Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 12.11.2021
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е състав, в публично заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
Мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна Владимирова
в.гр.дело № 14132 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 41753 от 15.02.2020 г. по гр. д. № 51758/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 41 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение 162818
от 29.07.2020 г. и решение 20232963 от 22.10.2020 г., постановени по същото
дело, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу Р.В.Р.,
ЕГН **********, искове, предявени по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ, че Р.В.Р. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 789,82 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода 1.05.2017 г. – 30.04.2018 г. до топлоснабден имот –
апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. „******, вх. В, с аб. № 252568 и
сумата от 52,99 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение
за периода 1.03.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (11.04.2019 г.) до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 17.04.2019 г. по ч.гр.д. № 20875/2019 г.
по описа на Софийски районен съд, I Гражданско
отделение, 41 състав. С решението е отхвърлен иска за разликата над сумата от
789,82, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до
пълния предявен размер от 2178,91 лв. и за периода 1.05.2015 – 30.04.2017 г.,
както и исковете, предявени по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД, за сумата от 332,35 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава за периода 14.09.2016 – 29.03.2019
г. върху главницата за незаплатена топлинна енергия и за сумата от 10,65 лв.
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода
30.04.2016 – 29.03.2019 г. върху главница за дялово разпределение.
Решението е
постановено при участието на трето лице подпомагаща страна – „Т.С.“ ЕООД,
привлечено от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Срещу решението в частта, в която исковете са
отхвърлени, е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, чрез
процесуалния представител юрк. Т.Ж., депозирана в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК. Наведени са оплаквания за неправилност и необоснованост на
съдебното решение. Въззивникът счита, че
неправилно не е отчетена възможността да се осъществи погасяване на стари
задължения със сумата в повече от изравнителните сметки, която е установена с
Общите условия, публикувани във вестник „Дневник“, в брой от 14.01.2008 г. –
чл. 32, ал. 3, като клаузата е приложима по отношение на всички възникнали след
влизане в сила на тези общи условия вземания. Оспорва се приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза. Моли съда да отмени първоинстанционното решение
в обжалваната част и да уважи исковете изцяло. Претендира разноски.
В законоустановения срок е
подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Р.В.Р., чрез
процесуалния ѝ представител, адв. Х.В., с който същата се оспорва.
Претендират се направените съдебни разноски за въззивното производство.
Решението на Софийския районен
съд като необжалвано е влязло в сила в частта, с която предявените от „Т.С.“
ЕАД искове са уважени.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
По същество, настоящият
въззивен състав намира, че решението на Софийския районен съд е правилно в
обжалваната част и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд по отношение на установената фактическа обстановка и
правни изводи, като с оглед задължението си да изложи съображения по всички
доводи и твърдения на страните, заявени във въззивното производство, намира
следното:
Във въззивната жалба се правят
единствено оплаквания във връзка с предвидената в общите условия, публикувани
във вестник „Дневник“, в брой от 14.01.2008 г., възможност да се осъществи
погасяване на стари задължения със сумата в повече от изравнителните сметки. Позовава
се и на общите условия от 2014 г. и 2016 г. Според въззивника вещото лице техническата
част от допуснатата комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза не е
взело предвид възможността такова погасяване да се извърши. Тези оплаквания са
неоснователни, доколкото в заключението на вещите лица в счетоводната част на
експертизата е прието, че на 31.07.2018 г. са издадени кредитни известия, с
които са сторнирани прогнозните задължения по фактурите от 1.05.2016 г. до
30.04.2018 г. в общ размер 750,83 лв. Този размер въззивният съд констатира, че
е правилно определен от вещите лица на базата на издаваните от дружеството ищец
фактури за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2018 г. Тези фактури, както беше
отбелязано, са издадени по прогнозна стойност, на основание чл. 31, ал. 1, т. 2
от ОУ, одобрени с решение № ОУ-02/3.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014
г., и общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР. След
изготвянето на изравнителна сметка е издадена обща фактура, в която са
начислени суми за реално консумирана енергия за този период в общ размер от
789,82 лв., т.е. взета е предвид издадената изравнителна сметка за този
отоплителен сезон, съгласно която количеството реално потребена топлинна
енергия за периода е била повече от начислената по прогнозна стойност. Това е и
присъдената от първоинстанционния съд сума, като същата е определена на база
приетото в съдебно-счетоводната част на комплексната експертиза, а не съобразно
техническата част, както невярно се твърди във въззивната жалба. Първоинстанционният
съд е стигнал до извод за неоснователност на претенцията за периода 1.05.2015 г.
– 30.04.2017 г. поради недоказаност на количеството реално доставена топлинна
енергия, като в тази връзка във въззивната жалба не са релевирани съответни
оплаквания. Доколкото е формиран извод за недължимост на вземането за периода
1.05.2015 г. – 30.04.2017 г., по отношение на него не следва да се вземат
предвид нито начислените прогнозни стойности, нито изготвените изравнителни
сметки. За пълнота и във връзка с позоваването от страна на въззивника на
различни общи условия във въззивната жалба, следва да се отбележи, че приложими
между страните за процесния период са не общите условия от 2008 г., а общите
условия, одобрени с решение № ОУ-02/3.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014
г., както и самият въззивник е посочил в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както и общите условия, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на ДКЕВР.
По отношение на изводите на
първоинстанционния съд за недължимост на вземанията за лихва за забава върху главницата
и вземанията за дялово разпределение, въззивникът не е изложил съответни
оплаквания, като в тази част въззивната жалба има бланкетен характер. Доколкото
не се констатира първоинстанционното решение да страда от пороци, за които
въззивният съд следи служебно – нищожност, недопустимост или нарушение на
императивни материалноправни норми, установени в публичен интерес или в полза
на страна, за чийто интерес съдът е длъжен да следи служебно, решението следва
да бъде потвърдено и по отношение на частта, с която са отхвърлени исковете за
акцесорните вземания.
По изложените съображения
решението на първоинстанционния съд е правилно в обжалваната част и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора
съдебни разноски следва да се присъдят на въззиваемата, която е направила
своевременно искане в този смисъл. Същите са в размер от 350 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита
и съдействие, съдържащ и разписка за платената сума. С молба, депозирана от
въззивника на 14.10.2021 г., е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно,
доколкото адвокатското възнаграждение е уговорено в минималния размер, съгласно
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41753 от
15.02.2020 г. по гр. д. № 51758/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 41
състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение 162818 от 29.07.2020 г. и
решение 20232963 от 22.10.2020 г., в
обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
срещу Р.В.Р., ЕГН **********, искове, предявени по реда на чл. 422, във вр. с
чл. 415 ГПК, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ
искове за признаване за установено, че Р.В.Р. дължи на „Т.С.“ ЕАД разликата над
сумата от 789,82, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия до пълния предявен размер от 2178,91 лв. и за периода 1.05.2015 –
30.04.2017 г., както и исковете, предявени по реда на чл. 422, във вр. с чл.
415 ГПК, с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, за сумата от 332,35 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за
периода 14.09.2016 – 29.03.2019 г. върху главницата за незаплатена топлинна
енергия и за сумата от 10,65 лв. обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху за забава за периода 30.04.2016 – 29.03.2019 г. върху главница за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, да заплати на Р.В.Р., ЕГН **********,
сумата от 350 лв., представляваща съдебни разноски за въззивното производство.
В останалата част, с която
предявените искове са уважени, решението на Софийския районен съд като
необжалвано е влязло в сила.
Решението е постановено при
участието на трето лице подпомагаща страна – „Т.С.“ ЕООД, привлечено от ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.