№ 3042
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско
дело № 20241100514563 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С първоинстанционното решение № 19017/22.10.2024 г., постановено по гр.д. № 44 241/2023
г. на СРС, ГО, 56 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от П. К. Ч. срещу
„Йеттел България“ ЕАД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и за отмяна на уволнението на основание чл. 71, ал. 1 КТ, извършено със Заповед
№ 8312/06.06.2023 г., връчена му на 08.06.2023 г., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност – “Специалист контрол
приходи, Специалист кредит контрол“, при „Йеттел България“ ЕАД и иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 13 512
лв. - обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от
09.06.2023 г. до 09.12.2023 г.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 371242/18.11.2024 г. /дата пощ.кл. 15.11.2024 г./ на
ищеца П. К. Ч. срещу решението.
Жалбата е в срок, за което се съдържат подробни мотиви в определението по чл. 267 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Излага, че районният съд неправилно е приел за неоснователни исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ.
1
Въззивникът ищец оспорва да му е връчена надлежно длъжностна характеристика за
длъжност “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“/длъжност
“Специалист контрол приходи“ поради това, че: между страните не е уговорено да се
прилага ел. подпис; ел. система е изцяло създадена и контролирана от ответника –
работодател и оспорените документи по т. 2,6 – т. 2,15 от отговора не са били налични в
системата към датата на назначаване на служителя на длъжността с нов изпитателен срок;
поддържа оспорването по чл. 193 ГПК относно документи по т. 2,6 – т. 2,15 от отговора на
исковата молба, като сочи, че не ги е подписвал с ел. подпис в поддържаната от ответника –
работодател система. Излага, че не е титуляр на ел. подпис, не са му предоставени пароли и
не е могъл сам да си измисли парола, не е подписал лично документите. Сочи, че
показанията на свид. Б., С. и Д. не следвало да бъдат кредитирани. Позовава се на
оспорването по чл. 193 ГПК на документи, което не е било взето предвид от районния съд
при постановяване на решението.
На следващо място оспорва представената длъжностна характеристика за длъжност
„Специалист кредит контрол“ да е относима към посочената в допълнително споразумение
от 22.01.2022 г. длъжност “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“.
Твърди, че двете длъжности - “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ и
„Специалист кредит контрол“, не са идентични.
На последно място излага, че предходната длъжност и посочената в допълнително
споразумение от 22.01.2022 г. длъжност “Специалист контрол приходи, Специалист кредит
контрол“ се припокриват и не е могло да бъде уговорен отново, за втори път, изпитателен
срок за същата работа. Излага, че вменено задължение за длъжността “Сътрудник
информационно обслужване на клиенти“ е прилагане на правилата за кредит контрол и
информиране на съответните звена за измама, както и активиране и деактивиране на
абонаменти – дейности, включени и в характеристиката на длъжност “Специалист контрол
приходи, Специалист кредит контрол“. Също така на длъжността “Сътрудник
информационно обслужване на клиенти“ ищецът е имал достъп до системата. Със заемане
на новата длъжност “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ за ищеца са
отпаднали задълженията за работа с клиенти по телефона и е застъпена в по - голяма степен
работата със системата, но той е упражнявал тази дейност и преди. Поради това не било
правилно определянето на изпитателен срок за същата работа с последното споразумение по
чл. 119 КТ.
Въззиваемата страна „Йеттел България“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба от
09.12.2024 г. Сочи, че в т. 4 от споразумение от 22.10.2022 г. по чл. 119 КТ страните са се
съгласили, че признават стойността на ел. информация и че признават ел. подписи за
собственоръчни. Позовава се на приетото заключение на СТЕ относно записите и
документите в ел. системата, поддържана при работодателя.
Сочи, че ищецът е подал през същата тази ел. система с ел. подпис заявление за
кандидатстване за новата длъжност, с което е приел всички относими документи вкл.
наличната в системата длъжностна характеристика за длъжност „Специалист кредит
2
контрол“. Заявлението било подписано по ел. път в системата чрез двуфакторна
идентификация или вкл. чрез код, изпратен на мобилен номер. Позовава се и на
удостоверение за ел. подписан документ от ищеца с подпис от 23.11.2022 г., което значи, че
ищецът е изтеглил длъжностната характеристика, прочел я е, генерирал е код до телефона си
и се е подписал електронно с кода.
Излага, че оспорващият истинността на подписания документ – ищецът, е следвало по реда
на чл. 193 ГПК да докаже пълно и главно, че документите са неистински.
Поддържа, че посочената в допълнително споразумение от 22.11.2022 г. длъжност е именно
“Специалист кредит контрол“ или “Специалист контрол приходи, Специалист кредит
контрол“ съгласно кода по НКПД. Новата длъжност предполагала изготвяне на финансови
анализи, а предходната заемана от ищеца длъжност – работа с клиенти, поради което
длъжностите били съществено различни по естеството си.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и е допустимо.
Като правилно решението следва да бъде потвърдено по следните мотиви.
Със заповед № 8312/06.06.2023 г., връчена на ищеца на 08.06.2023 г., трудовото му
правоотношение е прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ – в изпитателния срок, считано от
датата 09.06.2023 г. Датата е посочена в самата заповед за уволнение.
Ищецът оспорва уволнението по следните доводи:
1. Твърди, че е незаконосъобразно уволнен, понеже е с определен и известен на
работодателя висок процент на неработоспособност. Поради това при определяне на
изпитателния срок по допълнително споразумение № 20308/22.11.2022 г. за
длъжността “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“
работодателят е действал недобросъвестно и в противоречие с повелите на чл. 314 КТ.
2. Твърди в исковата молба, че не е кандидатствал за новата длъжност “Специалист
контрол приходи, Специалист кредит контрол“ по свое желание, а е бил подведен за
това от работодателя – бил уверен, че само формално се налага откриването на нова
длъжност.
3. Също така преди да заеме длъжността “Специалист контрол приходи, Специалист
кредит контрол“ ищецът е заемал сходна длъжност с идентични функции “Сътрудник
информационно обслужване на клиенти“. Поради това с допълнително споразумение
№ 20308/22.11.2022 г. работодателят е определил незаконосъобразно изпитателен срок
в противоречие с чл. 70, ал. 5 КТ. Впоследствие трудовото правоотношение било
прекратено при недобросъвестно поведение на работодателя именно на осн. чл. 71, ал.
3
1 КТ.
4. В първо заседание в производството пред СРС ищецът е оспорил истинността по
отношение на ел. си подпис на документи под номера 2,6 – 2,15 /или това са
длъжностна характеристика за длъжността “Специалист контрол приходи, Специалист
кредит контрол“, автобиография, и-мейли относно кандидатурата му и електронни
извлечения от поддържаната от работодателя ел. система/. В първо заседание от
21.11.2023 г. същински доводи по чл. 193 ГПК за неистинност на документ, представен
от ответника с отговора, в частта относно подписа на ищеца са изложени единствено
относно документ под номер 2,6 – длъжностна характеристика, и под номер т.2,7 –
автобиография. Относно останалите документи са поддържани в това с.з. общи доводи
по оспорване на доказателствата, без уточнение чий подпис се оспорва. В съдебно
заседание от 19.12.2023 г. в производството пред СРС е открито производство по чл.
193 ГПК относно истинността на всички документи, сред които и документ под номер
2,6 – длъжностна характеристика, и т.2,7 – автобиография, в частта относно ел. подпис
на ищеца. Това са документи, представени от ответника, формално носещи подпис на
ищеца, оспорени от ищеца.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че уволнението е законосъобразно извършено. Сочи,
че двете длъжности - “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ и
“Сътрудник информационно обслужване на клиенти“, са същностно различни, поради което
законосъобразно е определен изпитателен срок. Поддържа, че ищецът не е трудоустроен.
Определянето на процент неработоспособност не правело автоматично ищеца негоден да
заема определена длъжност, а и липсвало предписание по ТЕЛК за трудоустрояване.
Длъжността “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ е идентична с
длъжност “Специалист кредит контрол“ и за нея ищецът е кандидатствал по своя воля,
отговаряйки на обява в jobs.bg и в качеството си на служител на дружеството.
Относно връчването на длъжностната характеристика за длъжността “Специалист кредит
контрол“ на ищеца ответникът поддържа, че възпроизведените към отговора документи са
източени от ел. система на работодателя и са подписани с ел. подпис от ищеца.
При работодателя съществувала система на двуфакторна идентификация при полагане на ел.
подпис: първо, служителят е получил достъп до системата, потребителско име и парола;
второ, генерира се код до телефона му, с който се подписва окончателно документът. По
този начин длъжностната характеристика за длъжност “Специалист кредит контрол“ била
подписана от ищеца с ел. подпис на 23.11.2022 г., 13,54,02 часа – съгласно молба от
29.11.2023 г.
Не е било спорно по делото, а и се установява, че по силата на трудов договор № 5460 от
19.10.2016 г. /л. 21/ ищецът е назначен на длъжност „Сътрудник информационно
обслужване клиенти“ при ответника. Според посоченото в трудовия договор той е сключен
за определен срок по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, за срок от две години. Срокът на договора е бил
4
уговорен до 19.10.2018 г. – чл. 2 от договора.
Преди изтичане на този срок с допълнително споразумение № 9004/01.09.2018 г. на л. 17
договорът се изменя като такъв по заместване. Служителят е на длъжност „Сътрудник
информационно обслужване клиенти - корпоративни клиенти“.
С допълнително споразумение № 11473/10.05.2019 г. на л. 19 на осн. чл. 119 КТ трудовият
договор се трансформира в такъв за неопределено време, като се запазва заеманата длъжност
от ищеца „Сътрудник информационно обслужване клиенти - корпоративни клиенти“.
С процесното допълнително споразумение № 20308/22.11.2022 г. /л. 13/ на осн. чл. 119 КТ по
съгласие на страните трудовото правоотношение се превръща в такова по срочен трудов
договор в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, за срок от две години, считано от 05.12.2022 г.
до 04.12.2024 г.
Също така служителят е преназначен от старата длъжност „Сътрудник информационно
обслужване клиенти - корпоративни клиенти“ на длъжност “Специалист контрол приходи,
Специалист кредит контрол“ с код 4311-3007.
Уговорен е шестмесечен изпитателен срок в полза и на двете страни, който започва да тече
от 05.12.2022 г. и изтича на 05.06.2023 г.
Не е било спорно, а и се установява, че изпитателния срок е бил удължен с 5 дни на осн. чл.
70, ал. 4 КТ поради използването на 5 дни болничен от работника съгласно болнични листи
№ Е20223873138 и № Е20223873275 /л. 47 и л. 48/. Така безспорно е било, а и се установява,
че изпитателният срок е продължен до 10.06.2023 г.
Със заповед № 8312/06.06.2023 г., връчена на ищеца на 08.06.2023 г., трудовото му
правоотношение е прекратено на осн. чл. 71, ал. 1 КТ – в изпитателния срок, считано от
датата 09.06.2023 г. Или трудовото правоотношение е прекратено от работодателя – страна,
в чиято полза е уговорен изпитателният срок, по време на течението на същия, с надлежно
връчена заповед в срока. Същата е издадена от представител на работодателя, упълномощен
с пълномощни на л. 43-46.
Съгласно чл. 71, ал. 1 КТ до изтичане на срока за изпитване страната може да прекрати
договора без предизвестие и без да излага мотиви за това.
Тези обстоятелства не са били спорни между страните.
Спорно между страните е било във връзка със законосъобразността на уволнението дали:
1. ищецът е трудоустроен/ с процент нетрудоспособност и е могло да бъде определян
законосъобразно изпитателен срок за новата длъжност;
2. дали работодателят е определил законосъобразно изпитателен срок при спазване на чл.
70, ал. 5 КТ при твърдения на ищеца, че предишната заемана от него длъжност и новата
длъжност са идентични/сходни. В тази връзка ищецът твърди да е налице
недобросъвестност на работодателя при уговаряне на изпитателния срок, както и при
прекратяване на правоотношение на осн. чл. 71, ал. 1 КТ;
3. в рамките на откритото производство по чл. 193 ГПК за неистинност на документ,
5
представен от ответника с отговора, в частта относно подписа на ищеца върху документи
под номер 2,6 – длъжностна характеристика, и т.2,7 – автобиография – дали тези документи
са подписани с ел. подпис от ищеца или не. Ищецът оспорва да е запознат с длъжностна
характеристика за длъжността “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ с
код 4311-3007 и тя да му е връчена. Ответникът поддържа, че характеристиката е връчена и
подписана от ищеца с ел. подпис на 23.11.2022 г., 13,54,02 часа.
Преклудирани са и не следва да се обсъждат доводите от въззивната жалба, че двете
длъжности - “Специалист контрол приходи, Специалист кредит контрол“ и „Специалист
кредит контрол“, не били идентични. С исковата молба и изцяло в хода на производството
пред СРС ищецът е поддържал, че с допълнително споразумение № 20308/22.11.2022 г. е
назначен на нова длъжност и това е длъжност “Специалист контрол приходи, Специалист
кредит контрол“. Именно на тази длъжност ищецът иска да бъде възстановен по иска по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ. В хода на първоинстанционното производство ищецът не е възразил, че
тази длъжност е различна от длъжността, относно която е създадена оспорената длъжностна
характеристика за “Специалист кредит контрол“ на л. 51.
Тези възражения са сторени за пръв път във въззивната жалба и са преклудирани. Също така
за пълнота – видно от неоспорена заповед за определяне на структурата и изписване на
позиции при работодателя от 12.02.2019 г. /л. 76/ и извлечение от НКПД то длъжността е
именувана “Специалист кредит контрол“ и тя е с код 4311-3007. Именно тази длъжност с
този код е посочена в допълнително споразумение № 20308/22.11.2022 г.
По спорните въпроси съдът намира следното.
На първо място, не се установява ищецът да е бил трудоустроен или да е подлежал на
трудоустрояване към сключване на допълнително споразумение № 20308/22.11.2022 г., с
което е уговорен шестмесечен срок за изпитване на ищеца за длъжността “Специалист
контрол приходи, Специалист кредит контрол“.
Съгласно чл. 314 КТ работник или служител, който поради болест или трудова злополука не
може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да
изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се
трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по
предписание на здравните органи. Според чл. 325, т. 9, предл. второ КТ прекратяването на
трудовото правоотношение с трудоустроен работник се допуска при невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа, но само ако при
работодателя няма друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или
служителя и той е съгласен да я заеме. Работодателят е длъжен да предложи на работника да
изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия. Преди
прекратяване на правоотношението на трудоустроен работник работодателят е длъжен да
поиска и получи разрешение от ИТ според чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ.
Според Решение № 60210 от 4.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 873/2021 г., III г. о. със
сключването на договор по чл. 70 КТ между работодател и трудоустроен (или подлежащ на
6
трудоустрояване) работник или служител за друга длъжност с уговорка за изпитване,
последвано от прекратяването му по чл. 70, ал. 1 КТ, се заобикаля забраната в чл. 325, т. 9,
предл. второ КТ чрез поставяне на работника в по-неблагоприятно трудово - правно
положение от това, в което е бил като здрав и трудоспособен на първоначално заеманата
работа. Работодателят е длъжен да запази трудовото правоотношение с трудоустроен
работник, включително чрез друга работа, която му предлага да заеме като подходяща по
чл. 314 КТ, а не да изпитва годността му за нея с уговаряне на клауза за изпитване. В случая
обаче подобна хипотеза не е налице.
В случая не се установява ищецът да е бил трудоустроен или да е подлежал на
трудоустрояване към сключване на допълнително споразумение № 20308/22.11.2022 г.
Задължение за ответника работодател да трудоустрои работника като го устрои на
подходяща работа възниква, когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена
работоспособност и същевременно са посочени противопоказни условия на труд.
Определянето на процент трайно намалена работоспособност с решението на ТЕЛК, но при
липса на посочени противопоказни условия на труд, не съставлява произнасяне на
съответния орган по въпроса за трудоустрояването и съответно за работодателя не се
пораждат задължения по чл. 314 КТ. В този смисъл е Решение № 259 от 1.04.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 112/2020 г., IV г. о., ГК. То е допуснато по въпроса “закрилата по чл. 333, ал. 1, т.
2 КТ обхваща ли всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали
здравословното състояние на работника/служителя е наложило устройването му на нова
работа или изпълняваната работа е без противопоказания за здравето, или обхваща само
случаите на трайно намалена работоспособност, при която е дадено предписание за
преместване на друга работа“ и е разяснено, че задължение за трудоустрояване възниква
само когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са
посочени противопоказни условия на труд.
В случая видно от Експертно решение № 1415 от 10.04.2020 г. на ТЕЛК /л. 12/ ищецът
страда от увреждане на междупрешленния диск, хипертония и хронична бъбречна
недостатъчност и е с трайно намалена работоспособност 72 процента. Решението е
представено от ищеца само първа страница. В него липсват посочени противопоказни
условия на труд във връзка с трайно намалената работоспособност. Също така по делото не
се установява работодателят да е бил уведомен за това, че служителят подлежи евентуално
на трудоустрояване към момента на сключване на допълнително споразумение №
20308/22.11.2022 г.
Според експертно решение № 91074 от 25.04.2023 г. на ТЕЛК /л. 10/ ищецът страда от
същите заболявания. Ищецът е с определен процент трайно намалена работоспособност от
72 процента. Според решението ищецът е негоден за ТФР или тежък физически труд, но
“може да изпълнява длъжността си като специалист кредит контрол“. Според това решение,
поради посочените противопоказания за труд, ищецът вече е подлежал на трудоустрояване.
Това решение обаче е издадено след назначаването на ищеца на длъжността със срок за
изпитване или когато са били изтекли пет месеца от изпитателния срок.
7
Също така здравните власти в експертно решение № 91074 от 25.04.2023 г. на ТЕЛК са дали
становище, че изпълнението на задълженията за длъжността “Специалист контрол приходи,
Специалист кредит контрол“ е напълно съвместимо със здравословното състояние на ищеца.
На практика длъжността, която е замаел ищецът от пет месеца, е тази, на която е
трудоустроен.
Поради това съдът намира, че така уговорената клауза за изпитване е напълно валидна. Не
се установява ищецът да е подлежал на трудоустрояване или да е бил действително
трудоустроен към 22.11.2022 г., когато е сключено споразумението за изпитателен срок.
Работодателят не е бил уведомен за съответните обстоятелства към 22.11.2022 г., а
възникването на задължение за работодателя да трудоустрои служителя е възникнало в
рамките на вече започналия да тече изпитателен срок, при изтекли почти пет месеца от него.
Според второто решение на ТЕЛК ищецът не годен за тежък физически труд, какъвто обаче
не е изпълнявал в нито един момент при този работодател. Всички заемани от ищеца
длъжности при този ответник са офисна работа – в кол център или като анализатор на
кредитни досиета. Според решението длъжността “Специалист кредит контрол“ може да
бъде заемана от ищеца при пълна негова пригодност за това. Служителят е трудоустроен на
същата длъжност.
Не се установява уговарянето на клаузата да е с цел недопустимо изпитването на служител,
подлежащ на трудоустрояване. Не се установява работодателят, уговаряйки с допълнително
споразумение № 20308/22.11.2022 г. изпитателен срок за новата длъжност, да е заобиколил
забраната по чл. 325, т. 9, предл. второ КТ и да е действал недобросъвестно. Не се установи
и уговаряйки изпитателния срок, работодателят да е целял да получи право да уволни
служителя по облекчен ред.
Подобна хипотеза е развита в Решение № 2773/10.05.2024 г. по в. гр. д. № 13309 по описа за
2023 година на СГС.
На второ място, не се установи твърдяното от ищеца да е бил заставен /подлъган да
кандидатства за длъжността “Специалист кредит контрол“ и подаденото от него заявление за
кандидатстване да е неавтентично в частта относно подписа. Ищецът не доказа по см. на чл.
193, ал. 3, изр. трето ГПК неистинността и на документ – длъжностна характеристика за
длъжността “Специалист кредит контрол“, подписана от него електронно в 13,54,02 ч. на
23.11.2022 г. Оспорването на ищеца по чл. 193 ГПК на автобиография, подадена при
кандидатстване, и длъжностната характеристика са останали недоказани.
Изрични мотиви в тази връзка в решението на СРС не се съдържат. СГС намира следното.
Както беше изложено по - горе, то ответникът с отговора е представил документи, които са
оспорени в срок от ищеца по см. на чл. 193 ГПК – относно авторството на подписа. Както е
посочено по-горе, единствено относно документ под номер 2,6 – длъжностна
характеристика, и под номер т.2,7 – автобиография, са изложени същински доводи по чл.
193 ГПК. Относно останалите документи са поддържани от ищеца общи доводи по
оспорване на доказателствата, без уточнение чий подпис се оспорва, поради което съдът не
8
дължи произнасяне по см. на чл. 193 ГПК относно тези документи.
Оспорените документи са длъжностна характеристика за “Специалист кредит контрол“ на
л. 51 и автобиография на л. 55. Това са документи, представени от ответника, формално
носещи подпис на ищеца, оспорени от ищеца, поради което по арг. от противното от чл. 193,
ал. 3, изр. 3 ГПК тежестта за доказване на неавтентичност на документа в частта относно
подписа на ищеца е за ищеца.
Не се спори, а и се установява от писмените доказателства, показанията на свид. Б. /л.
81/, С. и Д. /л. 147/ и неоспореното заключение на СТЕ /л. 164/ безпротиворечиво, че при
ответника се поддържа ел. система за обработка на досиета и за съхранение и управление на
досиетата на клиентите. Ответникът е мобилен оператор.
Оспорените документи са възпроизведени на хартиен носител ел. документи. Видно е от
приложените трудов договор и последващи споразумения по чл. 119 КТ, че до 2019 г. всички
документи по делото са подписани с химикалкова паста, а процесното допълнително
споразумение от 22.11.2022 г., длъжностната характеристика за “Специалист кредит
контрол“ и автобиографията са документи, поддържани в ел. среда и подписани с ел.
подписи.
Съгласно чл. 3 от допълнително споразумение от 10.05.2019 г. /л. 15/ с подписи с
химикалкова паста и чл. 4 от допълнително споразумение от 22.11.2022 г. /л. 13/ с ел.
подписи, но ищецът не го оспорва, то страните са се съгласили, че посредством
предоставените на ищеца потребителско име и парола ще се подписват по ел. начин
документи; че този подпис ще има значение на подпис с химикалкова паста.
Според чл. 13, ал. 4 Закона за електронния документ и електронния подпис /ред. ДВ, бр.
100 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г., отм. бр. 85 от 2017 г./ страните могат да уговорят, че ще
признават стойността на електронния подпис по ал. 1 и 2 на саморъчен в отношенията
помежду си. По силата на горепосочените споразумения страните са уговорили да признават
в отношенията помежду си значението на ел. подпис като на саморъчен такъв.
С подписване на споразумението ищецът е признал, а и това се установява от
доказателствата по делото – ел. кореспонденция между различни служители на ответника на
л. 56 – л. 63, че е получил уникално потребителско име и парола за работа със системата и за
подписване на документи. Несъстоятелни са доводите на ищеца, че електронната система
е изцяло създадена и контролирана от ответника – работодател, поради което не могло да
подписва валидно и самостоятелно документи чрез подписа. Установява се от заключението
на СТЕ, което съдът напълно кредитира, че възпроизведените на хартиен носител документи
към отговора – длъжностна характеристика и автобиография, са налични като записи в
системите и са идентични по съдържание и часове на генериране с приложените по делото.
Според заключението на СТЕ документните са подписани от ищеца - съдържат всички
необходими реквизити за установяване на автентичността им като изходящи от определено
лице. В системата са налице записи за подадено от ищеца заявление по обявата за работа с
приложена автобиография. Автобиографията и длъжностната характеристика според
9
заключението са подписани от ищеца чрез използване на името, паролата и допълнително
изпращане на четирицифрен код до мобилния номер на ищеца. Според заключението
документите са подписани от ищеца на 23.11.2022 г. в 13,54,02 ч.
