Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 14.11.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Славчева от ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 177 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Х.Н.Х., депозирана чрез адвокат Д. И.
от Адвокатска колегия – Шумен, против
Решение № 71/19.08.2022г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД
№ 80/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 21-0869-000302/02.07.2020г., издадено от началник Сектор „ПП“
при ОД на МВР - Шумен, с което на Х.Н.Х. за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи за
несъставомерност на нарушението поради липсата на обективен елемент от състава
на нарушението. Поддържа и становището за „маловажността“ на простъпката,
обосновано със здравословното състояние на водача. По тези съображения се
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП. В съдебно
заседание касаторът се явява лично и с адвокат И..
Ответната страна, началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, редовно и своевременно призован,
в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С., която оспорва
предявената жалба и претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 28.07.2020г. около
15.10 часа в гр. Смядово, обл. Шумен, ул. „Владайско въстание“ до дом № 3, в
посока изхода награда, жалбоподателят управлявал лек автомобил л. а. „А.“ с
рег. №*******, собственост на Р.Д.Р..
На посочената датата и
място полицейските служители С.К.и С.С.при ОД МВР - Шумен спрели за проверка
автомобила, управляван от жалбоподателя. При проверката, освен собствеността на
автомобила и самоличността на водача, било установено, че служебно, на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 31.10.2019г., била прекратена
регистрацията на превозното средство поради нерегистрирането в законовия срок
му след придобиването му.
За установеното свидетелят
С.К.съставил на водача АУАН за нарушение чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. След
постановяване на отказ за образуване на досъдебно производство от РП – Шумен,
Териториално поделение – Велики Преслав с постановление от 09.02.2021г. и на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН било издадено и обжалваното НП.
При така установената фактическа обстановка
районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи санкционното производство. Съдът не констатирал наличие
на съществени процесуални опущения и при изготвянето на НП. Съставът на Районен
съд – Велики Преслав изложил и мотиви относно безспорната установеност от
обективна и субективна страна на приписаното на лицето неизпълнени. Предходната
инстанция счела също, че процесната деятелност не разкрива белезите на
„маловажно нарушение“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което потвърдила
атакувания пред нея правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен
съд – Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление са проверени от районния
съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от
фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки делото по същество да установи дали е извършено
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Настоящият касационен състав напълно
споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените
въз основа на нея правни изводи относно безспорната установеност от обективна и
субективна страна на приписаното на водача нарушение.
На първо място, в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални опущения, като процесното наказателно постановление е издадено в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Първоначално съставеният акт е прекратен
на основание чл. 33, ал. 2 от същия закон, като едва след получаване на
постановлението за отказ за образувано на досъдебно производство,
административнонаказващият орган е издал конкретния санкционен акт,
съобразявайки установените в хода на проверката факти. В
констативно-съобразителната част на НП пределно ясно и прецизно са описани
нарушението и обстоятелствата, при които то е осъществено, без да е породена
неяснота, засягаща правото на защита на лицето. НП е изготвено от компетентен
орган и съдържа нормативно установения обем от информация, регламентиран с чл.
57 от ЗАНН.
Настоящата инстанция отклонява като
неоснователни и аргументите на касатора за незаконосъобразност на НП поради
несъставомерността на поведението му. С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1
от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е
въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата при промяна в регистрацията,
собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се
попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът
представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата
наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за
превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация,
смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна
регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна
уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е
закупило, т. е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство
на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и
от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е
длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения
срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на
регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни
средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния
митнически орган. Съгласно чл. 143, ал.
15 от ЗДвП, служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и
лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което
управлява пътно превозно средство.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, касаторът е управлявал лек
автомобил „А.“ с рег. №*******, собственост на Р.Д.Р., поради което е имал
качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил
управляван по път, отворен за обществено ползване и че това МПС, към инкриминираната
дата е било със служебно прекратена регистрация. Към датата на управление на
въпросното МПС в регистрационния талон на същото като собственик е вписан
предходния собственик Г.А.– обстоятелство, което се потвърждава при разпита на
настоящия собственик Р.Р..
Прекратяването на регистрацията на
описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП - служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията
в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, както неправилно приема касаторът, поради което и не е
било необходимо контролните органи да информират новия собственик за
прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок
на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация
на същия. Този извод на съда не се разколебава от наличието на образувано ТД №
3/2022 г. на ОС на НК на ВКС и ВАС, доколкото делото е инициирано във връзка с
приложението на разпоредбата чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по
пътищата, в каквато хипотеза конкретната деятелност не попада.
Установените по делото факти и
анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус
обосновават извод, че касаторът е осъществил виновно вмененото му нарушение.
Същият, след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно
към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен
да се осведоми от неговия собственик, дали автомобилът има действаща
регистрация. Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му
с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното
МПС и да установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила. При
различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя
автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като
не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно
правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.
Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността
се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не
е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата
на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при
наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето може да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от
римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого.
Независимо, че касаторът не е бил собственик на автомобила, а само го е
управлявал, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при
бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на
МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши
това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред,
преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая е имало
достатъчно обстоятелства - различие между посочения в талон за регистрация
собственик и лицето, което твърди, че е собственик, които е следвало да накарат
санкционираното лице да прояви активност и да установи дали управляваният от
него автомобил е редовно регистриран. В настоящия случай, както се каза и
по-горе, незнанието на факта, че управляваният от ответника автомобил е със
служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост
под формата на небрежност.
Преценката на установените данни по
делото обаче налага извод, че конкретната простъпка следва да бъде
квалифицирана като „маловажен случай на административно нарушение“. Подобен
извод е изцяло съобразен с факта, че водачът е лице със сериозно онкологично
заболяване, което изисква предприемането на чести пътувания за извършване на
животоспасяващи интервенции и контролни прегледи. Обективното състояние на
водача и данните, че същият живее самостоятелно и сам организира превоза си с
управляван от него автомобил, доколкото са налице индиции, че пътуване с
обществен превоз за него е ако не невъзможно, то поне изключително тежко, дават
основание на съда да приеме, че дори и определено в минималния му размер от 6
месеца, наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“
би поставило лицето в изключително трудна житейска ситуация. С налагането на
предвиденото в чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП наказание лишаване от
правоуправление за толкова продължителен период несъмнено биха възникнали почти
непреодолими пречки за физическото съществуване на санкционираното лице. Поради
това, касационният състав намира, че конкретната деятелност трябва да бъде
квалифицирана като „маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като с прилагането
на този институт съдът счита, че биха били изпълнени целите на индивидуалната и
генералната превенция, заложени в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед на това, оспореното от
санкционираното лице наказателно постановление следва да бъде отменено. На
отмяна по изложените по-горе съображения подлежи и решението на районния съд.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 71/19.08.2022г. на Районен
съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 80/2021г. по описа на съда и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 21-0869-000302/02.07.2020г.,
издадено от началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен, с което на Х.Н.Х. за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 14.11.2022 г.