РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Пловдив, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502877 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№3640/10.02.2022г, подадена от „Профи кредит
България" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез
процесуален представител юрисконсулт Т. К., срещу решение №2390 от 03.12.2021г.,
постановено по гр.д. №5287/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 19 гр.с-в, в частта, с
което е отхвърлена претенцията срещу длъжника К. М. К. с ЕГН ********** относно
главница в размер на 2641.25 лв. и договорно възнаграждение в размер на 727.76 лв.,
дължими по договор за потребителски кредит №30036440088/19.04.2019г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -24.11.2020 г. до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№15497/2020 г. на ПРС,6
гр.с. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се
уважат предявените искове. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Конкретно са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че договорът за
кредит е недействителен поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 във
вр. чл. 22 ЗПК, тъй като договорът за кредит е сключен след съвпадането на
волеизявленията на двете страни и след постигане на съгласие, в него ясно е посочена
методиката на формиране на ГПР, който е в рамките на размера на чл. 19, ал.4 ЗПК, няма
изискване в закона как се формира ГПР. Счита, че неправилно съдът е приел, че кредиторът
1
не е посочил действителните размери на годишния лихвения процент и ГПР. Счита се, че
неправилно съдът е направил прихващане на всички платени суми по договора от
дължимата главница. С оглед дължимостта на договорната лихва сумата, платена по нея не
следва да се прихваща с дължимата сума от главницата, а само платеното по закупения пакет
от допълнителни услуги в размер на 404,52 лв. и 92,92 лв.- платени по лихвите за забава и
такси по тарифа по кредита. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност
на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде признато за установено, че въззиваемият дължи на Профи кредит
претендираните суми.Претендира за разноски.
Въззиваемият К. М. К., чрез адв. Е. И. е подал отговор на въззивната жалба, с който
се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Цитира се трайната
съдебна практика, съгласно която съдът е длъжен да провери действителността на договора
и на ненаведените от страните основания при нарушения на добрите нрави, при
неравноправни клаузи във вреда на потребителя и при нарушаване на императивни правни
норми, които водят до накърняване на установени от страната клаузи. В конкретния случай
като условие за усвояване на сумата по договора за заем е предоставянето на пакет от
допълнителни услуги, а неизпълнението на договора за предоставяне пакет от допълнителни
услуги влече неизпълнение и на договора за кредит. Тези допълнителни услуги е следвало
да бъдат включени при изчисляване на ГПР, при което размерът на ГПР би надвишил
максимално посочения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита се, че не е спазена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно
чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи чистата стойност на кредита,
но не и лихва или други разходи по кредита, включително и възнаграждението по пакет от
допълнителни услуги.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
„Профи кредит България" ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.15497/20 г. на ПРС,6гр.с. срещу длъжника К. М. К. с
предмет вземания, произтичащи от договора за потребителски кредит, които са уважени в
частта за главницата от 2799,14 лв.ведно със законната лихва от 24.11.2020 г. до
окончателното плащане, както и разноските по делото в размер на 55,98 лв.ДТ и сумата
18.78 лв.- юриск.възнаграждение със заповед за изпълнение №261874/25.11.2020 г. по
ч.гр.д.15497/20 г. на ПРС,6гр.с. и е отхвърлено заявлението в частта, с която се претендира
сумата 1065,31 лв.-договорна лихва, дължима за периода 15.09.2019-02.10.2020г., сумата
3236,16 лв.-неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, сумата от
248,82 лв.- лихва за забава, сумата 102,54лв- лихва за забава, както и разноските над
уважението размери от 55,98 лв.-ДТ и над 18,78 лв.- юриск.възнаграждение до пълните
претендирани размери.
Заповедта за изпълнение е обжалвана в отхвърлителната част с ЧЖ, за което е
2
образувано ч.гр.д.№3138/2020 г. на ПОС, 10 гр.с. С определение по същ.дело, ПОС е
потвърдил заповедта за изпълнение в тази част, поради което същата се е стабилизирала.
Тъй като от длъжника е постъпило възражение по чл.414 ГПК, кредиторът е завел
иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си в размер на 2799,14 лв.- неплатена
главница ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
24.11.2020 г. до окончателното плащане, сумата 1065,31 лв.- неплатена договорна лихва за
периода 20.09.2019-02.10.2020г., 3236,16 лв.- възнаграждение за пакета от допълнителни
услуги, 248,82 лв.- лихва за забава за периода 21.05.2019-02.10.2020г. и сумата 102,54 лв. -
законна лихва за периода 02.10.2020г.-23.11.2020 г.
С обжалваното решение №2390/03.12.2021 г. на ПРС, 19 гр.с. по гр.д.№5287/2021 г.
