№ ****7
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20213110109005 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от Д. ИВ. Д.,
ЕГН********** и Т. ИВ. Д., ЕГН********** и двамата с адрес: ****, община****,
обл.Варна, чрез адвокат С.С. С. - ВАК, против ИВ. К. В., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
**** осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС по отношение на следния недвижим
имот: реална част с площ от 24 кв.м./увеличен в хода на съдебното производство при
условията на чл.214 ГПК от първоначално предявения размер от 19 кв.м./ от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ****.506.41, при граници на частта - ПИ с идентификатор
****.506.42, път и останалата част от ПИ с идентификатор ****.506.41, с който се иска да
бъде осъдена ответницата да предаде на ищците владението върху процесната реална част от
имота, който се владее от нея без правно основание.
Ищците твърдят, че съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот №24,
том И, рег.№3357, дело 216 от 14.04.2021г. на нотариус Огнян Шарабански, вписан в
Службата по Вписвания - гр. Варна, под акт с №****, том XXV, дело №5555, вх. per. №9585
от 14.04.2021 г., на осн.чл.587, ал.1 ГПК са признати за обственици при равни квоти на
следният недвижим имот, придобит по наследство: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
****.506.41 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-96/28.12.2015 г. на Изпълнителния
Директор на АГКК-гр.София, находящ се в землището на с. Осеново, община ****, област
Варна, местност „ПАНОРАМА-I-II-III”, с площ от 5**** кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), при
съседи: ****.506.42; ****.506.9503; ****.506.40; ****.506.9500, ведно с построените в имота
подробно описани сгради, както и всички подобрения и приращения в имота.
Твърдят, че правото на собственост са придобили по наследство от своя баща – ****,
починал на 06.09.2011г., който от своя страна е придобил имота на осн. §4а от ПЗР на
1
ЗСПЗЗ. Твърдят, че през 1995 г. въз основа на представените към молбата писмени
доказателства нотариус при ВРС съставя на основание чл.4**** от ГПК, Нотариален акт за
собственост придобит на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ с №145, том XVI, дело 10742 от
16.10.1995 г. с който признава наследодателя им **** с ЕГН ********** за собственик,
върху следния имот придобит на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: 560 кв.м., земя
за земеделско ползване, находящ се в местност „Панорама-I", в землището на ****, община
****, област Варна, с пл.№41, при граници: от двете страни път и имоти с пл.№№40 и 42 по
плана на местността. При съставянето на този констативен нотариален акт молителят е
представил на нотариуса, следните документи установяващи правото му на собственост, а
именно: удостоверение за предоставено право на ползване №2022/04.12.1989г.;
удостоверение за закупуване на имота, както и скица за същият под №2827/06.10.95 г. на
Община ****, обяснителна записка от 06.10.95 г. на ТСУ-****; удостоверение за заплащане
на имота №2827/06.10.95 г. на Община ****; оценителен протокол от 10.09.93 г. на комисия
назначена със Заповед №299/06.10.1992 г. на Кмета на Община ****, молба и вносна
бележка.
Твърдят, че през 2007 г. е одобрен първият цифров план на имота - ПНИ на СО
"****" със заповед №РД-07-7706-205 от 08.08.2007 г. на Областния управител на област
Варна. Съгласно този цифров план НИ506.41 е с площ от 5**** кв.м. Твърдят, че във връзка
с площта на новообразувания имот, общият им наследодател подава до Кмета на Община
**** заявление с вх.№УТ 53-69/31.07.2018 г. за придобиване по реда на §4з, ал.2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на разликата от 23 кв.м. Твърди, че въз основа на така подаденото заявление е
образувано административно производство по изготвянето и одобряването на оценка,
съгласно ал.2 от §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това административно производство приключва с
издавеното на Заповед №201/20.09.2018 г. на Кмета на Община ****. Съгласно
удостоверение №4613/19.12.2018 г. се установява, че сумите по Заповед №201/20.09.2018г.
на Кмета на Община **** са заплатени срок, в уверение на което са представени съответни
платежни нареждания.
Приемат, че в резултат от наследственото правоприемство и закупуването на
придадената по регулация част от 23 кв.м. са собственици на имот с плащ от 5**** кв.м.
