№ /19.09.2019 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV
състав в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
БАЕВА
при
секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като
разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 1957 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във вр. чл.
46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Образувано е по жалбата на В. Петрович И., гражданин на
Република Беларус, срещу Заповед № 365з-3019/25.06.2019 година, издадена от
директора на Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи, с
която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „отнемане на
правото да пребивава в Република България“, на основание чл. 40, ал. 1, т. 2,
вр. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Жалбоподателят твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че е в брак с българската гражданка Р.В.К., като от брака имат
родено дете – А., родена на *** година. Твърди, че в домакинството им са децата
на К. от първия брак, за които полага ежедневни грижи. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител. В писмено становище от 05.08.2019 година и излага
подробните си съображения.
Ответникът – директорът на Областна дирекция – Варна на
Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Твърди, че оспореният акт е законосъобразен. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на
административното и съдебното производство писмени документи, приема за
установено от фактическа страна следното :
Административното производство е започнало по искане на
жалбоподателя. Със Заявление № 16730 от 23.04.2019 година И. е поискал
издаването на документи за самоличност и пребиваване на чужденец в Република
България.
Със Заповед № 365з-3019 от 25.06.2019 година директорът
на Областна дирекция – Варна на Министерство на вътрешните работи е наложил ПАМ
– „отнемане правото на пребиваване в Република България“ по отношение на И.. За
да постанови този резултат органът е приел, че И. е осъден с влязла в сила
присъда, постановена по НОХД № 2937/2014 година по описа на Районен съд –
Варна, поради което са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ.
Заповедта е връчена на И. на 26.06.2019 година, поради
което подадената на 08.07.2019 година жалба е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
вр. чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ.
Между страните няма спор по фактите. В.И. е гражданин на
Република Беларус, с придобит статут на постоянно пребиваващ чужденец в
Република България от 29.03.2013 година, на основание чл. 25, ал. 1, т. 4 от
ЗЧРБ.
Със Споразумение № 868/21.10.2010 година, постигнато по
НОХД № 5551/2010 година по описа на Районен съд – Варна, В.И. е признат за
виновен в извършване на престъпление, наказуемо по 194, ал. 1 от Наказателния
кодекс и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година,
чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1
от Наказателния кодекс.
С Присъда № 110 от 17.03.2016 година, постановено по НОХД
№ 2937/2014 година по описа на Районен съд – Варна, В.И. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от
Наказателния кодекс и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
една година. Присъдата е потвърдена с Решение № 230 от 11.08.2016 година на
Окръжен съд – Варна.
Безспорно извършеното умишлено престъпление на
територията на Република България, което се наказва с не по-малко от една
година лишаване от свобода е нормативна хипотеза, представляваща самостоятелно
основание за прилагане на мярката, арг. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ.
Съдът
намира, че заповедта е издадена в нарушение на чл.
44, ал. 2 от ЗЧРБ. Съгласно тази правна разпоредба, при налагане на
принудителни административни мерки, компетентните органи отчитат
продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република
България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и
бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или
друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение,
както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по
произход на лицето. В конкретния случай, не се спори, а е посочено и в
предложението за налагане на ПАМ, че жалбоподателят пребивава на територията на
страната от 8 години, че баща
му и майка
му са починали, поради което няма преки семейни връзки в Република Беларус. Жалбоподателят е бил в брак с българска гражданка от 2010 година, от който е родено малолетното дете Аксиния (2013
година), също
българска гражданка. Видно от Решение № 1898/07.05.2019 година, постановено по
гр.д. № 313/2019 година по описа на Районен съд – Варна бракът между И. и К. е
прекратен, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от
брака дете А. е предоставено на К. и определен режим на лични отношения с И. –
всяка първа и трета събота и неделя от 10,00 часа до 19,00 часа, с преспиване,
един месец през лятото непрекъснато, който месец не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, както и по 2 седмици, три пъти в календарната година, когато
бащата е на територията на Република България. Жалбоподателят изрично посочва в дадените от
него писмени обяснения, че животът му е неразривно свързван с България, където
са неговите най-близки. От писменото сведение от
Р.К. е видно, че между жалбоподателя и детето има силна емоционална връзка,
както и че самата тя има нужда от неговата подкрепа при отглеждане на детето.
С
оглед на тези обстоятелства, административният орган необосновано е приел, че
налагането на ПАМ не противоречи на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6 от АПК, и не засяга правото на семеен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи (КЗПОЧС). КЗПОЧС е ратифицирана със закон, приет на
31.07.1992 година (ДВ бр. 66/1992 година, в сила от 07.09.1992 година), и е част от националното ни
законодателство. Същата представлява приложимо право, което има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат, съобразно чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ). В част
I – „Права и свободи“ от КЗПЧОС е регламентирано
правото на зачитане на личния и семейния живот (чл. 8, ал. 1), чието
ограничаване е допустимо от страна на държавните власти само в случаите,
предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите (чл. 8, ал. 2). Следователно основанието за
ограничаване правото на личен и семеен живот трябва да е предвидено в закона,
какъвто е настоящият случай. Но това законово ограничение е приложимо от
държавните власти и намесата им в личния и семейния живот е допустима и
правомерна, само когато предвиденото в закона основание за налагане на ПАМ е в
кумулативна даденост с наличие на някоя от изчерпателно предвидените в чл.
8, ал. 2 от КЗПЧОС предпоставки. Наложената ПАМ създава неоправдани затруднения за поддържане на връзката
между оспорващия и неговата 6-годишна
дъщеря, което пряко рефлектира, както върху неговия личен и семеен живот, така
и върху живота на детето му, и по този начин представлява недопустима намеса в
правото на личен и семеен живот на същите. Несъмнено, не е налице основание по чл.
8, ал. 2 от КЗПЧОС, обосноваващо накърняването на правото на личен и семеен
живот с налагането на оспорената ПАМ. За административния орган съществува
задължение да съобрази горепосочените обстоятелства, като отчете
преимуществената ценност и закрила на личния и семейния живот на чужденеца и
неговия низходящ роднина (дете), особената закрила на децата и
необходимостта на детето на чужденеца от безпрепятствена и гарантирана връзка и
пълноценни отношения с баща му.
Предвид горното оспорената заповед следва де се отмени.
Жалбоподателят не е претендирал разноски, поради което
такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 365з-3019 от 25.06.2019
година на директора на Областен отдел – Варна на Министерство на вътрешните
работи, с която е наложена принудителна административна мярка „отнемане правото
на пребиваване в Република България“ по жалбата на В. П.И., роден на ***
година, ЛНЧ **********, ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните.
СЪДИЯ :