Р Е
Ш Е Н
И Е №........
гр.К., ...............2018 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и осми юни, две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №571 по описа за 2018 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявеният иск е за установяване съществуването на вземане с правно
основание чл. 422 вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че въз основа на заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.д.№78/2018г. по описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника К.С.Р., с ЕГН-**********, който подал възражение. В законоустановения
срок и на основание чл.415 във вр. с чл.422, вр.чл.79 от ЗЗД, предявява иска за
установяване на съществуване на вземането си. Твърди, че дружеството сключило с
ответника договор за далекосъобщителни услуги М****/18.03.2015г., по силата на
който на ответника били предоставяни далекосъобщителни услуги по услуга Цифрова телевизия - Стандартен пакет, с месечна
такса **** лева, за срок от 2 години. Съгласно чл. 26
от Общите условия на заплащането на
услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на
името на абоната. При сключване на договора, твърди, че уведомявал всеки абонат
за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период можела да бъде извършвана едностранно от М. след предварително уведомление
до абоната. Неполучаването на фактурата
не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми. В срока на
действието на договора за мобилни услуги М. издал на абоната-ответник следните
фактури: фактура №*********/24.04.2015 г., с падеж на плащане 09.05.2015 г. и
отчетен период от 21.03.2015 г. до 20.04.2015 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги *** лв.; фактура №*********/26.05.2015 г., с падеж на
плащане 10.06.2015 г., за отчетен период от 21.04.2015 г.до 20.05.2015 г. за
ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от *** лв.; фактура №*********/01.10.2015 г., с
падеж на плащане 01.10.2015 г., за отчетен период от 21.08.2015 г.до 20.09.2015
г. с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на *** лв. Длъжникът не изпълнил задълженията си като не
заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени услуги, което
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната К.С.Р. договор за далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за
предсрочно прекратяване на договора. На основание чл.86 от ЗЗД, претендира и
мораторна лихва за забава в размер на *** лв. за период от 11.06.2015 г. до
18.12.2017 г. Претендираната сума в размер на *** лв. посочена като главница, представлявала сбор: потребените и
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор М4485735/18.03.2015 г. в размер
***лв. и *** лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор
М4485735/18.03.2015 г. Незаплатената стойност на
далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, била отразена в
представените фактури и доколкото последните не са били погасени от
абоната-ответник, М. прекратил едностранно сключения с абоната договор за
мобилни услуги и начислил неустойка. Клаузата за неустойка била регламентирана
и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите
условия на оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и
имали задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият
случай не попадал в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало.
Клаузата за неустойка фигурирала в подписаните Приложения в Раздел Отговорност
и гласяла, че „Ако в рамките на първоначалния срок на Договора
бъде прекратено ползването на услуги при условията на това Приложение, както и
в случай, че Абонатът наруши по друг начин задълженията си, произтичащи от
Договора или Общите условия, Операторът има право да спре достъпа на Абоната до
мрежата и/или да прекрати Договора, както и да получи неустойка в размер на
месечните такси, дължими от Абонатът за съответната СИМ карта до изтичане на
посочения в Договора срок“. Основанието
за прекратяване на договора следвало и от чл.27.2 и чл.54 от ОУ, в които било
казано, че М. има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати
индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към М..
Съгласно чл.54 от ОУ „М. имал право едностранно да прекрати Договора за услуги
или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1- При
неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, а съгласно т.54.12 от Общите условия операторът едностранно
прекратявал договора на абоната при забава на плащане продължила повече от 124
дни. За самото прекратяване на договора, законът не изисквал форма нито за
валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора,
поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за
мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.
Неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените
услуги, съгласно издадените фактури довело до прекратяването на индивидуалните
договори на ответника К.С.Р., с ЕГН:********** и начисляването на договорна
неустойка. От представения договор било видно, че ответникът се съгласил и е
приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги. Ответникът К.С.Р. подписал договор за мобилни услуги, ползвал
предоставените мобилни услуги, не изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение изпаднал в забава.
Издадени му били фактури, които не били платени в срок, с което бил изпълнен
фактическият състав на чл.79 от ЗЗД и ответникът следвало да понесе
отговорността си. Представените фактури сами по себе си, не били основание за
плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, за което не си заплатил, респ. същият бил в
неизпълнение на договора си. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника К.С.Р., с ЕГН-********** ***,
че съществува изискуемо вземане на „М.“ ЕАД в размер на *** лв. главница ,
явяваща се потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги М **** /18.03.2015 г.
Претендира съдебни разноски.
С влязло в
сила определение, постановено на 07.06.2018 г. производството досежно иска за
установяване съществуването на вземане за сумата *** лв. лихва за забава от
11.06.2015г. до 18.12.2017г. е прекратено поради отказ и заповед №24/05.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в тази част частта за сумата *** лв. лихва
за забава от 11.06.2015г. до 18.12.2017г. е обезсилена.
Ответникът не е подал отговор на исковата
молба, в срока по чл.131 от ГПК. В откритото заседание заявява, че е изплатил претендираната главница и
представя заверено копие на фискален бон от 27.06.2018 г. за внесени **** лв. по сметка на мобилния оператор.
От събраните по доказателства
съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№78/2018
г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410
от ГПК е издадена в полза на кредитора „М.” ЕАД гр.София заповед №24/05.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника К.С.Р.,
с ЕГН-********** за
сумите: **** лв. главница, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги, *** лв. неустойка предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителна услуга, *** лв. лихва за забава от 11.06.2015г.
до 18.12.2017г. и законната лихва върху главницата от 03.01.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 205.00 лв. разноски, от които: 25
лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на отказ на 22.01.2018 г., а на 18.01.2018 г. той е
подал възражение по чл.414 от ГПК. На 31.01.2018 г. кредиторът е уведомен за постъпилото
възражение и на 28.02.2018 г. е подал искова молба срещу длъжника.
От представените заверени копия
на договор от 17.03.2015 г., приложение №1 и приложение №3 към него, неоспорен
е видно, че е сключен между „М.“ ЕАД като оператор и К.С.Р. като потребител, с
предмет: предоставяне от оператора на абоната електрони съобщителни услуги – цифрова телевизия „стандартен пакет“, при
месечна абонамента такса в размер на **** лв. и срок-две
години. С подписването на договора и приложенията към него ответникът се
съгласил условията и тарифния план и
абонаментната цена на услугата. По
делото са представени Общи условия за
взаимодействието между „М.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни надземни мрежи.
Представени са фактура №*********/24.04.2015 г., с падеж на плащане 09.05.2015 г., отчетен
период 21.03.2015 г.-20.04.2015 г. на стойност ****лв.; фактура
№*********/26.05.2015 г., с падеж на плащане 10.06.2015 г., отчетен период 21.04.2015
г. -20.05.2015 г. на стойност *** лв. и фактура №*********/01.10.2015 г., с
падеж на плащане 01.10.2015 г., отчетен период 21.08.2015 г.-20.09.2015 г. на
стойност *** лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора.
От представените в хода на настоящото производство и приети
като доказателства заверени копия на 2 бр. фискални бонове, неоспорени, с
посочени в тях основания за плащане, е
видно, че на 14.06.2018 г. ответникът е заплатил на ищеца ****лв. по фактура №*********/24.04.2015 г., *** лв. по
фактура №*********/26.05.2015 г. и **** лв.-частично по фактура №*********/01.10.2015 г.,
а на 27.06.2018 г. е заплатил сумата **** лв. по
фактура №*********/01.10.2015 г.
Предвид така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявен в законоустановения едномесечен срок. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока
по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът длъжник е възразил срещу издадената по
ч.гр.д.№78/2018 г. по описа на РС-К. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. В тежест на ищеца е да установи при условията на
чл.154 ал.1 от ГПК фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането и
неговия размер. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.9 на
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в
производството по чл.422 от ГПК, респ. чл.415 от ГПК съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235,
ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.4 вр.
с ал.1, т.1 от ГПК. С плащанията, осъществени на 14.06.2018 г. и на 27.06.2018
г. ответникът е заплатил изцяло на ищеца претендираните по фактура №*********/24.04.2015 г., фактура
№*********/26.05.2015 г. и фактура №*********/01.10.2015 г. суми в общ
размер *** лв. – обстоятелство, което не е оспорено от ищеца и което съдът е
длъжен да вземе предвид с оглед правилото, установено в нормата на чл.235, ал.3
от ГПК, тъй като плащанията на процесните суми е осъществено след изтичане на
срока за отговор по чл.131 от ГПК т.е. в хода на производството. Предвид
изложеното предявеният иск за установяване съществуването на вземане за общата
сума *** лв. следва да бъде отхвърлен
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
По претенцията за разноски:
При този изход на делото, предвид факта, че
ответникът е погасил изцяло задължението в хода на исковото производство и е
станал повод за завеждане на делото /заповедното производство е образувано на
04.01.2018 г., а първото плащане е на 14.06.2018 г. / и с оглед направеното
искане в исковата молба и молба-становище вх.№8045/25.06.2018 г., както и
задължителните указания в т.12 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва за
заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на **** лв. и **** лв. разноски в
заповедното производство.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ”М.” ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление *** против К.С.Р., с ЕГН-********** *** иск с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане в размер на сумата *** лв., от която: **** лв. главница,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и ***
лв. неустойка за предсрочно прекратяване по договор за далекосъобщителни услуги
М **** от 17.03.2015 г., за което е издадена заповед №24/05.01.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№78/2018 г. по описа на РС-К.
като погасени чрез осъществено от ответника К.С.Р. плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА К.С.Р., с ЕГН-********** *** да заплати на ”М.”
ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление:*** направените в настоящото производство разноски в размер
на ****
лв. и ****
лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№78/2018 г. по описа на РС-К..
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№78/2018г. по описа на РС-К.
Районен съдия: