Решение по дело №311/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 189
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Ирена Славова Аврамова
Дело: 20195630200311
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Харманли, 04.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд - Харманли, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА

                                                                   

при участието на секретаря Антония Тенева, като разгледа докладваното от съдия Аврамова АНД № 311 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, против наказателно постановление № 18-0271-001948 от 11.01.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата не се оспорва извършеното нарушение и следващото се за него наказание. Изложени са съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, което в противоречие с чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е определено в максималния предвиден от закона размер. Жалбоподателят сочи, че е пенсионер и получава минимална пенсия, поради което наложената глоба е непосилна с оглед финансовото му състояние. Предвид изложеното моли за изменение на наказателното постановление в частта на наложеното наказание, като същото бъде намалено в предвидения от закона минимален размер.

В съдебно заседание жалбоподателят Д.Г.К. поддържа жалбата и моли за намаляване на глобата.

Административнонаказващия орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Харманли, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна: 

На 16.09.2018 г. в гр. Харманли се извършвала специализирана операция за спазване на правилата на ЗДвП, като полицейските служители М.З.К. и Н.Т.Н. били позиционирани на кръстовището на ул. “Г. М. Димитров” с ул. “Опълченска”. Около 15:35 часа забелязали мотопед марка “РUCH” с нечетлив надпис на регистрационната табела, при което подали сигнал със стоп-палка по образец и го спрели за извършване на проверка. Полицейските служители установили, че водачът бил жалбоподателят Д.Г.К.. При извършена справка в системата на КАТ полицаите констатирали, че управляваният от жалбоподателя мотопед не бил регистриран по надлежния ред. В резултат на проверката бил съставен АУАН № 1948/16.09.2018 г., който бил връчен лично и подписан от жалбоподателя Д.Г.К..

По случая било образувано бързо производство № 487/2018 г. по описа на РУ - Харманли за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С постановление от 26.09.2018 г. прокурор при РП - Харманли прекратил наказателното производство поради явна незначителност на обществената опасност на деянието. Материалите били изпратени на Началника на РУ - Харманли при ОД на МВР - Хасково по компетентност, въз основа на което е било издадено обжалваното НП № 18-0271-001948/11.01.2019 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

От приложена по делото справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят Д.Г.К. не е наказван за нарушаване на правилата за движение по пътищата.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, като освен това не се оспорва от жалбоподателя. От разпита на свидетеля Н.Т.Н. се изясняват обстоятелствата относно извършената от полицейските служители проверка и направените констатации. Съдът кредитира показанията на този свидетел, които са логични, непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства по делото. Приетите от съда фактически положение се установяват и посредством събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка и БП № 487/2018 г. по описа на РУ - Харманли.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона видно от представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според легалното определение на §6, т. 18а от ДР на ЗДвП, "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, е определен в наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната – Наредба I-45 от 24.03.2000 г. / чл. 140, ал. 2 от ЗДвП/. Нарушението е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, който регламентира, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че жалбоподателят Д.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на 16.09.2018 г. в гр. Харманли жалбоподателят е управлявал превозно средство - мотопед марка “РUCH”, което не е било регистрирано на надлежния ред. В тази насока са показанията на разпитания полицейски служител - свидетелят Н.Т.Н., както и писмените доказателства, удостоверяващи липсата на регистрация по отношение на процесния мотопед. Наред с това следва да се отбележи, че фактът на извършеното нарушение не се оспорва от страна на жалбоподателя. При това положение законосъобразно и обосновано е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Д.К. на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

При определяне на наказанието за извършеното нарушение административнонаказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Липсват доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват извод за необходимост от налагане на административното наказание в максимално предвидения в закона размер от 500 лв. При индивидуализиране на наказанието не е отчетена тежестта на нарушението, което не се отличава с висока степен на обществена опасност. От приложена по делото справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят Д.Г.К. не е наказван за нарушаване на правилата за движение по пътищата. Наложеното в максимален размер административно наказание не е съобразено с имущественото състояние на жалбоподателя, събирането на данни за което е било задължение на наказващия орган. При преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът приема, че глоба в минималния размер от 200 лв. се явява адекватна на извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на наказанието.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като наложеното наказание бъде намалено от 500 лв. на 200 лв.  

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 18-0271-001948 от 11.01.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на Д.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 200 /двеста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: