрано направеното признание на иска.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