Установява се от показанията на свид. Б. и С., че ищецът е кандидатствал за длъжността и се
е явил на интервю.
Следователно установява се по делото, че по обява на работодателя в jobs.bg за
длъжността “Специалист кредит контрол“ ищецът е подал заявление за кандидатстване като
настоящ служител на ответника, но на друга длъжност. Към заявлението, подписано по ел.
път, е подал и автобиграфия. Също по ел. път му е връчена срещу подпис длъжностна
характеристика за длъжността „Специалист кредит контрол“.
Недоказано е останало оспорването относно авторството в частта относно подписа на ищеца
на длъжностна характеристика за “Специалист кредит контрол“ и автобиография.
На трето място, неоснователни са доводите на ищеца за сходство на длъжността “Сътрудник
информационно обслужване на клиенти“ /която е заемал преди/ и на длъжността
„Специалист кредит контрол“/на която е назначен с уговорен срок за изпитване/, поради
което уговарянето на срока за изпитване било незаконосъобразно.
При анализ на доказателствата – двете длъжностни характеристики на л. 69 и л. 51 и
показанията на свид. С. и Д., се установява, че двете длъжности съдържат същностно
различни трудови функции, поради което не е налице нарушение на забраната на чл. 70, ал. 5
КТ.
Според чл. 70, ал. 5 КТ за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и
също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.
Според длъжностната характеристика за длъжността “Сътрудник информационно
обслужване на клиенти“ тя е разкрита в отдел “Грижа за клиента“, дирекция “Център за
информационно обслужване на клиенти“. Съществено и определящо за длъжността
задължение на служителя, който я заема, е да отговаря за предоставянето на точна
информация за продуктите и услугите на ответника /мобилен оператор/ на клиентите.
Служителят е длъжен да предоставя информация на клиентите, да активира и и деактивира
абонаментни услуги, да прилага правилата за кредит контрол.
Според показания на свид. С. на тази позиция, която е била заемана от ищеца, той е могъл да
отразява в системата нетипично поведение на клиент, но не му е било вменено да извършва
анализи и цялостно проследяване. В този смисъл са и показанията на свид. Д.. Той дава
показания, че заедно с ищеца са обслужвани клиенти в кол центъра на позиция “Сътрудник
информационно обслужване на клиенти“. Дава показания, че тогава когато дадена карта е
спряна, те пишели до отдела за кредит контрол и сигнализирали за проблема.
Според длъжностната характеристика за длъжността “Специалист кредит контрол“
съществено и определящо за нея задължение на служителя е да извършва дейности по
кредит контрол. Служителят е длъжен да обработва статистическа информация, да работи за
разрешаване на проблемите на клиентите във връзка с потреблението на услугите, да прави
10
предложения за промяна на процедурите. Пряка работа с клиенти тази длъжност не
предполага. Според показания на свид. С. служителите на тази длъжност управляват
кредитния лимит на услугата и разглеждат кредитни досиета, извършват анализ на
нетипично поведение на клиента и възможни измами. Служителите на длъжност
“Специалист кредит контрол“ следят всички плащания, подавани от другите звена и правят
кредитни оценки по групи клиенти и по категории.
Следователно въпреки наличието на няколко повтарящи се задължения от общ порядък в
длъжностите характеристики за двете длъжности /като например попълване на информация
в системата и архивиране/ то двете длъжности са същностно различни. Отликите между тях
се изразяват в това, че длъжността “Сътрудник информационно обслужване на клиенти“ е
пряко свързана с обслужване на клиента, а длъжността “Специалист кредит контрол“
предполага проследяване на нетипчино поведение на клиентите, договорно неизпълнение и
анализ за лимитите на услугите.
Двете длъжности не са идентични или сходни и работодателят е имал право да уговори
изпитателен срок за ищеца при заемането на длъжност “Специалист кредит контрол“ .
Работодателят не е действал недобросъвестно при уговарянето на изпитателния срок или
при прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 71, ал. 1 КТ. Правилно искът по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е бил отхвърлен.
С оглед на отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ правилно са били отхвърлени и
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Решението следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19017/22.10.2024 г., постановено по гр.д. № 44
241/2023 г. на СРС, ГО, 56 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12