Твърдят, че през 2015г. е одобрена КККР на ****, общ.****, в която е интегриран
ПНИ от 20027г.
Твърди се, че ответницата е собственик въз основа на възмездна сделка на съседен на
техния имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ****.506.42 по КККР,
одобрени със Заповед РД-18-96/28.12.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК-
гр.София, находящ се в землището на с. Осеново, община ****, област Варна, с площ от 601
кв.м., като нейните праводатели също са приболо имота на осн. §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Твърди се, че двата съседни имота са били с ниво, около 2 метра под нивото на
прилежащата улица, което е наложило засипване на земни маси, с цел изразняване на нивата
и осигуряване на достъп за автомобили. Твърди се, че първоначално е бил засипан имота на
ищците, които са изградили каменна стена под наклон, чията основа е съвпадала със
2
съществуващата дотогава ограда между имотите, а горният й край навлизал с 60-70см. в
имота на ищците, за да може да подпира насипа, като в същото време старата ограда между
имотите не била премахната.
Твърди се, че през париода 2017-2018г. отв.В. също засипала своя имот, но
засипването й навлязло в имота на ищците, до горния ръб на изградената от тях подпорна
стена, като по този начин намалила площта на имота на ищците с 19 кв.м. Въпреки водени
разговори и направено геодезическо заснемане, ответницата не им възстановила
собствеността върху засипаните от нея 19 кв.м. от имота им и продължава да го владее.
В отговор на исковата молба депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отв. ИВ.
К. В. приема исковите претенции за допустими, но неоснователни. Твърди се, че имотът
собственост на ответницата е с площ от 601 кв.м. и процесните 19кв.м. никога не са били
собственост на ищците, а винаги са били част от нейния имот. Оспорва твърдението за
изместване на границите на имотите при засипването им с цел изравняване с нивото на
улицата. Твърди, че настоящата ограда е поставена от ищците и тя е придобила имота
именно с тази ограда и след това е насипала своя имот.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните писмени
доказателства в заверен вид: Нотариален акт за собственост на недвижим имот №24, том II,
рег.№3357, дело 216 от 14.04.2021г. на нотариус ****, вписан в Службата по вписвания - гр.
Варна, под акт с №****, том XXV, дело №5555, вх. per. № 9585 от 14.04.2021г.; Нотариален
акт за собственост придобит на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ с №145, том ХVI, дело
10742 от 16.10.1995 г.; Удостоверение №2022/04.12.1989 г.; Удостоверение за наследници с
изх.№72 от 01.10.2020г. на длъжностното лице Данко Бакалов от ****, община ****, област
Варна; Строително разрешение №769 на Началник отдел „Архитектура и благоустройство";
Оценителен протокол от 10.09.1993 г.; Платежно нареждане; Удостоверение за заплащане на
имот № 2827/06.10.1995 г. на Община ****, 3аповед №201/20.09.2018 г. на Кмета на
Община ****; Удостоверение №4613/19.12.2018 г. на Община ****; Вносни бележки-4бр.,
Банкова справка, Удостоверение с рег. №АУ041618ВН/23.04.2021г. на Директора на
Дирекция „Информационно и административно обслужване" при Община Варна;
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №62, том VIII, рег.№9988, дело
1025 от 18.09.2017 г. на нотариус ****, вписан в Службата по Вписвания - гр. Варна, под акт
с №43, том 61, дело №********, вх.рег. №25349 от 19.09.2017 г.; Нотариален акт за
собственост придобит на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ с №****, том XXXVI, дело 16620
от 28.10.1994 г.;Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на
основание §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и ново строителство с №4, том I, рег.№171, дело 11 от
23.01.2013 г. вписан в Службата по Вписвания гр.Варна, под акт с №100, том III, дело №503,
вх.рег. №1126 от 24.01.2013г.; Нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит на основание §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и ново
3
строителство с №14, том I, рег.№873, дело 75 от 22.03.2013 г. вписан в Службата по
Вписвания - гр.Варна, под акт с №****, том XIV, дело №2881, вх.рег.№5913 от 23.03.2013 г.;
Решение №2077/24.06.2008 г. постановено по гр.д.№4231/2007г. на Варненски Районен съд-
трети състав.; скица на поземлен имот с №15-1148861-09.12.2020г. на Началника на СГКК-
Варна; Удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/ 14.01.2021г.
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх.№72 от 01.10.2020г.,
издадено от длъжностно лице при ****, община ****, област Варна се установява, че лицето
**** с ЕГН ********** е починало на 06.09.2011г., за което е издаден Акт за смърт
№1356/07.09.2011г., като негови наследници са неговите синове – ищците Д. ИВ. Д.,
ЕГН********** и Т. ИВ. Д., ЕГН**********.
От приложения по делото Нотариален акт за собственост с №145, том XVI, дело
10742 от 16.10.1995 г., на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ наследодателят на ищците - ****
с ЕГН ********** е признат за собственик, върху следния имот придобит на основание §4а
от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: 560 кв.м., земя за земеделско ползване, находящ се в местност
„Панорама-I", в землището на ****, община ****, област Варна, с пл.№41, при граници: от
двете страни път и имоти с пл.№№40 и 42 по плана на местността. При съставянето на този
констативен нотариален акт молителят е представил на нотариуса, следните документи
установяващи правото му на собственост, а именно: удостоверение за предоставено право на
ползване №2022/04.12.1989 г.; удостоверение за закупуване на имота, както и скица за
същият под №2827/06.10.95 г. на Община ****, обяснителна записка от 06.10.95 г. на ТСУ-
****; удостоверение за заплащане на имота №2827/06.10.95 г. на Община ****; оценителен
протокол от 10.09.93 г. на комисия назначена със Заповед №299/06.10.1992 г. на Кмета на
Община ****, молба и вносна бележка.
От приложената по делото Заповед №201/20.09.2018 г. на Кмета на Община ****,
издадена на основание одобрен цифров план на имота - ПНИ на СО "****" със заповед
№РД-07-7706-205 от 08.08.2007 г. на Областния управител на област Варна, съгласно който
НИ506.41 е с площ от 5**** кв.м., вследствие Заявление на праводателя на ищците до Кмета
на Община **** с вх.№УТ 53-69/31.07.2018 г. за придобиване по реда на §4з, ал.2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на разликата от 23 кв.м. по образувано административно производство по
изготвянето и одобряването на оценка, съгласно ал.2 от §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява,
че на ищците е признато правото да придобият собствеността върху земя с площ 23 кв.м.,
представляващи придаваема площ към новообразуван имот № 506.41 по плана на
новообразуваните имоти/ПНИ/ за СО „Панорама I,II,III“, в землище с. Осеново, общ.****,
обл.Варна - целият с площ 5**** кв.м., от които 560 кв.м. собственост на наследниците на
****, съгласно нотариален акт №145, том XVI, дело 10742 от 16.10.1995 г., а земя с площ
23 кв.м., представляващи придаваема площ от стар имот №415 - неустановен собственик, от
стар имот №521 - на община ****, от стар имот № 523 - на наследниците на **** и извън
стари/зелени/ граници, към новообразуван имот пл. №506.41, съгласно плана на
новообразуваните имоти(ПНИ) за селищно образувание(СО) „Панорама I,II,III", землище
****, общ. ****, обл. Варна.
4
Съгласно удостоверение №4613/19.12.2018 г. на Община **** се установява, че
сумите по Заповед №201/20.09.2018г. на Кмета на Община **** са заплатени срок, в
уверение на което са представени съответни платежни нареждания.
От приложената по делото Скица на поземлен имот с №15-1148861-09.12.2020г. на
Началника на СГКК-Варна, издадена въз основа на кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-96728.12.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК
се установява, че Поземлен имот с идентификатор **** е с площ от 5**** кв.м.
От приложения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот №24, том
И, рег.№3357, дело 216 от 14.04.2021г. на нотариус ****, вписан в Службата по Вписвания -
гр. Варна, под акт с №****, том XXV, дело №5555, вх. per. №9585 от 14.04.2021 г., на
осн.чл.587, ал.1 ГПК се установява, че ищците са признати за обственици при равни квоти
на следният недвижим имот, придобит по наследство: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
**** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-96/28.12.2015 г. на Изпълнителния Директор на
АГКК-гр.София, находящ се в землището на с. Осеново, община ****, област Варна,
местност „****”, с площ от 5**** кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), при съседи:
****.506.42; ****.506.9503; ****.506.40; ****.506.9500, ведно с построените в имота
подробно описани сгради, както и всички подобрения и приращения в имота.
Съгласно Нотариален акт за собственост придобит на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ
с №****, том XXXVI, дело 16620 от 28.10.1994 г. **** с ЕГН********** е призната за
собственик, върху следния имот придобит на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: 600
кв.м., земя за земеделско ползване, находящ се в местност „Панорама-I", в землището на
****-Осеново, община ****, област Варна, с пл.№42, при граници: от двете страни пътища и
имоти с пл.№№41 и 43 по плана на местността. При съставянето на този констативен
нотариален акт молителката е представила на нотариуса, следните документи установяващи
правото и на собственост, а именно: удостоверение за предоставено право на ползване
№748/31.07.1989 г.; удостоверение за собственост на имота, както и скица за същият под
№1289/06.09.94 г. на Община ****, оценителен протокол от 10.09.93г. на комисия назначена
със Заповед №299/06.10.1992 г. на Кмета на Община ****.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание §4а,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и ново строителство с №4, том I, рег.№171, дело 11 от 23.01.2013 г.
вписан в Службата по Вписвания гр.Варна, под акт с №100, том III, дело №503, вх.рег.
№1126 от 24.01.2013г. на нотариус ****, с per. №205, са признати праводателите на
ответницата - ****, **** за собственици на недвижим имот, както следва: **** за
собственик на 4/6 идеални части, **** за собственик на 1/6 идеална част и **** за
собственик на 1/6 идеална част от новообразуван имот с №506.43, по плана на
новообразуваните имоти на местност „Панорама I,II,III" (селищно образувание), в
землището на с. Осеново, ЕКАТТЕ 54 145 община ****, област Варна, одобрен със Заповед
№РД-07-7706-205 от 08.08.2007 г. на Областния управител на област Варна, с площ на
новообразувания имот от 601 кв.м., заедно с построената в същият имот ВИЛНА СГРАДА,
5
при съседи на имота: имот №506.9503 - улица на Община ****, имот №506.41- двор на ****,
имот №506.9500-улица на Община ****, имот №506.318-двор на Община **** и имот
№506.43-двор на Станка Илиева Христова.
С Нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит на основание §4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и ново строителство с №14, том I,
рег.№873, дело 75 от 22.03.2013 г. вписан в Службата по Вписвания - гр.Варна, под акт с
№****, том XIV, дело №2881, вх.рег.№5913 от 23.03.2013 г., в частта за номера на
недвижимия имот, като вместо 506.43, да се чете 506.42.
От приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №62, том
VIII, рег.№9988, дело 1025 от 18.09.2017 г. на нотариус ****, вписан в Службата по
Вписвания - гр. Варна, под акт с №43, том 61, дело №********, вх.рег. №25349 от 19.09.2017
г.се установява, че ответницата ИВ. К. В., ЕГН ********** е придобила чрез възмездна
сделка от ****, **** правото на собственост върху: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
****.506.42 по КККР одобрени със Заповед РД-18-96/28.12.2015г. на Изпълнителния
Директор на АГКК-гр.София, целият с площ от 601 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизир ана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по
предходен план-506.42, при съседи по скица: ****.506.43;****506.9503; ****; ****.506.9500
и ****.506.318.
Депозирано е по делото заключение на в.л. Вл.А., в което се посочва, че в изпълнение
на поставената задача е извършил геодезическо заснемане на оградите на ПИ ****.506.42 и
ПИ **** включително и на общата им ограда, като след обработката на резултатите от
измерванията установява, че ПИ ****.506.42(по КК 601кв.м.) така както се владее на място е
616 кв.м., а ПИ **** (по КК 5****кв.м.) е 566 кв.м. При извършване на оглед и замерване на
място, вещото лице не установява подпорна стена между двата процесни имота и в момента
на огледа те са на едно ниво. Установява, че не личи да е имало и стара ограда, която да се
различава от сегашната. На изготвената към заключението Комбинираната скица, заснетите
на място огради са показани с виолетов цвят, а границите по КК са показани с черен цвят.
Установява се, че освен общата им граница значително се разминават и югоизточните(към
главния път) и северозападните(към вътрешната улица). Вещото лице приема, че
изградената на място ограда между процесиите имоти попада изцяло в ПИ ****, като най
голямото навлизане е 1.29м. Площта с която се навлиза в ПИ **** е 24 кв.м. и на
Комбинираната скица тя е щрихована с червен цвят.
В о.с.з. вещото лице след запознаване с представената от процесуалния представител
на ответника тахиметрична снимка заявява, че от нея не става ясно кога е направена, т.к.
няма вписана дата. Изтъква, че ако снимката е правена преди време е възможно тогава да е
била видима отразената в нея подпорна стена в имота по кадастрална карта на ищеца, но
изтъква, че в момента такава стена не се установява, т.к. стената предполага денивелация на
имотите, а в момента имотите са на едно ниво, като е възможно междувременно да е била
засипана. Изтъква, че той е отразил реалното владеене на имотите, което е различно от
границите им по кадастрална карта, като е налице разлика освен в общата граница, но и във
6
външните граници на имотите, като източната граница, която е към главния път е доста
отместена от кадастралната граница. Освен между имотите, всеки е навлязъл и завзел или
отстъпил и в другите граници, затова се получава разликата в застъпването на двата имота
при механичното сборуване на площите. Възможно е единия имот да си е разширил
границите, а другия да си ги е свил, може и двата имота да са си ги разширили, но това не
касае спорната граница. По спорната границата изрично е записано, че разминаването е 24
кв.м., отразено на скицата, защриховано с червен цвят. На място където е изградена оградата
е крива линия не е права, както трябва да е по кадастрална карта и максималното навлизане
в имота на ищците е 1,29м. На практика имотите са малко по – навътре от кадастралната
карта отзад и по-напред в предната част. Има улица в задната част, вероятно са се
прибирали допълнително отзад за да може да се получи тази улица, тъй като двата имота
имат входове отзад.
В с.з. по искане на страните бяха допуснати гласни доказателства.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля ****/без родство и дела със
страните - съсед/, която посочва, че познава страните, като ищците познава от 2007 г., т.к.
тогава станали съседи. Неговият парцел е 40-ти, т.е. той е съсед от една страна на имота им.
От другата страна имало други съседи, но впоследтвие го продали на ответницата – ****.
Твърди, че имота на ищците бил с два метра под нивото и самият ксвидетел им помагал да
се изравни това място с неговото, за да станат на едно ниво. През това време имота на
ответницата останал по – ниско. Твърди, че между двата парцела имало ограда. След като
ищците направили насипа се наложило да си направят и подпорна стена от камък и те я
направили между двата процесни имота. Тази стена била до съществуващата ограда, с
наклон към имота на самите ищци. Твърди, че в момента са изравнени нивата на имотите.
Когато отв. **** купила имота си, тя го засипала също със земна маса, за да се изравнят и
тогава изчезнала и старата ограда и се загубили границите. Това било през периода 2017-
2018г. Заявява, че ищецът Димитър сложил ограда, но мисли, че тя не е на същото място
където е била старата, тъй като съществуващата не се виждала къде е. Поставил я, защото
ответтницата започнала да строи и започнали животни и работниците от строежа да влизат в
имота та ищците, поради което те сложили оградата. Твърди, че всъщност оградата, която
ищците поставили тогава, била по-нъвътре в техния имот в сравнение със старата, преди
засипването. Твърди, че ищците му споделили, че ответницата не им разрешава да сложат
ограда на същото място. За да са сигурни ползвали услуги на геодезист и по този начин
установили, че ответницата е навлязла в техния имот. Твърди, че желанието им било
единствено да възстановят оградата на старото й място, а не да завземат част от чужд имот.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля **** /съжител на брачни
начала с ответницата/ посочва, че познава страните. Заявява, че ответницата е закупила
имота през 2017 г., а той лично се занимавал с всички дейности в този имот. Твърди, че в
началото съществувал зид от камък, който се намирал на 1.30 м. от перпендикулярната
стена, която оформя една градинка и плочата пред къщата. Всичко друго било с камък и
пръст вдигнато на между 40 и 60 см. извън нивото в момента на имота. Височината на този
7
зид от камък и пръст била на 40 см. над него, от сегашното ниво на имота. Завява, че имота
на ответницата представлявал една огромна дупка, в която оградата е била поставена от
стария собственик на имота и понеже е дупка оградата слизала в дупката, но вървяла покрай
този зид. Изградили подпорна стена от бетон. Твърди, че именно зида представлявал
границата между двата имота. Заявява, че насипали дупката, затворили я и изравнили имота
с нивото на пътя. Твърди, че съществуващата в момента ограда е правна от ищците. Твърди,
че оградата съществувала частично, там където бил зида нямало ограда и ищците я
поставили.
