№ 27
гр. Варна, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000569 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на “ДаллБогг: Живот и здраве” АД,
с ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №153/26.04.2022 г. по
т.д.115/2021 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която искът за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в полза на Я. П. П. от гр.Варна, изразяващи се в претърпени болки
и страдания в резултат на ПТП, настъпило на на 04.05.2017 г., причинено виновно от водача
на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, е уважен за горницата над 10
000 лева до 25 000 лева, на основание чл.432 от КЗ.
Въззивната жалба е депозирана в срок, като не са направени доказателствен искания.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по
отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага, че са
налице основания за намаляване на обезщетението, тъй като е налице съпричиняване на
вредоносния резултат.
Насрещната страна Я. П. П. от гр.Варна е подал писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на
застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
1
застрахователя. Следователно – процесните претенции са доказани по основание.
Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт,
поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е
налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му
увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат. В този предметен обхват следва да се произнесе и
въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
вкл. и експертни заключения се установява, че въззиваемият П., в резултат на
произшествието е получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване на десния
външен глезен-долната (дистална) част на малкия пищял без разместване на фрагментите с
голям мекотъканен оток в същата област. Поставена е гипсова имобилизация за срок от 35
дни, през които трайно са засегнати движенията в десния долен крайник. Възстановяването е
продължило не по-малко от два месеца, като не се установява забавяне на процеса на
раздвижване. Във връзка с функционалните и анатомични нарушения, възникнали в
резултат на пътното произшествие е настъпило пълно възстановяване.
От показанията на свидетелите П Б П. и С С С, които съдът цени като
непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че след
инцидента Я. П. е бил много уплашен, изпитвал е силни болки, трудно се е придвижвал и
обслужвал. Тъй като не успял да свикне с патериците, се е налагало баща му да го носи,
включително до училище, за да може да завърши 10-ти клас. Поради страх, че може да го
ритнат, прекъснал да тренира и играе футбол. Като тръгнал на училище, съучениците му
помагали по стълбите, понеже трудно се придържал. Според свидетелите, произшествието е
рефлектирало и върху психическото му състояние, депресирал се, не искал да излиза, често
се връщал към спомена за инцидента.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика
в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от
задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
договор.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди
/болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на
справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.
За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и
страдания в конкретния случай следва да се вземе изживяното по време и след
произшествието, съответно негативното му отражение във физически, психологически и
емоционален план, периода на лечение на въззиваемия, периода на неизвестност за
действителните увреждания, няколкократните ренгенографии и посещения на медицински
центрове, времето през което е бил затруднен да се обслужва самостоятелно, да се движи
2
нормално, което безспорно е довело до дискомфорт и затруднение в ежедневието. Наред с
това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и
емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото
престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните
доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на
въззиваемия, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено
обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху
личността на пострадалия.
Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от три месеца, въззиваемият е
бил ограничен във възможността да води пълноценен живот, като и към настоящия момент
преживяното дава отражение в емоционален план, както и с правилото на закона за
определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост",
съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 25 000 лева.
Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от деликтния състав, съдът
намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното
обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване
на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).
Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Доколкото доказването на
това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на ответника по
предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, то по силата на чл.154,
ал.1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на
съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде и
непълно, а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията на
главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на
предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на
част от събраните в производството доказателства.
Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника “ДаллБогг: Живот и
здраве” АД, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че
въззиваемият е нарушил разпоредбите на чл.20 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал
мотора без да го контролира непрекъснато, с несъобразена с пътната обстановка скорост и
многократно превишавайки разрешената скорост за конкретния пътен участък, както и че е
нарушил разпоредбата на чл.70, ал.3 ЗДвП, като е управлявал мотоциклета без да е включил
светлините. Това е така, доколкото от анализа на събраните по делото доказателства, не се
установява наличието на противоправно действие или бездействие от страна на
пострадалия, което да се квалифицира като нарушение на задълженията на мотоциклетиста,
визирани в ЗДвП. От заключенията на вещите лица по назначените САтЕ, както и от
обясненията дадени в съдебно заседание се установява, че причината за настъпване на ПТП
са неправилните действия на водача на автомобила, който при единична непрекъсната линия
забраняваща застъпването и пресичането е предприел извършване на маневра ляв завой за
навлизане в крайпътен склад, при което е последвал удар с управлявания от въззиваемия
мотоциклет, движещ се зад него. Не са ангажирани доказателства във връзка с твърдението,
че мотоциклетът се е движил без изискуеми светлини, нито че въззиваемият е управлявал
мотоциклета с превишена скорост. От заключенията по двете назначени по делото
автотехнически експертизи се установява, че за процесния участък важи общото
ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. Макар да липсват конкретни данни за
скоростта на двете превозни средства, с оглед вида на щетите и двете експертизи са
категорични, че скоростта не е надвишавала разрешената. В случая, с влязлото в сила
решение на наказателния съд е прието, че произшествието е настъпило по вина на водача на
автомобила, който е нарушил чл.6, т.1, чл.25, ал.1, чл.37, ал.2 ЗДвП, както и чл.63, ал.2, т.1
ППЗДвП, като предприемайки маневрата завой наляво през непрекъсната осева линия,
въпреки че е могъл, не се е уверил, че няма да създаде опасност за другите участници в
3
движението. Така осъществената маневра при виновно нарушение на правилата за движение
по пътищата не се явява предвидимо препятствие за другия участник в движението. Не се
установява по безспорен начин /показанията на водача на автомобила в тази връзка,
кредитирани при условията на чл.172 ГПК, не са достатъчни/, водачът на автомобила да е
използвал мигач, или спирачки преди предприемане на маневрата, за да може
мотоциклетистът да възприеме опасността и да да реагира навреме. След като
мотоциклетистът се е движил в своята лента, с разрешената от закона скорост, съдът
намира, че единствената причината за настъпването на инцидента е внезапното
предприемане на маневра ляв завой в участък забраняващ това от страна на водача на лекия
автомобил, а не поведението на ищеца, т.е. не е налице причинно-следствена връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Наведеното едва в първото по делото заседание възражение за движение по осевата
линия е несвоевременно и не следва да се обсъжда.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло, като
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед изхода от обжалването, отправеното своевременно искане и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото по делото адвокатът на въззиваемия е
осъществил безплатна адвокатска помощ, процесуалният представител има право на
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА. Съобразно обжалваемия интерес /15 000 лева/, в
полза на адв. Х. Х. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 1750 лв. съобразно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №153/26.04.2022 г. по т.д.115/2021 г. по описа на ОС -
Варна, в частта с която “ДаллБогг: Живот и здраве” АД е осъдено да заплати на Я. П. П. от
гр.Варна, обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, изразяващи
се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на на 04.05.2017 г.,
причинено виновно от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Х ХХХХ ХХ,
за горницата над 10 000 лева до присъдените 25 000 лева, на основание чл.432 от КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София – 1172, р-н „И“, ж.к. „Д“,
бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на адв. Х. Т. Х. , ЕГН ********** от АК –
Добрич, с адрес на кантора гр. Добрич, ул. „Е Й“ 3, оф.10, сумата от 1750 /хиляда
седемстотин и петдесет/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5