се е произнесъл по реда на чл.422 ГПК като е отхвърлил всички претенции.
След като Заповедта за изпълнение се е стабилизирала в отхвърлителната част,
предявеният установителен по чл.422 ГПК в частта за вземането за сумите 1065,31 лв.-
неплатена договорна лихва, 3236,16 лв.- възнаграждение за пакета от допълнителни услуги,
248,82 лв.- лихва за забава и сумата 102,54 лв.-законна лихва е недопустим, след като съдът
се е произнесъл по недопустим иск – решението му следва да се обезсили.
Ето защо въззивната жалба следва да се разгледа само по отношение на главницата.
Въззивникът обжалва решението в тази част само за сумата 2641,25 лв., от което следва, че
за разликата над 2641,25 лв.- до пълния отхвърлен размер от 2799,14 лв.- решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит №30036440088/19.04.2019г., по силата на който на К.К. е
предоставена в заем сумата 3000 лв. за срок от 36 месеца с краен падеж – 20.04.2022 г., при
ГПР – 46,31%, ГЛП – 39,10%, лихвен процент на ден – 0,11%, закупени допълнителни
услуги за 3640,68лв., при което общото задължение по кредита е в размер на 8758,37 лв.
Тъй като длъжникът не е плащал редовно погасителните вноски по кредита
/последно плащане на 19.09.2019 г./, той е изпаднал в забава, а кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем на 02.10.2020 г., за което длъжникът е уведомен с писмо, на което е
отбелязано на 14.10.2020 г., че адресът на получателя е преместен /л.20-22 от д.РС/.
Не се спори по делото, че кредитополучателят е заплатил по договора всичко сумата
1064,08 лв./съгл.неоспореното извлечение по сметка на л.23 от д.РС/.
Ответникът е направил възражение за прихващане на платеното по договора срещу
дължимата главница /л.51 от д.РС/.
ПОС намира, че уговореното заплащане на допълнително възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги по сключеното за това споразумение води до завишаване на
общия размер на потребителските разходи по кредита и оскъпяване цената на
предоставената от кредитора услуга, независимо от определения в ДПК ГПР в размер на
46,31 %. Клаузата заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява
неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП доколкото уговорения пакет от
3
услуги представлява възможност и право, а не задължение за упражняване на права, които
по закон са предоставени на кредитора, с което необосновано се оскъпява кредита. С
посоченото Споразумение за допълнителен пакет услуги въвеждането на заплащане за
ползвани при условията на евентуалност услуги, свързани с приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства има характер на такса, за каквато с изричната разпоредба на чл.10 а, ал.2
ЗПК е въведена законова забрана за изискване от страна на кредитора и по своята същност
представлява скрита възнаградителна лихва, при което ще се завиши посоченият ГПР с
40,45%,видно от заключението на в.л.Б. Д. по приетата ССЕ, т.е. на 86,76% . Горното води
до нарушаване на чл.19,ал.4 от ЗПК, където е казано, че ГПР не може да бъде по-висок от 5
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, т.е. не може да бъде по-висок
от 50%. Съгласно чл.19,ал.5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 се
считат за нищожни. Некоректният ГПР води до завишаване на общия размер на
кредита/чл.11,т.7 и лихвения процент по кредита /чл.11,т.9/, а съгласно чл.22 от ЗПК –
когато не са спазени изискванията на чл.11,т.7,9и 10 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и потребителят връща само чистата стойност на кредита /чл.23 от
ЗПК/ . Соглед направеното възражение за прихващане от длъжника, от чистата сума на
главницата следва да се приспадне всичко платено по кредита, т.е. 3000лв.-
1064,08лв.=1935,92 лв., в който размер искът е основателен и следва да се уважи ведно със
законната лихва за забава върху тази сума от 24.11.2020 г.- подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното плащане.
За да отхвърли иска изцяло Районият съд е приел, че в случая клаузите на договора,
уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, са неравноправни и са сключени в противоречие с чл.11,ал.1,т.9, 10 и
11 от ЗПК, поради което са нищожни на осн.чл.22 от ЗПК, което сочи дължимост само на
главницата от 3000 лв. съгл.чл.23 от ЗПК, но тъй като окончателния падеж на задължението
– 20.04.2020 г. не бил настъпил и поради недоказаност на предсрочната изискуемост на
вземането от 02.10.2020 г., дължимата главница към 02.10.2020 г. била 1009,57 лв., която
сума била в рамките на платената от длъжника и не било налице просрочие на
падежиралото задължение, което да обосновава настъпване на предсрочна изискуемост,
което пък било пречка за уважаване на иска по 422 ГПК.
