Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесети февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Силвия Генова
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 322 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Т.” ООД,
подадена чрез адв. А. против Наказателно постановление № 23-0000690
от 04.12.2019
год. на
Началника на ОО
"АА" в ГД"АИ" –Варна, с което за нарушение
на чл. 37
§ 1, изр. 1 от Регламент 165/2014, на осн. чл.
104, ал. 12
от ЗАвПр на „Т.” ООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
В
жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, навежда твърдения както за допуснати съществени
нарушения на процес. правила така и такива за липса
на извършено нарушение и моли съда да отмени
НП. Посочва, че отсъстват доказателства очевидното
управление с повреден тахограф да е било реализирано в резултат на конкретно
изрично разпореждане от страна на представител на санкционираното юридическо
лице. Излага,ч е водачът е е динственото лице, което е било наясно с повредата
и не е съобщило за това на дружеството, поради което и от последното не следва
да се търси отговорност. Посочва, че отсъствали данни за мястото на настъпване
на повредата, респ. на извършване на нарушението, като не е било отчетено,че
ако неизправността е констатирана на 20.02.2019г. то не може и нарушението да е
било извършено тогава. В условията на евнтуалност пледира за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В
съдебно заседание процес. представител на въззивника се явява, а във фазата по
същество моли НП да бъде отменено
по съображенията изложени в жалбата.
Процес.
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по
същество моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображенията изложени в придружителното писмо с което е била изпратена
преписката, а НП да бъде потвърдено. Пледира в полза на Агенцията да бъдат присъдени и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
При извършена комплексна проверка на въззивното
дружество притежаващо лиценз на Общността
за превоз на товари № 4732/25.10.2012г., валиден до 24.10.2027г., въз основа на пътен лист, сер.О № 2236083/21.02.2019
год., тахографски лист от 21.02.2019г. и други,
, св. К. установил, че на 20.02.2019
г. дружеството-жалбоподател при установена
повреда (нефункциониращ
тахограф – нерегистриращ изминато разстояние аналогов, марка "Kienzle", тип 1318-27,
№ 1388819) след приключване на извършван превоз и прибирането в гараж на товарен автомобил марка "Ман 14.192"
от кат. N. 3, с ДК № *** същият
автомобил с повреден
тахограф е извършил нов превоз – на 21.02.2019г., като му е бил поставен
нов тахографски лист. Посоченото продължило до
29.03.2019г. видно от представените в хода на проверката тахографски листи.
За
посоченото св. К. съставил
АУАН на превозвача, за допуснато нарушение
по чл. 37
§ 1, изр. 1 от Регламент 165/2014.
В
хода на съдебното
следствие като свидетел беше разпитан
свидетелят К. – актосъставител,
който пресъздаде възприятията си за случая с необходимата
конкретика, което даде основания на съда да
кредитира показанията на свидетеля като
пълни и дадени обективно и безпристрастно. Разпитан беше и водача на товарния автомобил Х* Г*, който даде принципно коректни показания, ако става въпрос за принципното
функциониране на аналоговите тахографи, но не възпроизведе релевантни от
фактическа страна факти от гледна точка на конкретното нарушение, поради което
и съдът не си послужи с неговите покйазания при формиране на своите фактически
изводи.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства
по административно наказателната преписка, както и със събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен
субект, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Процесното
наказателно постановление №
23-0000690/ 04.12.2019
г. е издадено от компетентен
орган - Началника на областния отдел
"АА" гр. Варна в "Автомобилна администрация" –
гр. Варна, в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
В
хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН.
Противно
на заявеното в жалбата обжалваното НП съдържа пълно описание
на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, както и доказателствата, които го потвърждават.
Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на въззивника да
се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано.
С
оглед на това съдът намира,
че възраженията за това, че
в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, са неоснователни.
На първо място, твърденията
на жалбоподателя за недостатъчно конкретно посочване на датата на
извършване на нарушението не се споделят от съда, тъй като
видно от текста на постановлението за дата на
нарушението недвусмислено е
посочена датата 20.02.2019
г., на която е извършен превоз с нефункциониращ (с установена в 16.00 часа след свалянето на тахографския лист повреда – неотчитане на изминатото разстояние) тахограф, като това е бил момента на установяване на повредата и респ. още в този
момент превозвачът е следвало да предприеме необходимите мерки за
отстраняването й, а не да извършва превози още на следващия ден и така до
29.03.2019г.
По отношение на материалноправната
законосъобразност на процесното НП, настоящият съдебен състав намери следното:
Разпоредбата
на чл. 37, параграф 1 от Регламент
№ 165/2014 посочва, че в случай на повреда
или неправилно функциониране на тахографа транспортното предприятие го дава за ремонт
от одобрен монтьор или сервиз веднага
щом обстоятелствата позволят това.
Видно от редакцията на разпоредбата
задължението за осигуряване на правилното функциониране и използване на тахографите
европейското законодателство
възлага на съответното транспортно предприятие, което е ангажирано да обезпечава
правилното използване на тахографите при осъществяване на транспортната дейност, доколкото именно от тях и от записите върху тахографските листи се установява в какъв период от време е извършван превоза, какви са почивките и т. н.
Санкционната
норма на чл. 104, ал. 12 ЗАвтП предвижда,
че на превозвач
или на лице
по чл. 12б, ал. 1, извършващо
превози за собствена сметка, които не са осигурили
поправката на тахографа от одобрен сервиз или тя
не е извършена на пътя, когато в рамките на 7 дни
от откриване на неизправността на тахографа превозното средство не може да се върне в предприятието,
се налага имуществена санкция
3000 лв.
В
случая неизправността на тахографа е била констатирана при завръщането на автомобила в гараж в гр. Варна, поради което
и е следвало да бъдат предприети незабавни действия по отстраняване неизправността, което в разглеждания случай не е сторено.
Като неоснователбни съдът възприе възраженията, че в случая водачът не бил
уведомил за повредата, като дори посоченото да отговаря на истината (макар св.
Георгиев да не изложи твърдения в тази посока), това обстоятелство не
екскулпира превозвача от задълженията му свързани с проверката и контрола върху
състоянието на използваните в дейността му тахографи.
След
като се запозна с всички факти и доказателства по делото съдът счита,
че конкретното нарушение не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН и правилно АНО е издал атакуваното НП, с което на въззивника е била наложена глоба
в размер на 3000. 00 /три хиляди/
лв. Явно не е налице ниска
обществена опасност на дружеството – има издадени и други НП за различни
нарушения по ЗДвП и ЗАвПр.
В хода на съдебното
производство не са изтъкнати доводи и не са посочени доказателства,
които да сочат на една
по-ниска степен на обществена опасност,
като в случая доколкото се касае за отговорност на юридическо лице,
която е безвиновна, е без значение кое
е било конкретното длъжностно лице допуснало товарният автомобил да предприеме
нов курс с на практика нефункциониращ
тахограф.
Административно
наказващият орган правилно е приложил и материалния закон при налагането на наказанията. В разпоредбата на
чл. 104, ал.
12 от Закона за
автомобилните превози е предвидена санкция "глоба" в размер на 3000. 00 /три хиляди/ лв., която е във
фиксиран от закона размер и за съда
не съществува възможност да редуцира размера
на същата.
Посоченото
налага потвърждаването на
НП като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 63,
ал.3 от ЗАНН на ОО „АА” следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение
в размер определен в чл.37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП.
Воден от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът