РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Девня, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. Н.
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. Н. Административно
наказателно дело № 20223120200173 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Геострой инженеринг“ ЕООД,
ЕИК: *********, срещу НП № 03 – 014427 / 22. 12. 2021 г. на Директор Д –
ИТ – Варна. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 403 А, ал. 1 от КТ и на основание чл.
415 В, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на триста лева.
Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, а в
условията на евентуалност да намали размера на наложеното, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост,
маловажност, инцидентност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на
разноски и прекомерност на такива за другата страна.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
1
представлява от процесуален представител. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли съда да потвърди НП. Сочи, че същото е
законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е
съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на
разноски и прекомерност на такива за другата страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
На 27. 10. 2021 г. свид. Р. М. Б. - служител при Д – ИТ – Варна посетил
обект – ремонт на подкранов път на грайферен козлови кран“, находящ се в
гр. ****, обл. ****, завод „Агрополихим“, цех „Фосфорна киселина“,
стопанисван от възз. „Геострой инженеринг“ ЕООД. Установил, че там се
полага наемен труд, същевременно не се държи екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред. Непосредствено след тази проверка нарушението било
отстранено без вредни последици за работници и служители. Съставен бил
АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
били депозирани писмени такива. Административно - наказващият орган
приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на
въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи на съда:
Настоящият състав намира, че производството е проведено без
нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на
съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е съставен от
длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
2
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен.
НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка е еднакво отразена в
АУАН и НП, като не е налице противоречие между обстоятелствени и
диспозитивни части.
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното.
От обективна страна безспорно се установи, че въззивника, в качеството
на работодател, не е изпълнил законовото изискване да държи на
разположение на контролен орган в обекта екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред. Доколкото при извършена проверка такъв не е
представен на контролен орган, е и осъществен състава на нарушението.
Следва да се отбележи и полагането на наемен труд в обекта. В този смисъл
съдът намира, че правилно е издирен субекта на нарушението, предвид
разпоредбата на чл. 403 А, ал. 1 и чл. 415 В, ал. 1, и двата от КТ, които сочат,
че отговорността се носи от работодателя. Горното съдът прие въз основа на
кредитирания доказателствен материал.
Доколкото санкционираното лице е юридическо, съдът не следва да
разглежда въпроса относно субективна страна.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат полагането на
труд съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност,
поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи и да не
се санкционират, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния
случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които
законодателя е предвидил налагане на санкция.
Същевременно съдът счита, че размера на наложеното е явно
несправедлив. Административно – наказващият орган е възприел изцяло
фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за извършеното
нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в предвид
следното: при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта на
нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в
границите на предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест
3
на нарушението, доколкото има касателство към полагането на труд и ниска
такава при дееца, предвид липсата на други наказания, смекчаващи
отговорността обстоятелства - липса на вредни последици, съдействие за
установяване на обективната истина, формирано трайно правилно отношение
към законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран
акт, отегчаващи такива – не се установиха, имотно състояние – видно от
доказателствата по делото, налице е индиция за наличие на доходи, но няма
доказателства за сравнително висок техен размер, обуславящ по – висок такъв
на наказанието. С оглед на горното съдът счита за справедливо да измени
размера на наложеното наказание, с оглед постигане на целите, визирани в чл.
12 от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно
поради следното: не се установиха процесуални нарушения, от категорията на
съществените такива, което да обуслови цялостна отмяна, като твърдяното
нарушение се доказва по безспорен начин от събрания доказателствен
материал. Въззивникът е бил уведомен за предстоящето съставяне на АУАН,
което е видно от свидетелските показания /за телефонно известяване/ и
приложени писмени материали /писмен отговор от представляващ
дружеството от ***** г., т. е. преди съставяне на АУАН и съдържащ
становище за неявяване и изпращане на АУАН след съставяне/.
Последващото получаване на АУАН се доказва отново от писмените
материали, като следва да бъде отбелязано, че не се оспорва от въззивника.
Последното важи и относно уведомяване, издаване и връчване на НП. Не
подлежи на съмнение, че на **** г. в обект – ремонт на подкранов път на
грайферен козлови кран“, находящ се в гр. ****, обл. ****, завод
„Агрополихим“, цех „Фосфорна киселина“, стопанисван от възз. „Геострой
инженеринг“ ЕООД, в полза на последния е престиран труд и същевременно
същия не е държал там екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред,
като в момента на установяването на това е и осъществен състава.
Отговорността законодателят е предвидил да се носи от работодателя,
респективно правилно е определен субекта на установеното нарушение.
Относно маловажност съдът изложи мотиви, като следва да се акцентира, че в
случая административно – наказващият орган, предвид отстраняване на
нарушението непосредствено след неговото установяване и липсата на
вредни последици за работници и служители, правилно е приложил
4
разпоредбата на чл. 415 В, ал. 1 от КТ, като съвсем логично е отговорността
да не отпада, с цел възпитаващо въздействие за последващо спазване на
установения в Република България законов ред. В контекста на изложеното
следва да бъде отбелязано, че въпрос на лична и фирмена организация е как
да се изпълняват законовите изисквания, като евентуални затруднения в тази
насока не могат да обусловят ненаказаност, доколкото по този начин биха се
обезмислили предвидени санкции при противоправно поведение.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде
изменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03 – 014427 / 22. 12. 2021 г. на Директор Д – ИТ –
Варна, с което на „Геострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 403 А, ал. 1 от КТ и на основание чл.
415 В, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на триста лева, като вместо това:
НАЛАГА на „Геострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК: *********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 403 А, ал. 1 от КТ и на основание чл.
415 В, ал. 1 от КТ административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на сто лева.
ОСЪЖДА „Геострой инженеринг“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати
на Д – ИТ – Варна юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на
осемдесет лева.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5
6