ПОС намира правните изводи на РС за незаконосъобразни, тъй като когато договорът
за кредит е обявен за недействителен, предсрочната изискуемст на вземането е без значение
– съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за кредит е нищожен, кредитополучателят дължи
безусловно връщане на чистата сума на получената по кредита главница.
Като е достигнал до други изводи, РС е постановил неправилно решение, което ще
следва да бъде отменено в частта досежно главницата за сумата 1935,92 лв., и вместо него
следва да се постанови друго, с което да се признае за установено, че въззиваемият дължи на
4
въззивника сумата 1935,92 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.11.2020 г. до окончателното плащане; следва да се
отмени решението досежно присъдените разноски и вместо него да се присъдят разноски на
страните по съразмерност;следва да се обезсили решението на РС в частта, с което се
отхвърлят претенциите по отношене на сумите 1065,31 лв.,3236,16 лв,248,82 лв. и 102,54 лв.
и да се прекрати производството по делото като недопустимо.
По отношение на разноските по съразмерност: Пред РС ищецът е направил
разноски в размер на 841,41 лв. и 74,76 лв.- в заповедното производтво, а ответникът -150
лв., АВ на адв.Е. И. -652,97 лв., а за заповедното производство – 327,97 лв. При ЦИ=7451,97
лв./в т.ч.: 2799,14+ 1065,31+ 3236,16+248,82+102,54/, като исковете са уважени общо за
1935,92 лв., а неуважени за 5516,05лв., ищецът има право на разноски по съразмерност на
уважените искове за сумата 218,58лв. /1935,92:7451,97 х841,41/, а ответника - по
съразмерност на отхвърлените искове за сумата 111,03лв. /5513,05:7451,97х150/; на адв.Е.И.
–АВ в размер на 483,33 лв./5516,05:7451,97х652,97/.
Пред ПОС: ищецът е направил разноски в размер на 377,83 лв., а ответникът -0 лв.,
АВ на адв.Е. И. -300 лв. на осн.чл.38 ЗАдв. и съгласно НМАВ-чл.7,ал.2,т.1. При ЦИ във
въззивното производство – 3369,01лв., искът е уважен за 1935,92 лв., а неуважен за
1433,09лв., въззивникът има право на разноски по съразмерност на уважените искове за
сумата 217,11 лв., а на адв.Е.И. –АВ в размер на 127,61 лв.
Или общо за производството –на въззивникът ще се присъдят разноски в размер на
510,45 лв. /218,58+217,11+74,76/, на въззиваемият – 111,03лв., а на адв.Е.И. – 938,91
лв./483,33+327,97+127,61/.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2390 от 03.12.2021г., постановено по гр.д. №5287/2021г. по описа на
Районен съд- Пловдив, 19 гр.с-в. в частта, с което се отхвърля претенцията по чл.422 ГПК
на „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК ***** против К. М. К. с ЕГН **********
относно главницата по договор за кредит №30036440088/19.04.2019г. за сумата 1935,92 лв.,
както и в частта за разноските и вместо него в тези части ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. М. К. с ЕГН ********** от гр.***** дължи на
„Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
***** сумата 1935,92 лв.- неплатена главница по договор за потребителски кредит
№30036440088/19.04.2019г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на заявлението в съда -24.11.2020 г. до окончателното изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№15497/2020 г. на ПРС,6 гр.с.
ОСЪЖДА К. М. К. с ЕГН ********** от гр.***** да заплати на „Профи кредит
България" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***** сумата
510,45лв.- разноски за цялото производство по съразмерност.
5
ОСЪЖДА „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** да заплати на адв.Е. И. от АК-**** адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв. за цялото производство в размер на 938,91лв.
ОСЪЖДА „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ***** да заплати на К. М. К. с ЕГН ********** 111,03лв.- разноски за
цялото производство по съразмерност.
ОБЕЗСИЛВА решение №2390 от 03.12.2021г., постановено по гр.д. №5287/2021г.
по описа на Районен съд- Пловдив, 19 гр.с-в. в частта, с което се отхвърля претенцията по
чл.422 ГПК на „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК ***** против К. М. К. с ЕГН
********** относно признаване за установено на дължимостта на следните суми по договор
за кредит №30036440088/19.04.2019г.: 1065,31 лв.- възнагрдителна лихва за пероида
20.092019-02.10.2020г., 3236,06лв.-възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, 248,82
лв.- лихва за забава за периода 21.05.2019-02.10.2020г., 102,54лв.- законна лихва от
24.11.2020г. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част като недопустимо.
Решението в частта за претенцията за главницата, за разликата над 2641,25 лв.- до
пълния отхвърлен размер от 2799,14 лв.- не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6