РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500121 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.437 и сл ГПК.
Образувано е по повод жалба,подадена от Р. Н. З.,длъжник по изп.дело
№342/2021г.по описа на ЧСИ Илко Бакалов,с рег.№705 на КЧСИ и район на действие
района на БОС против Разпореждане с изх.№8979 от 13.12.2021г.по изп.дело №342/2021г.,с
което ЧСИ Илко Бакалов е отказал да прекрати изпълнителното дело и да вдигне
наложените запори.Със същото разпореждане е приел плащането на сумата 1007 лева на
21.09.2021г.лично на взискателя.
Жалбата е с правно основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК –подадена е от длъжник срещу
отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение и изпълнителното
дело.Жалбата е допустима,подадена е от длъжника в законоустановения срок,внесена е
държавната такса за обжалването.
Препис от жалбата е връчен на взискателя Г. Д. Д.,който е депозирал в срок писмен
отговор,с изразено становище за неоснователността и.
От фактическа и правна страна на спора съдът намери следното:
На 03.08.2021г.взискателят Г. Д. Д. е подал до ЧСИ Илко Бакалов искане за
образуване на изпълнително производство срещу длъжника Р. Н. З.. Взискателят е
представил изпълнителен лист №260353 от 17.06.2021г.издаден по нчхд №3420/2019г.по
описа на БРС. Видно от съдържанието на изпълнителния лист е,че Р. Н. З. е осъден да
заплати на Г. Д. Д. сумата от 107 лв.разноски по делото и сумата 900 лева,представляваща
адвокатско възнаграждение. ЧСИ Бакалов е образувал изпълнително дело №342/2021г.,като
е извършил незабавно справки за настоящ и постоянен адрес на длъжника,за актуално
състояниое на действащите трудови договори,за банкови сметки .На 05.08.2021г.съдебният
изпълнител е изпратил запорни съобщения до три банки,в които са установени сметки на
1
длъжника З..С разпореждане от 05.08.2021г.съдебният изпълнител е приел като разноски по
изпълнителното дело адвокатски хонорар - 400 лв.,авансови такси - 132 лв. и 17.50
лв.държавна такса. На длъжника З. е изпратена покана за доброволно изпълнение ,получена
от него на 09.08.2021г.В ПДИ,освен горепосочените приети разноски,са включени и други
суми- 32.50 лв.допълнителни разноски,252 лв.разноски по изпълнителното дело,такса по
т.26 ТТРЗЧСИ - 162.19 лв.с ДДС.Общият размер на задължението ,посочено в ПДИ е
1853.69 лв.
На 16.08.2021г.по изпълнителното дело е постъпила жалба от длъжника З. срещу
разпореждането на БРС за издаване на изпълнителен лист. В жалбата е посочено,че З. е
заплатил дължимите суми на Г.Д. на 18.03.2021г.и по делото са били представени
доказателства за плащането им, но въпреки това е бил издаден изпълнителен лист. Към
жалбата е приложена и молба по нчхд №3420/2019г.с вх.№270476 от 18.03.2021г.от
защитника на З.- адв.К.,в която е посочено,че се представя разписка за сумата 1007
лв.,представляваща платените разноски по делото на тъжителя.
На 03.09.2021г.длъжникът З. е подал по изпълнителното дело молба с вх.№4383 ,с
която е представил и платежния документ -разписка от 18.03.2021г.на Изипей,с която на Г.
Д. Д. е изпратена сумата 1007 лв.,с посочено основание за плащането- разноски по нчхд
№3420/2019г.на Районен съд Бургас и внчхд №1022/2020г.на Окръжен съд Бургас.Поискал е
изпълнителното дело да бъде прекратено,а наложените запори-вдигнати.
На 30.09.2021г.по изпълнителното дело е постъпило заявление от взискателя ,в което
същият е заявил,че не му е било известно извършеното от длъжника плащане на
18.03.2021г.,за което никой не го е уведомявал.На 21.09.2021г.взискателят е посетил офис на
Изипей и е установил,че наистина на негово име има преведена сума от З. в размер на 1007
лв.и сумата му е била изплатена.
С разпореждане от 30.09.2021г.ЧСИ Бакалов е отказал да прекрати изпълнителното
дело и да вдигне запорите,като е приел,че плащането на вземането е извършено след
образуване на изпълнителното дело и след получаване на ПДИ от длъжника.
Разпореждането не е връчено надлежно на длъжника З.,отразено е уведомяване по
телефона,но надлежно връчване на адреса на длължника не е извършвано.
На 02.12.2021г.длъжникът З. е депозирал ново искане за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК по същите съображения. С
разпореждане с изх.№ 8987 от 13.12.2021г.съдебният изпълнител е отказал отново да
прекрати изпълнителното дело по идентични с предходния му отказ съображения.
Разпореждането е връчено на длъжника на 14.12.2021г. и същото е обжалвано в
законоустановения срок с настоящата жалба.
По делото не са представени доказателства относно движението на жалбата на З.
против разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
Становището на взискателя Д. в отговора на жалбата е в смисъл,че е получил сумата на
21.09.2021г.,до този момент не е знаел,че е наредено плащане от длъжника чрез Изипей
.Научил за това от съобщение от БРС,с което му била връчена жалбата на З. срещу
разпореждането за издаване на изпълнителния лист.
По делото няма твърдения и представени доказателства длъжникът З. да е наредил
плащането на вземането след получаване на поканата за доброволно изпълнение.
Доказателствата по делото безпротиворечиво сочат,че плащането е било наредено от З. на
18.03.2021г.чрез Изипей,а документът за извършеното плащане е бил представен от
защитника му по делото на същата дата- 18.03.2021г.,с писмена молба,приобщена по делото.
В нормата на чл.433 ал.1 т.1 ГПК ,на която се е позовал длъжникът, са изчерпателно
изброени основанията за прекратяване на изпълнителното производство, попадащи в общата
хипотеза на погасяване на дълга преди датата на образуване на изпълнителното
2
производство. Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.1 ГПК изпълнението се прекратява,
ако длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, квитанция от
пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист
е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В
случая длъжникът твърди,че е изпълнил задължението си към взискателя преди образуване
на изпълнителното дело,тъй като на 18.03.2021г. е наредил изпращане на пари в брой на Г.
Д. Д. чрез „Изипей“АД с превод на дължимата сума. Доколкото "Изипей" АД е търговско
дружество, което притежава лиценз, издаден от БНБ по реда на чл. 12, ал.1 от Закона за
платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ за извършване на парични преводи като
неуниверсална пощенска услуга по смисъла на чл. 38, т.4 от ЗПУ, вр. с чл. 4, ал.1, т.6 от
ЗПУПС, съдът приема, че издадените от него документи за плащания попадат в приложното
поле на чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК, като идентични по правна същност на документи за
плащане, издадени от пощенска станция. Настоящият съдебен състав не споделя
становището на ЧСИ Илко Бакалов,че за да е налице основанието за прекратяване на
изпълнителното дело по чл.433 ал.1 т.1 ГПК в конкретния случай, длъжникът следва да е
представил и доказателства,че вземането е изплатено на взискателя преди датата на
образуване на изпълнителното дело. Процесуалният закон въвежда като достатъчно
изискване сумата да е внесена за взискателя и обстоятелството дали той е получил
внесената за него сума в пощенската станция/офис на Изипей или в банката е ирелевантно за
прекратяване на изпълнението. Достатъчно е да се установи, че взискателят е имал и
продължава да има право да се разпорежда със сумата,за което следва и да е бил
надлежно уведомен.
В конкретния случай длъжникът е представил платежния документ с нарочна
писмена молба по нчхд №3420/2019г. по описа на БРС в деня на превода- на
18.03.2021г.,което обаче според съда не може да се приеме,че представлява надлежно
уведомяване на взискателя. Уведомен е бил съдът,който обаче няма процесуално
задължение да уведомява страната по делото. Тъй като длъжникът З. е наредил плащането
на сумата чрез „Изипей“ АД,то надлежното уведомяване на получателя би следвало да се
осъществи от оператора „Изипей“АД. Съгласно т.19 от Общите условия на Изипей АД ,
публикувани на интернет страницата на дружеството
https://www.easypay.bg/site/files/EASYPAY_Terms_draft.pdf , пощенските парични преводи се
адресират от потребителите с посочване на имена на получателя,данни от документ за
самоличност на получателя,мобилен номер на получателя към български мобилен оператор
за изпращане на смс за получен паричен превод и опционално парола,която трябва да бъде
представена от получателя при изплащане. Съобразно ОУ непотърсените в 7-дневен срок от
превода средства се връщат на наредителя,но съгласно чл.33 от ОУ неизплатени на
получателя суми се съхраняват от Изипей в тригодишен срок при отказ на подателя да ги
получи обратно или неявяването му да ги получи обратно в 20-дневен срок от писменото му
уведомяване.Съпоставката между разписката за получаването от 21.09.2021г.и разписката за
изпращане на пари в брой от 18.03.2021г.сочи,че плащането е по номера на
превода,извършен на 18.03.2021г., при пълна идентичност и на размера на
сумата,основанието и името на получателя. Това предпоставя извод,че длъжникът не е
получил обратно сумата след изтичането на 7-дневния срок за получаване, а вероятно я е
оставил на съхранение в Изипей АД на разположение на получателя Д.. Категорични
доказателства обаче в тази насока длъжникът не е представил, не е представил и
доказателства за надлежното уведомяване на получателя/взискателя Д. от „Изипей“АД за
извършения паричен превод и отправена покана да се яви на каса на Изипей за
получаване,както и доказателства относно причините,поради които не е било осъществено
плащането.
С обжалваното разпореждане ЧСИ Бакалов е отказал да прекрати изпълнителното дело
без да посочи никакво конкретно процесуално основание. Длъжникът се е позовал на
3
нормата на чл.433 ал.1 т.1 ГПК в искането си,но съдебният изпълнител не е изложил в
разпореждането си становище,че според него не са налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.1
ГПК.Не се е произнесъл и по искането на длъжника за дължимите разноски по
изпълнението,предвид доказателствата за доброволно извънсъдебно плащане на дължимото
на взискателя вземане. С разпореждането плащането на сумата 1007 лв.е прието от съдебния
изпълнител,без да е внесена каквато и да е яснота кои задължения на длъжника следва да се
считат за погасени.
Съдът намира, че ЧСИ Илко Бакалов незаконосъобразно е приел, че след като
взискателят е получил сумата 1007 лв. след образуване на изпълнителното дело,то не е
налице основание за прекратяването му. До този извод ЧСИ е достигнал без да обсъди
конкретното,сочено от длъжника основание за прекратяване- чл.433 ал.1 т.1 ГПК. Делото
следва да се върне на ЧСИ Илко Бакалов за извършване на нова преценка на
основателността на искането на длъжника З. за прекратяване на изпълнителното дело в
конкретната хипотеза на чл.433 ал.1 т.1 ГПК, като на длъжника се укаже,че следва да
представи в определен от съдебния изпълнител срок доказателства за надлежното
уведомяване на взискателя Д. от „Изипей“АД за извършения паричен превод на 18.03.2021г.
и удостоверените от оператора причини,поради които не е било осъществено плащане до
21.09.2021г.
Длъжникът З. е отправил и искане ЧСИ Бакалов да се произнесе по въпроса за
дължимите от него разноски в изпълнителното производство във връзка с доброволното
плащане на сумата 1007 лв.,получена от взискателя, по което липсва произнасяне от
съдебния изпълнител,поради което при извършване на новата преценка за наличието или
липсата на основание за прекратяването ,съдебният изпълнител следва да се произнесе и по
въпроса за дължимите от длъжника разноски по изпълнението.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Разпореждане с изх.№8979 от 13.12.2021г.на ЧСИ Илко
Бакалов с рег.№ 705 на КЧСИ и район на действие района на БОС,постановено по изп.дело
№342/2021г.по описа на ЧСИ Илко Бакалов.
ВРЪЩА изпълнително дело № 342/2021г. на ЧСИ Илко Бакалов за извършване на
нова преценка на основателността на искането на длъжника Р. Н. З. за прекратяване на
изпълнителното дело в конкретната,сочена от длъжника хипотеза на чл.433 ал.1 т.1 ГПК
,при изпълнение на указанията на съда,дадени в мотивите на настоящото определение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4