От правна страна съдът намира следното:
Невладеещият собственик винаги има правен интерес от предявяването на иск по
чл.108 ЗС. Правният му интерес се изразява в това, че чрез този иск той ще възстанови
отнетото му правомощие да владее собствения си имот. В предявеният иск за ревандикация,
ищецът следва да установи трите юридически факта, включени в състава на петиторния иск,
които касаят материалната му активна легитимация на собственик, осъществяваната
фактическа власт от ответника върху спорната вещ и липсата на правно основание за това.
Този е осъдителен по своя характер – цели осъждане на ответника да върне неоснователно
ползваната от него вещ на собственика. За разлика от исковете по чл. 75 и 76 от ЗС, с които
се защита на владението като фактическо състояние, с иска по чл. 108 от ЗС се защитава
владението като елемент от вещното право на собственост. В тежест на ищеца е да докаже,
че е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта и че тя се държи от
ответника.
В случай на установяване на горните предпоставки, за отхвърляне на предявените
искове, в тежест на ответниците е да докажат, че владеят имотите на правно основание.
В настоящия случай ищците основават своето придобивно основание по отношение
на процесния недвижим имот въз основа на титул за собственост – нотариален акт за
собственост на недвижим имот №24, том И, рег.№3357, дело 216 от 14.04.2021г. на
нотариус ****, вписан в Службата по Вписвания - гр. Варна, под акт с №****, том XXV,
дело №5555, вх. per. №9585 от 14.04.2021 г., на осн.чл.587, ал.1 ГПК, съгласно който са
признати за обственици при равни квоти на следният недвижим имот, придобит по
наследство: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед РД-
18-96/28.12.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК-гр.София, находящ се в землището
на с. Осеново, община ****, област Варна, местност „****”, с площ от 5**** кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м.), при съседи: ****.506.42; ****.506.9503; ****.506.40; ****.506.9500, ведно с
построените в имота подробно описани сгради, както и всички подобрения и приращения в
имота. Безспорно е, че ищците са наследници на собственика на имота – ****.
От своя страна ответницата не оспорва правото на собственост на ищците, както и на
техния праводател. Ответницата оспорва нейни действия да са довели да изместване на
границата между двата имота, поради което част от имота на ищците да се владее от нея.
Изтъква, че самите ищци, след изравняване на нивото на двата имота с нивото на околния
8
терен, са поставили оградата на мястото, на коятко се намира.
От заключението на СТЕ на в.л. В.А. се установява, че ПИ ****.506.42, който
съгласно Кадастралната карта е с площ от 601кв.м., при извършеното геодезическо
заснемане представлява имот, който съгласно поставените от граници, реално е с площ от
616 кв.м., а ПИ ****, който по Кадастрална карта е с площ от 5****кв.м., реално, съгласно
поставените граници е с площ от 566 кв.м. Освен това се установява, че и двата имота
владеят и части извън кадастралната им граница, като в същото време са отстъпили част от
имотите си при други граници, т.е. част от имотните граници са поставени в чужди имоти, а
част са поставени навътре в самите техни имоти. Безспорно се установява, че поставената
между двата имота реална граница, всъщност не съответства като местоположение с
кадастралната граница между тях, като изградената на място ограда, на практика попада
изцяло в ПИ ****, като най голямото навлизане е 1.29м. Вщото лице установява, че общата
площ, с която се навлиза в ПИ **** е 24 кв.м., т.е. това е площта, която ответницата владее
от собствения на ищците имот.
Заключението на експерта се кредитира от съда, като обективно и компетентно
дадено, като следва да бъде направен извода, че ищците се легитимират за собственици на
реална част с площ от 24 кв.м. от имот ПИ ****.506.42 по КККР на с. Осеново. При тези
съображения предявения иск се явява изцяло основателен, а именно за площта от 24 кв.м.
посочена в заключението на в.л. А., която площ е отразена с червен цвят.
Страните не спорят, че ответницата владее имота. Съдът не споделя становището на
ответната страна, че имотната граница винаги е била на това място. Безспорно се
установява, че след придобиване от ответницата на собствеността на имот ПИ ****.506.42,
през 2017г. от нейна страна са били предприети действия по засипване със земна маса, за
изравняване на нивото с околния терен. Установява се от гласните козаталества, че в този
момент на практика между имотите не е съществувала ограда, поради което, за да не
преминават живогтни, ищците са изградили ограда, която обаче е попаднала в техния имот
и не е съответствала на кадастралната граница. Съдът приема, че обстоятелството кой точно
е изградил настоящата ограда е без значение за спора. Безспорно се установява, че това са
били ищците. Безспорно се установява, че тази граница напрактика навлиза в техния имот,
поради което площта от 24 кв.м. се владеят от ответницата. Доколкото липсва изрично
изявление от странана ищците, че се отказват от собствеността си върху тази реална част от
24 кв.м., то те не са загубили правото си на собственост върху нея. Безспорно е по делото, че
ответницата упражнява фактическа власт върху имотите, предмет на предявения иск. Самата
ответна страна не претендира, че е собственик на тази част от 24 кв.м., като твърденията
единствено са, че самите ищци са поставили оградата там. Липсва позоваване и на
придобивна давност от нейна страна, както и на осъществено някакво друго придобивно
основание, поради което съдът приема, че не се установи по делото годно правно основание,
на което да се приеме, че ответниците владеят процесните недвижими имоти. В същото
време както от исковата молба, така и от отговора по нея се установява, че ответната страна
не е дала съгласие на ищците да преместят оградата, съобразно кадастралните граници на
9
имотите, поради което за тях е налице правен интерес от завеждане на иск. При така
изложеното втората предпоставка на предявения ревандикационен иск следва да бъде
приета за установена.
Наличието на посочените по-горе предпоставки за успешно провеждане на
предявените ревандикационни искове обуславя тяхната основателност и уважаването им.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, ответницата следва да заплати на ищците направените по
делото разноски за заплатения адвокатски хонорар от всеки от тях. Съдът, като съобрази
направеното възражение за прекомерност, както и сравнително ниската фактическа и правна
сложност на делото, което е приключили в едно заседание, намира, че на всеки от ищците се
дължи адвокатски хонорар в размер на 1400лв./по 700 лв. заплатен от всеки/, който е малко
над минималния размер, определен на осн. Чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответницата следва да репарира и сторените от ищците съдебно-деловодни разноски
както следва: сумата от 88 лв.-д.т. и сумата от 300лв. депозит за СТЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИВ. К. В., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, **** да предаде на Д. ИВ.
Д., ЕГН********** и Т. ИВ. Д., ЕГН********** и двамата с адрес: ****, община****,
обл.Варна владението върху реална част с площ от 24 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ****.506.41, одобрен със Заповед РД-18-96/28.12.2015 г. на Изпълнителния
Директор на АГКК-гр.София, находящ се в землището на с. Осеново, община ****, област
Варна, местност „ПАНОРАМА-I-II-III”, с площ от 5**** кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), при
съседи: ****.506.42; ****.506.9503; ****.506.40; ****.506.9500 при граници на частта - ПИ с
идентификатор ****.506.42, път и останалата част от ПИ с идентификатор ****.506.41,
която реална част е отразена с чернен цвят на комбинирана скица на лист №93 от делото,
към заключеното на вещото лице В.А., и която скица приподписана от съда съставлява
неразделна част от съдебното решение, на осн. чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА ИВ. К. В., ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, **** да заплати на Д. ИВ.
Д., ЕГН********** и Т. ИВ. Д., ЕГН********** и двамата с адрес: ****, община****,
обл.Варна смата от 1788 лв /хиляда седемстотин осемдесет и осем лева/, представляваща
сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10
11