О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Плевен, 18.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Кунчева т.д. № 151
по описа за 2020 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от „АЙ ВИ
ГРУП“ ЕООД, със седалище гр. Плевен, ЕИК ***, чрез пълномощника адв. П.А. ***,
срещу „ИЗИ КОМЕРС“ ЕООД, със седалище гр. Плевен, ЕИК ***.
От наведените
в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум става ясно, че ищецът
претендира да бъде осъден ответника на
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да му заплати сума в общ размер на 27 000
лв., която сума представлява сумарно дължима главница по три договора за заем,
съответно: 2000 лв. – дължима главница по договор за паричен заем от 09.04.2014
г.; 20 000 лв. – дължима главница по договор за паричен заем от 05.01.2015
г. и 5 000 лв. – дължима главница по договор за паричен заем от 26.02.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Ищецът претендира още
да бъде осъден ответника на основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД да му заплати сума
в общ размер на 13 578,42 лв., представляваща сумарно дължима договорна лихва по трите
договора за заем, съответно: сума от 5 761,76 лв. - дължима договорна лихва по договора за заем
от 2014 г., сума от 5 386,11 лв. – дължима договорна лихва по първия
договор заем от 2015 г. и сума от 2 430,55
лв. – дължима договорна лихва по втория договор за заем от 2015 г., като са
посочени периодите, за които се дължи договорна лихва по всеки един от
договорите за заем.
Съдът намира, че предмет на настоящото
исково производство са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
и с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Заявените претенции се основават на три отделни договора
за паричен заем, като претендираното вземане по всеки един от
обективно съединените искове, съответно за главница и за договорна лихва, не надвишава сумата от 25 000 лв.
При това
положение предявените обективно съединени искове подлежат на разглеждане от
районен съд по правилата за родова подсъдност, визирани в чл. 104, т. 4 ГПК. .
В този смисъл, налице са предпоставките на чл.
118, ал. 2, вр. с чл. 119, ал. 1 ГПК за прекратяване на производството пред
Плевенски окръжен съд и изпращането му по подсъдност на Плевенски районен съд.
Така мотивиран,
Плевенският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. № 151/2020 г по
описа на Плевенски окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото
по подсъдност на Плевенски районен съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр. Велико Търново в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: