Р Е Ш Е Н И Е
№ 260497/13.4.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 226 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ч.м.“ АД
срещу Наказателно постановление № 03-012089 от 20.11.2019 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството
на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 128, т. 2 и чл. 270, ал. 3 КТ.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
административнонаказателното производство и нарушение на материалния закон.
Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано,
не се представлява.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция
по труда” – гр. Варна се представлява от Д.О., началник отдел АИПО в дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, която изразява становище за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите,
изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
През месец ноември 2019 г. служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, измежду които и св. П.Б.Б.,
извършили проверка на въззивното дружество по спазване на трудовото
законодателство, при което било установено, че не са изплатени трудовите
възнаграждения за месец юли 2019 г. на 164 работници и служители. Контролните
органи установили, че дружеството е било задължено да изплаща трудовите
възнаграждения на работниците в срок до 25 число на месеца, следващ месеца,
през който е положен труд, като в конкретния случай 25.08.2019 г. бил
неприсъствен ден.
Констатациите от проверката
били отразени в протокол за извършена проверка.
За констатираните
обстоятелства срещу въззивното дружество бил съставен АУАН за нарушение по
чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 КТ. Актът бил надлежно предявен и връчен на
изпълнителния директор на въззивното дружество.
В срока по чл.44 ЗАНН
дружеството не е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 20.11.2019 г. наказващият
орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН
фактически констатации и наложил на въззивното дружество предвиденото в чл.414,
ал.1 КТ наказание „имуществена санкция“ в минимално установения размер – 1500.00 лв.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. П.Б.Б.,
и писмени доказателства и доказателствено средство: справка за заплати м.
03.2019 г. – м. 09.2019 г.; протокол за извършена проверка; идентификационна
карта и трудов договор.
Съдът
кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. П.Б.Б. като обективни и достоверни, доколкото същите не
съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това
съответстват на представените по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира всички
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на
чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс
имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, АУАН също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал.
1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено при нарушение на материалния закон.
Въззивното дружество не оспорва направената в АУАН и в НП
констатация за неплащане на трудовите възнаграждения на общо 164 работници и
служители за м. юли 2019 г. към 27.08.2019 г., което обстоятелство съдът приема
за несъмнено установено и от приобщения документ – справка за заплати.
Изискването по чл.128, т.2 КТ се счита за нарушено при неплащане в срок на всяко отделно трудово
възнаграждение за всеки отделен работник, защото трудовото възнаграждение е
индивидуална ежемесечна престация от работодателя към всеки един работник. В
този смисъл, ако работодателят не плати на даден работник повече от едно
възнаграждение, отделно нарушение ще е налице и за всяко просрочено възнаграждение.
Следователно всяко отделно нарушение срещу даден работник подлежи на
самостоятелно санкциониране с предвиденото наказание в чл.414, ал.1 КТ.
Обратното би довело до санкциониране на даден работодател с идентично по размер
наказание както за неизпълнено задължение към един работник, така и за
неизпълнение спрямо голям брой работници. Подобно драстично несъответствие
противоречи на принципа за самостоятелно санкциониране на всяко отделно
неизпълнение на нормативно регламентирано административно задължение,
регламентиран в чл. 18 ЗАНН.
В този смисъл е и решение,
постановено по КНАХД № 2439 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна,
съгласно което „неизплащането на трудовото възнаграждение на всеки един
работник или служител представлява самостоятелно административно нарушение:
дължимата сума на всеки един от работниците е различна, правното основание въз
основа на което възниква това задължение е отделно за всеки един от работниците
и служителите - неговия конкретен трудов договор съобразно клаузите в
него…Разбира се, няма пречка нарушенията да се констатират с един акт и да се
издаде едно наказателно постановление, но при отделно определени наказания за
всяко едно от нарушенията, което в случая не е сторено.“
Следователно с процесното
наказателно постановление наказващият орган е стигнал до незаконосъобразен
извод за наличие само на едно нарушение, вместо на 164 отделни нарушения. В
резултат на тази констатация, наложеното само едно наказание, макар да
съответства на предвиденото за съответния вид нарушение, не може да се счита за
законосъобразно, защото няма как да се прецени за кое измежду всички отделни
164 нарушения спрямо конкретни, но неустановени и неиндивидуализирани работници
и служители, се отнася.
По изложените съображения
съдът намира, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва да
бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора на
въззиваемата страна не следва да бъде присъждано поисканото юрисконсултско
възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-012089 от 20.11.2019 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Ч.м.“ АД на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
за нарушение на чл. 128, т. 2 и чл. 270, ал. 3 КТ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: