Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 563 12.02.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести
граждански състав
На шестнадесети януари през
две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина П.
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р. П.
гражданско дело номер 2242 по
описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на А.В.Ж.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявил срещу ответника Н.Г.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** иск с правно
основание чл. 240 вр. с чл. 79, ал.
1, предл. първо и чл. 86 от ЗЗД за осъждането му да върне на ищеца дадената му
в заем сума от 1 500 лв. - главница ,представляваща
предоставена в заем сума съгласно сключен помежду им през м. март 2017г. устен
договор за паричен заем, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба –
18.03.2019г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото
разноски.
В исковата молба
се твърди, че ответника се е задължил да върне предоставената му от ищеца в
заем сума след месец, но не е изпълнил
задължението си. Представя писмени доказателства. Ангажира доказателства. В
съдебно заседание ищецът чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа
предявените искове, като моли съдът да ги уважи. Претендира присъждане на
разноските по делото.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК,
ответникът, редовно уведомен е депозирал писмен отговор, в който е заявил, че
признава, че е получил от ищеца в заем исковата сума, но оспорва твърдения от
ищеца падеж за връщането й, като в т.ч. твърди, че ищецът не му е отправял
писмено извънсъдебна покана за връщане на сумата. Моли за ангажиране на
свидетелски показания и за освобождането му от отговорността за разноски по чл.
78, ал. 2 от ГПК. В съдебно заседание, ответникът редовно уведомен не се явява
и не изпраща представител.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено
следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 240 вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 240 от ЗЗД, договорът за заем е реален, поради което за
сключването му е необходимо не само съгласието на страните, но и предаване от заемодателя на заемателя на заетата парична
сума. Същият
има неформален характер, поради което обективирането му в писмена форма е от значение само за доказването
му, когато заетата сума е на стойност
над 5 000лв
Затова за уважаване на иска в тежест на ищеца е да
докаже, че е налице възникнало между него и ответника заемно правоотношение, по
силата, на което му е дал в заем претендираната сума от 1500 лв., а в тежест на
ответника е да докаже, че върнал сумата, респ. че задължението му към ищеца на
соченото от него основание, е погасено на падежа точно и в срок.
По делото страните не спорят, поради което на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждащо се от доказване помежду им обстоятелството,
че между тях е сключен процесния договор за заем, по силата на който ищецът е
предоставил, а ответникът е получил от него исковата сума от 1500 лв. със
задължение да му я върне.
Спорният по делото въпрос е дали, респ. кога е
настъпил падежа на задължението на ответника за връщане на получената в заем
сума.
По делото няма данни при сключване на договора за
заем или впоследствие страните да са уговорили срок за връщане на сумата,
затова съгласно чл. 240, ал. 4 от ЗЗ, същата следва да се върне от ответника в
едномесечен срок от поканата. Тъй като по делото няма доказателства ответника да е поканен от ищеца да му върне
заетата сума преди
подаването на исковата молба, то тя служи като покана за изпълнение. Затова в случая едномесечният срок започва да тече
от получаване на исковата молба, чрез връчването й на ответника заедно с
разпореждането по чл. 131 от ГПК, което в
случая е станало на 08.07.2019г.,
считано от която дата вземането е станало изискуемо. След изтичане на едномесечния
срок от поканата - на 08.08.2019г. /чл. 60, ал.3 от ГПК/, считано от следващия
ден – 09.08.2019г. е длъжникът е изпаднал в забава съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД.
Въпреки доказателствената тежест, която носи
ответният заемател и въпреки признанието на иска, същият не е ангажирал
доказателства, от които да е установява макар и в хода на делото да е платил или погасил по друг начин задължението
си за връщане на получената от ищеца в заем парична сума от 1500 лв, което
задължение е носимо по смисъла на чл.
68, б. „а” от ЗЗД. Ето защо, исковата претенция за осъждане на ответника
да върне на ищеца дадената му в заем
сума в размер на 1 500 лв., се явява
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
На основание чл. 86 от ЗЗД поради основателност на
главния иск следва да бъде уважена и акцесорната претенция за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за забавено плащане на присъдената
главницата, считано от забавата-09.08.2019г.
до окончателното й изплащане, като по гореизложените съображения иска по чл. 86
от ЗЗД за останалия претендиран период от подаване на исковата молба
-18.03.2019г. до 08.08.2019г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По искането на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК :
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
От съдържанието на посочената норма следва извода, че за да може ответникът да се освободи от отговорността за заплащане на разноските по делото, които ищецът е направил и които при уважаване на иска подлежат на присъждане в негова полза, следва да са налице едновременно две предпоставки: с извънсъдебното си поведение ответника да не дал повод на ищеца да води делото и да признае иска в исковото производство.
В случая, съдът намира, че
са налице законовите
предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК
за освобождаване на ответника от отговорността за разноски, тъй като по делото се установи, че с извънсъдебното си поведение, същият не е дал повод за
завеждане на делото, с оглед
обстоятелството, че задължението му за връщане на заетата сума тогава не е било
изискуемо, отделно от това с писмения си отговор, последният е признал иска,
като е оспорил единствено твърдяната от ищеца изискуемост.
Предвид
гореизложеното, на основание чл. 78, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК в полза на ищеца не
следва да се присъждат направените по делото разноски в общ размер на 360 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на А.В.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 240 вр.
с чл. 79, ал. 1, предл. първо, и чл. 86 вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, сума от 1 500 лв. – главница, представляваща предоставена
в заем сума съгласно сключен помежду им през м. март 2017г. устен договор за
паричен заем, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от забавата - 09.08.2019г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ в останалата му
част иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане
на законна лихва за забавено плащане на главницата от 1500 лв. периода от
подаване на исковата молба
18.08.2017г. до 08.08.2019г.вкл., както
и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК искането на ищеца за присъждане на
разноските по делото в общ размер от 360лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.