№ 181
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20225001000098 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Г.. Х. М. с ЕГН: **********,
представлявана от Адвокатско дружество „ Г. и М.“ с код по БУЛСТАТ
*********, представлявано от управителя К. КР. Г. против Решение № 260132
от 16.12.2021 г., постановено от Хасковският окръжен съд по търг.дело№
65/2020 г.
Предмет на въззивно обжалване е отхвърлителната част от
постановеното решение, с която предявеният от Г. Х. М. ЕГН: **********
против ЗАД „О** - З. „АД ЕИК ********* иск по чл.432,ал.1 от КЗ е
отхвърлен за разликата над 25 000 лева до 60 000 лева, до който размер е
предявен иска. При което положение обжалваемият интерес е 35 000 лева.
В тази обжалваема част се поддържа оплакването, че присъденото
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на
25 000 лева е занижено и не съответства на тежестта на травматичните
увреждания и свързаните с тях болки и страдания. Не е съобразено, че
възстановителния период за най-тежката травма,а именно: счупването на
1
лъчевата кост / китката/ на дясната ръка е продължил около 3- три
календарни месеца. Присъденото обезщетение е в занижен размер, поради
което и съдът е допуснал нарушение на принципа на справедливото
обезщетение , заложен в чл.52 от ЗЗД. Претендира се за постановяването на
съдебно решение по силата на което да се увеличи размера на присъденото
застрахователно обезщетение от 25 000 лева на 60 000 лева, като се присъдят
съдебни разноски , съразмерно уважения размер на иска.
Въззиваемата страна ЗАД „О** - З.“ АД ЕИК *********,
представлявана от адвокат К. ИВ. Т., вписана в САК, редовно упълномощена
от изпълнителните директори на дружеството поддържа писмен отговор,
съгласно който съдът е приложил точно разпоредбата на чл.52 от ЗЗЗД,
поради което и жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след проверка на направените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Предявеният иск е с правно основани чл.432,ал.1 от КЗ за сумата от
26 000 лева, предявена като частичен иск от сума в общ размер на 60 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП.
В последното съд.заседание пред първата инстанция по реда на чл.214
от ГПК е допуснато изменение на иска, като ищецът не поддържа иска като
частичен,а претендира да му бъде присъдена сумата в пълния предявен
размер от 60 000 лева.
По силата на обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
иска частично, като е присъдил застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди в размер на 25 000 лева.
Спор относно фактическата обстановка и механизма, по който е
настъпило процесното ПТП по делото няма.
Спорът,който жалбоподателят повдига е за правилното приложение на
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като присъдения размер на обезщетението
за неимуществени вреди не съответства на степента на претърпените от
ищцата болки и страдания. Това всъщност е и основното оплакване, което се
поддържа във въззивната жалба.
От приетото и неоспорено пред първата инстанция заключение на
2
вещото лице– медик д-р Х. Е. се установява, че пострадалата Г. Х. М. е
претърпяла сериозно травматично увреждане, а именно: счупване / фрактура/
лъчевата кост на дясната ръка на типично място. Нормалният срок за
възстановяване при този род фрактури според експерта продължава около 3
месеца или около 90 дни, наложило се е обездвижване чрез гипсова
превръзка. Срокът на обездвижването е около 30 дни. След осъществен
личен преглед на ищцата вещото лице д-р Хр.Е. е констатирал, че към
момента на прегледа движенията в китката са напълно възстановени. Наред с
това при падането ищцата е получила увреждане в долната трета на дясната
подбедрица, която е тотално отекла, като отокът и кръвонасядането преливат
по гърба и ходилото и пръстите. В областта на външния глезен е налице
охлузена рана с размери 12/9 см.
На практика се получава така, че от най- тежкото травматично
увреждане пострадалата ищца се е възстановила, оздравителният процес е
протекъл нормално и към настоящия момент движенията на китката са вече
възстановени.
Не по същия начин стоят нещата с получената травма на десния
глезен, тъй като на мястото на първичната рана, причинена при падането на
пострадалата продължава да съществува хронична трофична рана. Тази рана
подлежи на продължително лечение и оздравителния процес все още не е
приключил. Тази рана ,при това е лекувана не само с медикаменти, но и
оперативно в МБАЛ „Х.“, но въпреки това раната е станала хронична. В
съдебното заседание от 29.11. 2021 г. при приемане на заключението вещото
лице д-р Х. Е. е обяснил причината поради която раната на десния глезен е
хронифицирала. Тази причина,поради която раната трудно зараства е, че
пострадалата Г.М. още преди да претърпи процесното ПТП е имала
разширени вени и нарушено лимфообръщение. Експерта е обяснил
визуално, че раната е върху „един огромен дебел крак“, който е с нарушена
трофика. Кожата е напукана и кафява, като при тези хора, които са с
наднормено тегло всяко нараняване води до хронични рани, които трудно
зарастват. На този етап/ към момента на личния преглед / раната на десния
глезен е затворена навътре и секретира навън, т.е. има изход. В този случай,
когато е налице изход, то обикновено раната остава и се съхранява в този си
вид. Но вещото лице е посочило, че е изключена ампутация, но съществува
3
възможност раната да продължи да секретира до края на живота на
пострадалата. Вярно е , че първичната рана е възникнала при падането на
пострадалата, настъпило при процесното ПТП, но усложненията със
зарастването на трофичната рана е свързано със заболявания, които ищцата е
имала още преди злополуката. Същата е била с наднормено тегло, с
нарушена трофика / лимфообръщение/, като следва да се отчете и факта, че
към момента на процесното ПТП пострадалата Г. е била на 62 години.
Следователно усложненията, свързани с трофичната рана на десния
глезен не са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като ако
ищцата не страдаше от тези ендокринни по своя характер заболявания, то
раната щеше да зарасте нормално и без каквито и да е усложнения.
Всички тези детайли във връзка със здравословното състояние на
пострадалата, причинените й болки и страдания са обсъдени задълбочено от
първоинстанционния съд . Съдът е отчел, че пострадалата е изпитала и
дискомфорт, предизвикан от невъзможността да извършва типичните битови
дейности по обслужването и грижите за домакинството и по отглеждането на
внуците. По отношение на фрактурата на китката на силната дясна ръка
вече се установи, че оздравителния процес е продължил около 3 месеца, но
безсъмнено най-силни болки и дискомфорт е изпитала пострадалата през
първия месец, поради гипсовата превръзка / обездвижване /.
Първоинстанционният съд е определил обезщетение за причинените
болки и страдания в размер на 25 000 лева и въззивният съд намира, че така
определения размер в достатъчна степен репарира реално претърпените
болки и страдания, които пострадалата е изпитала в резултат на причинените
й травматични увреждания, настъпили от процесното ПТП.
Обезщетението е справедливо отмерено и въззивният съд в този си
състав не намира аргументи, с които да се увеличи размера на
застрахователното обезщетение.
Аргумента,изложен във въззивната жалба, че размера на обезщетението
трябва да е адекватно на инфлацията на страната и обезценката на лева
очевидно набира популярност. В тази връзка съдът само отбелязва, че
човешките болки и страдания не се измерват по някаква скала с
инфлационен индекс , при отчитане на с икономическа конюнктура и
въобще с икономически показатели.
4
Следва да се потвърди обжалваното решение, при постановяването на
което съдът е приложил точно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и определеното
застрахователно обезщетение е адекватно на реално установените и
претърпени от ищцата болки и страдания.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред
въззивната инстанция съдебни разноски в размер на 1896 лева,
представляваща адв.възнаграждение, с включено ДДС. Представен е акт за
регистрация по ЗДДС от 21.08.2020 г. с който се установява, че адвокатско
дружество „Д. и Т.“ е регистрирано по този закон.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260132 от 16.12.2021 г.,постановено
от Хасковският окръжен съд по търг.дело № 65/ 2020 г.
ОСЪЖДА Г. Х. М. с ЕГН:********** да заплати на ЗАД „ О**-
З.“ АД ЕИК ********* сумата от 1896 лева,с вкл.ДДС,представляващо
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5