Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 19.02.2014 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ – ви състав, в публично заседание на седми февруари две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Любомир Нинов
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 12630 по описа за 2013г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.143 ал.1 и 2 и чл.149 от СК.
Производството
по делото е образувано по подадена от К.П.А.,
ЕГН ********** в качеството й на майка и законен представител на детето Д****П.
против Е.А.П., ЕГН ********** искова молба с правно основание чл.143 ал.1 и 2 и
чл.149 от СК.
Ищцата
твърди, че от съвместното им съжителство с ответника на 04.12.2008г. се е
родило детето Д*** П. с ЕГН **********, като считано от началото на 2011г.
родителите са трайно разделени и от този момент ответникът е преустановил
напълно грижите за детето и предоставянето на средства за издръжката му, които
са били поети изцяло от ищцата, която обаче от месец ноември 2012г. е
безработна. От друга страна се сочи, че ответникът има доходи от частна дейност – отдаване на жилища под наем,
от собствено интернет радио, от ремонт на компютри. Моли се да се осъди
ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 250лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба – 28.08.2013г., при падеж първо число на месеца, за
който издръжката се отнася, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, както и да заплати сумата от
3000лв., представляваща сбора от месечната издръжка в размер на 250лв. за
периода една година назад от завеждане на исковата молба в съда ( от 28.08.2012г.
до 28.08.2013г.), ведно със законната лихва от завеждането на иска до
окончателното изплащане на задължението на основание чл.149 СК.
Ответникът в законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е подал възражение, в което сочи, че счита, че исковете се явяват
основателни само до размера от 60лв., като твърди, че е предоставял средства за
издръжка на детето във времето преди завеждане на исковата молба. Твърди, че
получава месечно възнаграждение в размер на 343лв. и на ред с това му се налага
да изплаща кредит с ежемесечна вноска в размер на 185.18лв., поради което моли
исковете да се уважат частично до посочената сума от 60лв.
Контролиращата страна О****
представя становище, че интересът на детето кореспондира с предявената молба от
страна на майката и поради невъзможност от лично явяване на техен представител
в съдебно заседание моли съдът да се произнесе по отношение размера на
издръжката и искането за заплащане за минал период, съобразно представените
доказателства за доходите на родителя.
В съдебно заседание ищцата,
чрез проц. представител адв.
А.А. поддържа предявените исковите и моли за тяхното
уважаване.
В съдебно заседание
ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства съобразно чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от
представеното по делото удостоверение за раждане от ***г., родители на Д**** П. с ЕГН ********** са К.П.А.
и Е.А.П..
Съгласно чл. 143 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на
детето.
Съгласно чл. 149 от СК издръжка може да се търси и за минало
време, най-много за една година преди завеждане на иска.
Представени са доказателства за доходите
на ищцата, от които се установява, че за година назад от завеждане на исковата
молба в съда доходите са както следва:
-
съгласно
удостоверение №32296/07.08.2013г., издадено от О**** в периода от м. август 2012г. до м. октомври 2012г.
–месечни възнаграждения в общ размер на 3117.20лв. (средномесечно 1000лв.)
-
съгласно
удостоверение №**********-1/06.08.2013г., издадено от НОИ РУ „С**** в периода
от м. януари 2013г. до м. юли 2013г. –
ПОБ в размер на 3973.38лв.(средномесечно 550-600лв.)
Представена е служебна бележка №92/06.08.2013г.,
издадена от Ц****, от която е видно, че детето Д**** П. е записано и посещава
детската градина от месец септември 2011г., както и към настоящия момент.
Представена е Справка от Програмния масив на ТД на НАП гр. Б****
за Е.А.П., от която е видно, че не са открити подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2012г. за ответника.
Отвеникът е представил трудов договор №9922/14.09.2012г.,
от който е видно, че средномесечните му доходи от м.
септември 2012г. насам са в размер на 323лв. Представено е удостоверение,
издадено от С**** ЕАД офис Н****, с което се доказва, че ответникът обслужва
потребителски кредит с краен срок за издължаване 28.05.2018г., като месечната
погасителна вноска е в размер на 185.18лв.
Няма данни за
двете страни за задължение за издръжка към други лица по закон.
С оглед гореизложеното съдът намира, че не се доказва ответникът
като баща на малолетното си дете да е полагал грижи лично след раздялата и да е
заплащал парична издръжка на детето си от раздялата през 2011г. до момента на
завеждане на исковата молба.
Родителят дължи издръжка на детето си независимо от неговата
трудоспособност и възможността му да се издържа сам от своето имущество.
По тези съображения съдът счита предявените искове на основание
чл.143 и 149 за доказани по своето основание.
Преценявайки потребностите на детето, обусловени от неговата
възраст и социално-икономическите условия на живот в страната, както и предвид
факта, че майката на детето е безработна, съдът определя общата месечна
издръжка необходима за отглеждането му в размер на 200 лв., от които бащата
следва да заплаща 120 лв., като искът се отхвърля за разликата до 250лв., а
майката - останалата част заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на
детето. Приоритетното участие на бащата се обуславя от обстоятелството, че
непосредствените грижи за детето са поети от майката на детето.
Съобразявайки се с
възможностите на ответника и нуждите на детето съдът определя размера на
дължимата от бащата издръжка за минал период на 120 лева месечно, като за
разликата над тази сума до пълния размер на претенцията от 250 лева месечно,
същата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Решението подлежи на предварително
изпълнение, на основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
Ищцата не е отправила искане за присъждане
на направените по делото разноски, поради което същите не следва да бъдат
възлагани в тежест на ответника.
Ответникът предвид частичното уважаване на искове
следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Висшия съдебен съвет сумата от 230.40лв. държавна такса.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.А.П., ЕГН **********,*** да заплаща в
полза на К.П.А., ЕГН:**********,***
действаща в качеството си на майка и законен представител на детето Д**** П. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, считано от
датата на подаване на исковата молба -28.08.2013г., с падеж първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска считано от датата на сезиране на съда-28.08.2013г. до
окончателното й заплащане, до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, като отхвърля иска за разликата до претендираните 250лв.
ОСЪЖДА Е.А.П., ЕГН **********,***
да заплаща в полза на К.П.А.,
ЕГН:**********,*** действаща в качеството си на майка и законен представител на
детето Д**** П. с ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, считано за времето
от една година преди датата на подаване на исковата молба, а именно за периода
28.08.2012г. – 28.08.2013г. с общ сбор 1440лв, на основание чл. 149 от СК, като
отхвърля иска за разликата до претендираните 3000лв.
ОСЪЖДА Е.А.П., ЕГН **********,*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВСС държавна такса в размер на 230.40лв., на основание чл.78,
ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение, на
основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
Районен съдия: