Определение по дело №330/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                  № 477

11.03.2020г., гр. Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА  МИХОВА                                  

               ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                      ХРИСТО  ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иванов в.ч.гр.дело №330  по описа за 2019г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:

      Производството е по реда на чл. 274 и  сл.  във връзка  с  чл.129 ал.3  от   ГПК.

      Делото  е  образувано по частна жалба  на М.Т.Б. с ЕГН ********** ,  чрез  пълномощника  й  по  делото  адв. Д.Б.,  против Разпореждане  №2784  от  10.01.2020г., постановено по  гр. д. №3085/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  19  гр.с., с което е  върната исковата молба   поради  неотстраняване на нередовностите.  В жалбата  се  излагат съображения  за  неправилност  на  обжалваното разпореждане,  като  се  иска  отмяната  му  и връщане  на  делото  на първоинстанционния  съд  за  продължаване  на съдопроизводствените  действия.

        Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

        Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, и  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.  Разгледана  по  същество,  е основателна.

        Първоинстанционният  съд  е  бил  сезиран  с  предявени от М.Т.Б. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че клаузите за неустойка и възнаградителна лихва, сключени между страните в договор от 12.09.2017г., са недействителни. В отговора на исковата молба дружеството представило доказателства, че ищцата до момента била заплатила 87.46 лева за възнаградителна лихва и 371.85 лв за неустойка по договора, а общо дължимите суми били съответно 111.32лв и 669.33лв. С оглед на това обстоятелство с уточнителна молба претенцията   по отрицателни установителни искове били изменена като се претендирало недължимост на остатъка от неплатените суми за неустойка и възнаградителна лихва, съответно  23.86 лева и 297.28 лева.

       С обжалваното в настоящото  производство разпореждане първоинстанционният  съд  е  приел,  че в открито съдебно заседание на 04.11.2019 г. съдът е оставил исковата молба без движение поради констатирана нередовност на същата, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената й част и петитума йи. Изложени са аргументи, че от една страна ищецът твърдял нищожност на целия договор, от друга се претендирла недействителността са само на клаузите за неустойка и възнаградителна лихва. Отделно от това, РС-Пловдив сочи , че защита на ищеца може да се търси с осъдителни искове и не е ясен интереса му от предявяването на установителни.  РС-Пловдив счита, че в определения за това срок ищецът е депозирал молба, в която вместо да отстрани горния недостатък е формулирал петитум, съобразно който е предявил нови искове, поради което с разпореждане от 12.12.2019 г. му е предоставен нов едноседмичен срок за поправяне на исковата молба съобразно даденото с протоколно определение от 04.11.2019 г. указание. Същият е изтекъл на 23.12.2019 г., без исковата молба да е поправена, поради което РС- Пловдив е върнал исковата молба.

       Така  постановеното  определение  е  неправилно. 

        Съгласно  задължителните  указания,  дадени  в  т.2 на  Тълкувателно решение  №8/2012г.  на  ОСГТК  на  ВКС  налице  е правен интерес  от  предявяване  на  установителен  иск,  когато  конкретното  засягане  на  правната сфера  на ищеца изисква защита  чрез  установяване  на  правото  със сила  на пресъдено  нещо,  като  в съответствие  с  диспозитивното  начало в гражданския  процес  от  волята  на  ищеца  зависи да прецени  от какъв  вид  и  в какъв  обем  защита  на засегнатото  си материално право  има  нужда при възникналия  правен спор. В настоящия случай е налице правен интерес да бъдат предявени отрицателни установителни искове, тъй като ищцата счита процесните клаузи за нищожни и  иска да  установи недължимостта на сумите по тях, които има да погасява точно според въпросните клаузи за възнаградителна лихва и неустойка. Отделно от това, настоящият съдебен състав не споделя  направения  в  обжалваното  определение  извод,  че ищцата не е отстранила нередовностите на исковата молба в срок, тъй като с молба от 11.12.2019г. тя е формулирала петитум, който е съобразен както с обстоятелствената част на исковата молба, така и с писмените доказателства, представени от ответната страна и в частност справка за извършени плащания от М.Т.Б.. Такова преформулиране на петитума, особено в производство по отстраняване на нередовностите на исковата молба е допустимо и не представлява предявяване на нов иск.

    Ето  защо  обжалваното  определение  следва  да  бъде отменено,  а  делото- върнато  на  първоинстанционния  съд  за  продължаване  на  съдопроизводствените  действия.  

      По  изложените  съображения  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

    

      ОТМЕНЯ  Разпореждане  №2784  от  10.01.2020г., постановено по  гр. д. №3085/2019г. на  Районен  съд-  Пловдив,  19  гр.с., с което е  върната исковата молба   поради  неотстраняване на нередовностите.

       ВРЪЩА  делото  на  първоинстанционния  съд  за  продължаване  на  съдопроизводствените  действия.

       Определението е  окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване. 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: