Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр.Бяла,
08.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Бяла, II – ри
граждански състав, в открито заседание на десети април, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Бонева
при участието на секретаря Мариета Йорданова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 277 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата П. М. Г.,ЕГН ********** твърди, че
през месец май 2015 г., по силата на
устен договор за заем предоставила на ответника П.Г.П.,ЕГН **********,бивш
съпруг на дъщеря й суми, в размер на 5500 лв. на 12.05.2015г. и 4500лв. на
27.05.2015г.,като ответникът поел задължение да върне заетите суми-първата в
тримесечен срок от предоставянето й ,а втората –в едногодишен срок от
предоставянето й.Заетата сума била преведена по банковата сметка на ответника в
„Първа инвестиционна банка“ АД. Въпреки отправяните покани за връщането й,
последния не изпълнил това свое
задължение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати дължимата сума в размер на
5500лв.,ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до
окончателното погасяване на дълга.Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника П.Г.П.,ЕГН
**********, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в
който оспорва предявения иск. Пояснява, че ищцата е майка на С.Г. П., негова
бивша съпруга ,с която имали дете. Възразява, че с ищцата не е сключвал договор
за заем, поради което не дължи и връщането на процесната сума, макар да не
оспорва нейното получаване. Сочи, че сумата от 10 000лв., преведена по
сметката му от майката на съпруга му, била с цел подпомагане на младото
семейство да си закупи жилище. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, намира следното:
Между страните не е спорно, а и от
представените с исковата молба писмени доказателства –извлечение от банкова
сметка ***, се установява, че ответника действително е получил сумата от 10 000
лв. общо, на два превода: на 12.05.2015г.-5500лв. и на 27.05.2015г.-4500 лв. Спорно
по делото е основанието за извършените от ищцата парични преводи. Константна е
практиката на ВКС (вж. решение № 37 от 25.VI.1969 г. по гр. д. № 32/69 г.,
ОСГК, решение № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 695/2008 г., I т. о., ТК,
решение № 283 от 3.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2202/2013 г., IV г. о., ГК и
мн.други), според която не може да се презумира, че предаването на суми от едно
лице на друго става на основание договор за заем между тях. Паричната сума може
да е предадена на различни основания като ищецът не е освободен от
доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване, да
установи с допустимите от закона доказателствени средства, че тя е предадена на
другата страна именно по силата на договор за заем. Пълното доказване е
насочено към сигурното установяване на съществуването или несъществуването на
релевантния факт.
За установяване на основанието въз основа
на което е предоставена сумата пари, както и това кога е сключен договора за
заем, както и каква е уговорката за връщане на сумата от страна на заемателя,
съдът е допуснал свидетелски показания. Същите са допустими като ограниченията
на чл. 164 ГПК са неприложими в случая, тъй като относно смисъла на
постигнатите договорености е допустимо събирането на гласни доказателства-в
този смисъл решение № 67/15.04.2013 г. по гр.д. № 933/2012 г. на 3-то гр.о. на
ВКС.
В тази връзка ищцата е ангажирала гласни
доказателства, показанията на св. Г.
и Х.,първият съпруг на ищцата,а втория неин син. Показанията на сочените свидетели, преценени
при условията на чл. 172 ГПК, потвърждават безспорното обстоятелство за
предаване на процесната сума, но не установяват наличие на насрещни
волеизявления за сключване на договор за заем, включително и за постигнати
уговорки относно връщането на сума по такъв договор. От показанията на посочените
свидетели по никакъв начин не се установяват съществените елементи на договора
за заем – кога е сключен, при какви условия, кога и как ще се предаде сумата –
на вноски или на наведнъж, начин на погасяване. Не на последно място разпитаните
свидетели са близки на ищцата (съпруг и
син) и безспорно са заинтересувани изходът на спора да е в полза на ищцата. В
тази връзка не следва да се кредитират и
показанията на св.П. ,брат на ответника.Единствения незаинтересован от изхода
на делото е свидетелят Кънчев-б.р.стр., но неговите показания също не следва да
се кредитират,т.к. последния не
възпроизвежда лични възприятия, а пресъздава това ,което е чул от ответника и
бившата му съпруга.
Други доказателства от значение за правния
спор не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл.
240, ал. 1 ЗЗД
Основателността на предявения иск се
обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между
страните правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е задължението
на заемателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на
задължението и релевирано от длъжника неизпълнение на същото.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на
иска и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да
проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо
поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението
на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като при липсата на
ангажирани годни доказателства и доказателствени средства за последното, съдът
следва да приложи неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи
недоказаните факти, т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
За установяване на валидно правоотношение
между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде
доказан правопораждащия го факт - сключен договор. Договорът е винаги
двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се
волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен договор за
заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на
заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно
разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на
предмета му - заместими движими вещи, в случая, парична сума в размер на 5500лв,
на заемателя. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие - независимо от
неговата форма, за получаването й при условията на договора, т.е. при поето
правно задължение да върне полученото.
Въз основа на събраните свидетелски
показания, съдът приема, че между страните не е възникнало облигационно
правоотношение, имащо характеристиките на договор за заем. В действителност се
установява, че сумата е прехвърлена по
банковата сметка на ответника. Този факт не се оспорва от ответника. Това
прехвърляне обаче,съдът приема, че не доказва съдържанието и размера на
заемното правоотношение между страните. Не са налице данни ответника да е поел задължение да връща някаква сума,
респ. срока на връщането на получената сума. Съдът не може да приеме за
достоверни показанията на свидетелите Г. и Х. по няколко съображения. На първо място, защото
са роднини на ищцата, което сочи на заинтересованост от
изхода на делото с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, и второ в по-голямата си
част възпроизвеждат факти във връзка с
отношението между страните, изказани от ищцата. На следващо място техните показания
противоречат на останалите събрани доказателства, а именно: видно от платежното
извлечение представено от ищцата
основанието за превеждане на процесната сума е „прехвърляне на средства“. Никъде
не е посочено основание „заем“. В
случай, че за заем е била договорката между роднините, най-малкото за да
обезпечи доказването на същата, ищцата е можело да посочи твърдяното от нея
основание за предаване на сумата, като го отбележи в преводното нареждане.
Съдът намира, че не може да се приеме, че
всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор
за заем между тях. Очевидно е, че
страните многократно по един или друг повод са трансферирали суми помежду си,
което е нормално при семейните отношения. Правните субекти си предават парични
суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано със
задоволяване на нуждите на семейството,каквито доводи навежда ответника и т.н. При наличие на различни хипотези
относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при
липса на други данни, да се презумира, че страните сключват договор за заем.
Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена
сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на
признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това
задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от
задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени
средства, което в настоящия случай, не беше сторено.
В посочения смисъл е и практиката
обективирана в решения: № 37/25.06.1969 г. по гр. д. № 32/1969 г на ОСГК,
решение № 218/14.02.2003 г. по гр. д. № 2451/2002 г. на ВКС, V г. о. и решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК - постановено по реда на чл. 290 ГПК.
След като няма установена договорна връзка
от вида на твърдяната в исковата молба за сумата от 5500лева, то не може да
възникне и задължение за връщането й.
Изложеното обуславя извод за
неоснователност на предявения иск.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски
се поражда за ответника, който доказва да е извършил такива в размер на сумата 630
лева - заплатено адвокатско възнаграждение ,от които 400 лв. заплатени на
22.04.2018г.- датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и
230 лв.,заплатени на 23.04.2018г.,видно от удостоверителното изявление на
записано в същият.
Така мотивиран, съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. М. Г.,ЕГН **********
срещу П.Г.П.,ЕГН ********** иск с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 5500,00 лева,
предоставена в заем на 12.05.2015г.,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от предявяване на иска до
окончателното погасяване на дълга, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. М. Г.,ЕГН ********** да заплати
на П.Г.П.,ЕГН ********** , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 630.00лв./шестстотин
и тридесет лева/ - разноски за
производството по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/